№ 120
гр. Варна, 03.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500479 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивникът Й. П. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Т.Т., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез Апелативна прокуратура
– Варна, редовно призован, представлява се от прокурор от Апелативна
прокуратура Варна - прокурор А..
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 479/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу
решение № 1331/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 502/2021 г. по описа на
ВОС, както следва:
- По въззивна жалба на Й. П. Р. , подадена чрез адв. Т., против
решението на окръжния съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му
1
против Прокуратурата на Република България:
- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпяни от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта
на наказанието за него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца,
душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и
събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови
затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и
приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност,
тежко посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно
лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), всичките от които
– в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на
обвиняем по ДП №53/2015г. по 11 описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и
повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС, за
престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически
ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден) е
нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил
смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за
невиновен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, В
ЧАСТТА за горницата над сумата от 20 000лв. до 50 000лв., както и за
твърдяните за претърпяни, като пряка последица от НП, заболявания на
зъбите, наложили скъпоструващо болезнено лечение, ведно със законната
лихва върху разликата от 27.07.2020г. до пълно плащане на задължението на
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ;
- за заплащане на сумата 4200 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платен сбор от средства за дентално лечение, формиран така:
850лв. - заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата 26.05.2015г., за мостова
конструкция на зъби; 260лв. - заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от
24.06.2015г., за лечение и укрепване на пародонта на зъби в съзъбието; 460лв.
- заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г. за мостова конструкция
на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от 15.07.2015г.
за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г.
по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и
хирургичен кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от
13.01.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/;
и 584лв. - заплатени на 14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за
2
пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж, ведно със
законна лихва върху главницата от дата 27.07.2020 г. до пълното плащане на
задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ;
-както и за пълния размер на сторените по делото разноски;
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете изцяло
и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е съображения за
несъобразяване от окръжния съд на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
определяне на занижен, в разрез с принципа за справедливост, размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
- По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена от прокурор
Женя Енева от ОП-Варна, против решението на окръжния съд В ЧАСТИТЕ, с
които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. П. Р.:
- сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта
на наказанието за него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца,
душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и
събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови
затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и
приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност,
тежко посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно
лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), всичките от които
– в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на
обвиняем по ДП №53/2015г. по 11 описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и
повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС, за
престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически
ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в к.к. Слънчев ден) е
нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил
смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за
невиновен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, ведно
със законната лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до пълното
плащане на задължението;
- сумата 3300лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
3
платен сбор от адвокатските хонорари за защита на Й.Р. по ДП и по НОХД на
три инстанции, от които: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за
правна защита и съдействие относно досъдебно производство; 1000лв.
заплатени на 01.10.2017г. по договор за правна защита и съдействие от
01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане -
първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е
договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на
30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г.
относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - трета част;
500лв. платени на 09.07.2018г. по договор за правна защита и съдействие от
01.10.2017г. по НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - последна
вноска, ведно със законната лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до
окончателното плащане на задължението;
Въззивникът е изложил съображения за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост, като е молил за
отмяната му в тези части с отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване
размера на обезщетението.
Сочил е, че съдът в разрез със свидетелските показания и изслушаната
Съдебно-психиатрична експертиза приел за доказана причинно-следствената
връзка между посттравматичното стресово разстройство и воденото срещу
ищеца наказателно производство, както и необосновано приел като следствие
от обвинението и влошените отношения на ищеца със съпругата му. При
липсата на изрично позоваване от ищеца в исковата молба, отчел като
релевантни за размера на обезщетението и вида на обвинителното деяние и
предвидения срок на наказанието, а освен това и не обсъдил възражението на
ответника по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ (обсъдил само това по ал.1) относно
приноса на ищеца в увреждането. Не съобразил разумния срок на
производството с оглед сложността му, наложената най-лека мярка за
неотклонение и липсата на фактическо ограничение на ищеца да напуска
страната, предвид липсата на искане за разрешение за такова. Навел е
възражение за прекомерност на платения от ищеца в наказателното
производство адвокатски хонорар, представляващ присъдено обезщетение за
имуществени вреди по настоящото дело и е молил за неговото намаляване до
4
размера предвиден в Наредба 1/2004 г.
Й. П. Р., чрез адв. Т., е подал писмен отговор на въззивната жалба на
прокуратурата, с който е оспорил същата и с подробни съображения за
неоснователността й по всяко от оплакванията е молил за оставянето й без
уважение. Изложил е доводи за недопустимост (късно наведено), на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
наказателното производство.
Решението не е обжалвано единствено в частта на отхвърлянето на
искането на ищеца за присъждане на законни лихви върху претендираните
главници за периода 23.04.2015 г. до 27.07.2020 г.
Въззивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от
обжалване на съответните части на решението на окръжния съд като
неизгодно за тях, редовни са и допустими.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда, нито за
извършване на други процесуални действия по подготовка на делото за
разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРОКУРОР А.: Поддържам въззивната жалба на ВОП. Считам, че
жалбата на Й.Р. е неоснователна. Становище по-подробно ще взема по
същество. Няма да соча доказателства.
АДВ.Т.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор.
Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските.
ПРОКУРОР А.: Правя възражение за прекомерност.
АДВ.Т.: Възнаграждението ми е под минимума на размера, определен в
Наредба № 1 на ВАС.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представения от процесуалния представител на
Й.Р. списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата на
5
ВОП, моля да я уважите. Считам, че същата е обоснована, подробно
мотивирана, поради което няма да преповтарям съображенията, изложени в
нея. Само искам да акцентирам на някои моменти. Ясно е, съобразно
заключението на назначената по делото СПЕ, че инцидентът, предмет на
делото, е оказал огромен стрес и шок по отношение на Р., достигнало се е до
съществен срив в психиката му, за което 2 дни след конкретния инцидент на
Р. вече му е поставена диагноза от психиатър и са му били предписани
антидепресанти и транквилизатори. Две седмици по-късно е бил привлечен в
качеството на обвиняем. Т.е. установения умерен към тежък депресивен
епизод, съобразно заключението на СПЕ, е вследствие на инцидента, а не
вследствие на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство.
Безспорно всяко лице, привлечено в качеството на обвиняем, търпи негативни
последици, негативни изживявания в емоционален план, но в конкретния
случай считам, че същите са обичайни, а установеното посттравматично
стресово разстройство е от самия инцидент и настъпилата смърт на 4-ма
работника, които видно от събраните по делото доказателства са били в
близки връзки с г-н Р.. Същият ги е чувствал близки, извод, който е направен
и в СПЕ. Освен това вещото лице е посочило, че ДП и наказателното
производство са изиграли ролята на поддържащи фактори. Т.е.
неимуществените вреди, за които прокуратурата следва да отговаря считам,
че са надценени от окръжния съд във Варна и неправилно са вменени в
отговорност на прокуратурата, което е довело респективно до по-висок
размер на присъденото обезщетение.
По отношение на обвинението, визирано в жалбата на г-н Р., в която се
счита, че съдът е игнорирал продължителността на наказателното
производство и висящите граждански дела при определяне на исковата
претенция, размера на обезщетението, считам, че досъдебната фаза, която е
продължила в рамките на 2 г. и 2 месеца е едно своеобразно постижение за
скоростта, с която е проведено наказателно разследване. Касае се за едно
изключително тежко като фактология производство. Нормата на чл.123, ал.1
от НК е бланкетна. Същата е следвало да бъде попълнена с норми на
специални закони и е следвало да бъдат обсъдени изключително голям обем
нормативно-правна база и специални нормативни актове. В тази връзка
отново считам, че делото не е могло да приключи в някакъв по-кратък срок,
респективно и ако се прецени броя на обвиняеми лица, които са били
6
предадени впоследствие на съд и броя на пострадалите лица, както казах
усложнената фактическа обстановка. Същото производство е било с
фактическа и правна сложност и намирам, че е приключило в рамките на
разумните срокове. Самият факт, че това производството е разглеждано
впоследствие от две инстанции на Апелативен съд, извън разбира се
приключването спрямо Р., и предстои да бъде разглеждано за втори път на
инстанция пред ВКС, говори, че производството е с фактическа и правна
сложност и респективно определените от съда като големи срокове за
приключване на това производство, респективно увеличавайки по този начин
размера на обезщетението, считам, че този извод е неправилен.
От друга страна се касае за непредпазливо деяние, за което е бил
привлечен в качеството на обвиняем Р.. Последиците от осъждането за едно
непредпазливо деяние биха били по-леки от осъждането му за такова деяние,
извършено умишлено.
Също така по отношение на ограниченията за мярката за неотклонение,
за които също се твърди в жалбата - същите не са с някакъв тежък характер и
не са ограничили по някакъв начин правната сфера на ищеца Р..
По отношение на гражданските искове, предявени спрямо него. Смятам,
че прокуратурата не следва да носи отговорност за така предявените спрямо
Р. граждански искове, тъй като предявяването на такива претенции са изцяло
в прерогатива и в правомощията, свързани с желанията на пострадалите от
престъплението. За тези искове прокуратурата няма инициираща роля и в
тази връзка те не следва да бъдат отчитани при определяне размера на
обезщетението.
Също така във въззивната жалба е посочено, че семейството на Р. е
било разбито и това е в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Не
считам, че в производството пред първа инстанция се е доказала такава
причинна връзка между обвинението и развода на Р..
Също така по отношение на твърденията, че във връзка с незаконното
обвинение са били накърнени честта и доброто му име, следва да се отбележи
следното: Прокуратурата не е давала изявления за виновността на лицето,
няма данни в общественото пространство да са били давани пресконференции
или конкретно за това лице информация, която да накърни неговото
достойнство, чест и добро име. Същият не е обществено известна личност,
7
респективно това производство не е дало отражение върху неговото
достойнство, чест и добро име.
По отношение размера на обезщетенията, определени от ВОС за
адвокатски хонорар, поддържам изложеното в жалбата, че размерът на
присъденото обезщетение по договор за правна помощ по НОХД надхвърля
размера, определен от Наредбата за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.
13, ал. 1, т.4. Това адвокатско възнаграждение би следвало да е в размер на 1
500 лв. за първата инстанция. Видно от представените доказателствата в
същите на всяко едно от тях е посочен номера на делото в първа инстанция.
Респективно, моля да намалите така определения размер общо на 2300 лв.,
като в това влизат възнаграждението за НОХД 1500 лв. в рамките на
Наредбата и 800 лв. по отношение на определеното възнаграждение за защита
в досъдебното производство. Моля в този смисъл за Вашето решение.
АДВ.Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите решение,
по силата на което да уважите изцяло исковите ни претенция, както и да ни
присъдите направените по делото разноски, т.е. да уважите изцяло жалбата
ни. При постановяване на Вашето решение това, което ще Ви помоля,
основният спор е видно относно размера на това обезщетение, да приложите
принципите на емпатия, просто за миг да се поставите на мястото на Й. П. Р.
и просто за миг да съпреживеете това, което той е преживял. Пред очите му,
както каза представителят на варненската апелативна прокуратура, за миг се е
срутила цяла сграда, починали са близки негови хора, за миг пред него е
протекъл целия му живот, тъй като той е излязъл да изпуши една цигара и
това е спасило неговия живот. На практика той към този момент изживява
изключително голям стрес, но от събраните по делото доказателства и по-
специално СПЕ, изложи пред първата инстанция, а и писмено, че това
състояние щеше да отзвучи по-бързо или щеше да е с по-леки симптоми
депресията, нямаше да е така тежка, ако не бяха започнали делата, по които
му се вменява вина. Свидетелите разказаха пред първата инстанция как
няколко дена след като е повдигнато обвинението са започнали да изпадат
зъбите му един по един, има представени по делото писмени доказателства,
започнали са тежки психиатрични проблеми, диагнозата му от
посттравматично стресово разстройство е преминала по-нататък в
рецидивиращо депресивно разстройство с умерено тежък епизод, като и до
настоящия момент видно от приложените писмени доказателства, същият не е
8
излекуван, продължава да сънува кошмари, семейството му е било разбито
именно във връзка с повдигнатите и поддържани доста години обвинения.
Фактите са пред Вас, аз няма защо да ги повтарям, изложила съм ги
подробно.
По отношение на мярката за неотклонение същият е бил лишен две
години да напуска пределите на РБ, бил е поставен в невъзможност да получи
подобаващо възнаграждение в тази връзка.
По отношение на жалбата на ВОП не отговарят на истината според нас
твърденията, че във въззивната жалба не са били ангажирани доказателства,
от които да е видно какви са преките и непосредствени неимуществени вреди,
които е претърпял ищеца, защото в кориците на делото се съдържат много
такива доказателства. Не без значение са и висящите граждански дела, които
смятам, че са абсолютно в пряка и непосредствена връзка с предявените и
поддържани обвинения. Същите са с изключително високи цени на исковете,
над 100 000 лв., които продължават и към настоящия момент, въпреки
приключилото производство по отношение на Й.Р..
Накратко ще коментирам и факта и поддържам това, че въпреки, че
присъдата е преминала триинстанционен контрол, обвиненията от страна на
ответника/въззивник прокуратурата, на страница 4 и 5, продължават и към
настоящия момент, което още веднъж обуславя размера на обезщетението за
неимуществените вреди.
Относно възражението на ответника с правно основание чл.5 от ЗОДОВ
представила съм и съм изложила доста решения, на които се позовавам. За да
е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ следва на първо място да е налична
изключителна вина на пострадалия, а на второ място пострадалият с
действията си по време на наказателното производство недобросъвестно да е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Събраните доказателства по делото установиха точно обратното, ищецът е
признат в три инстанции за невиновен.
На последно място относно отправеното искането едва в настоящата
инстанция за намаляване на присъденото в наказателното производство
адвокатско възнаграждение считам, че това е недопустимо да бъде направено
на този етап. Прокуратурата е разполагала с възможност в самото
наказателно производство да направи това възражение, разполагала е с тази
9
възможност на първата инстанция, но тя го прави едва сега, което е
недопустимо.
В този смисъл, Ви моля, за Вашето решение да постановите
справедливо обезщетение, както и да ни присъдите направените по делото
разноски.
ПРОКУРОР А.: /реплика/ По отношение на образуваните граждански
дела, както посочих, както и са твърденията на ответната страна, същите не са
приключили на първо място. На второ място - не е ясен изходът от тях, те не
са инициирани от прокуратурата, а от пострадалите наследници на
починалите. Съответно в гражданското съдопроизводство са различни
способите за доказване на тези искове, които биха могли да приключат по
начин различен от този в наказателното производство. В тази връзка считам,
че прокуратурата не следва да отговаря по тази претенция.
По отношение за мярката за неотклонение, както сме посочили и във
въззивната жалба – забрана за напускане пределите на страната, няма никакви
индикации Р. да е отправял искания до прокуратурата, а от там да не му е
разрешавано да напуска страната, подобно искане не е депозирано в хода на
ДП, а и няма никаква гаранция, че той би напуснал пределите на страната с
цел именно да работи и да придобива средства за изхранване на семейството
си. В тази връзка считам, че не са доказани и тези претенции.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10