Присъда по дело №1401/2014 на Окръжен съд - Варна

Мотиви по НОХД № 1401/2014г по описа на Окръжен съд Варна

 

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу А.А.И. за това, че на 26.07.2014г., в с. Дъбравино, обл. Варна, умишлено умъртвил майка си -Донка Ангелова М., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т.З и т.6, вр. чл. 115 от НК

По делото бе конституиран като частен обвинител А.Д.М.-наследник на пострадалата.

По инициатива на съда и със съгласието на защитата и подсъдимия, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.

Представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага за подсъдимия И. да се наложи наказание „доживотен затвор” по възведеното му обвинение, което да бъде заменено с „Лишаване от свобода” съгласно императивната разпоредба на чл.58а от НК, приложима в процедурата по чл.372, ал.4 от НПК. Мотивира наказание „лишаване от свобода”, след замяната, при наличието на две смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 27 години.

Повереникът на частния обвинител - адв. Друмев, подържа  обвинението наред с прокуратурата и обосновава наказание в размер, над посочения от прокурора, а именно за максимално възможния в закона от тридесет години „лишаване от свобода”

Защитата на подс. И., в лицето на адв. М. В., намира обвинението за доказано, като се навеждат доводи за определяне на наказание „лишаване от свобода”. Акцентира вниманието на съда, че подзащитният й е с чисто съдебно минало, направил е самопризнания в д.пр и е съдействал за разкриване на обективната истина, като по никакъв начин не е осуетил разследването. Намира, че наказанието, което е определено за съответното престъпление в НК – „лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години” е по-подходящото от доживотен затвор и моли размера да се определи по справедливост, след което този размер да бъде намален с 1/3, като мотивира, че минималното наказание от 15 години също би изпълнило целите на закона, с оглед генералната и индивидуална превенция.

В своя защита подс. И. признава, че е извършител на деянието и изказва съжаление.

В последната си дума подсъдимия моли за минимално наказание .

Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият А.А.И. е роден на *** год. в гр. Провадия. Живущ *** /понастоящем в Затвора Варна/. Същият е българин, български гражданин, и има завършено начално образование. Женен е и към момента на деянието е работил като строителен работник. Не е осъждан. Притежава ЕГН **********.

Пострадалата Донка Ангелова М., ЕГН ********** имала три рождени деца: синовете А.М.А., ЕГН ********** и подс. А.А.И. и дъщеря - А.Д.М., ЕГН **********. Донка М. била жена, със сравнително нисък ръст и с тегло около 50 килограма. По- малкият й син, А.И., от детските му години бил известен в селото с прякора „Бъй- Бъй".

Донка М. живеела заедно с трите си деца в къща, находяща се в с. Дъбравино, Община Аврен, обл. Варна, ул. „Акация” № 1. През 2000г., подс. И. се оженил за жена на име Северина, с която продължили да живеят в дома на майка му. В този дом се родили и трите му деца. В същото жилище, до раждането на децата на подсъдимия, живеел и брат му със семейството си. Тъй като нямало достатъчно жилищна площ за всички тях, св. А.А. *** се настанил в нея със своето семейство. През 2004г., дъщерята на Донка М. - св. А.М., заживяла на съпружески начала с мъж на име Якуб Сали Юсуф и с него се настанили в дом, надохящ се в с. Гроздьово, общ. Д. Чифлик, обл. Варна. Така в дома на Донка М. останали да живеят само тя, подсъдимият, съпругата му и децата им.

През 2008г. И. заедно със съпругата и децата си отишли в Белгия, като останали да живеят и работят в тази държава. През 2011г. двамата съпрузи се скарали и Северина се върнала заедно с децата им в Р.България, като казала на мъжа си, че се затъжила за майка си и искала да я види. Подсъдимият се върнал в родното си село Дъбравино една година по- късно. Настанил се да живее отново в жилището на майка си. От този момент нататък в къщата, находяща се на ул. „Акация", № 1, в посоченото населено място, живеели само И. и неговата майка Донка. Къщата се състояла от външно антре, вътрешен коридор, в който имало мивка, една обитаема стая, с две легла в нея, печка и масичка с поставен на нея телевизор и музикална уредба, както и още една недовършена стая. Последната била изградена само на груб строеж, нямала мазилка, имала само поставен прозорец, но без врата. За врата обитателите ползвали един лист от гипсокартон с височина около 1 м., който подпирали на отвора. В стаята имало само един сандък, с размери 100х50 см., който ползвали за съхраняване на инструменти. Към къщата имало пристройка, но тя била ползвана само от бабата на подсъдимия, докато била жива. Фактически И. и майка му живеели в едната стая и коридора.

Непосредствено след завръщането си от чужбина, подсъдимият разбрал, че съпругата му била подала молба за развод. Тъй като се чувствал самотен, поискал от майка си да му намери жена, тъй като той работил по шест дни в седмицата и нямал време да си намери сам. За това давал на майка си пари, за „да му търси жена”. Известно време след това, близките му намерили жена от гр. Провадия, с която той живял кратко време, но се разделили, тъй като не я харесвал, а и често се карали. И. отново започнал да дава пари на майка си, за да му намери подходяща жена. Тъй като Донка М. не успявала да намери жена за сина си, той много се ядосвал, често й се карал, а и на няколко пъти я заплашвал, че ще я убие. Поради тези заплахи, Донка М. сериозно се опасявала за живота си, като тези си страхове споделяла с дъщеря си и децата на последната. Страхът й се засилвал в моментите, в които подс. И. бил пиян, а той- често злоупотребявал с алкохола след раздялата със съпругата му и ставал агресивен. За това Донка М. често започнала да гостува в дома на дъщеря си в с. Гроздьово. Последно Донка М. отишла в дома на дъщеря си на 21.07.2014г./ понеделник/ .

На 25.07.2014г. св. А.М., децата й и майка й се отправили с управлявания от св. М. *** към дома на свид.Ангел Апостолов М.. Поводът за посещението в дома на племенника й бил рождения ден на неговото дете - Емине. След празненството всички те /св. М., децата и майка й/ останали да нощуват в дома на св. М.. На следваща сутрин- на 26.07.2014г., около 10.00ч.,св. М. помолила майка си Донка да отидат до нейния дом, за да й даде една тава, в която св. М. да сготви ядене за децата си, за обяд. Пътьом двете жени срещнали съседи на Донка, които им казали, че предната вечер подс. И. бил много пиян. Когато стигнали до дома на Донка М., последната влязла вътре, а св. М. останала в двора на имота. Не влязла вътре, тъй като се страхувала от брат си А., защото от една страна като малка, много често я биел, а от друга, като слушала разказите на майка си за отправените спрямо нея закани за убийство, у нея също възниквал страх, че ще й посегне и на нея. Друга причина за решението й било обстоятелството, че когато се срещнели брат й показвал с поведението си, че присъствието й много го дразни. Не след дълго Донка М. подала през прозореца една тава на дъщеря си и й казала, че брат й вече не бил пиян, добре говорил, както и, че след като му наготви ядене за обяд, ще отиде при тях, в дома на св. М.. Св. М. се върнала в дома на племенника си и започнала да готви ядене за обяд.

Междувременно подс. И. вече се бил събудил от сън и казал на майка си да отиде до близкия магазин, да купи кайма и да наготви нещо за обяд. Майка му отказала да отиде до този търговски обект, който наричали „магазина на Елфидата” / по името на собственото име на собственичката на магазина - Елфида /, тъй като там имала вече „версии”. Тогава И. отишъл до този магазин, купил от св. Абибе Джеватова Османова / майка на Елфида/ един килограм кайма и други стоки, взел две кафета от намиращата се пред обекта кафе-машина и се прибрал в дома си. Заварил майка си да мете в двора и я попитал „къде се е изгубила” и  че „ вече щял да я издирва чрез интернет”, а тя го изгледала „накриво” и му отвърнала с думите: „беля да те удари”. След като влязъл в къщата, майка му го последвала. Пътьом подсъдимият й казал, че искал да му направи кюфтета за обяд, на което тя му отговорила, че ще ги направи. Той оставил каймата върху мивката, намираща се в коридора. Донка М. клекнала в коридора и започнала да плаче и си ударила главата в стената. Подсъдимият й казал, че е луда и я попитал какво е станало. Тогава майка му го попитала защо не е отишъл да помогне на сестра си за ремонта на къщата им, тъй като сестра му се надявала, той да направи някакъв кофраж. И. й отговорил: „На мен кой ми е помагал? Мъжът й да й даде пари и да си наеме майстори” . Казал й още „ Един почивен ден имам, а ти искаш да ме използваш. Аз от теб едно нещо исках- да ми намериш жена, а ти и това не правиш”. Тогава майка му го напсувала, на което той започнал да се смее, защото приел това като шега. Смеейки се, отишъл в стаята, където спели двамата с майка си и се присегнал към масичката, на която бил поставен телевизора, за да си вземе намиращите се там цигари. През това време Донка М. взела ножа от мивката, за да реже продуктите за яденето, което ще готви, и влязла в същата стая. Ножът бил с черна пластмасова дръжка с обща дължина - 31 см., от които 19 см. дължина на острието. Ширината на острието в най- широката му част била 26мм. Чувайки, че синът й продължавал да се смее, тя го ударила е дръжката на ножа, по гърба, в областта на задната част на лявото му, рамо. Подсъдимият се обърнал и видял, че майка му го е ударила с дръжката на ножа, като тя държала този нож за дръжката му. Той грабнал ножа от ръцете на майка си, като го хванал за дръжката с дясната си ръка. Донка М. се опитала да избяга, като тръгнала по посока на коридора. В момента, в който тя се_: обърнала с гръб към сина си и бидейки още в стаята, между телевизора и вратата на помещението, И. я хванал за косата с лявата си ръка. В резултат на това главата и се наклонила назад. Тогава с ножа, държан с дясната ръка, подсъдимият нанесъл на майка си една голяма порезна рана по предната част шията, прекарвайки острието на ножа от лявата до дясната част на шията. След това той замахнал с ножа и нанесъл и една прободно- порезна рана, в лявата част на шията на майка си. В този момент тялото на пострадалата се свлякло на пода, като главата й се намирала към вратата на стаята, а краката й- към вътрешността на стаята. Когато видял бликащата кръв от шията на майка си и кръвта по ножа, подс. И. се изплашил, тъй като разбрал, че тя била мъртва. Не знаел какво да прави, за това излязъл на двора. Когато минал през коридора, на излизане, оставил окървавения нож върху мивката. През това време на улицата имало много жени, тъй като същия ден в селото имало сватба. За да не „развали” сватбата, решил да не казва нищо на жените и влязъл обратно в къщата. Тогава решил да махне тялото на майка си от стаята, където живеели, поради което го хванал за краката и го издърпал до вътрешната стена на коридора, където го оставил в полулегнало положение, леко подпряно на стената. След това И. се подпрял на мивката, измил си ръцете, а после запалил една цигара. Докато пушил отново видял жените на улицата. През това време, чул, че някой вика навън. Излязъл и видял, че дъщеричката на племенника му /рожденничката - Емине/ се намирала на двора. Детето било изпратено от св. М. да извика майка й за да обядват. Подсъдимият излязъл и Емине го попитала „Къде е баба Донка?”, на което той й отговорил, че била излязла от къщи и отишла някъде надолу в селото. След като детето си тръгнало, И. допушил цигарата си, след което сграбчил безжизненото тяло на майка си и го отнесъл в недовършената стая. Поставил тялото на земята и изкарал от сандъка, всички намиращи се в него инструменти. След това поставил тялото на майка си в този сандък. Взел един шлифер, който ползвали двамата с майка си, запалил го и хвърлил горящата дреха върху тялото на мъртвата Донка М.. Започнали да горят части от тялото на убитата. Тъй като в стаята имало много пушек, подс. И. се изплашил, че пушекът ще излезе навън и някой от намиращите се улицата хора може да го забележи, да влезе в къщата им и да бъде разкрит. За това, взел намиращият се в същото помещение леген с вода, предназначена за кучето им и я изсипал върху горящото тяло на майка си. Изтичал до другата стая, вдигнал двата килима от нея / в зелен цвят/, а също и килима от коридора / с кафяви на цвят шарки/ и ги поставил върху тлеещата плът на тяло, като по този начин разчитал да преустанови горенето. Преоблякъл се и оставил зацапаните си с кръв дънки върху килимите. Затворил и капака на сандъка и поставил върху него един стар дюшек. След това И. отишъл до мивката, измил кръвта, която била по ножа и го поставил в ниша, намираща се в дясната част на мивката. С дунапренената домакинска гъба измил и кръвта оставена от подпирането на тялото на М., върху вътрешната стена на коридора. Измил още и кръвта, която се намирала по вратата и по пода на стаята, където било извършено убийството. Взел от коша, намиращ се в коридора, в ляво от мивката поставените там преди това свои дънки и с тях забърсал останалите петна от кръв в жилището и отново сложил дънките в коша. След това, подсъдимият обмислял какво да направи и взел решение през нощта да изхвърли тялото на майка си в река Камчия, като се надявал то да не бъде намерено и убийството, извършено от него да не бъде разкрито.

Междувременно, след като приготвила яденето, св. М. изчакала връщането на Емине и след като разбрала, какво е казал брат й, решила лично да отиде и да провери какво става с майка й, въпреки, че се страхувала от брат си.  Пристигайки в дома на майка си, влязла в двора и почукала на входната врата на къщата, но никой не се обадил. Вратата и прозорците на къщата били затворени. Решила, че брат й пак не желае да я вижда и за това се върнала в дома на племенника си и споделила с него, че никой не й отворил в къщата на майка й. По този повод св. Ангел М., от своя мобилен телефон с № ********** позвънил на мобилния телефон, с № **********, предоставен за ползване на пострадалата. При позвъняването се включило съобщение от оператор - „абонатът не отговаря". Той се притеснил, тъй като от сутринта имали уговорка с баба си, тя да дойде за обяд в неговия дом. Звънял още 4-5 пъти, но резултата бил същият . След това той и роднините му се нахранили, а някой от тях и легнали да си починат. Около 16.30ч., св. М. отново направил опит да се свърже с баба си по телефона, но отново опитът му бил неуспешен. Тогава позвънил на баща си - св. А.А. и го информирал, че не можел да се свърже по телефона с баба си, при което баща му отговорил, че ще провери какво се случва. Св. Ап.А. веднага направил опит да се свърже по телефона с майка си, но телефона й бил изключен.

Около 19.00ч., св. А.А. се прибрал от гр. Девня в дома си в с. Дъбравино. Изкъпал се, облякъл се и тръгнал за сватбата, на която той също бил поканен. Пътьом се отбил до дома на майка си, за да установи защо телефона й е изключен. Около 19.30ч., той влязъл в дома й, като забелязал, че майка му я няма. В домът им се намирал само подс. И., когото заварил седнал на леглото си. Св. Ап.А. попитал брат си къде е майка им, като последният му отговорил, че от сутринта била излязла и не се била прибирала. След това подсъдимият поискал от брат си 1 лев и му казал, че ще се изкъпе и той щял да дойде на сватбата. Св. Ап.А. излязъл на двора и изчакал около 15 минути, след което отново влязъл в къщата. Видял, че брат му не се е къпал и го попитал какво става. Подсъдимият му казал да не го чака, после щял да се изкъпе и да отиде на въпросната сватба. Св. Ап. А. отново попитал брат си къде е майка им, но и този път не получил отговор. Това му поведение, а и фактът, че брат му изглеждал притеснен и изплашен, предизвикало подозрение у св. А., поради което той отново попитал за майка си. И. нищо не казал отново. Тогава, св. А. демонстративно вдигнал матрака от леглото, на което спяла майка му и по този начин показал на брат си, че започва да търси майка си. Тъй като не намерил нищо под матрака, се насочил към недовършената стая. Виждайки, че се е устремил към тази стая, подс. И. се изплашил, че брат му може да намери тялото на майка му и му казал, че в тази стая бил затворил кучето и го посъветвал да не влиза там, за да не го ухапе. Тези думи още повече предизвикали съмнение у св. А., че нещо лошо се е случило с майка му и той отместил парчето от гипсокартон, поставено на отвора на вратата на тази стая, и влязъл вътре. Видял скрина и поставения върху него дюшек. Отместил дюшека, отворил капака на скрина, разровил намиращите се в него килими и под тях видял обгорения труп на майка си. Извикал на брат си да дойде да му помогне и го попитал какво е направил. Тогава подс. И. започнал да плаче. Двамата братя извадили тялото на мъртвата им майка от сандъка и го положили на земята до скрина. Тъй като кучето било все още там, св. Ап.А. поставил килимите върху тялото й, за да не бъде достигнато тялото от животното. Докато св. Ап. А. си миел ръцете, брат му отново отишъл в стаята си, седнал на леглото си и продължил да плаче. Св. А. се опитал да проведе разговор с него, но той не, казвал и дума, а само плачел. Тогава св. Ап. А. отишъл до съседите си и на висок тон казал на св. Амед Фердин Ахмедов „елате да видите какво е станало с майка ми". Св. Ахмедов се втурнал към дома на съседката си, като вървял след св. Ап.А.. Последният завел съседа до тялото на майка си. Като видял обгореното тяло на жената, св. Ахмедов излязъл навън и по поръка на св. А. се отправил с личния си автомобил към дома на кмета на селото- св. Атанас И. Атанасов. След като бил уведомен от св. Ахмед, че Донка М. е намерена мъртва, незабавно св. Атанасов се качил в автомобила на св. Ахмед и отишъл в дома й. Тъкмо влизал в коридора, към св. Атанасов приближил роднина на починалата- св. Ангел И.А.. Двамата видели обгореното тяло на Донка М., намиращо се на земята в недовършената стая. Видели и поставения в нишата на мивката нож. Незабавно кметът се обадил на районния полицейски инспектор- Иван Янчев, който го помолил да запази местопроизшествието до пристигането на полицията. След това св. Атанасов помолил св. А. да отиде в стаята при подсъдимия и да го пази. Тъй като били роднини, св. А. попитал подсъдимия какво е станало и той накратко му разказал. Накрая му казал „Ако не беше дошъл брат ми, довечера щях да я хвърля в Камчията”. В този момент И. вече бил спокоен. През това време пред имота на Донка М. се били събрали около стотина човека. Св. Атанасов набързо провел разговор с подсъдимия, в хода на който той му разказал накратко какво е направил. След това, кметът взел необходимите мерки, за да предотврати влизането на хора в имота на пострадалата, до пристигане на полицията.

При извършения оглед на местопроизшествие /л.6-10/ са били иззети: -1бр. кухненски нож с черна пластмасова дръжка /от нишата на мивката/; 2бр. дънки; три броя килими и множество следи.

При извършеното освидетелстване на подсъдимият /л. 67-68/ са били иззети нокти и поднокътно съдържимо от двете му ръце.

С протокол да доброволно предаване /л. 74/, подсъдимият е предал дрехите, с които е бил облечен и обувките.

С протокол от 27.07.2014г. /л. 75/ , И. доброволно е предоставил образец за сравнително изследване- слюнка.

 

От заключението на назначената и извършена по делото съдебно-медицинска експертиза № 141/14г. / л.81- 85/се установява следното:

1.  При огледа и аутопсията върху трупа на Донка Ангелова М., ЕГН ********** са установени: прободно-порезна рана по предната и дясна повърхност на шията, ангажираща кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, дясна обща сънна артерия с пълно прерязване, дясната яремна вена, въздушва емболия, прободно-порезна рана по лявата повърхност на шията с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, анемия на вътрешните органи, кръвоизливи под ендокарда на лявата камера, вдишана кръв в белите дробове, сидерофаги в алвеолите, остър емфизем, оток на интерстициума на миокарда, оток на мозъка, бледост на кожата и видимите лигавици, слабо изразени послесмътни петна, дребнокапчеста и едрокапчеста мастна дистрофия на черния дроб.

2.  Причината за смъртта на Донка Ангелова М. е въздушна емболия-навлизане на въздух през прерязания голям венозен съд- дясната яремна вена и острата кръвоизливна анемия, обусловена от пълното прерязване на лявата сънна артерия. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Непосредствено след получаване на описаната голяма рана по предната повърхност на шията, пострадалата е загубила съзнание, не е могла да извършва каквито и да е действия, да възприема околната действителност.

3.   Описаната голяма рана по предната и дясна повърхност на шията е резултат на действието на предмет е режещ ръб, в посока отдолу нагоре, от ляво на дясно и отпред-назад. Същата е реализирана със значителна сила. Описана рана по лявата повърхност на шията е резултат на действието на предмет с остър връх и режещ /режещи/ ръбове в посока отпред назад и отгоре надолу.

4.   Описаните изгаряния 1, 2 и 3 степен са резултат на действие на висока температура и са получени послесмъртно.

5.   Описаните порезно и прободно - порезно наранявания в областта на шията могат да бъдат получени по начин, описан в обясненията.

6.   Описаните порезно и прободно -порезно наранявания в областта на шията могат да бъдат получени с иззетото ВД по делото- обект № 1-нож с черна пластмасова дръжка.

7.Установените концентрации на етилов алкохол в кръвта и
гръбначномозъчната течност, свидетелстват за употреба на такъв, без пострадалата да е била алкохолно повлияна към времето на настъпване на смъртта.

8. Състоянието на трупа съответства на смърт от 2 денонощие и престояване в условията, установени при огледа на местопроизшествие в летния сезон.

 

От заключението на назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 773/14г. /л. 87/ се установява, че при освидетелстването на А.А.И. не са били установени травматични увреждания. Липсата на травматични увреждания, не изключва извършването на отразените в предварителните данни действия.

От заключението на извършената по делото съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства № 53/04.08.2014г. /л. 89-91/ се установява следното:

-По изследвания обект № 4а /обгоряло парче материя/ не се установява наличие на кръв.

          - По обекти № № : la /сини дънки с червеникави зацапвания/, 1/нож с черна пластмасова дръжка/, 1б /капчица червеникава материя/, 2  /засъхнала червена капчица/, 3 /сини дънки с червеникаво петно/, 5/сиво-зелена жакардова постелка/, 6 /килим с кафеникави шарки/, 7 /килим -зелен цвят/, 8 /отривка от засъхнали червени капчици/ и 9 /парченце бетон с кафеникави петна/ се установява наличие на кръв.

- Кръвта по обектите: la/сини дънки с червеникави зацапвания/, 16 /капчица червеникава материя/, 21 засъхнала червена капчица/, З/сини дънки с червеникаво петно/, 5/сиво-зелена жакардова постелка/, 6/килим е кафеникави шарки/, 7/килим -зелен цвят/, 8 /отривка от засъхнали червени капчици/ и 9 /парченце бетон с кафеникави петна/има човешки произход.

- Не е установена кръвната група на човешката кръв по обекти: 1а, 1б, 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9

 

От заключението на извършената по делото съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства № 52/01.08.2014г. /л. 93-95/ се установява следното:

    -По представените за изследване обекти № №: 1б /нокти от лява ръка на лицето А.А.И., 2 /един брой блуза с къс ръкав, черна на цвят, с щампа в предната страна "мъж и жена", 4 /един брой мъжки слипове, черни на цвят, със сиво, бяло и червено в предната,си част/, 5 /два броя спортни обувки, черни на цвят, № 40, със слепки/ не се установява  наличие на кръв

    -По представените за изследване обекти № №: 1а /нокти от дясната ръка на лицето А.А.И./ и 3 /един брой дънки, сини на цвят, дълги, „ New star" се установява наличие на кръв

    -Кръвта по обект №3 има човешки произход, без да е установена кръвната група на човешката кръв по този обект.

 

От заключението на назначената и извършена ДНК експертиза № 14 /ДНК-148 /л. 106-109/ се установило следното:

1. При изследването на обект №1 /кръв по нож с пластмасова дръжка с обща дължина 31см., дължина на острието 19см. и ширина в най- широката част 2.6 см/ и обект № 3 /кръв по дънки сини на цвят, дълги, „ New star"/ се определя ДНК профил на лице от женски пол, който показва пълно съвпадение в генотипизираните локуси с ДНК профила на Донка М. Ангелова.

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал /кръв/ е оставен от някой друг индивид, освен Донка М. Ангелова е 1 на 40 989 000 000 000 000.

2.   Тези данни осигуряват категорично доказателство, че кръвта по ножа-обект № 1 и по дънките- обект №3, произхожда от Донка М. Ангелова.

3.   При изследването на обект № 2 /нокти от дясна ръка на А.А.И./ се определя ДНК профил на смес от клетъчен материал от две лица- от женски и от мъжки пол. Всички алели от ДНК профилите на Донка М. Ангелова и А.А.И. присъстват в генотипа на сместта.

4.   При наличие на смес от клетъчен материал не може да се направи статистическа оценка за вероятност от съвпаденията, но наблюдаваният резултат е доказателство, че по ноктите от дясна ръка на А.А.И. има клетъчен материал от Донка М. Ангелова, както и от самия него.

 

От заключението на извършената по делото съдебно- химическа експертиза № 965/27.07.2014г., се установява, че в изследваната проба кръв, взета от А.И. на 26.07.2014г. в 23.20ч. не се доказва етилов алкохол.

 

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно­психиатрична и психологична експертиза /л.97-102/ е видно следното:

Освидетелстваният А.А.И. не страда от психично заболяване. Няма данни за злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества.

Към момента на извършване на деянието на 26.07.2014г., освидетелстваният е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието , освидетелстваният не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект.

Физическото и психическото му състояние дава възможност на освидетелствания правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

В психологичното изследване е посочено, че се касае за личност, която не е научена и не в състояние да изразява емоции, да ги диференцира и да борави с тях. В случай на предизвикването им в ежедневно създадени ситуации, подсъдимият действа според моментното си настроение, начин на възприемане и осмисляне на отношенията. В конкретния случай се касае за акумулирани множество неудоволствени емоции, изхождащи предимно от тесния семеен кръг. Останал сам, без жена и деца, И. е считал, че майка му е задължена да върши домакинската работа и да му подсигурява ежедневните нужди като храна, хигиена и спокойствие. Случилото се е оценено като израз на дълго спотаявана неудовлетвореност от собствения му живот при така стеклите се обстоятелства, така и на враждебност спрямо тесния семеен кръг. В това отношение той е останал мнителен / към семеен кръг и съседи/ и е проецирал защитен механизъм, насочвайки цялото си недоволство и критика от себе си към другите в семейството. При него са налице и други несъзнавани защитни механизми, като омаловажаване, рационализиране и потискане, имащи за цел да тушират вътрешното безпокойство, чувство за вина и да се справят с психична болка.

От приложеното по делото удостоверение за наследници /л. 120/ се установява, че наследници на Донка М. са двамата й сина- А.М.А., ЕГН ********** и А.А.И., ЕГН **********, както и дъщеря й А.Д.М., ЕГН **********.

От приложеното по делото заверено за вярност копие от Удостоверение за раждане /дубликат/ от 14.09.2010г. /л.121/, се установява, че А.А.И. е роден на ***г*** от майка Донка Ангелова М., родена на ***г. и с  баща Ангел И. Радев, роден на ***г. Удостоверението е издадено въз основа на Акт за раждане № 0694 от 27.09.1976г., съставен в гр. Провадия.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на свидетелите и заключенията на изготвените съдебно медицински експертизи на труп, живо лице и веществени доказателства и ДНК; комп.съдебно псхиатрична и психологическа експертиза и химическа експертиза и писмените доказателства.

Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.

Съдът кредитира като пълни, обосновани и ясни заключенията на изготвените по делото експертизи.

Подсъдимия се признава за виновен,  като призна  фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

От правната доктрина и от неизменната практика на ВКС в множество решения е известно, че при установяване субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите следва да се изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на органа, върху които са нанесени.

В настоящия случай подсъдимият е нанесъл два удара в предната и странична част на шията /долната част на главата/ която  е едно от най - уязвимите места за живота на човека и където преминават основни вени,  артерии от кръвоносната система на човешкия организъм и дихателни пътища и е причинил две големи и дълбоки: порезна и прободно- порезна рани. В резултат на  тях е настъпила въздушна емболия-навлизане на въздух през прерязания голям венозен съд-дясната яремна вена, острата кръвоизливна анемия, обусловена от пълното прерязване на лявата сънна артерия. Описаните травми са довели до бърза и неизбежна смърт. Средството, използвано от подсъдимия за причиняване на посочените телесни увреждания е голям нож, който може и е причинил несъвместими с живота наранявания. С описаните действия и използвано средство подсъдимият е съзнавал, че по този начин ще причини смъртта на пострадалата, която действително е настъпила.

От обективна страна: изпълнителното деяние по обвинението е извършено с действията, описани по-горе.

От субективна страна безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал  настъпването на тези последици.

Квалификацията на убийството като такова на чл. 116, ал.1, т.3 от НК се обуславя от биологичната връзка между подсъдимия и пострадалата, която е майка на дееца.  От приложените по делото писмени доказателства, /а и от гласни такива/ се установява, че Донка М. е майка на А.И., тъй като тя го е родила и е вписана като негова майка в акта му за раждане. Посоченият акт за раждане не е бил оспорен по реда предвиден в чл. 60 СК, където изрично е посочено, че произходът от майката се определя от раждането и че същият се установява с акта за раждане .

Квалификацията на убийството по чл. 116, ал.1 т.6 на от НК, като извършено с особена жестокост се обуславя от факта, че убийството е извършено по начин, граничещ със садизъм и изразяващ пълна безчовечност. Квалифициращото обстоятелство "особена жестокост" е налице тогава когато, "при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, обстоятелства характеризиращи го като жесток човек" - т. 15 от П № 2/1957 г. на Пленума на Върховния съд. Подс. И. по брутален и жесток начин е задържал за косата опитващата се да напусне стаята негова майка и отмятайки главата й назад е направил първо дълъг разрез, по цялата странична и предната част на шията. След това е нанесъл втора прободно порезна рана. В параметрите на описаните наранявания са инкорпорирани голямата сила, с която те са били причинени, проявената ярост, ожесточение и озлобление на дееца, към майка му , като част от семейния кръг към който той изпитвал постоянна враждебност съгласно и заключението на съдебно-психологичната експертиза. Последващите действия и намерения на дееца, също го характеризират като жесток човек с поставянето на тялото на жертвата в сандък, запалването му и решението му да го изхвърли във водите на р. Камчия. На следващо място е необходимо да се подчертае, че наказателната теория и практика последователно развиват виждането си за престъпни посегателства върху човешкия живот и здраве, без наличието на конкретен мотив за извършването им. Последните се осъществяват единствено на базата на трайно изградени асоциални наклонности, липса на морално етични задръжки и особености на психиатричното развитие, като спонтанна и реактивна агресивност и раздразнителност, какъвто е настоящия случай.

Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.А.И. е осъществил състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т.З и т.6, вр. чл. 115 от НК, поради което го призна за виновен в това, че на 26.07.2014г., в с. Дъбравино, обл. Варна, умишлено умъртвил майка си -Донка Ангелова М., като убийството е извършено с особена жестокост.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението- незачитане на човешкия живот.

При определяне вида на адекватното наказание на подсъдимия в конкретния случай съдът следва да формира избора си между три алтернативи, посочени в санкцията на чл.116 от НК – „Доживотен затвор без замяна”, „Доживотен затвор” и „Лишаване от свобода”. По силата обаче на императивната норма на чл.58а, ал.2 НК, намираща приложение в процедурата на проведеното съкратено съдебно следствие, наказанието „Доживотен затвор без замяна” е изключено от санкционните възможности, тъй като неговото налагане е недопустимо. При избора си между останалите две алтернативи, съдът се ръководи от следните доводи:

На първо място, като всяко престъпление по чл.116 от НК и конкретното разкрива висока степен на обществена опасност. Но наред с това то се преценява от съда и като „изключително тежко”. За формирането на горния извод съдът, съобрази и изискванията на чл.38а, ал.2 от НК. Липсата на законова легална дефиниция за "изключително тежко" престъпление, за налагане на наказанието "доживотен затвор" означава, че извън свързаните със санкцията белези по чл. 93, т. 7 от НК следва да са налице и други допълнителни факти и доказателства, които да придават изключителност на тежкото престъпление. Съгласно съдебната практика тези допълнителни факти и обстоятелства могат да бъдат от най-разнообразно естество, като например многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледище обема на засегнатите правно защитени блага, общественият резонанс от престъплението и други подобни. Допълнителните белези, придаващи изключителност на тежкото престъпление трудно могат да бъдат предварително фиксирани, поради което бяха предмет и на преценка в конкретния случай. Според всички обстоятелства, извън квалифициращите такива на конкретното престъпление, извършеното от подсъдимия несъмнено е изключително тежко, защото престъплението е извършено при наличието на два съставомерни квалифициращи признаци – по отношение на жертвата, която е била негова майка, и при проява на особена жестокост на дееца към нея. Наличието на само едно от посочените от гледище на законовата хипотеза на чл. 116, ал.1 от НК съответства на характеристиката по чл. 93, т. 7 НК за "тежко престъпление", а в конкретния случай са налице едновременно две квалифициращи обстоятелства, при които само това в достатъчна степен характеризира престъплението като изключително тежко.

На следващо място личността на подсъдимия също разкрива завишена степен на обществена опасност, въпреки чистото му съдебно минало. Качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, затова и начинът на осъществяване на престъпния състав също има значение за тази преценка. Въпреки трудовата му ангажираност подсъдимият явно не е можел да се социализира и приобщи към обществото, където насилието е недопустимо и морално укоримо. Подобна проява с демонстрирана бруталност на деянието в осъществяване на престъпления по Глава втора на НК - посегателства над най-ценното благо на личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи при избора на наказанието при възможните в закона алтернативни форми „лишаване от свобода и доживотен затвор”, че следва да се намери баланса между индивидуалната и генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност. Социалният отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция в съчетание с ниската степен на възможности за ресоциализация на подсъдимия наложиха извода, че за постигане целите на наказанието, е наложително подсъдимият да бъде поставен в изолация от обществото до края на живота му, лишавайки го от възможността да върши други престъпления, да се въздейства предупредително върху него, да се поправи и превъзпита, като едновременно с това се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове от обществото. В този ред на мисли конкректното престъплението следва да се разглежда като процес, който обхваща цялостното поведение на дееца, проявено в определени темпорални рамки. Престъплението не се свежда и изчерпва единствено с момента на нанасянето на конкретното смъртоносно увреждане на жертвата и не може да се разглежда изолирано от цялостното поведение на подсъдимия при и около осъществяването на деянието. Затова от значение е не само избрания брутален начин и средство за лишаване от живот на Донка М., но избраният от него начин да прикрие извършеното и да заличи следите от деянието си - запалването и обгарянето на тялото й в собствения й дом. Те шокират с коравосърдечието, безмилостността, бруталността на постъпката и обективират отсъствие на човечност у подсъдимия. От друга страна, проявата му действително сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, изразяващо се в неоправдана злоба, ожесточение и мъст. Това отношение е особено тежко укоримо и отблъскващо, тъй като то е било проявено спрямо собствената майка, по отношение на която обществено възприетото и очаквано отношение е коренно различно – на обич, привързаност и взаимопомощ. В конкретния случай подсъдимият години наред е изисквал от майка си не просто да се грижи за него и елементарните му битови нужди, въпреки собствената му зряла възраст, но и да задоволява негови изключително лични такива - като тази да му търси жена. Казаното по-горе именно мотивира съда да приеме, че осъщественото от подсъдимия поведение разкрива висока степен на жестокост от негова страна. Престъплението е извършено от безчовечна личност, лишена от елементарно осъзнаване на живота извън собствения му такъв като най-висше благо; индивид с липса на емпатия, което води на извод за неговата висока степен на опасност и за останалите членове на обществото.

Не на последно място – възможностите за ресоциализация на подс.И. в обществото и типичната му социална среда са малки. Тези изводи са изводими от психологичния профил на подсъдимия, който е подчертано негативен и даващ основания да се заключи, че рехабилитация би била възможна само и единствено след продължителен престой в място на лишаване от свобода, което е обезпечено с възможността единствено от наказанието „доживотен затвор”, позволяващо законодателно да бъде заменено с 30г. „лишаване от свобода”, едва след фактическо изтърпяване на 20 години от тях, съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.3 и ал.4 от НК. За оскъдните възможностти за ресоциализация на подсъдимия, съдът бе мотивиран от данните за липса за изразяване на емоции, тяхното отдиференциране и невъзможност да борави с тях, наред с действията на подсъдимия според моментното му настроение, начин на възприемане и осмисляне на отношенията, както и с акумулирани в него множество неудоволствени емоции, изхождащи предимно от тесния семеен кръг и останалата враждебност към посочения кръг. Съобразявайки горното, съдът намери, че алтернативно предвиденото наказание в чл.116, ал.1 от НК „лишаване от свобода”, не би изпълнило целите на чл.36 от НК и да приеме, че са налице изискванията на чл.38а от НК, което от своя страна обуславя като най-адекватно за постигане на визираните цели налагането на наказание „Доживотен затвор” с което подсъдимия ще бъде принудително изолиран до края на живота му в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” .

С оглед императивния характер на разпоредба на чл.58а, ал.2 от НК, обвързана с нормата на чл. 373, ал.2 от НПК по каквато процедура протече разглеждането на делото в съдебния стадий, съдът замени определеното наказание „доживотен затвор” с наказание „лишаване от свобода”, съобразявайки границите определени в чл.58а, ал.3 НК. При определяне на неговия размер съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност и съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство, както и отегчаващи такива - недобри характеристични данни, изразяващи се в честта употреба на алкохол, проява на вреждебност към семейния кръг, мнителност към съседи и омаловажаване на чувството за вина .

При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл.36 от НК - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се превъзпита,  както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, е наложително същият да бъде изолиран в място за лишаване от свобода  за срок от двадесет години.

Като се съобрази с вида на наказанието, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът зачете времето, през което подс. И. е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано от 27.07.2014 г. до влизане на присъдата в сила.

По делото са направени разноски в размер на 1698,28 /хиляда шестотин деветдесет и осем/ лева, поради което съдът осъди  на основание чл.189,ал3 от НПК подсъдимия да ги в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна

Съдът постанови веществените доказателства по делото: капчица червеникава материя, обгоряло парченце материя, парче от сиво-зелена жакардова постелка, парче от килим с кафеникави шарки, парче от килим зелен на цвят, отривка от засъхнали червени капчици, парченца бетон с кафеникави петна, изрязано парче с кръв от дънки, парче от мушама; сини дънки с червеникави зацапвания; сини дънки с червеникаво петно; нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 31 см, дължина на острието 19 см.; бяло хартиено пликче с карта за изследвано ВД, съдържащо засъхнала червена капчица и петна по дънки, дълги, сини на цвят „New star",  нокти от лява и дясна ръка на обвиняемия А.А.И.; един брой блуза с къс ръкав „L“, черна на цвят с щампа в предна част „мъж и жена“, един брой дънки, дълги, сини на цвят „New star",  един брой мъжки слипове черни на цвят със сиво бяло и червено в предната част, два броя спортни обувки, черни на цвят № 40 със слепки; сиво зелена жакардова постелка, килим с кафеникави шарки, килим зелен на цвят - ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в сила, поради липса на стойност

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕН-СЪДИЯ: