МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО
НАХД № 1610/2020г. ПО ОПИСА НА ПРС-ХVІ н.с.
С постановление от 27.02.2020г. РП-Пловдив е внесла предложение обвиняемият В.С.М.
от гр.Пловдив да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК, като му се наложи административно наказание за
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това,
че на 13.10.2019 г. на АМ „Тракия“, в землището на с. Труд, обл. Пловдив, при
управлението на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530 И“, с рег. № **, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Представителят на
държавното обвинение поддържа внесеното предложение, като пледира към съда за
налагане на административно наказание.
Процесуалният представител на обвиняемия
– адв. Д., пледира към съда да наложи административно наказание “глоба” по
чл.78а от НК, което да бъде на минималния размер предвиден в закона.
Обвиняемият М. признава вината си,
съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обвиняемият В.С.М. е роден на ***г. в гр. *** живущ ***, б., български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
На
13.10.2019 г. св. К. М. К. тръгнал от жилището си в гр. **** за с. Строево, обл. Пловдив, тъй като имал лична работа в това населено
място. Свидетелят управлявал товарен автомобил – бус, марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с рег. № **а до него, на предната дясна седалка бил св. П. Т. Т..
Преминал през околовръстния път на гр. Пловдив, след което започнал да се движи
по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. Бургас към отбивката за гр. Карлово,
където имал намерение да напусне автомагистралата.
На АМ „Тракия“ св. К. управлявал
автомобила в дясната лента на платното за движение. След като изминал около три
километра, вече в землището на с. Труд, обл. Пловдив, движейки се със скорост
около 110 км/h, той застигнал товарен автомобил
- тир, чиято скорост на движение била около 90 км/h.
Свидетелят подал ляв пътепоказател и погледнал в лявото огледало за обратно
виждане. Видял в далечината лек автомобил, движещ се в лявата лента на платното
за движение, но преценил, че автомобила е далеч, а разликата в скоростите на
движение на управлявания от него бус и товарния автомобил отпред, ще му позволи
да извърши безопасно маневрата по изпреварване, поради което навлязъл в лявата
лента на платното за движение и започнал да изпреварва движещото се пред него
МПС.
Приближаващият се отзад автомобил бил
л.а. марка „БМВ“, модел „530 И“, с рег. № **, управляван от обв. В.С.М.. По
това време последният пътувал от гр. София за гр. Казанлък и се движел с висока
скорост. Докато управляваният от св. К. автомобил се намирал успоредно с
изпреварваното МПС, обв. М. го настигнал и започнал да подава светлинни
сигнали, подканяйки го по-бързо да осъществи предприетата маневра и да му
освободи лявата лента на платното за движение.
Свидетелят К. не увеличил скоростта си
на движение, но веднага след като изпреварил товарния автомобил подал десен
пътепоказател и заел дясната лента на платното за движение, освобождавайки
пространството пред автомобила на обв. М.. Последният обаче не започнал отново
да увеличава скоростта си на движение, а само се изравнил успоредно с
управлявания от св. К. автомобил. Обвиняемият свалил стъклото на предната дясна
врата и насочил към св. М. и към наблюдаващият случващото се св. Т.
сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI“, модел
„918-В“, калибър 9х22 мм. Автомобилите се движили успоредно на около два метра
разстояние един от друг. Тъй като прозорецът на предна лява врата на
управлявания от св. М. бус също бил свален, той ясно възприел насоченият срещу
него пистолет, който имал външен вид на боен такъв. Освен че насочил
сигнално-газовият пистолет срещу св. К., обв. М. отправил по негов адрес обидни
и нецензурни думи, задавайки му също така въпроса дали иска да го застреля.
Свидетелят К. увеличил скоростта си на движение, за да се измъкне от създалата
се ситуация, но обв. М. отново се изравнил с неговия автомобил, продължавайки
да държи сигнално-газовия пистолет насочен към св. К., като същевременно не
спирал отправянето на обидни и нецензурни думи по негов адрес. Виждайки в този
момент, че св. К. е достатъчно притеснен, обвиняемият рязко увеличил скоростта
си на движение и се отдалечил напред.
Веднага след това св. Т. сигнализирал
за случилото се на тел. 112. След извършени оперативно-издирвателни
мероприятия, на същата дата лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 И“, с рег. № **
бил установен от полицейските служители от РУ гр. Казанлък при ОД на МВР гр.
Стара Загора св. С.М. и св. С.М., а обв. М. бил задържан за изясняване на
случая. С протокол за доброволно предаване той предал на органите на МВР
намиращия се в него пистолет и 30 бр. патрони.
От заключението на изготвената
съдебно-балистична експертиза /л. 16 – л. 17/ се установява, че притежаваният
от обв. М. сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI“, модел
„918-В“, калибър 9х22 мм е технически изправен и годен да произвежда изстрели
със стандартни газови и шумови патрони кал. 9х22 мм. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлява неогнестрелно оръжие. Изследваните 30 бр.
патрони са стандартни, шумови, пистолетни, кал. 9х22 мм. Същите са изправни и
годни да произведат
изстрел и съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за
сигнално-газови оръжия.
Горната фактическа обстановка се
доказва от самопризнанието на обвиняемия, както и разпита на св.К. К., св.П. Т.,
преки очевидци на действията на обвиняемия.Обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите са единни и безпротиворечиви и съдът намира, че
деянието е безспорно доказано.
Предвид на изложеното, съдът счита, че с деянието си
обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по 325,
ал.3 вр. ал.1 от НК тъй като на 13.10.2019г. на АМ Тракия е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е извършено при управляване на МПС.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК, като обвиняемият е
съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Престъплението
по чл. 325, ал.3,
вр. с ал.1 от НК изисква като своя специфична характеристика на състава наличието на хулигански мотив при осъществяването му,
което означава, че действията на извършителя следва да са безпричинни и
продиктувани единствено от желанието му за саморазправа, без оглед на каквито и
да било лични мотиви за извършване на деянието, като обвиняемият следва без
конкретна причина да е насочил действията си към пострадалия с цел да изрази неуважението
си и незачитането на обществените порядки. В конкретния случай не е установено
по делото обв. М. и
св. К. К. изобщо да са се познавали от
по-рано или да са имали някакви предхождащи инцидента влошени взаимоотношения.
Следователно, в поведението на обв. М. не може да се търси някакъв личен мотив, при това свързан конкретно с
личността на св. К., за осъществяване
на престъпното поведение. Обвиняемият М. е изразил пренебрежението си към обществените норми на
поведение, заявявайки себе си като личност неподвластна на тези правила. Непристойните
действия на обвиняемият се изразяват в публичната демонстрация на
абсолютно необоснованото изключително агресивно, неуважително и обидно отношение към гражданите и тяхната телесна
неприкосновеност. Предвид времето, мястото и съдържанието на действията на обвиняемите, са били засегнати отрицателно от една страна обществените
отношения свързани с опазване на обществения ред и спокойствието, в достатъчно висока
степен, за да им предаде
това престъпен характер. Хулиганството се отличава с изключителна дързост и защото конкретните непристойни
действия са съпроводени с употреба на огнестрелно оръжие или приличащо на такова, тъй като то
съдържа опасност за живота на повече хора.
При така посочената правна квалификация на
деянието, съдът счете, че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК
предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда наказание глоба до
1000 лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо
него до настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието няма
причинени имуществени вреди.
Разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до
5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен
на обществена опасност на личността му, даденото самопризнание и изразено
съжаление, чистото му съдебно минало, липсата на криминална регистрация,
трудовата му ангажираност и обстоятелството,
че е съдействал за разкриване на обективната истина. Отегчаващи
обстоятелства не бяха установени.
Предвид гореизложеното съдът определи и
наложи на обвиняемия административно
наказание “глоба” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, като счете, че именно така
определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще
допринесе за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 325 ал. 3, вр. чл. 78 а,
ал. 4 НК и като отчете липсата на доказателства за нарушение по ЗДВП или други
нарушения като водач на МПС съдът счете че не следва да налага на обвиняемия
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право.С оглед на горното и на основание чл. 378, ал.4,
т.1 от НПК, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: И.П.