№ 1040
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501116 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. И. Б. с ЕГН-**********
против съдебно решение №469 от 16.03.2022г.,постановено по гр.д.
№2222/2021г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете на
ищцата М. И. Б. за осъждане на ответника „ЗКПУ СОЛИДАРНОСТ“- в
ликвидация с ЕИК-*********,представлявана от ликвидатора Кирил Великов
Киров да заплати на ищцата М. И. Б. сумата от общо 11 035.47 лева,от която
10 838.06 лева главница за нетното дължимо и неизплатено възнаграждение
по сключен между страните договор за управление за периода от
01.01.2018г.до 22.02.2020г.,197.41 лева мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.01.2018г.до 31.12.2019г.и законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2021г.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и
необосновано,постановено при съществено нарушение на основните
принципи на гражданското съдопроизводство,на закона и процесуалните
правила и представляващо груб отказ от правосъдие. На първо място се прави
оплакване,че въпреки своевременното уведомяване на съда за заболяването
на пълномощника на въззивницата адвокат Ставрева,съдът е дал ход на
делото,провел е разпит на свидетел и е приключил съдебното дирене.След
узнаването на този факт ищцата е поискала отмяна на хода по същество и
внасяне на делото за продължаване на съдебното дирене,тъй като ищцата е
1
възнамерявала да представи и новооткрити от нея доказателства,подкрепящи
исковата и претенция.Съдът не е уважил искането и е постановил съдебното
решение,отхвърлящо предявените искове и по този начин е нарушил
принципа за равенство на страните в процеса,а процесуалните нарушения на
съда са довели и до постановяване на неправилно решение. На следващо
място са изложени доводи в подкрепа на оплакването,че решението
противоречи на процесуалния и материалния закон,както и на правната и
формалната логика. Жалбоподателката намира за неправилен изводът на
съда,че нормативната уредба не предвижда задължително изплащане на
възнаграждение на председател на кооперация ,като в подкрепа на обратното
становище са изложени подробни правни аргументи,почерпени от разпоредби
от КСО,ЗЗО,чл.28б ЗК и Устава на ответната кооперация. Като неправилен е
оспорен изводът на съда,че не е ясно кой е подписал процесният договор за
управление на кооперацията и се изтъква,че дори ако се приеме,че липсва
писмен договор е абсолютно нелогично да се приеме,че между страните
въобще липсва валидно сключен договор. Като неправилен е оспорен и
изводът на съда,че не се е установило с валидни доказателства кооперацията
да е вземала решение за изплащане на възнаграждение на ищцата.В подкрепа
на обратното твърдение въззивницата се позовава на събрани по делото
доказателства,които са анализирани в жалбата. Въззивницата намира за
неправилен и изводът на съда,че през процесния период кооперацията не е
внасяла осигурителни вноски за ищцата,който противоречи на заключението
на вещото лице по приетата СИЕ.Направен е подробен анализ на
доказателствата по делото,които според жалбоподателката подкрепят
твърдението и,че страните са обвързани от валиден договор за
управление,като се сочи,че за да достигне до обратния извод, съдът
едностранчиво се е позовал само на показанията на св. В. и св.К.,които е
приел безрезеврно,без да ги съпостави и цени в съвкупност с останалите
доказателства по делото.Във връзка с разпита на св.К. се прави и довод,че
страната е била лишена от възможността да присъства на разпита и ,поради
неуважаването на искането за отлагане на делото по причина заболяването на
адвокат Ставрева.Жалбоподателката счита,че изявлението на съда,че не
следва да обсъжда останалите доводи на ищцата за осъществяваната от нея
дейност противоречи на собствените му указания,дадени в Определение
№1265 от 16.06.2021г.,според които ищцата е следвало да представи
доказателства за дейността си като председател на кооперацията и именно в
тази връзка са били представени протоколи от Общи събрания и от събрания
на УС,договори за наем,кореспонденция с МЗХП. В хода на производството е
бил представен и оригиналът на договора за управление,сключен на
15.10.2015г.,както и оригиналът на протокол от ОС на кооперацията от
15.10.2015г. ,като се сочи,че тези два документа са свързани и следва да се
разглеждат като едно цяло ,за което се излагат аргументи,извлечени от
съдържанието на документите.Ищцата е направила изявление в тази
връзка,но то е останало извън полезрението на съда,който не е проучил в
2
детайли събраните доказателства,не ги е обсъдил в тяхната връзка и
взаимозависимост,поради което е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила и е постановил порочно решение. Изложени са
подробни правни аргументи досежно неправилността на извода на съда,че
между страните липсва валидно сключен договор за управление. Отправеното
до БОС искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
решение от въззивния съд,с което предявените искови претенции да бъдат
уважени,претендира разноски за двете инстанции.При условията на чл.266
ал.2 и ал.3 ГПК въззивницата е направила доказателствени искания.
С отговора на въззивната жалба ответникът я е оспорил,считайки я за
неоснователна и недоказана.Намира оплакването на въззивницата за
допуснати съществени процесуални нарушения от съда ,изразяващи се в
неуваженото искане за отлагане на делото поради заболяването на адвокат
Ставрева за неоснователно.Посочва,че съдът е съобразил разпоредбата на
чл.142 ал.1 ГПК,а ищцата не е представила уважителна причина за
неявяването си в съдебното заседание на 18.02.2022г.,поради което правилно
и законосъобразно съдът е дал ход на делото. В допълнение се сочи,че между
страните се води т.д.№273/2021г.по описа на БОС,по което е имало съдебно
заседание на 15.02.2022г.,на което ищцата е присъствала с друг процесуален
представител,който би могла да ангажира и по настоящото дело,ако е
желаела. Позовава се и на практика на ВКС по този въпрос. Намира за
неоснователни оплакванията за неправилност на изводите на съда,като се
сочи,че исковата претенция се основава на представен протокол от ОС на
17.10.2015г.и договор за управление от 15.10.2015г.,като кооперацията е
оспорила твърдението,че има сключен договор за управление и е определено
месечно възнаграждение на ищцата в размер на минималната работна заплата
за страната.Ответникът е твърдял,че ищцата не е извършвала дължимите и в
качеството на управител правни и фактически действия,поради което не и се
дължи възнаграждение и това е било заявено лично от ищцата на ОС на
кооперацията,проведено на 22.02.2020г.По реда на чл.176 ГПК ищцата е
заявила,че лично тя е писала протокола от 17.10.2015г.и тя е разписвала
посочените в него лица.По отношение на договора за управление се сочи,че
от представеният договор с оригинални подписи не става ясно кой и в
качеството на какъв е подписвал.Заявява се твърдение,че ищцата
злоупотребява с право и нарушава основния принцип на чл.3 от ГПК .Моли
решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски. Моли
съдът да остави без уважение доказателствените искания на въззивницата на
основание чл.266 ал.1 ГПК поради настъпила преклузия и поради
неотносимостта им към спора.
Доказателствените искания на въззивницата са оставени без
уважение,тъй като не са налице основанията на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК за
допускането на сочените доказателства за първи път от въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата Б.,редовно уведомена, се явява
3
лично и с адвокат Ставрева,поддържа въззивната жалба прави допълнителни
доказателствени искания,които също са оставени без уважение от съда. Моли
жалбата и да бъде уважена,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата кооперация в ликвидация, редовно
уведомена,се представлява от адв. Илиева,която оспорва въззивната жалба и
доказателствените искания.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на
чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищцата М. Б. е предявила срещу ответната „ЗКПУ СОЛИДАРНОСТ“-
в ликвидация искове за осъждането на ответната кооперация да заплати на
ищцата сумата от общо 11 035.47 лева,от която 10 838.06 лева
главница,представляваща нетното дължимо и неизплатено възнаграждение по
сключен между страните договор за управление за периода от 01.01.2018г.до
22.02.2020г.,197.41 лева мораторна лихва върху главницата за периода от
01.01.2018г.до 31.12.2019г.и законна лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2021г.
Ищцата е твърдяла,че през процесния период е била избрана за
председател на ЗКПУ“Солидарност“ с.Росен,Бургаска обл.,приела е да
изпълнява длъжността,вписана е била в ТР като председател на кооперацията
и е осъществявала дължимите правни и фактически действия като
председател на кооперацията. Твърдяла е,че на основание взето решение от
УС на кооперацията от заседание,проведено на 15.10.2015г. и е било
определено месечно възнаграждение в размер на една минимална работна
заплата за страната и с нея е бил сключен договор за управление на
15.10.2015г.Твърдяла е също така,че е получила уговореното месечно
възнаграждение за 2015г.,2016г.и 2017г.,но за процесния период от
01.01.2018г. до 22.02.2020г./датата,на която е взето решение на ОС за
прекратяване на кооперацията/ не е получила месечно възнаграждение,но
дължимите удръжки върху възнаграждението за всички години са били
внесени. Като доказателства ищцата е представила протокол от заседание на
УС на кооперацията от 17.10.2015г. и договор за управление от 15.10.2015г.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил исковата
претенция, като е заявил,че не оспорва факта,че ищцата Б. е била избрана и
вписана в ТР като председател на кооперацията за периода м.октомври
2015г.- до м.май 2020г.,но оспорва дължимостта на претендираното
възнаграждение. Двата представени с исковата молба документа- протокол от
заседание на УС от 17.10.2015г.и договор за управление от 15.10.2015г. са
били оспорени от ответника,който е твърдял,че същите са неистински
документи. Твърдял е,че заседание на УС с такъв дневен ред не е провеждано
и посочените лица-членове на УС не са подписвали такъв протокол, не са
подписвали и договор за управление и никога не са изразявали съгласие за
4
заплащане на месечно възнаграждение на председателя на кооперацията.
Твърдял е също така,че ищцата Б. не е осъществявала дължимите като
председател фактически и правни действия по организирането и
осъществяването на стопанска дейност на кооперацията,защото дейност не е
била осъществявана, поради което и на това основание също възнаграждение
не и се дължи.
При така очертания предмет на спора,правилно и в съответствие с
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал
правна квалификация на предявения главен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД и на
акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.
От правна страна на спора въззивният съд съобрази
разрешенията,дадени по сходни спорове от ВКС,които споделя. По въпроса
дали с председателя на кооперацията възниква трудово правоотношение ВКС
е дал отговор в Решение №268 от 15.10.2013г.по гр.д.№1301/2012г.,ІV г.о.по
чл.290 ГПК. В мотивите на решението е подробно разяснено,че е допустимо
отношенията между председателя и кооперацията да бъдат уредени и като
трудови,но само ако това е предвидено в Устава на кооперацията,тъй като в
ЗК липсва такава правна уредба.По въпроса кой орган на кооперацията има
правомощие да определя размера на възнаграждението на председателя,в
Решение №826 от 13.12.2010г.по гр.д.№1273/2010г.,ІV г.о. на ВКС по чл.290
ГПК е уеднаквена противоречива съдебна практика,като е възприето
становището,че ако не е предвидено друго в Устава на кооперацията,за
правомощията на нейните органи важат правилата на ЗК. Съобразно
правилата на ЗК Общото събрание е основният орган,който има
изключителната компетентност да решава въпросите по чл.15 ал.4 ЗК,но
въпросът за определяне на възнаграждение на председателя не е между
въпросите от изключителната компетентност на ОС. Съгласно чл.15 ал.6 ЗК
Общото събрание може да реши и този въпрос,но ако нито в Устава,нито с
решение на ОС е уредено, че вземането на решение за определяне
възнаграждение на председателя е от компетентността на ОС,то това може да
стори УС на кооперацията. Настоящият съдебен състав споделя и
становището,че тъй като в Закона за кооперациите няма уредба в смисъл,че с
председателя на кооперацията се сключва възмезден договор,то няма
законови пречки облигационното правоотношение да бъде безвъзмездно.
Нормата на чл.28б от ЗК,предвиждаща внасяне на гаранция за своята дейност
от председателя , членовете на УС и на КС на кооперацията в размер не по-
малък от тримесечното им брутно възнаграждение за заеманата длъжност е
приложима в случаите,когато те получават възнаграждение.Разширително
тълкуване на нормата в смисъл,че волята на законодателя е била всички
ръководни органи да получават възнаграждение е недопустимо и в разрез с
правилата за тълкуване на нормативни актове.
В конкретния случай между страните по делото няма спор,че ОС на
5
ответната кооперация е взело решение,с което М. Б. е избрана за председател
на кооперацията,а Б. е приела да осъществява дейност като председател на
ответната кооперация. От представените писмени доказателства-
договори,нотариални актове,ГФО и др. се установява безпротиворечиво,че
ищцата е осъществявала правни и фактически действия,включващи се в
правомощията и на председател. Не е спорно между страните,че кооперацията
не е извършвала дейност,свързана с производство на селскостопански
култури,но е имало необходимост от управление на недвижимите и имоти.
Председателят на кооперацията е извършвал множество действия,насочени
към установяване на собствеността върху кооперативни имоти и
снабдяването с документи за собственост,което е видно от представените по
делото молби-декларации ,кадастрални скици,договори,данни за плащания и
др.
Основният спор между страните по делото е дали на ищцата Б. е било
дължимо от ответната кооперация месечно възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за осъществяваната дейност като председател
на кооперацията през процесния период. Видно от съдържанието на Устава
на ЗКПУ“Солидарност“ публично достъпен в Търговския регистър е,че
определянето на възнаграждение на председателя на кооперацията не е
включено като изрично правомощие на Общото събрание,няма и изрична
уредба,че с председателя се сключва трудов договор. В Устава няма и уредба
в смисъл,че председателят извършва дейността си срещу
възнаграждение,нито е регламентиран ред за сключване на писмен договор за
възлагане на управление с избрания председател. По делото няма
доказателства Общото събрание на кооперацията да е взело решение,че
председателят ще получава месечно възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната. Няма също така твърдения и доказателства
председателят на кооперацията,членовете на УС и КС да са внесли в касата
или по сметка на кооперацията парични суми,съответстващи по размер на
получавани от тях месечни възнаграждения като гаранция за дейността си.
При това положение, съобразявайки и дадените разрешения на
относими по настоящото дело правни въпроси в горецитираната съдебна
практика на ВКС по чл.290 ГПК, въззивният съд приема,че основание за
възникване на вземането за месечно възнаграждение на председателя на
кооперацията може да бъде само надлежно взето решение от компетентния
колективен орган на кооперацията- ОС или УС ,с което то се определя.
Представеният от ищцата в хода на делото документ,наименуван „..от
Общо събрание на ЗКПУ“Солидарност““от 15.10.2015г. /на л.191 от делото на
БРС/ не съдържа изискуемите на решение на ОС на кооперация реквизити.
Решенията на Общото събрание на кооперация съобразно изискванията на ЗК
се обективират в протокол,в който се отразяват присъствалите лица,дневният
ред,проведените разисквания и гласуване. Представеният документ на л.191
от делото на БРС не представлява протокол от Общо събрание на
кооперацията, той не е подписан дори от двете лица,посочени в него- Д. Щ. и
6
П. К., а единствено от ищцата М. Б.. При това положение въззивният съд
приема,че този документ не обективира волята на Общото събрание да се
сключи договор за управление с М. Б. и респективно-упълномощаване на М.
Б. да сключи договора и от името на кооперацията/“дружеството“ в
документа/,включително и с уговаряне на месечно възнаграждение за
дейността на председателя на кооперацията.Решение на Общото събрание на
кооперацията,обективирано в протокол ,с което да е определено месечно
възнаграждение на председателя М. Б. по делото не е представено.
Възнаграждение на председателя на кооперацията в случая би могло
да бъде определено и с решение на Управителния съвет,в какъвто смисъл са
били и твърденията на ищцата Б.,която е представила с исковата молба
протокол от заседание на УС от 17.10.2015г.,в който фигурира именно такова
решение на УС.
По отношение на протокола от заседание на УС от 17.10.2015г.
районният съд е посочил,че документът не е представен в оригинал, а ищцата
в хода на делото изрично е заявила,че тя го е съставила и подписите на
членовете на УС са пренесени върху документа от други
документи,подписвани от тях. По отношение на договора за управление
районният съд е посочил,че по делото са били представени три варианта на
страница втора от документа,като никой от тях не съставлява валиден
документ,тъй като или не е ясно от кого е подписан или този,с изпълнени
подписи и имена не е представен в оригинал.Тези констатации на БРС
съответстват на установените по делото факти и процесуалните действия на
страните,поради което и се споделят от въззивния съд,който намира,че
правилно и законосъобразно БРС е изключил двата документа от
доказателствата по делото на основание чл.183 ал.1 предл.последно ГПК и
чл.194 ал.3 ГПК. БОС споделя становището на първоинстанционния съд,че и
от съдържанието на останалите събрани по делото доказателства не се
установява да има решение на компетентен орган на кооперацията за
заплащане на месечно възнаграждение на ищцата.
В отговор на възраженията на въззивницата по отношение
изключването на договора за управление от доказателствата по делото
въззивният съд посочва,че без правно значение за крайния извод на съда е
установяването на факта дали свидетелката П. К. е подписала представения
по делото договор за управление от 15.10.2015г.от името на кооперацията,тъй
като не се установява компетентният орган- ОС или УС да е взел
обективирано в протокол решение за определяне на месечно възнаграждение
на председателя на кооперацията. Обстоятелството,че до началото на
процесния период ищцата е получавала месечни възнаграждения, които са
били одобрявани от ОС като част от ГФО също не може да обоснове извод за
основателността на исковата претенция.Приемането на ГФО,съдържащ в
разходната си част отчет за разходите за възнаграждения не е равнозначно на
формирана воля на ОС или на УС за дължимост на месечно възнаграждение
на председателя,като насрещна престация за осъществяваната от него
7
дейност. Неоснователни са и доводите,че приемането на ГФО от ОС
представлява потвърждаване на договора,сключен без представителна власт
по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД. За потвърждаване на договор,сключен без
представителна власт се изисква същата форма,която е предвидена за
упълномощаването на сключването на договора. В случая потвърждаване на
договора би могло да се извърши само с изрично волеизявление на ОС или
УС,обективирано в надлежно решение и вписано в протокол от заседание, а
не с решение,приемащо ГФО.Освен това,дължимостта на изплатените
възнаграждения е спорна между страните,което е видно от представените по
делото писмени доказателства за висящ между страните спор по гр.д.№
273/2021г.по описа на БОС,предмет на който са и получените от ищцата Б.
месечни възнаграждения.
Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от БРС,към
които препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери
обжалваното решение за правилно,законосъобразно и обосновано от
събраните по делото доказателства,поради което същото следва да бъде
потвърдено,а жалбата-оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на
разноски възниква за въззиваемата страна. ЗКПУ“Солидарност“-в
ликвидация е представила списък на разноските по чл.80 ГПК,съгласно който
се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лева
с ДДС ,съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Видно от
съдържанието на договора е било договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение на адв. Илиева в размер на 1920 лева с ДДС.Съдът възлага
сторените от въззиваемата страна разноски за плащане върху въззивницата Б..
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №469 от 16.03.2022г.,постановено
по гр.д.№2222/2021г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА М. И. Б. с ЕГН-********** да заплати на „ЗКПУ
СОЛИДАРНОСТ“- в ликвидация с ЕИК-*********,представлявана от
ликвидатора Кирил Великов Киров сумата от 1920/хиляда деветстотин и
двадесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС,направени във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9