Р Е Ш Е Н И Е №885
06.03.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 22.01.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5461 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от И.М.А., ЕГН ********** ***, чрез а. Й. иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника К. Н. С.- А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „д.К. С. - А. – А. з. и. п. за п. п. п. д. м.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г. К. № .., ет., ап. . р.на д.Т. С. А. с ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 5 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, притеснения, дискомфорт и безсъние, ведно със законната лихва от 29.11.2016 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че
на 29.11.2016 г. около 9.30 часа ищецът е посетил с.ичния кабинет находящ се в
здравната служба в с. К. К., където д.Т. А. е трябвало да му постави пломба.
Ищецът седнал на стола и д.А. започнал да му обработва зъба с метален
инструмент – спираловидна игла /нервекстрактор/, като я вкарвал и изкарвал от
зъба му. В един момент д.А. изпуснал инструмента в гърлото на ищеца, който се
задавил и го глътнал. В кабинета била и д.С. - А., която освен р.била и м.на д.А.
и също е с.. След това ответницата и синът й закарали с кола ищеца в УМБАЛ „С.
Г.“, където му направили снимка. Лекарите установили, че инструмента се намира
в ищеца. После ответницата и синът й купили пакет картофено пюре и казали на
ищеца да го консумира, за да може инструментът да излезе по-лесно от тялото му.
Ищецът се прибрал у тях и почувствал болки в стомаха, като на следващия ден –
30.11.2016 г. болките се засилили. Поради тази причина се наложило да бъде
извикана бърза помощ. Ищецът бил приет за лекуване във В. Х.на УМБАЛ „С. Г.“ –
П.. На 12.12.2016 г. ищецът бил изписан от болницата, но металния инструмент
все още бил в тялото му. На 19.12.2016 г. на ищеца му било извършено образно –
диагностично изследване, което установило, че чуждото тяло е все още в него.
При последващо образно – диагностично изследване, проведено на 29.12.2016 г.,
се установило, че металният инструмент не е в тялото на ищеца. По време на
престоя си в болницата ищецът е изпитвал силни болки, когато се свивал напред.
В тези моменти усещал убождане в коремната област. Изпитвал силно притеснение и
дискомфорт, защото се страхувал, че иглата може да перфорира червата му или
друг орган и да се получат фатални усложнения. Притеснението му било толкова
голямо, че не можел да спи. Моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажират
се доказателства.Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът е посетил кабинета на ЕТ „д.К. С. - А.“ в здравната служба на с. К. К. и, че лечението му е поето и извършено по възлагане с трудов договор от служителя д.Т. А. .
Твърди обаче, че в конкретната хипотеза не е налице сложния фактически състав на непозволеното увреждане по отношение на д.А., осъществил дентално лечение на ищеца. Твърди, че поведението на д.А. не е противоправно. Твърди, че ищецът се е закашлял и рязко се отдръпнал. Вследствие на неочакваното движение на главата от страна на ищеца, лекуващият с. загубил контрол над инструмента, с който работи и го изпуснал. Веднага предупредил ищеца, че има инструмент в устата, но поради последвалото рефлекторно поглъщане обективно не е бил в състояние да го извади. Твърди се, че при лечението на ищеца, лекуващият с. д.Т. А. не е причинил на лицето каквито и да е вреди от имуществен или неимуществен характер. Навеждат се доводи, че ищецът не е изпитвал болки и страдания. Твърди, че се касае за случайно събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат. Моли се за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.
С определение № 6578/26.06.2018г. по делото е изготвен доклад по реда на чл. 146 ГПК, който е приет без възражения от страните и съгласно, който на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че:
1. на 29.11.2016 г. ищецът
е посетил кабинета на ЕТ „д.К. С. - А.“ в здравната служба на с. К. К.;
2. лечението му е възложено и извършено от нейния служител д.Т. А. по трудов договор № ....;
3. по време на проведеното лечение ищецът е погълнал нервекстрактор;
4. на ищеца са направени образни диагностики, съответно на 29.11.2016 г., 19.12.2016 г. и 29.12.2016 г.,
5. ищецът е престоял в УМБАЛ „С. Г.“ – П., Клиника В. Х.в периода 30.11.2016 г. – 12.12.2016 г. за медицинско наблюдение
5. д.Т. А. се е намирал в трудово правоотношение с ответника към 29.11.2016 г.
Горните обстоятелства несъмнено се установяват и от епикриза на И.М.А. издадена на 12.12.2016г. от УМБАЛ „С. Г.“ – П., клиника В. Х.от която се установява, че пациентът е постъпил на 30.11.2016г. и е изписан на 12.12.2016г. с окончателна диагноза K56.6 Друга и неуточнена чревна непроходимост, съдебномедицинско удостоверение № 1372/2016г. от което се установява, че при станалия инцидент по време на с.ично лечение на 29.11.2016г. И.М.А. е погълнал с.ичен инструмент с игловидна форма, с гладки и резки очертания, който се е придвижил в стомашно-чревния тракт и се установява при рентгеновото изследване на ниво 3-ти и 4-ти поясен прешлен вдясно от гръбначния стълб / в лумна на черво/. Съдебният лекар е установил още, че по време на болничния престой не се наблюдава динамика в преместването на чуждото тяло. Няма данни за перфорация на кух коремен орган. Чуждото тяло не е причинило субективни оплаквания и няма клинични прояви. Било е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. По делото е приет и резултат от образно-диагностично изследване от отделние по образна диагностика като при рентгенографията на корема на ищеца. Приет е и трудов договор № .... сключен между ответника и д.Т. С. А. по силата на който последния изпълнява в ЕТ д.К. С. длъжността „Л. п. д. м.“ съгласно приложената длъжностна характеристика на с..
Ответника поддържа, че на процесната дата 29.11.2016г. при обработка на шести долен зъб с ръчен канален инструмент ищецът се закашлял и рязко отдръпнал, при което вследствие на неочакваното дижение на главата д.Т. А. изгубил контрол над инструмента, с който работи и го изпуснал. Изпускането било в рамките на професионалния риск при внезапно поведение на пациента като при движението на главата е възможно изпускането на инструмента и рефлекторното му поглъщане. Поддържа се още, че не е допусната лекарска грешка, била поставена правилна диагноза, било проведено адекватно личение, били положена дължимата грижа при лечението.
По делото е било прието заключение на в. л.С. Г. В. от което се установява следното. Първо, в. л.дава обяснение какво представлява нервекстракторът - ендодонтски инструмент от стоманена тел с издлетени по нея шипчета и пластмасова дръжка с обща дължина 30 мм от които 10 мм е дръжката и 20 мм е работната част. Инструментът се използва за ендодонтско лечение, когато се налага работа в каналите на зъба – какъвто е настоящия случа. Въвежда на 2/3 от дължината на канала, завърта се по посока на часовниковата стрелка на 360 градуса, за да се вплете в шипчетата каналното съдържимо и се изважда, която манипулация се повтаря няколко пъти до пълното отстраняване на зъбния нерв. Използването на инструмента е правилно с оглед поставената от д.Т. А. диагноза Pulpitis acuta serosa totalis . в. л.заключава, че при работа с този инструмент пациентът е изпълнен със страх и е готов да реагира с движение при наличие и на най-малка болка, поради което и изпускането на инструмента е много вероятно. Посочва се че и поведението на пациента може да доведе до изпускането на инструмента и че последното може да бъде резултат не само от неправилно професионално поведение. в. л.дава заключение и че д.Т. А. се е погрижил пациентът да бъде своевременно отведен в съответното медицинско заведение за оказване на адекватна помощ.
При разпита на в. л.последното посочва, че има способ при който с.ът да предотврати евентуалното изпускане на нервекстракторът – кофердам, като при поставянето му не може да се стигне до поглъщане на инструмента. Според в. л.изпускането на инструмент се приема като грешка на процеса на лечение, поради това, че пациентът не е бил обезболен или че инструментът не е държан правилно.
По делото е приет Кодекс за професионална етика на лекарите по дентална медицина, като гл. III урежда отношенията с пациентите като съгласно чл. 12, ал.1 сигурността на пациентите стои над личната и съсловната лоялност на лекаря по дентална медицина.
По делото е разпитан св.Т. А., който си спомня, за процесната манипулация. Спомня си още, че преди да пристъпи към манипулацията е обяснил на ищеца, че ще му бъде поставена упойка. В конкретния случай четирите нерва на шести долен зъб били премахнати с упойка на първото посещение. На процесната дата с.следвало да регистрира съдържимото на каналите, което се извършвало с нервекстрактор, която процедура продължавала до констатацията, че каналът е сух, чист и няма остатъци от нервно съдържимо, гной, възпалителен ексудат. При извършването на тази манипулация пациентът се закашлял и отдръпнал рязко главата си назад, което се случило в период от 30 секунди и довело до поглъщане. Рязкото отдръпване не било породено от болка, тъй като нервите били вече извадени.
По делото е разпитан и с.М. Й.А. – б.на ищеца, който излага впечатленията си затова, че ищецът получил бодеж в стомаха след инцидента, чувствал се изплашен, а докторът от болницата му казал, че ако не извадят инструмента ще правят операция. Ищецът лежал, защото го бодяло, било му проблем да излиза, не можел да работи като о.р.– д.в с. Я..
Съдът при така установената фактология намира от правна страна следното.
Основният спорен от правна страна въпрос е за противоправността на осъществената от д.Т. А. манипулация на 29.11.2016г. при която е изпуснат нервекстрактор, който е бил погълнат от пациента. При преценка наличието на тази противоправност съдът отчита на първо място обстоятелството, че не съществува позитивноправна уредба, която регламентира използването на този с.ичен инструмент при поставена диагноза Pulpitis acuta serosa totalis – зъбен пулпит и лечението на последното заболяване. В тази връзка липсва медицински стандарт за лечение на пулпит, респ. лечение на свързани с ендодонтията заболявания поради което и за настоящата инстанция не съществува възможност за съпоставка до колко фактически осъщественото зъболечение на пациента и в частност ползването на нервекстрактор е съобразно с утвърден медицински стандарт.
в. л.В. посочва, че при така поставената диагноза манипулацията по използването на нервекстрактор е била правилна и необходима. Следователно, съдът изключва възможността приложението на този с.ичен инструмент в контекста на проведенето лечение на пулпит да е било ненужно. Същевременно в. л.посочва, че освен нервекстрактор се използват и други инструменти – каналоразширители, канални пили и щифчета, без обаче в. л.да конкретизира кой от тези инструменти е най-целесъобразен, респ. би евентуално ограничил риска за пациента. Позицията на в. л.се възприема от съда дотолкова доколкото не то, а д.Т. А. е лекувал ищеца и негово е било решението затова каква методология на лечение да бъде проведена и с какви инструменти. в. л.посочва, че при поставянето на кофердам – гумено платно, което се поставя извън устата на пациента не може да се стигне до поглъщане на нервекстрактора, но поставянето на кофердам е препоръчително, респ. не е задължително именно поради липсата на утвърден стандарт в ендодонтията. Следователно, обстоятелството, че д.Т. А. не е приложил кофердам е въпрос от целесъобразността на лечението поради което и не стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. в. л.В. при разпита си посочва, че изпускането на нервекстрактор се възприема в стомотологичната доктрина като грешка на лечението или по-скоро като усложнение, грешка на това, че с.а не е държал правилно инструмента, че пациентът не е бил обезболен или на това че пациентът го боли. д.Т. А. заявява, че извършената манипулация при която е бил изпуснат нервекстракторът е била с оглед ревизия на зъбните канали като не е имало болка при пациента поради това, че вече е била премахната пулпата, т.е че премахнат нерва от зъба. Следователно, съдът изключва като причина за внезапното рязко отдръпване на главата на пациента наличието на болка, която да се дължи като резултат от неприложена упойка от страна на лекуващия с.. Още повече че и в. л.не посочва с категоричност, че е небходимо поставянето на упойка при ревизия на зъбните канали, респ. регистрация дали каналът е сух, чист и дали има остатъци от нервно съдържимо. При това положение за настоящата инстанция меродавно остава заключението на вещото лице, че изпускането на нервекстракторът е резултат от грешка поради неправилното му държане. Тази грешка в случая води до вредоносния за пациента резултат и в крайна сметка очертава противоправното поведение на д.Т. А.. Съдът не възприема възражението на ответника, че изпускането на инструмента е резултат от случайно събитие, тъй като с.ът е длъжен да предвиди дали пациентът ще получи болка при конкретната манипулация. Заключението на в. л.е в насока, че с.ът не може да предвиди, че пациентът ще си извърти главата, а не че с.ът не може да предвиди евентуална болезност на манипулацията. Следователно, дори да е било налице болезненост за която ответника твърди, че е причина за извъртане главата на пациента, то лекарят е бил длъжен, респ. било е в професионалните му възможности да предвиди тази болезненост и да я ограничи с оглед недопускане рефлекторни движения, които да попречат на правилното осъществяване на манипулацията. Според настоящата инстанция грешката при държането на инструмента е довело до изпускането му, а не рязкото отдръпване главата на пациента. Изводът затова съдът базира отново на изявлението на в. л.В., че изпускането на нервекстракторът се явява усложнение, което усложнение с.ът е длъжен да предвиди. Ето и защо макар да не може и да не е длъжен да предвиди рязкото движение на главата на пациента, денталния лекар е длъжен да осъществява по такъв начин манипулацията, че да не допуска създаване на ситуация, която да е увреждаща здравето на пациента.
Според настоящата инстанция, проявената с.ична небрежност не може да се обясни и свърже с поведението на пациента най-малкото защото причинния процес не стои в пациента, а в с.а. Не се споделят възраженията на ответника, че се касае до ситуация, която няма как да бъде избегната. От една страна, зъболечението представлява източник на дейност която е с повишена опасност за здравето на пациента, което и предполага, че всякакви манипулации които се извършват следва да бъдат организирани по начин, който да изключва случайността – чл. 2, ал.2, и ал. 3 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина. От друга страна, дори да се приеме, че на ищеца му е прилошало, заболяло, внезапно е отдръпнал главата си, то това по никакъв начин не може да му се вмени като виновно поведение, което да е довело до настъпването на вредоносния резултат.
Ето защо предвид на гореизложеното настъпилото усложнение – изпускане на нервекстрактор се явява като последица от неправилното боравене или държане на инструмента от страна на св. д.Т. А., респ. последния не е положил дължимата грижа при извършването на манипулацията, с което е причинил вреда на ищеца, за която отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД неговия р.– ответника по делото.
При определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът отчита, от една страна, на първо място, страхът, който е изпитал ищеца от внезапното попадане на инструмент в гърлото му и преглъщането му, на второ място се отчита, периодът през който инструмента е бил в тялото на ищеца – един месец и свързаните с това притеснения и уплаха, отчита се и периодът на хоспитализиране на ищеца от 30.11.2016г. до 12.12.2016г., през което време ищецът е бил отделен от семейството си и отклонен от обичайния си ритъм на живот, а от друга страна, обстоятелството, че д.Т. А. професионално и компететно е оказал помощ на ищеца след поглъщането на инструмента, както и фактът, че чуждото тяло не причинява субективни оплаквания и клинични такива, респ. не е довело до перфорация на кух коремен орган. Предвид недоказаността на възражението за съпричиняване съдът счита, че справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди в полза на ищеца е 1000 лева, като над тази сума до пълния предявен размер от 5100 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Основна тежест при отчитане размера обезщетението, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди се отдава на страха и притеснението на пациента от погълнатото чуждо тяло и периодът през който това тяло е било в организма му. Независимо, че обективно чуждото тяло не е довело до травматично увреждане и болки, понесеният страх, безпокойство и терзания в рамките на един месец, както и прекарания болничен престои за 12 дни представляват неимуществени вреди, които следва да се обезщетят по справедливост до размера на сумата от 1000 лева. По-висок размер на обезщетението се явява неоснователен, тъй като отвеника чрез служителя си е направил всичко възможно за преодоляване негативните последици от деликта, респ. ищецът извън преживения страх и уплъх не е претърпял друга промяна в ежедневието си и начина си на живот.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважения иск в размер на сумата от 138,04 лева, а в полза на ответника следва да се присъди 562.75 лева съобразно отхвърлената част на предявения иск.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД К. Н. С.- А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „д.К. С. - А. – А. з. и. п. за п. п. п. д. м.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г. К. № ., ет. ., ап. . в качеството й на р.на д.Т. С. А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.М.А., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1000 / хиляда/ лева, ведно със зкаонната лихва за забава върху главницата считано от датата на увреждането 29.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, която представлява обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди - болки и страдания ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ на 29.11.2016г. в с.ичния кабинет находящ се в здравната служба в с. К. К. д.Т. С. А. с ЕГН ********** по време на с.ично лечение е изпуснал с.ичен инструмент с игловидна форма, с гладки и резки очертания – нервекстрактор КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата на 1000 лева до пълния предявен размер от 5 100 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Н. С.- А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „д.К. С. - А. – А. з. и. п. за п. п. п. д. м.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г. К. № ., ет. ., ап. . да заплати в полза на И.М.А., ЕГН ********** *** сумата от 138,04 лева разноски за настоящето производство съобразно уважената част на иска;
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на К. Н. С.- А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „д.К. С. - А. – А. з. и. п. за п. п. п. д. м.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г. К. № ., ет. ., ап. . сумата от 562,75 лева разноски съобразно отхвърлената част на иска за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.