№ 331
гр. Б. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Елена Костова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20201200100729 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца СВ.
ЕМ. СП. срещу ответника „ЗД Б.И.“ АД.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 29.10.2019г., около 12:00 часа в гр. Б.,
на Т-образно кръстовище, образувано от ул. А.С. и ул. „О., К. Й. Тр. управлявал лек
автомобил марка „БМВ“ модел „535“ с рег. № *. Водачът предприел маневра завой на
ляво от ул. А.С. към ул. „О.. По същото време ищецът пресичал пътното платно в
началото на ул. „О., по пешеходна пътека, която била сигнализирана със съответната
пътна маркировка „М 8.1“ - тип „Зебра“. Реализирано е ПТП, при което ищецът е
блъснат от водача на автомобила с предната му част. Твърди се, че водачът е нарушил
разпоредбите на чл. 116 и следващите от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е станал причина
за настъпване на ПТП. В резултат на ПТП на ищеца са причинени следните телесни
увреждания: Счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на долен десен
крайник и Увреждане на таза. След инцидента пострадалото лице е прегледано в
Спешно отделение, след което е прието и настанено за лечение в МБАЛ – Б. АД. При
извършените прегледи е установен изразен вътреставен излив на дясното коляно.
Силна палапторна болезненост. Невъзможност за активни и пасивни движения в
същата става поради силна болка. Вътреставна фрактура на тибията. В лечебното
заведение е проведена предоперативна подготовка, след което и операция на таза и
долен десен крайник. Изписан е с назначена рехабилитационна програма и
амбулаторно проследяване. Издаден му е болничен лист за 34 дни, 4 от които е лежал в
болничното заведение и 30 дни домашно амбулаторно лечение. Насочен е и към
физиотерапия. Лечението на ищеца е продължило в домашни условия и под
1
наблюдение от личен лекар. Поради тежкото физическо състояние и бавния
възстановителен процес е удължен периодът за временна нетрудоспособност с
допълнително издадени болнични листове за 45 календарни дни, или общо 79 дни за
периода от датата на ПТП - 29.10.2019г. до 15.01.2019г. В исковата молба се сочи, че
получените травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник за дълъг период от време, по-голям от 30 дни. Освен това за
период от 4 - 5 месеца след ПТП ищецът е бил в тежко физическо състояние, изпитващ
силни и продължителни болки в областта на десен долен крайник, продължителна
невъзможност да движи десния крайник, затруднена и нестабилна походка, състояние,
налагащо приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти. Наблюдавал се и
ограничен обем на движенията на десния крак, което води до бърза уморяемост и
непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд. Към
настоящия момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на
увредените места. Четири месеца след инцидента ищецът не е могъл да се обслужва
сам, като първите два месеца бил изцяло зависим от своите близки, не можел да стъпва
на счупения си крак и се придвижвал единствено до тоалетната. Травмата го
възпрепятствала да стои изправен продължително време, което създало неудобства при
работата му /дори и след приключване на временната нетрудоспособност/. Наложило
се да въведе промени в графика си и ежедневните домакински и професионални
задължения. Вследствие на инцидента променил режима си за спорт и организиране на
свободното време. Полученото увреждане временно ограничило възможността му за
шофиране, което довело не само до обективни затруднения, но и до отключване на
чувство за непълноценност и неудовлетвореност от собствените му умения и качества.
Всичко това довело до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Трудно
преодолял стреса, страхувал се да излиза навън, не спал спокойно, станал много
чувствителен. Сочи се, че МПС с което е причинен пътният инцидент има валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП,
сключен с ответника с полица № * от 02.05.2019г. валидна до 01.05.2020г. Твърди се,
че ищецът поискал писмено ответникът да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но такова не е реализирано. С оглед на изложеното в исковата
молба се прави искане ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата 40 000 лв., като обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки, страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В последното о.с.з ищецът измени размера на претенцията си, увеличавайки я от
40 000 лв. на 100 000 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП, вкл. и това че е настъпил на
пешеходна пътека. Твърди се, че виновен за пътния инцидент е самият пешеходец, а не
водачът на застрахования автомобил. Оспорват се причиняването на описаните в
исковата молба вреди. Сочи се, че претенцията в размер на 40 000 лв. е завишена по
размер, тъй като е причинена една единствена травма, като ищецът е възстановен
напълно. На следващо място се прави евентуално възражение за съпричиняване на
ПТП, за което в писмения отговор се излагат подробни доводи и съображения.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
2
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител при РУ - Б., протокол за
оглед на местопроизшествие от 29.10.2019 г., неоспореното заключение по САТЕ и
показанията на св. К.Т., водач на автомобила, причинил ПТП, се установява
механизмът на ПТП, при което е пострадал ищецът СВ. ЕМ. СП.. По-конкретно се
установява, че на 29.10.2019г., около 12:00 часа в гр. Б., на кръстовище, образувано от
ул. А.С. и ул. „О., К. Й. Тр., управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „535“ с рег.
№ Е * МС. Водачът предприел маневра завой на ляво от ул. А.С. към ул. „О.. По
същото време ищецът пресичал пътното платно в началото на ул. „О., по пешеходна
пътека, която била сигнализирана със съответната пътна маркировка „М 8.1“ - тип
„Зебра“. Реализирано е ПТП, при което ищецът е блъснат от водача на автомобила с
предната му част.
Непосредствено след инцидента водачът закарал ищеца до Спешно отделение, за
да му бъде извършен преглед, след което шофьорът се върнал на
местопроизшествието, за да съдейства на компетентните полицейските органи.
От представените медицински документи - Лист за преглед на пациент със СПО
№ 14252/29.10.2019 г.; История на заболяването № 11879/936 от 01.11.2019 г.;
Епикриза от МБАЛ АД Б.: Амбулаторен лист № 1502/09.12.2019 г.; Амбулаторен лист
№ 1589/29.12.2019 г. се установява, че след прегледа в спешното приемно отделение,
пострадалият е насочен към незабавна хоспитализация в отделение по ортопедия,
поради оплаквания от болка в дясното коляно. Още същия ден е приет за лечение в
отделение по Ортопедия в МБАЛ Б., където престоял три дни за периода 29.10.2019г. –
01.11.2019г. Проведено е оперативно лечение на дясна колянна става, след което е
изписан с подобрения. Видно от Болничен лист № Е 20198653564/04.11.2019 г.;
Болничен лист № Е 20198372900/05.12.2019 г. и Болничен лист № Е
20198372936/02.01.2020 г. ищецът е бил в отпуск по болест за период от общо 79 дни.
Вещото лице по неоспорената СМЕ, посочва, че при процесното ПТП ищецът
СВ. ЕМ. СП. е получил вътреставна фрактура на дясната колянна става,
представляваща средна телесна повреда - трайно затруднение движението на десния
долен крайник за повече от 30 дни. Напълно е възможно посочената травма да е
получена в резултат на процесния инцидент. Вещото лице сочи, че възстановителният
период при посочената травма е около три месеца, като през първите 7-10 дена е имал
значителни болки и страдания поради наличието на кръвоизлив в колянната става. При
извършения преглед на лицето във връзка с назначената експертиза общото му
състояние е добро, съобщава се за болки при движение, което затруднява нормалното
натоварване на крайника. При клякане се наблюдава феномена „щракане”, придружен
с болка. Налице са вътреставни увреждания, недобре зараснала фрактура на
еминенцията, износване хрущяла на ставата в лека степен, разтежение на кръстната
връзка и възпалителни промени в ставата. Вещото лице сочи, че перспективата за в
бъдеще по отношение на дясната колянна става не е добра. Очаква се развитието на
артрозни промени, които в бъдеще /след 15-20 години/ ще са в тежка степен и ще се
наложи ендопротезиране на колянната става. И към момента на експертизата ищецът
продължава да търпи леки, до умерени болки и страдания в дясната колянна става при
натоварване - клякане, изкачване и слизане по стълби.
С оглед претенцията за обезщетение за причинените неимуществени вреди по
делото са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетел е разпитана
Иванка Капитанска, тъща на ищеца. Свидетелката посочва, че след изписването се е
наложило да се грижи за зет си, който бил със счупен крак. Стоял с гипса на крака
около два месеца, през който период ъя полагала грижи за него, бил за около три
3
месеца с патерици.
От назначената по делото САТЕ и уточненията на вещото лице С. в о.с.з се
установява, че инцидентът е настъпил върху пешеходна пътека, скоростта на движение
на лек автомобил БМВ в момента на удара е 16,4 км.час. Водачът е имал техническата
възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП не е имало предмети,
които да ограничават видимостта.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на автомобила – К С..
Посочи, че предприел завой на ляво на кръстовище в кв. Г. Не видял пешеходната
пътека, заслепило го слънцето и усетил удар. Спрял веднага и видял, че мъж е паднал
на замята, оплаквал се от болка в коляното. Видял, че задната част на колата му е
върху пешеходната пътека тип „Зебра“. Закарал го до спешна помощ, след което се
върнал с полицаите, за да обясни какво се е случило и да покаже мястото на инцидента.
Като доказателство по делото е представено постановление на РП Б. за
прекратяване на наказателно производство образувано срещу водача, прекратено на
осн. 343а, ал. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 9 НК поради изричното искане на пострадалия.
По делото не е спорно, че към датата на инцидента автомобилът на водача е бил
застрахован при ответника по застраховка ГО, както и че след инцидента ищецът е
предявил претенциите си за заплащане на неимуществени вреди към ответния
застраховател, но такова не е последвало.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ.
Така предявеният иск е процесуално допустим. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че на 04.12.2019г. ищецът е предявил извънсъдебно
претенцията си пред ответното дружество. В законоустановения тримесечен срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ, изтекъл на 14.03.2020 г., ответникът не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 03.07.2020 г. и в
този смисъл се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен поради следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 29.10.2019г. между прекия причинител и ответника по отношение
на увреждащото МПС.
Безспорно с обсъдените по - горе писмени доказателства, както и с неоспорените
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане,
4
а именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда -
причинени телесни увреждания на ищеца, които са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП.
Установява се, че на 29.10.2019г., около 12:00 часа е реализирано ПТП с водач К.
Й. Тр., който управлявайки лек автомобил марка „БМВ“ модел „535“ с рег. № *
предприел маневра завой на ляво на кръстовище, образувано от ул. А.С. към ул. „О.,
като блъснал ищеца, който е пресичал на пешеходна пътека, тип „Зебра“.
С действията си, водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 119, ал. 1 ЗДвП, в причинна връзка с което е възникнало процесното
ПТП. Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше оборена от
ответника. Не се установи да са били налице фактори, които да са попречили на
видимостта на водача. Не се установи за настъпване на вредоносния резултат вина да
има пешеходецът, поради което и съдът приема, че възражението в писмения отговор
за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано. С поведението си водачът
виновно е причинил вредоносния резултат, поради което се доказа и причинно
следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди.
От медицинските документи и СМЕ се установява, че в резултат на ПТП на
пешеходеца е причинена средна телесна повреда - вътреставна фрактура на дясната
колянна става.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност‘, са безспорно установени.
След изменение на претенцията по реда на чл. 214 ГПК ищецът претендира
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 25 000 лв., за която сума
осъдителната претенция ще следва да бъде уважена, а за разликата над 25 000 лв. до
пълния претендиран размер от 100 000 лв. отхвърлена.
При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че в следствие
на ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, за лечението на които е
5
престоял в болницата три дни, претърпял е оперативна интервенция, в продължение на
79 дни е бил временно нетрудоспособен /в отпуск по болест/, търпял е болки,
значителни в първите 7-10 дни, поради наличие на кръвоизлив в колянната става,
понастоящем също изпитва болки, които са леки до умерени при клякане, изкачване и
слизане по стълби. Перспективната за в бъдеще не е добра, налице е недобре зараснала
фрактура, очаква се развитие на артрозни промени, които след 15-20 години ще са в
тежка степен и ще се наложи ендопротезиране на колянната става.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното обезщетение в размер на 25 000 лв. е
справедливо и ще овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинената му травма в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за посочения
по-горе размер от 25 000 лв., основателен и доказан е и акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от дата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По разноските и дължимите държавни такси:
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК разноски се дължат
на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е освободен частично от заплащане на държавна такса /освободен е за
разликата над 500 лв./, но не и от разноски. Съобразно изхода на спора – отхвърлена
част от иска /75 000 лв./, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 1920 лв., включващи адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Съобразно уважената част от иска /25 000 лв./ ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 207,50 лв., включваща заплатена държавна
такса и възнаграждение за вещото лице.
От договор за правна помощ от 12.11.2020 г. се установява, че ищецът е получил
безплатна правна помощ, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.О.
адвокатско възнаграждение в размер на 1059,06 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, включващо и ДДС, като размерът му е определен съобразно изхода на
делото – частична основателност на предявената осъдителна претенция.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ищеца, заявено в
последното о.с.з чрез процесуалния му представител, за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна
защита и съдействие /лист 65 от делото/ договореното възнаграждение е в размер на
2160 лв. с ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на
3530 лв. /без ДДС/, предвид на което претендираното такова не е прекомерно.
На следващо място ще следва на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати дължимата ДТ в полза на съда в размер на 500 лв., изчислена за
разликата над 12 500 лв. до 25 000 лв., за която ищецът е освободен от заплащане на
6
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
ДЖ.Б. № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на СВ. ЕМ. СП. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. З. № 4, вх. А, ап. 19,
сумата в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес от ПТП реализирано на 29.10.2019г., около 12:00 часа в гр. Б., на
кръстовище, образувано от ул. А.С. и ул. „О., ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.07.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 25 000 лв.
(двадесет и пет хиляди лева) до претендираните 100 000 лв. (сто хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
ДЖ.Б. № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на СВ. ЕМ. СП. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. З. №4, вх. А, ап.19,
сторените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 207,50 лв.
(двеста и седем лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
ДЖ.Б. № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на адв.В. В. Орт., ЕГН *, адвокат при Софийска адвокатска колегия,
възнаграждение в размер на 1059,06 лв. (хиляда петдесет и девет лева и шест
стотинки).
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
ДЖ.Б. № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати в полза на Окръжен съд - Б. държавна такса в размер на 500 лв. (петстотин
лева).
ОСЪЖДА СВ. ЕМ. СП. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. З. №4, вх. А, ап.19
да заплати на ЗД Б.И. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
ДЖ.Б. № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К.
сторените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 1920
лв. (хиляда деветстотин и двадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
7