Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 19.02.2018 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти
януари две хиляди и осемнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Пенка Василева
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1528 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.317 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ вр. чл.258 от ГПК и сл.
Образувано е по въззивна
жалба на А.К.А. *** против решение
№ 93/02.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 504/2017 г. по описа на Районен съд –
Раднево /РРС/, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от
въззивника-ищец против “Мини Марица –Изток” ЕАД, клон Рудник
“Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора искове по чл.344,
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му като незаконно,
възстановяване на заеманата от него допреди уволнението му длъжност и
присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на
незаконното му уволнение за периода от 6 месеца в размер на 7 608,00 лв.
Твърди се, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като за всески един от твърдените
пороци се развиват подробни съображения.
Излагат се доводи, че неправилно РРС е приел за
доказано работодателят да е спазил процедурата по чл.193 от КТ при налагане на
дисциплинарното наказание-уволнение на въззивника, т.к. по отношение на
отделните основания за налагане на наказанието на работника не са му били
искани и събрани конкретни обяснения, а поисканите такива са били бланкетни.
Възразява се също така, че въз основа на събраните
пред себе си доказателства РРС неправилно е приел за доказано извършването на
дисциплинарните нарушения от страна на въззивника, които са били въздигнати
като основание за наказването му в заповедта на работодателя за прекратяване на
трудовото му правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.
В тази връзка се сочи, че районният съд е направил
едностранчив и превратен анализ на събраните относими свидетелски показания, в
частност анализа на показанията на свидетелите Ж. и К. и некредитирането на
показанията на свидетелите И.Д.И. и И.М..
Развиват се доводи, че от заключенията на събраните по
делото експертизи не се установява извършването от въззивника на нарушение на
дисциплината, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя.
По отношение на приетото заключение по
физико-химичната експертиза се възразява, че вещото лице е изследвало
материали, които не могат да се приемат за автентичните доказателства, събрани
във връзка с проведеното от работодателя дисциплинарно производство, а на база
на това се претендира, че не е установено по безспорен начин от обективна
страна извършването на дисциплинарно нарушение от А.К.А., поради което и
решението на РРС е неправилно и необосновано.
Решението се оспорва като незаконосъобразно в частта
му, в която РРС е възложил в тежест на въззивника-ищец заплащането на
направените разноски за съдебно-счетоводната и съдебно физико-химическата експертизи.
Претендира се отмяна на обжалваното решение, и
постановяването на ново, с което присъдените искове бъдат уважени, както
присъждането на сторените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок въззиваемото дружество е представило
отговор на жалбата, с който я е оспорило като неоснователна.
По всяко едно от възраженията на въззивника, изтъкнати
срещу правилността, законосъобразността и обосноваността на решението на РРС
въззиваемия работодател е изразил становище, като е развил подробни доводи, че
при налагането на дисциплинарното наказание на работника е била спазена
процедурата по искане на обяснения, а извършването от въззивника на нарушенията на трудовата дисциплина, послужили като основание за
дисциплинарното му уволнение, е било доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните от районния съд доказателства, които са били обсъдени в тяхната
пълнота и взаимовръзка и на база на този анализ са били изведени правилните и
законосъобразни правни изводи за законност на уволнението.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждането на разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът – редовно призован, се
явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа
жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемото дружество –редовно призовано, се представлява
в съдебно заседание от пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва въззивната
жалба и пледира за отхвърлянето й, както и за присъждането на съдебно-деловодни
разноски, в това число и юрисконсулско възнаграждение.
След
запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на представените
доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се
спори между страните, а и от доказателствата, съдържащи се в личното трудово
досие на въззивника се установява, че А.К.А. и “Мини Марица – Изток” ЕАД, клон Рудник
“Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора са били в трудово правоотношение от 03.06.2013
г., по силата на което А.К.А. е изпълнявал длъжността „машинист на товарачна
машина над 1.5мі”, с място на работа Рудник „Трояново-Север” - с. Ковачево,
общ. Раднево, в предприятието на въззиваемото дружество.
Със
заповед № 1/19.05.2017 г. на управителя на Рудник „Трояново-Север” -с.
Ковачево, клон на „Мини Марица изток” ЕАД - гр. Раднево на А.А. е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” поради извършено сериозно нарушение на
трудовата дисциплина от същия по смисъла на чл. 190, ал.1, т.4, предл.1 -
во от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, както и чл. 190, ал.1, т.7 от КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Връчването
на заповедта е станало при условията на отказ, в присъствието на двама
свидетели, а с връчването й е било наложено самото дисциплинарно наказание и е било прекратено и трудовото
правоотношение на въззивника.
От ангажираните от работодателя
писмени доказателства се установява, че на 20.04.2017 г. управителят на Рудник
„Трояново –Север”, с. Ковачево, клон на „Мини Марица изток” ЕАД е отправил
писмено искане до въззивника за представяне в тридневен срок на писмени
обяснения относно допуснато от него „Дисциплинарно нарушение по смисъла на 190,
ал.1, т.4 от КТ" и чл.190 ал.1 т.7
от КТ/ изх. № РД-17-257/20.04.17 г./.
От
съдържанието на писменото искане се установява, че работодателят е поискал
обяснения от работника за конкретни обстоятелства, които е оценил като нарушение
на трудовата дисциплина, като на работника са били поставени и конкретни
въпроси във връзка с тях, а именно: „… - бил ли е на тръбоклад- DRESTA-SB-85R с
№35167 на 14.04.2017 г. в 15.20 ч.; - участвал ли е в източването на дизелово
гориво в
Искането е било съобщено на
работника на 21.04.2017 г., а на 24.04.2017 г. той е депозирал пред
работодателя писмените си обяснения, в които е съобщил, че на 14.04.2017 г. по
възложена от началника на смяната И.М. задача, заедно с колегите си И.С., И.И. и
И.Ж. са отремонтирали до около 12.00 часа каретка „Либхер“, находяща се в
участък добив – станция № 2006. След това към 14.30 ч., по разпореждане на
механика М., заедно с И.С., И.И. и Г.Н. отишли до РТНК – 3 за отстраняване на
авария на находяща се там машина.
Отрекъл е на
14.04.2017 г. да е ходил до тръбоклад DRESTA и да е участвал в източването
дизелово гориво от машината, като на излизане от рудника колата им е била и е
била проверена, а в нея нямало вещи, собственост на рудника. Не бил потеглял
към рудника и и не бил изхвърлял никакви туби. Колата им била на бариерата,
когато началника на охранителната фирма дошъл и извършил проверката.
От
обясненията на И.С М. – началник-смяна, депозирани по искане на работодателя,
се установява, че на 14.04.2017 г. е поставил на подчинените му работници И.С.,
А.К., Г.Н. и И.И. задача за отремонтиране на
турнодозер „Либхер“, който се намирал до станция 2006 в участък „Добив“,
като изпълнявали поставената им задача във времето от 08.30 ч. до 11.30 ч.
Следобед между 14.00 – 14.30 ч. И.С. и А.К. били изпратени от началника на
смяната с поверения им за управление лек автомобил „Лада Нива“ да извършат
ремонтна дейност по машина в РТНК-3, а по свое желание и след разрешението на
началника Г.Н. и И.И. ги придружили. След известно време И.М. бил посетен от
служител на охраната, който поискал от него личните и служебни данни на
изпратените от него работници, като му казал, че автомобилът е бил спрян за
проверка на КПП „Поделението“. След като получил данните служителят на охраната
си заминал със служебния си автомобил, а И.М. не бил видял работниците И.С., А.К.,
Г.Н. и И.И. да извършват нарушения на трудовата дисциплина.
От
писмените обяснения на И.С. и А.К.А. се установява, че на 14.04.2017 г. , по
нареждане на началника си И.М., заедно с колегите си И.И. и И.Ж. за времето от
08.30 ч. до около 12.00 ч. са извършвали ремонтни дейности по булдозер
„Либхер“. Следобед на същия ден за времето след 14.30 ч. по нареждане на
началника си И.М., заедно с колегите си Г.Н. и И.И. са ходили да извършват
ремонтни дейности по машина в РТНК – 3. В обясненията си И.С. също отрича да е
ходил до тръбоклад DRESTA и да е участвал в точенето на гориво, като на
излизане от рудника били спрени на портала за проверка, колата им била
проверена и в нея нямало вещи, собственост на рудника. Не бил потеглял и не се
били връщали в рудника. Не са изхвърляли туби, пълни с дизелово гориво. Не са
били настигани, т.к. били на бариерата.
От
показанията на свидетеля И.М., се установява, че работи в предприятието на
въззиваемото дружество и е началник - смяна и пряк ръководител на А.К.А., на
длъжност „инженер дизелови двигатели” в участък „Верижни машини” в рудника. На
14.04.2017 г. в изпълнение на служебните си задължения към 14.30 часа разпоредил
на работниците И.С., И.Д.И., А.К.А. и Г.Т.Н. да отидат със служебния лек автомобил „Лада Нива”, с
рег. № СТ 6706 АР до участък „РТНК-
От
писмения рапорт и от показанията на свидетеля Д.П.Ж. се установява, че на 14.04.2017 г., при
изпълнение на задълженията си като охранител в рудник „Трояново - Север” на станция 201, около
15.20 часа на същия ден видял четирима работници от рудника да пристигат със
служебен автомобил „Лада Нива“, кафяв на цвят, и да спират в близост до
тръбоклад А3-85R.
На три пъти някой от работниците ходил до тръбоклада с 10 литрова пластмасова
туба, пълнил я с течност, слагал я в торба и я пренасял да лекия автомобил,
където я прибирал в купето му. Свидетелят не видял лицата на работниците, т.к.
ги наблюдавал от разстояние, но ясно различил, че единия от тях е бил с гола
глава. След като пренесли тубите до лекия автомобил четиримата потеглили с него,
а свидетеля се обадил на своя началник, когото уведомил за случая.
От
писменият рапорт и показанията на свидетеля В.П.К. се установява, че на
14.04.2017 г., при изпълнение на служебните си задължения като началник на
охраната в предприятието на въззиваемото дружество, около 16.00 ч. е бил
информиран от охранителя Д.Ж., четирима работници от рудника, придвижващи се с
„Лада Нива“ точат гориво от булдозер и
го слагат пластмасови туби, които прибират в лекия автомобил. Свидетелят поел
със служебния си автомобил към КПП и инструктирал охранителят, който бил на
смяна там да задържи автомобила с четиримата работници на бариерата. След това
потеглил обратно към вътрешността на рудника, за да ги пресрещне, като след
известно разстояние двата автомобила се разминали и свидетелят предприел
обратен завой и потеглил след автомобила на четиримата работници. Лекият
автомобил „Лада Нива“ бил застигнат от
свидетеля на бариерата на КПП, като той паркирал своя автомобил в страни от
вече спрелия автомобил, излязъл от него и приканил намиращите се в „Лада Нива“
– та да им извърши проверка. Свидетелят посочва, че в лекия автомобил „Лада
Нива“ са били въззивника Г.Ж., И.И., А.А.
и И.С., който е бил водач на автомобила. След приканването за извършване на
проверка И.С. казал на свидетеля, че ще премести автомобила встрани от пътя, за
да не пречи на движението, след което да му бъде извършена проверката. Вместо
това обаче водачът на лекия автомобил „Лада Нива“ потеглил обратно към
вътрешността на рудника и бил последван от свидетеля, който управлявал своя
служебен автомобил. По време на преследването свидетелят К. видял, че от купето
на преследвания от него автомобил през прозореца на дясната врата биват изхвърляни
10 литрови пластмасови туби, пълни с червеникава течност, като едната туба се
ударила в мантинелата, пръснала се и съдържащата се в нея течност се
разплескала по самото пътно ограждение и по пътя, а преминавайки през този
участък, В.К. ясно доловил мириса на нафта. От управлявания от И.С. автомобил
били изхвърлени три туби. След изхвърлянето на тубите, движението на лекия
автомобил „Лада Нива“ било преустановено, което позволило на свидетеля да
догони преследваните от него лица. По негово искане те били съпроводени обратно
с автомобила им до КПП, където били установени на място, докато свидетелят К. посетил
И.М. за да установи самоличностите на четиримата и възложената им за изпълнение
работа. След завръщането си на КПП В.К. извършил проверка на лекия автомобил
„Лада Нива“, в който не открил нищо. След това издирил и намерил изхвърлените
туби, които фиксирал по местонахождение чрез фотографирането им. Втората и
третата туби били пукнати, като в едната почти нищо не било останало, но в
другата имало. Тубите били иззети от свидетеля, без съставянето на някакъв
документ, и били оставени на съхранение в склада на назначението на
охранителната фирма. Според свидетеля съдържанието на тубите било индикирано с
червен цвят дизелово гориво. За случилото се свидетелят уведомил прекия си
началник.
От писмения рапорт и от показанията на
свидетеля П.Й. се установява, че на 14.04.2017 г., при изпълнение на служебните
си задължения като охранител на КПП, около 15.10 ч. е бил инструктиран от
прекия си ръководител В.К. да задържи на пункта лек автомобил „Лада Нива“.След
пристигането на този автомобил, на КПП пристигнал и самия К., който паркирал
успоредно на спрелия вече автомобил и поискал да ги провери. Те отказали
проверка, направили обратен завой и потеглили в посоката от където били дошли. В.К.
ги последвал със своя автомобил, а свидетелят останал на място.След известно
време двете коли се върнали на КПП, В.К. извършил проверка на лекия автомобил
„Лада Нива“, но в него не било открито нищо.
От показанията на разпитания по почин на
въззивника-ищец в първоинстанционното производство свидетел И.И. се установява,
че на 14.04.2017 г., по нареждане на началника на смяната му – И.М., е отишъл
заедно с колегите си И.С., А.К.А. и Г.Н. с управлявания от И.С. служебен
автомобил „Лада Нива“, с рег.№ 6706 до РТНК-3, за да отстранят авария по
фадрома „Катерпелар“. На място, докато колегите му са отстранявали аварията,
свидетелят стоял в автомобила, а след известно време четиримата потеглили на
обратно. На бариерата на КПП ги спрели за проверка от охранителната фирма, като
за извършване на проверката И.С. изтеглил автомобила встрани от пътя.Началника
на охраната им наредил отново да се върнат пред бариерата, където имало
охранителни камери. Те ес върнали, охранителят ги проверил и ги пуснал да си
ходят. В автомобила свидетеля стоял на задната седалка вдясно, а по време на
проверката до него на задната седалка седял А.К.А.. Впоследствие всички били
викани при управителя, където писали обяснения за това къде са ходили и какво
са правили. Тримата колеги на свидетеля били уволнени, но той не бил.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-физико-химична експертиза, което
съдът кредитира, се установява, че изследваният обект, който е бил предаден на
вещото лице, съставлява индикирано дизелово гориво. Обектът е бил предаден на
вещото лице от склада на охранителната фирма „ВИП Секюрити“, находящ се в
назначението й на територията на предприятието против “Мини Марица –Изток” ЕАД,
клон Рудник “Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора и е бил
съхраняван в 10 литрова пластмасова туба.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, се установява, че на предоставения за изследване DVD диск, съдържащ записи от видеокамера, на който за
периода 16:02:20 ч. – 16:18:58 ч. на дата 14.04.2017 г., съобразно изписания
час на записа, който отразява действия на лица в логическа последователност на
същия ден, не се установяват следи от манипулация /намеса върху записаната
информация/ Вещото лице е подбрало кадри, на които се отразяват действията на
лица и е изготвило фотоалбум с най-близки и ясни кадри / снимки от 1 до 10/. От
снимките във фотоалбума се установява, че в 16:02:20 ч. автомобил спира за
проверка на Пост Поделение 1.Седем секунди по-късно до него /вляво/ спира
охранителен автомобил. Десет секунди по-късно първият автомобил обръща, а в
16:02:56 ч. се отдалечава в обратна посока. В 16:03:13 охранителният автомобил
обръща, а осем секунди след това се оттегля в посока на другия автомобил. В
16:08:18 ч. до поста Поделение 1автомобил се приближава, следван от охранителен
автомобил.Тридесет и една секунди по-късно се извършва проверка на автомобила.
По време на извършване на проверката от автомобила се слезли две лица, а
на кадъра от 16:18:58 ч. есе виждат
фигурите на хората, возещи се в автомобила. Вещото лице сочи, че поради
голямата отдалеченост на снимане и ниската резолюция не могат да бъдат
идентифицирани лицата, отразени на записите и да бъдат сравнени с Г.Т.Н..
Поради голямата отдалеченост на снимането и ниската резолюция не може да се
определи регистрационния номер на автномобила, спрян за проверка, както и на
този, който е направил обратна маневра до бариерата на КПП № 3-Поделението,
отразени в записите от видеокамера, както и не може да се установи дали същия
автомобил, който е направил обратна маневра на бариерата на КПП № 3-Поделението
е същият автомобил, който по –късно е бил проверен от охранителите единствено
по цвят, марка и странични надписи, които се виждат на изготвения фотоалбум.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, се установява, че брутният размер на полагащото
се за период от 5 месеца и 10 дни обезщетение за оставане без работа от Г.Н. е
8 447,96 лв., а нетният размер е 7 603,16 лв.
От представената от
работодателя заповед № 84/12.04.2006 г. на управителя на въззиваемото дружество
се установява, че изнасянето на горива от работниците и служителите на рудника,
без да имат надлежно разрешение за това е строго забранено, а неизпълнението на
тази забрана ще се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което
ще бъде налагано дисциплинарно наказание „уволнение“.
От правилника за
вътрешния трудов ред на “Мини Марица –Изток” ЕАД, клон Рудник
“Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора, утвърден на
12.04.2016 г., се установява, че работникът или служителят трябва да изпълнява
трудовите си задължения точно и добросъвестно, като при изпълнение на работата
си е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодяателя, да пази
грижливо умиществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение
на възложената му работа, да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие.
От извършената от
съдия-докладчика при РРС констатация по оригинала на трудовата книжка на
въззивника се установява, че последното вписване касае прекратяването на
трудовото правоотношение на А.А. с “Мини Марица –Изток” ЕАД, клон Рудник
“Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора и след това няма други вписвания.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
Разгледана по същество
намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд изцяло
споделя правните изводи на първоинстанционният съд, обективирани в мотивите на
обжалваното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
От анализа на
събраните доказателства се налага правният извод, че
работодателят е провел дисциплинарното производство, резултирало с уволнението
на въззивника, съобразно законовите разпоредби.
На първо
място е неоснователно възражението на въззивника, че работодателят не е спазил
законоустановената процедура, т.к. не му е поискал обяснения за отделните основания, послужили за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ на работника.
Видно от приетите
писмени доказателства, работодателят е поискал писмени обяснения от работника и
последният е дал такива.
Съобразно утвърдената
съдебна практика задължението на работодателя да поиска обяснения от работника
е свързано с гарантирането на правата на последния на участие и на защита в
дисциплинарното производство.
Работодателят е длъжен
да поиска по ясен и разбираем начин за работника обясненията му във връзка с
обстоятелствата, които работодателят квалифицира като нарушение на трудовата
дисциплина.
За работодателя липсва
задължение на този начален етап от развитието на дисциплинарното производство да
дава правна квалификация на тези обстоятелства, като изявлението му, с което се
искат обяснения от работника не следва да отговаря по съдържание на повдигнато
наказателно обвинение, т.е. да са посочени конкретните факти и тяхната правна
квалификация.
За да е упражнено
законосъобразно задължението на работодателя за искане на обяснения е
достатъчно да посочи кое поведение на работника третира като нарушение на
трудовата дисциплина и кои са относимите към него обстоятелства, по начин,
който да даде възможност на работника да изрази своето становище във връзка с
тях.
В конкретният случай
това е било сторено от въззиваемото дружество, като обясненията от въззивника
са били поискани дори и чрез задаването на конкретни въпроси, поради което
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е била извършена законосъобразно.
В конкретния случай не
е налице и твърдяната от пълномощника на въззивника незаконосъобразност, т.к.
на практика едни и същи факти, относими към квалифицираното от работодателя
като нарушение на трудовата дисциплина поведение на работника, осъществяват от
правна гледна точка съставите на различните посочени в заповедта за уволнение
основания.
Тъй като тези факти са
едни и същи за различните основания и работодателят е искал обяснения от
работника за тях, то той е спазил законовата процедура.
На следващо място е
неоснователно възражението във въззивната жалба за немотивираност на заповедта,
с която на А.К.А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта е в писмена
форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити; налице е описание на
конкретните обстоятелства, при които работникът е нарушил трудовата дисциплина
и съответната им правна квалификация.
Както вече бе посочено
по-горе в мотивите, в настоящият казус едни и същи обстоятелства са били
квалифицирани от работодателя като различни основания, очертаващи хипотези на
нарушение на трудовата дисциплина.
В този случай е право
на работодателя да прецени дали да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника само за нарушаването на трудовата дисциплина по някое или по всички
основания, като в конкретния случай въззиваемото дружество е избрало втория
подход.
В тази връзка следва
да се приеме, че работодателят правилно е съотнесъл тежестта на извършеното
нарушение към вида на наложеното наказание.
При всички случаи на
оспорено по съдебен ред дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното за
това нарушение наказание, съобразно законоустановените в разпоредбата на чл.
189, ал.1 от КТ критерии, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които то е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед на
конкретната ситуация.
В конкретния казус се
касае за поведение на работника, чрез което извършва нарушение на трудовата
дисциплина , изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя, в която
хипотеза законът предвижда възможността за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Освен това със същото
поведение работникът нарушава трудовата дисциплина и на други основания, а
именно не изпълнява конкретна правомерна заповед на работодателя си относно
изнасянето на горивни материали от територията на предприятието; и нарушава
свое задължение, визирано в Правилника за вътрешния трудов ред, касаещо начина
на изпълнение на служебните му задължения през работно време, всяко от които
съставлява друго тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Конкретната съвкупност
на нарушени от А.К.А. трудови задължения обуславя съответстващо й дисциплинарно
наказание, което работодателят е наложил в конкретният случай, предвид
обстоятелствата при които са извършени тези нарушения и поведението на работника
във връзка с тях, а именно направеният опит за осуетяване установяването на
истината чрез бягството от мястото на проверката и изхвърлянето по време на
движение на тубите с гориво от автомобила.
Неоснователно е възражението на
въззивника за недоказаност на извършените от работника дисциплинарни нарушения
и свързаното с него възражение, касаещо извършеният от първоинстанционният съд
доказателствен анализ.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че А.А. е извършил деянието, което му се вменява като
нарушаване на трудовата дисциплина.
В тази връзка въззивният съд също
кредитира изцяло показанията на разпитаните по почин на работодателя свидетели
– служители на охранителната фирма, осъществяваща охраната на “Мини Марица – Изток”
ЕАД, клон Рудник “Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора,
които са логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, а
самите свидетели са незаинтересувани по смисъла на чл.172 от ГПК.
Тези показания се подкрепят в достатъчна
степен от показанията на свидетеля И.М. и от заключенията на двете експертизи,
като съвкупното им и взаимосвързано анализиране установява в пълнота
обстоятелствата, въздигнати от работодателя като нарушение на трудовата
дисциплина от въззивника-работник.
Неснователни са и
възраженията относно доказателствената стойност на заключенията на двете
експертизи, т.к. тези доказателства са косвени и макар и преценени сами за себе
си да не доказват при условията на пълно доказване главни факти, те служат за
доказването на т.нар. доказателствени факти, установяващи достоверността на
свидетелските показания на свидетелите К., Й. и Ж..
Неоснователно е и възражението, че посредством кредитирането
на показанията на свидетеля И.М. би се опровергало извършването на нарушението
на трудовата дисциплина от въззивника.
Ценейки тези показания и анализирайки
ги съвместно с показанията на свидетелите К., Й. и Ж., с писмените обяснения на
И.С., А.А., И.И. и Г.Н., дадени пред работодателя и заключението на
съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че за времето, когато
се твърди А.А. да е извършил нарушението на трудовата дисциплина, той е бил
заедно с И.С., И.И. и Г.Н. със служебния автомобил „Лада Нива“ извън
територията на мястото, където обичайно изпълнява трудовите си задължения, без
да е под непосредствения надзор от прекия си ръководител.
Установява се и, че свидетелят М. е бил
посетен от свидетеля К., който е искал да установи самоличностите на
изпратените от М. в РТНК-3 работници, превозното средство, с което са били
изпратени, и конкретното местоназначение за изпълнение на възложената им
задача.
Самият И.М. не е бил очевидец на
действията, извършени от А.А. през времето, докато е отсъствал за изпълнение на
възложената му задача, и не опровергават показанията на свидетелите К., Й. и Ж.,
както и заключението на съдебно-техническата експертиза.
Същевременно тези показания подкрепят
изцяло в съответните им части показанията на свидетеля К., което прави
последните достоверни.
Неоснователно е възражението на въззивника относно
некредитирането на показаният на свидетеля И.И..
На първо място тези показания не следва
да се кредитират, т.к. са били събрани от първоинстанционния съд при допуснато
процесуално нарушение, а именно тяхното допускане и събиране не е било поискано
от въззивника-ищец в първоинстанционното производство нито с исковата му молба,
нито в срока по чл.312,ал.2 от ГПК.
На следващо място тези показания са и
недостоверни, т.к. са дадени от заинтересувано по смисъла на чл.172 от ГПК
лице, а именно лице, което би уличило себе си в извършването на престъпление
или друго позорно деяние, и в съществената си част се опровергават от
свидетелските показания на свидетелите К., Й. и Ж., както и заключението на
съдебно-техническата експертиза, доказващи по несъмнен начин, че лекия
автомобил „Лада Нива“, в който са пътували И.С., А.А., И.И. и Г.Н., е спирал на
бариерата на КПП – Поделението на два пъти в рамките на петнадесетина минути,
като проверката на същия е била извършена от свидетеля К. на втория път.
С оглед на всички гореизложени
съображения съдът приема, че работодателят е извършил цялостна преценка на
обстоятелствата по случая, в резултат на която е наложено и законосъобразно
дисциплинарно наказание, съответстващо на извършеното дисциплинарно нарушение,
поради което и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ правилно е бил
отхвърлен като неоснователен, а като последица от това отхвърляне правилно са
били отхвърлени и акцесорните искове по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Като неоснователно се преценява
обжалването на първоинстанционното решение и в частта за разноските.
Възложените в тежест на въззивника
разноски, съставляващи възнаграждения за вещи лица, правилно са били възложени
в негова тежест, т.к. тези възнаграждения са били платени от
работодателя-ответник в първоинстанционното производство, а не от бюджета на
РРС, поради което и разпоредбата на чл.359 от КТ не е нарушена, т.к. в случая
приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед на всички изложени съображения
настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение на
РСС е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемото
дружество на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК има право на разноски, като
следва да му се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лв., определено от съда по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23,т.1
от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл.272 от ГПК Окръжен съд –Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/02.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 504/2017 г. по описа на
Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК А.К.А., ЕГН - **********,*** да заплати на “Мини Марица
–Изток” ЕАД, клон Рудник “Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара
Загора, ЕИК №
8330175520038, със седалище и адрес на управление с. Ковачево, общ. Раднево,
обл.Стара Загора, представлявано от законен представител: С.Г.Б. – управител на
клон сумата от 200,00
лв. /двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски за юрисконсутско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.