РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Перник, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД против
решение № 137/15.07.2021 г. по гр.д. № 5066/2021 г. на РС – Перник, с което по предявените
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от С.С. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е прието за
установено, че не дължи сумата в общ размер на 2082,23 лева, от които 1547,71 лева –
начислена като корекция на сметка за доставена ел.енергия за периода 28.05.2019 г. –
28.08.2019 г., съгласно констативен протокол № *** и фактура №***, както и сумата от
534,52 лева – начислена като корекция по сметка за доставена ел.енергия за периода
08.10.2019 г. – 08.11.2019 г., съгласно констативен протокол № *** и фактура № ***, за
партида с абонатен № *** и адрес на обекта ***. В жалбата по подробни доводи и
съображения се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се иска отмяната му от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове.
Въззиваемата по подробни доводи и съображения възразява на наведените твърдения
във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
1
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че
ищецът е потребител на ел. енергия за партида с абонатен № *** и адрес на обекта ***, по
смисъла на §1, т.41б, б. А от ДР на ЗЕ- краен клиент, който купува енергия, а "ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на
§1, т.34б, б. А от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява разпределение на електрическа
енергия по електроразпределителна мрежа.
От констативен протокол № *** на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се установява,
че на същата дата служители към ответното дружество са извършили техническа проверка
на средството за търговско измерване с фабричен № ***, обслужващ обект къща в гр. ***,
кв. "***" с аб. № ***, като в протокола е отразено: "Директно присъединение преди СТИ, с
проводник, тип УИП 1х16 кв. мм /фаза/. Присъединението е направено извън таблото от
захранващата фаза. Вследствие на което има променена схема. Присъединението не минава
през предпазители. След проверката същото е прекъснато", като е поставена пломба/щит.
Проверката е направена в отсъствие на потребителя, като протоколът е подписан в
присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите. Изпратено е
уведомление от 28.09.2019 г., адресирано до Ф. П. /наследодател на ищцата/ за извършената
проверка и предстоящата корекция на сметка, получено лично от ищцата на 26.09.2019 г.,
като на 07.02.2020 г. от „ЧЕЗ Разпределение България" АД е издадена фактура на стойност
1547, 71 лв.
От констативен протокол № *** на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се установява,
че на същата дата отново е била извършена проверка в отсъствие на ищцата и в присъствие
на двама свидетели, при която се констатирало: Липсва пломба на щита на таблото.
Директно присъединение преди СТИ, извън таблото на една от фазите, захранващи таблото
с проводник, тип УИП 1х16 кв. мм /фаза/. В следствие на което има променена схема.
Присъединението не минава през предпазители. След проверката същото е прекъснато.
Изпратено е уведомление на 11.11.2019 г. за проверката и предстоящата корекция,
адресирано до Ф. П. и останало непотърсено, като на 07.02.2020 г. от „ЧЕЗ Разпределение
България" АД е издадена фактура на стойност 534, 52 лв.
От съдебно-техническите експертизи пред първата инстанция, изготвени на база
писмените доказателства по делото, приобщения снимков материал и свидетелските
показания, както и оглед на място е установено, че присъединението е направено не преди, а
след електромера на абоната, поради което не може да представлява осъществяване на
промяна на схемата на свързване и случай на непълно отчитане на потребена енергия.
Присъединяването е извършено с цел кражба на ток, която обаче е била отчитана от
електромера, когато не е бил изключен, чрез нерегламентиран достъп до вътрешността на
таблото зад щита. Констатирана е следната схема на разположение на обектите: от лявата
страна на пътя се намират електрическото табло и стълб, като кабелът тръгва в посока на
ляво към близката къща, а къщата на ищцата се намира от отсрещната страна на пътя,
2
вдясно.
Приетото за установено от първоинстанционния съд и направените фактическите
констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност в обжалваното решение, изцяло се възприема от въззивния съд, като
нови доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
При гореустановеното следва, че според чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ общите условия
на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. З ЗЕ. Очевидно е противоречието между
чл. 56, ал. 1, 2 ПИКЕЕ /2019 г./ и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ, защото според ЗЕ сумата по
корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ /2019 г./ сумата се дължи
на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за
уведомяване на клиента за нея. Съгласно чл. 15, ал. З ЗНА съдът е длъжен да приложи
нормативния акт от по-висока степан, а именно чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ. Ответникът не е
материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция, а легитимиран е
крайният снабдител. В полза на това разбиране е и фактът, че практиката на ВКС по чл. 50,
51 ПИКЕЕ /2013 г./ е в насока, че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, като
именно по тази причина е разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ във вр. чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ. В измененията на ЗЕ /ДВ бр. 41 от 21.05.2019 г./, с които е изменен чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
липсват други изменения на закона, от които да се заключи, че е налице промяна на
законодателството в полза на оператора на електроразпределителната мрежа и чл. 98а, ал. 2,
т. 6, б. "а" ЗЕ не трябва вече да се прилага. При наличието на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ не
може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че
сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД - ответник в настоящото производство, вместо на
крайния снабдител. Само на това основание липсва материално-правна легитимация на
ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да претендира процесната сума.
Освен горното, въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 98а ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ /2019г./ е предвидена възможността за извършване на корекция за
потребена ел. енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 от ЗЕ. Отговорността е договорна и следва, че когато е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, потребителят
дължи доплащане на разликата на реално доставената му електроенергия. Без значение е
дали има виновно поведение у потребителя за неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия на действително доставената електрическа енергия, важното
3
е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Следователно, при
предявен от потребителя отрицателен установителен иск за несъществуване на негово
задължение за заплащане на електроенергия, ответникът следва да установи при пълно
главно доказване, че количеството ел. енергия за минал период е действително доставено и
потребено от ищеца и действителния му размер, като това важи и в случаите когато върху
СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата
доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, а още и цената на
електроенергията, която не е заплатена от потребителя.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства и от съдебно-техническите
експертизи не се установява категорично наличието на предпоставки за извършване на
едностранна корекция на потребената електроенергия за процесния минал период по реда на
ЗЕ и ПИКЕЕ.За да бъде основателна една такава корекция на сметка, законът изисква
несъмнено да се докажат извършените действия от потребителя по манипулиране на СТИ,
както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от потребителя. В
случая не е установено по безспорен и несъмнен начин, че именно ищецът-потребител е
осъществил неправомерно въздействие върху СТИ, нарушаващи въведената в чл. 60, ал. 1
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество СТИ; наличието на причинна връзка довели до неизмерена,
неправилно и/или неточно отчитане на действителното потребление на преминаващата ел.
енергия, в следствие на което неотчетените количества ел. енергия преминават в
патримониума на ищеца-потребител и същият следва да отговаря финансово за
неизмерената енергия. Напротив, установява се, че потребената ел. енергия е била отчитана
от процесния електромер на ищеца и не са налице загуби, които ответникът да е претърпял в
следствие на неизмерената от електроснабдения имот на ищеца ел. енергия. Нещо повече,
установено е, че неправомерното въздействие върху СТИ ползва единствено и само съседен
имот, в който се захранва обект, собственост на трето лице.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че предявените отрицателни
установителни искове са основателни, предвид което и всички възражения в жалбата са
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с
този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
4
Въззиваемата не претендира и не доказва разноски за въззивното производство (в
представения списък по чл. 80 ГПК е посочено, че й е оказана безплатно адвокатска помощ
– чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката
на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение за въззивното
производство съобразно обжалваемия интерес в същото – 2082,23лв., или в размер на 450,80
лв. с ДДС, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от
жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/15.07.2021 г. по гр.д. № 5066/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 159, Бенч Марк Бизнес, да заплати на
АД "В. и Л.", БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, ул. Хан Аспарух № 60, ет. 3, на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 450,80 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на въззиваемата във въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5