№ 2894
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:М. Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от М. Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100510541 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. №
20361/12.09.2022 г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от М. Н. Т. – длъжник по
изпълнително дело № 20227900401160 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител –
постановление от 23.08.2022 г. в частта, с която е отказано прекратяване на
изпълнителното дело и събирането на разноски в полза на длъжника, както и
в частта, с която е наложен “вътрешен” запор за разноските в общ размер на
829,44 лева.
Жалбоподателят излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението, тъй като сумата по
изпълнителния лист е платена от длъжника на 13.07.2022 г. съгласно
квитанция от пощенска станция София-център, т.е. преди образуването на
изпълнителното дело на 19.07.2022 г. Сочи, че е налице съществено
процесуално нарушение на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 434, ал. 1 от ГПК, тъй
като отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е
обективиран в постановление, вместо в изисквано от закона разпореждане,
поради което постановлението е нищожно. Сочи, че е налице процесуално
нарушение и на чл. 434, ал. 2 от ГПК, тъй като липсва изискваният съгласно
тази разпоредба протокол за отказа. Сочи, че в нарушение на нормата на чл.
79, ал. 1, т. 1, предл. първо от ГПК в обжалваното постановление е прието, че
1
длъжникът следва да плати разноски на взискателя, защото след образуването
на изпълнителното дело на 19.07.2022 г., той е получил сумите на 03.08.2022
г., които обаче длъжникът сочи да е платил още на 13.07.2022 г.
Жалбоподателят сочи, че в случая не е дадено необходимото съдействие от
взискателя за получаване на сумата чрез пощенски запис, за да бъде
образувано изпълнителното дело и едва след това на 03.08.2022 г. да бъдат
получени наредените суми. Твърди, че е претендирал разноски от 150 лева, но
едва при приключване на делото, поради което тези разноски не е следвало да
се разглеждат от съдебния изпълнител на този етап.
Взискателят В.П.Т. е подал възражение, в което оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че е получил сумите по изпълнителния лист след
образуването на изпълнителното дело. Сочи, че от значение за приложението
на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е реалното получаване на сумата
от взискателя преди образуването на изпълнителното дело.
По делото са представени мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния
съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по
делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
становищата на страните, намира следното:
Изпълнително дело № 20227900401160 по описа на ЧСИ Р.М. е
образувано по молба от 19.07.2022 г. на В.П.Т., чрез адв. П.С., срещу
длъжника М. Н. Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2022 г.
от Софийски районен съд, 32 състав, по гр.д. № 65572/2018 г., съгласно който
М. Н. Т. е осъдена да заплати на В.П.Т. сумата от 663,33 лева - разноски в
производството, както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 273 от
ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 260 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба.
С молба с вх. № 16575/02.08.2022 г., подадена от длъжника М. Н. Т. по
изп. дело № 20187900401633 по описа на ЧСИ Р.М. (находяща се на лист 21 и
сл. от приложеното копие от изпълнително дело № 20227900401160), М. Н. Т.
уведомява съдебния изпълнител, че е превела цялата дължима сума на Н.В.Т.
и взискателя по разглежданото изпълнително дело В.П.Т. чрез пощенски
запис, и е информирала СРС за извършения превод с молба от 18.07.2022 г.,
т.е. преди образуването на изпълнителното дело. Направено е искане да не
бъде образувано изпълнително дело и да не бъдат присъждани разноски по
същото.
С молба с вх. № 16758/03.08.2022 г. взискателят В.П.Т. представя
разписка, че на 03.08.2022 г. е получил от длъжника сумата от 923,33 лева, за
която е издаден изпълнителният лист от 12.07.2022 г. и прави искане да бъдат
събрани разноските в изпълнителното дело, предвид полученото плащане
след образуването му.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
12.08.2022 г.
С молба с вх. № 18056/17.08.2022 г. длъжникът М. Н. Т. уведомява
съдебния изпълнител за извършеното плащане на 13.07.2022 г. и на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК претендира да бъде прекратено изпълнителното
2
дело, включително и за разноските по същото и адвокатския хонорар на
взискателя, да бъдат определени в полза на длъжника разноски от 150 лева –
адвокатско възнаграждение за изготвяне на молбата, както и да бъде вдигнат
наложен запор по банкова сметка на длъжника.
С обжалваното постановление от 23.08.2022 г. на съдебния изпълнител
е отказано прекратяването на изпълнителното дело по отношение разноските
по същото, отказано е да се признае и събере в рамките на изпълнителното
производство претендирания от длъжника адвокатски хонорар от 150 лева, и
е постановено налагане на вътрешен запор за разноските в общ размер на
829,44 лева. Постановлението не се обжалва в частта, с която е постановено
да бъдат вдигнати обезпечителните мерки и да не бъдат превеждани
разноските по изпълнението до влизане в сила на постановлението.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е от длъжника по
изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в
законоустановения срок.
Настоящият състав намира, че в случая не е необходимо събиране на
други доказателства, извън приложените писмени доказателства по делото.
Поради това съдът намира, че не се налага провеждане на открито съдебно
заседание, и жалбата следва да се разгледа в закрито заседание.
Обжалваният акт на съдебния изпълнител е валиден – постановен е в
писмена форма, от частния съдебен изпълнител, пред който е образувано
изпълнителното дело, не противоречи на правния ред, разбираем е и е
подписан от съдебния изпълнител. Следва да се посочи също, че не е
определящо наименованието на акта на съдебния изпълнител, а съдържанието
на същия.
Неоснователни са доводите на длъжника и относно нарушаване на
изискването на чл. 434, ал. 2 от ГПК, тъй като обжалваният акт на съдебния
изпълнител е постановен във връзка с искания на длъжника, а не касае
извършване на същинско изпълнително действие, за което би се изисквало
съставяне на протокол.
В случая е поискано от длъжника прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
3
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя
се приема за истинска.
От представените документи – пощенски запис от 13.07.2022 г. за
сумата от 923,33 лева с получател В.П.Т. и телепоща до същия от 13.07.2022
г., се установява, че от длъжника М. Н. Т. са наредени към настоящия
взискател сумите по изпълнителния лист на 13.07.2022 г. Следователно
сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя чрез пощенски запис
на “Български пощи” ЕАД преди датата на образуване на изпълнителното
производство на 19.07.2022 г. Въз основа на изложеното съдът намира, че се
установява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. второ от ГПК и
изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Неоснователни са доводите на взискателя, че в случая следва да се
отчете датата 03.08.2022 г., когато реално е получена сумата от взискателя
В.П.Т. съгласно приложената по изпълнителното дело разписка с негова
молба от 03.08.2022 г. Съгласно чл. 34.4.1. от Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенските парични
преводи, извършвани от “Български пощи” ЕАД, срокът на изплащане на
обикновени пощенски парични преводи, какъвто е процесният, е до 12 часа от
получаване на паричния превод в пощенската служба по изплащане, в
рамките на работното време на службата. С оглед на това паричният превод е
бил на разположение за получаване от взискателя още на 14.07.2022 г. Сумата
е внесена за получателя преди образуването на изпълнителното дело на
19.07.2022 г., съгласно изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед на
това длъжникът не дължи разноски на взискателя, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1
от ГПК.
Вдигането на наложените запори служебно от съдебния изпълнител е
последица от прекратяването на изпълнителното дело съгласно чл. 433, ал. 3
от ГПК, поради което следва да бъде вдигнат т.нар. “вътрешен” запор.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
основателна срещу постановлението в частта, с която е отказано
прекратяването на изпълнителното дело със съответните последици, и
обжалваното постановление на съдебния изпълнител в тази част следва да
бъде отменено.
Относно поисканите от длъжника разноски в изпълнителното
производство в размер на 150 лева съдът намира, че същите правилно е
отказано от съдебния изпълнител да бъдат събрани. В изпълнителното
производство, образувано по искане на взискател въз основа на
изпълнителния лист, предмет на удовлетворяване са разноските на самия
взискател по аргумент от разпоредбата на чл. 79 от ГПК. Съдебният
изпълнител не е овластен да преценява и да събира разноските на длъжника,
направени във връзка с образуваното срещу този длъжник изпълнително
производство.
4
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна срещу постановлението в частта, с която е отказано
признаването и събирането в рамките на това изпълнително производство на
претендиран от длъжника адвокатски хонорар, и същата в тази част следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски по делото с молба от 11.10.2022
г., като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че
в случая извършените от жалбоподателя разноски възлизат общо на 73 лева,
от които 25 лева – държавна такса, и 48 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода на спора съдът намира, че в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 36,50 лева.
Взискателят и ответник по жалбата не претендира разноски по делото
пред СГС, поради което такива не му се присъждат в настоящото
производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени в
жалба с вх. № 20361/12.09.2022 г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от М. Н. Т..
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20361/12.09.2022 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
подадена от М. Н. Т. – длъжник по изпълнително дело № 20227900401160 по
описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС,
постановление от 23.08.2022 г. по изпълнително дело № 20227900401160 по
описа на ЧСИ Р.М., в частта, с която е отказано прекратяването на
изпълнителното дело със съответните последици от това.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20361/12.09.2022 г. по
описа на ЧСИ Р.М., подадена от М. Н. Т. – длъжник по изпълнително дело №
20227900401160 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу постановление от 23.08.2022 г. по изпълнително дело
№ 20227900401160 по описа на ЧСИ Р.М., в частта, с която е отказано
признаването и събирането в рамките на горецитираното изпълнително
производство на претендирания от длъжника адвокатски хонорар в размер на
150 лева.
ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
“*******” № *******, да заплати на М. Н. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. *******, бл. *******, сумата от 36,50 лева (тридесет и шест
лева и петдесет стотинки) - разноски по делото пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6