РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         2881                    10.08.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На десети август две хиляди и двадесета година

В публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  2566                                                   по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на С.М. чрез П.М., като негова майка и законен представител против Л.М.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. С решение от 14.04.16г. бащата бил осъден да заплаща издръжка от 150лв. Момчето било вече ученик, посещавало извънкласни занятия. Разходите за детето включвали храна в училищния стол, облекло и спортни екипи, учебни помагала. На момчето бил купен лаптоп, както и бил направен ремонт на детската му стая. С. пътувал до различни забележителности. Прави се искане да се увеличи издръжката, заплащана от бащата на 250 лева месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се твърди, че не са верни фактите, посочени в исковата молба. Учебниците били безплатни до *** клас. Училището било много близо до дома на детето и транспорт не бил необходим. Не бил необходим лаптоп на детето с оглед възрастта му и уменията му да борави с такава техника. Представеният договор за наем бил изготвен за нуждите на настоящото производство. Неоснователно се преставяли документи за разходи, които не били за нуждите на детето. Иска се от съда да отхвърли претенцията в размера над 160 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

С.М. е син на П.М. и Л.М.. Със съдебен акт от 14.04.16г. е определена издръжка за момчето, дължима от бащата в размер на 150 лв.

Изминалото време оттогава до настоящия момент е четири години.

От показанията на с. И., п. н. м., се установява, че майката, детето и с. живеят в апартамент, за който заплащат наем от 300 лева месечно. Обзавеждането на стаята на детето струвало 3000 лева. С. посещавал к. п. р.. Често му се купували дрехи и обувки. Също така били необходими учебни помагала. Имал лаптоп. Проявявал интерес към книжки. Посещавал различни забележителности. Майката била отскоро б..

Съдът дава вяра на показанията на с. И. съгласно чл.172 от ГПК. Изнесените факти са в съответствие с писмените доказателства по делото.

От разказа на с. Д., п. н. б., става ясно, че страните водят различни дела. Бащата трудно осъществявал режим на лични отношения. Ответникът бил купил за сина си плейстейшън,  ховърборд, скейтборд. Също така му вземал дрехи, помагала, играчки. Ходели заедно на почивки и извън града. Празнували рожден ден. Играели футбол. С. била б..

Съдът кредитира показанията на с. Д. при условията на чл.172 от ГПК, като счита, че разказът й е достоверен и логичен.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. С. е пораснал. Посещава училище. Увеличили са се нужните средства за задоволяване на потребностите му. Посещава извънкласни занимания, спортува. Присъдената преди четири години издръжка е вече под минималната за страната. Майката е в момента б.. Момчето е на *** годишна възраст. Основно грижи за него полага майката. Бащата е родителят с по-висок доход. Следва да поеме по-голям дял в издръжката на детето. Като взе предвид средствата необходими за С. месечно за храна, облекло, отопление, спорт, извънкласни мероприятия, здравеопазване, съдът приема, че месечно за детето са нужни около 450 лв. От тях бащата следва да поеме 250 лв. Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата може да си позволи с оглед на работоспособната му възраст. Макар и да декларира доход в размер на минимлния, той може според съда да се реализира и по добре на трудовия пазар като получава доход по – близък до средния на страната. Начинът му на живот установен с гласните и писмените доказателства навежда на мисълта за добри възможности. Купува л. в. з. с. с.. Заплатил е 930 лева за почивка.  

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на сина му следва да е приоритет за всеки един баща.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за а. в. следва да се възложат върху ответника с оглед уважаване на иска. Заплатеното а. в. е в размер на 300лв. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 144 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 460/16г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от Л.Г.М. ЕГН ********** с адрес: *** на С.Л.М. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.М.М. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Л.Г.М. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 144 лева /сто четиридесет и четири лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ОСЪЖДА Л.Г.М. ЕГН ********** да заплати на С.Л.М. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.М.М. ЕГН ********** сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляващи разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

С.А.