№ 495
гр. Русе, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. М. М. против Наказателно постановление № 21-
1882-000554/14.09.2021 г., издаден от Началник РУ към ОД на МВР-Русе, с което на
основание чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за осъществено от него
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че на посочената в
наказателното постановление дата и място жалбоподателят не е осъществил
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като не е управлявал МПС от трета държава при
влизане на територията на Република България, а управляваното от него МПС е имало
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“, издадена от
Великобритания, която е валидна за всички страни от ЕС, която полица
жалбоподателят е представил в хода на извършената му проверка. Моли обжалваното
наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от адв. В.В., кой поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода
на пледоарията си. Претендира направени разноски за платено адвокатско
1
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г.Д., която оспорва изложеното в жалбата и моли наказателно
постановление да се потвърди като правилно и законосъобрано. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 08.01.2022 г., а жалбата е подадена на 17.01.2022 г.,
видно от п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което
се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 02.06.2021 г., около 19:35 часа, служители от ОД на МВР – Русе извършили
проверка в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Борисова“ и ул. „Панайот Хитов“ на лек
автомобил Ауди, S 8, с регистрационен номер DU15DLN. В хода на извършената
проверка било установено, че посоченото МПС се управлява без предна
регистрационна табела и с тъмни стъка.
С оглед на така констатираното, били предприети действия за съставяне на
АУАН за осъществено нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДВП. В хода на извършената
проверка от свидетеля М.М. – полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР –
Русе, била установена самоличността на водача – М. М. М., както и че управляваното
от него МПС е регистрирано във Великобритания. На жалбоподателя М. била
предоставена възможност да попълни Декларация за предоставяне на информация, във
връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движение по пътищата, в която
последният посочил, че е собственик на процесното МПС и че го е управлявал на
02.06.2021 г. Свидетелят М. изискал от жалбоподателя М. документ, от който е видно,
че разполага със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при което
последният му заявил, че има валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, издадена от Великобритания, която се намирала на
телефона му. В тази връзка свидетелят М. извършил проверка в Гаранционния фонд,
от която установил, че жалбоподателят не разполага със застраховка „Гражданска
2
отговорност на автомобилистите“, сключена на територията на Република България и
изпратил писмо до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“.
С писмо от 19.07.2021 г. Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, началник Отдел „Интерпол и ММО“ уведомил свидетеля М., че при
извършена проверка от Интерпол Великобритания се установява, че към 15.07.2021 г.
жалбоподателят М. не разполага със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Свидетелят М. направил и повторна проверка в Гаранционния
фонд, от която установил, че жалбоподателят не разполага със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена на територията на
Република България.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М.М. приел, че жалбоподателят
М.М. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ за това, че
на 02.06.2021 г., около 19:35 часа, на кръстовището на ул. „Борисова“ и ул. „Панайот
Хитов“ управлявал МПС – лек автомобил Ауди, S 8, с регистрационен номер
DU15DLN, регистриран на територията на трета страна - Великобритания, негова
собственост, без да има сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден на територията на Република България, като в тази връзка му
съставил АУАН № 21-188-000554 от 18.08.2021 г., който бил подписан от
жалбоподателя без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
такива също не били представени.
На 18.08.2021 г. жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска
отговорност“, която представил след съставяне на процесния АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ на основание чл. 638, ал. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 400 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-188-000554 от 18.08.2021 г., Наказателно постановление
№ 21-1882-000554/14.09.2021 г., докладна записка, полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 18.08.2021 г., писмо от Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“, справка за нарушител/водач, декларация
по чл. 188 от ЗДвП, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля
М.М., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
3
събраните в хода на производството доказателства, касателно обстоятелството, че за
времето до 18.08.2021 г., жалбоподателят М. не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за територията на Република България.
От приложената по делото декларация се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата, час и място процесното МПС е било управлявано
от жалбоподателя, който е собствник на същото.
Съдът не кредитира приложените по делото извадки от интернет сайт –
www.twonline.co.uk, доколкото от същите не може да се установи по категоричен
начин нито едно обстоятелство относимо към предмета на настоящото производство, а
именно налице ли е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, имаща действие на територията на Европейския съюз и съответно
за какъв период.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно чл.
647, ал. 1 от ЗК и Заповеди № 336з-366/12.02.2021 г., 336з-1191/21.07.2016 г., 336з-
1219/25.07.2016 г., 336-1351/04.06.2017 г. и 336з-572/20.03.2018 г.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят М. е осъществил от
4
обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ,
за каквото нарушение е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда –
чл. 461, т. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ посочва субектите, които имат законово
задължение да я сключат. Това на първо място са собственикът на МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение (т. 1 на
чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС от трета
държава при влизане на територията на РБългария, когато няма валидна за територията
на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ). „Трета държава“ по дефиницията на
§ 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6, а именно
държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за
Европейско икономическо пространство.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че жалбоподателят М.М. е собственик на МПС - лек автомобил Ауди, S 8, с
регистрационен номер DU15DLN, регистриран на територията на Великобритания, и
че при влизане на територията на РБългария жалбоподателят М. не е имал сключен и
действащ на територията на РБългария договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност за автомобилистите“. По делото не е налице и спор, че на
02.06.2021 г. – датата на констатиране на нарушението, жалбоподателят М. е
управлявал процесното МПС на територията на гр. Русе без да е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“, доколкото е
сключил такава едва на 18.08.2021 г. Считано от 31.01.2020 г. Великобритания не е
член на ЕС, а от 31.12.2021 г. е изтекъл и единадесет месечния преходен период, в
който европейското законодателство е продължило да действа на територията на
Великобритания. Тоест към датата на констатиране на нарушението Велкобритания се
явява трета държава по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ. В тази насока следва да се
отбележи, че дори да се приеме, че приложените по делото разпечатки установяват, че
жалбоподателят М. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, докакъвто извод настоящият съдебен състав не стигна, то от тях
не може да се установи дали същата има действие на територията на ЕС и в частност
на РБългария. Видно от така изложеното жалбоподателят М. е осъществил от
обективна страна нарушение на разпоредбата на 483, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Съдът счита, че е налице и субективната страна на деянието, доколкото
жалбоподателят М. е съзнавал, че управлява процесното МПС на територията на
РБългария без да има задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на територията на РБългария.
5
Същевременно издирената и приложена от АНО санкционната норма предвижда
санкция по отношение на две категории лица: 1. лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение и не е изпълнило
задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ (чл. 638, ал. 1 от КЗ); и 2. лице, което не е
собственик, но управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежание и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Видно от така изложеното, анализът
на визираната правна норма очертава изчерпателно кръга на задължените за сключване
на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лица, между които не попадат собствениците на регистрирани в
чужбина МПС-та и управлявани от последните на територията на РБългария, какъвто е
и процесният жалбоподател. В тази насока и съгласно основния принцип в
наказателното, че не може да се налага наказание без съответното деяние да е обявено
за наказуемо /nulla poena sine lege/, който намира приложение и в
административнонаказателното право съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, АНО не е имал
възможност да санкционира така констатираното нарушение, доколкото не е
предвидена така възможност от законодателя. Несъобразявайки така изложеното, АНО
е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание и за отмяна на
процесното наказателно постановление.
В допълнение следва да се посочи, че така констатирания законодателен пропуск
следва да се санира по законодателен път, доколкото настоящият съдебен състав счита,
че процесното нарушение не би могло да бъде санкционирано и по реда на ЗДвП.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че въззивната жалба се явява
основателна, като наказателното постановление се отмени.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателят се дължат разноски за процесуално
представителство, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. В хода на производството пред
настоящата инстанция жалбоподателят М.М. е бил представляван от адв. В.. Искането
за присъждане на направените разноски за процесуално представителство е
своевременно заявено, в хода на съдебните прения, а с представения по делото
Договор за правна защита и съдействие е надлежно удостоверено и плащането в брой.
Съдът, като съобрази размера на наложената глоба и разпоредбата на чл. 18, ал.
2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, счита направеното възражението на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Видно от така изложеното,
искането на жалбоподателя М.М. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи в пълен размер, а именно
6
300 лева.
Според легалното определение § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият
случай е Началник РУ към ОД на МВР-Русе. С оглед на изложеното, ОД на МВР-Русе
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя М.М. разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1882-000554/14.09.2021 г., издаден
от Началник на РУ към ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 638, ал. 3 във вр. с
чл. 461, т. 1 от КЗ на М. М. М. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400 лева за осъществено от него нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Русе да
заплати на М. М. М. сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно частично уважената жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7