Решение по дело №387/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 21/ 26.03.2024г., постановено по АНД № 28/ 2024г. по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменен като незаконосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 3939737, издаден от ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че в случая е изтекъл давностният срок за преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НП, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, мотивирал съда да отмени издадения ЕФ като незаконосъобразен. По съображения, че абсолютният давностен срок от 4 години и шест месеца не е изтекъл към настоящия момент, е направено искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден издаденият ЕФ.

Ответникът по касационната жалба – Д. Г. П. от гр. София, редовно и своевременно призован, не се явява. С представено писмено становище оспорва касационната жалба с доводи, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано относно изводите на съда за изтекла обикновена погасителна давност, поради което следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на контрол пред Районен съд Чирпан по жалба от Д. Г. П. е ЕФ за налагане на глоба серия К, № 3939737, издаден от на ОД на МВР – Стара Загора на 03.09.2020г, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Д. Г. е наложена глоба в размер на 850лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че на 20.08.2020г., в 12:21ч. в област Стара Загора, на АМ „Тракия“ км170 управлява в посока към гр. Бургас при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В 26, МПС „Мини Купър СД АЛЛ 4“ с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 165км/ч и превишена стойност на скоростта 75 км/ч при отчетен километров толеранс от 3км. Извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 572.

За да отмени ЕФ, Чирпанският районен съд е приел за изтекла обикновената погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН за реализиране на административнонаказателното преследване. Изложени са мотиви, че нарушението е извършено на 20.08.2020г, ЕФ е съставен на 03.09.2020г,, като до връчването му на 22.01.2024 година не е извършено нито едно действие от АНО, което да спре или прекрати изтичащата давност от 3 години.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съдът намира за неоснователни релевираните доводи за изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК като предпоставка за отмяна на процесния ЕФ. Нормата на чл.80, ал.1 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на изрично определени срокове, диференцирани според наказуемостта на деянията. В чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗАНН е посочено, че не се образува административно-наказателно производство, ако актът за установяване на административното нарушение не е съставен в предвидените в двете алинеи срокове. От своя страна, съгласно ал. З на същата разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на акта. Последователна е тълкувателната съдебна практика на върховните съдилища в Република България, че тези срокове са давностни и определят т.нар. преследвателска давност, т.е. периода от време, през който следва да бъде наложено наказание на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. С изтичането им се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /наказателното преследване се изключва, погасява се правото да се търси отговорност/.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Според настоящия съдебен състав нормата на чл.80, ал.1 от НК е аналогична на нормата на чл.34 от ЗАНН, защото и двете регламентират срокове, с изтичането на които се препятства възможността за образуване на наказателно, респективно административнонаказателно производство и за налагане на наказание, респективно административно наказание.

ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП. Със съставянето му административнонаказателното преследване е започнало/възбудено. Правилни са доводите на районния съд, че доколкото ЕФ подлежи на обжалване като НП, то след влизането в сила му се придава значението на влязло в сила НП. Но напълно неправилен от гледна точка на закона и съдебната практика е изводът, че по тази причина за връчване на ЕФ тече обикновена давност в размер на 3 години. Безспорно, за да започне да тече изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН, ЕФ трябва да е влязъл в сила, след като е бил надлежно връчен. Но връчването е само едно фактическо действие, за което в закона няма предвиден срок. То няма характера на действие на надлежен орган, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, поради което с него не може да се свърже началото на някакъв релевантен за изтичане на давността срок. Да се приеме, че обикновена давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича до връчване на ЕФ, означава да се стимулират недобросъвестните нарушители да се укриват. От друга страна, продължителното бездействие на административнонаказващия орган да изпълни задължението си по реализиране на отговорността, имплицитно включващо връчване на ЕФ, създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Именно в тази връзка се поставя въпросът за абсолютната давност, която представлява срок, след изтичането на който, независимо от всички спирания и прекъсвания, се изключва наказателното преследване на нарушителя. Според разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, в ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, като се приема, че празнината се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и срокът е четири години и половина. Отнесено към конкретния случай, в който нарушението е извършено на 20.08.2020г, това означава, че абсолютната погасителна давност за извършеното противоправно деяние ще изтече на 20.02.2025г.

По тези съображения обжалваното съдебно решение, с което е отменен ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3939737 на ОД на МВР Стара Загора, единствено поради изтекла погасителна давност следва да бъде отменено. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП/ЕФ, независимо от основанията, посочени от страните. В случая районният съд не е изложил никакви други мотиви освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК. Това налага обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Чирпан, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията на наказанието.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 21/ 26.03.2024г., постановено по АНД № 28/ 2024г. по описа на Районен съд Чирпан.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.