№ 409
гр. Велико Търново , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102052 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, с правно основание чл. 357 ал. 1 вр. чл. 188 т. 2 КТ.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че понастоящем заема
при ответника длъжността „библиотекар” и че със заповед № РД-10-704/30.06.2020г. на
ректора на ВТУ, връчена й на същата дата, й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” за нарушения по чл. 187 т. 10 КТ – неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени във вътрешната нормативна уредба на
университета. Ищцата уточнява, че с процесната заповед са й вменени нарушения по
чл. 93 ал. 1 и чл. 94 ал. 3 т. 2 от Правилника за администрацията и документоборота на
ВТУ и на задължения от длъжностната характеристика на заеманата от нея към
релевантния момент длъжност „инспектор” в Център за квалификация /ЦК/ към ВТУ.
Ищцата оспорва като незаконосъобразна горепосочената заповед, тъй като отрича да е
извършила описаните в нея нарушение на трудовата дисциплина и твърди да е
опорочена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Признава, че
преди издаването на заповедта са й искани писмени обяснения, но твърди това да е
направено от зам. ректора, който не е носител на работодателска власт и не й е пряк
ръководител. Възразява, че в искането за даване на обяснения не е посочено, че те са
1
във връзка със започнато дисциплинарно производство, както и че не е посочена каква
е квалификацията на дисциплинарните нарушения. Ищцата сочи, че не й е дадена
възможност да вземе отношение по констатациите на назначената от ректора на ВТУ
комисия за проверка на обстоятелствата, изнесени в докладна записка от 07.05.2020г.
на прекия й ръководител, които са обективирани в Протокол от 03.06.2020г. Изтъква,
че последният не й е бил връчен, което представлява съществено нарушение на правото
й на защита. Ищцата твърди, че са й искани обяснения за съвсем различни
обстоятелства от отразени в процесната заповед, които са послужили като основание за
наказването й. В тази връзка посочва, че е наказана за четири случая, при които е
приела заявления на специализанти, без да ги заведе във входящия дневник и без да ги
даде за резолюция на директора на ЦК, след което е предприела действия по
включването на специализантите в обучителния процес, каквито обстоятелства и
констатации в докладната записка от 07.05.2020г. липсват. Акцентира, че в последната
се съдържат оплаквания за извършено от нея информативно подвеждане и некоректни
справки към прекия й ръководител, но не й констатации за нарушаване на
задължението за първоначално записване на специализантите. Отделно от това ищцата
твърди, че наказанието й относно първото описано в заповедта нарушение е наложено
след 2 месечния преклузивен срок, тъй като работодателят й е бил уведомен за него
към 16.03.2020г. Ищцата посочва, че не е запозната със заповед от 16.03.2020г., с която
е предвиден процедурния ред за изпълнение на вменените й задължения относно
документооборота, както и че коментираните пропуски се дължат на липсата на
адекватна организация на работата в ЦК. В тази връзка изтъква, че на практика
постъпващите заявления от специализантите се събират от инспекторите в рамките на
определен период, след което се докладват на директора на ЦК, чрез изготвяне на
конкретни справки. Ищцата твърди, че при издаване на процесната заповед е
допуснато нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ, тъй като не е посочено времето на
извършване на всяко от нарушенията на трудовата дисциплина, както и не е ясно дали
тези нарушения са извършени с действие или бездействие. Отделно от това сочи, че
наложеното й наказание не съответства на тежестта на нарушението, тъй като няма
други дисциплинарни наказания и нарушения и тъй като за работодателя й не са
последвали неблагоприятни последици. Предвид на всичко изложено моли съда да
отмени Заповед № РД-10-704/30.06.2020г. на ректора на ВТУ, с която й наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразна.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск като
неоснователен, тъй като дисциплинарното наказание на ищцата е наложено
законосъобразно и при спазване на процедурните правила. Изтъква, че със заповедта за
формиране на комисия за проверка на изнесените констатации в докладната записка от
07.05.2020г. е оправомощил зам. ректора по учебната дейност да изисква писмени
2
обяснения от ищцата. Възразява, че в искането за писмени обяснения не следва да се
описват обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние, нито
правната му квалификация. Възразява, че не е длъжен да уведомява работника, че
срещу него е започнало дисциплинарно производство. Ответникът сочи, че описаните в
заповедта нарушения съответстват на фактите и обстоятелствата, изложени във
въпросната докладна записка, както и че е наложил дисциплинарното наказание в
сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, доколкото най – ранния възможен момент за узнаване на
извършените от ищцата нарушения е докладната записка от 07.05.2020г. Относно
оплакванията за неспазване на изискванията на чл.195 ал. 1 КТ ответника излага, че за
всяко от процесните нарушения е посочена датата, на която ищцата е приела
съответното заявление, както и последвалото й бездействие, изразяващо се в
невходирването му и непредаването му за резолюция на директора на ЦК. Ответникът
изтъква съображения за мотивираност на процесната заповед и за съответствие между
наложеното наказание и извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представеното допълнително споразумение №
4/14.01.2020г. към трудов договор № 845/10.09.1990г. /лист 102/ се установява, че към
релевантния за спора период ищцата е заемала длъжността „инспектор” в Център за
квалификация /ЦК/ към ВТУ. Съгласно подписаната от нея на 01.12.2017г. длъжностна
характеристика част от основните й трудови задължения са да записва специализантите
в съответствие със заповед на Ректора и указания на Директора на ЦК, да изготвя
справки на постъпили молба от тях, да комплектова и съхранява личните досиета и
партидите им, като отразява всички текущи данни и промените в тях.
С докладна записка с изх. № ЦК-06-028 от 07.05.2020г. свид. ***, в качеството
му на изпълняващ длъжността директор на ЦК, е уведомил ректора на ВТУ за
слабости, пропуски и нарушения при изпълнение на трудовите задължения на ищцата,
които е илюстрирал в 10 казуса. По отношение на относимите към спора случаи в
приложението към докладната записка е посочено, че ищцата е дала невярна и
подвеждаща справка по заявлението на К.Д.а от 06.03.2020г., че последната има право
да придобие квалификация учител по философия, както и че след комуникация със
специализанта В.В., без да има право за това е променила квалификациите, по които
ще се обучава, а е следвало да регистрира заявление на специализанта и да го предаде
за становище на директора, въз основа на което да се издаде нова заповед. В
докладната записка по отношение на специализанта И.К. е посочено, че на 10.06.2019г.
3
е подала заявление, което не е регистрирано от ищцата и не е давано за становище на
директора на ЦК, както и че на специализанта е даден достъп до материалите за втория
семестър, а относно специализанта М.Ц. е посочено, че фигурира с два факултетни
номера – стар и нов, което създава условия за грешки и обърквания.
Със Заповед № РД-10-547/18.05.2020г. на ректора на ВТУ е назначена комисия
за проверка на изнесените в докладната записка факти и обстоятелства, чийто
председател с писмо с изх. № УМО-62/18.05.2020г. е изискал от ищцата да даде
писмени обяснения за всеки един от описаните в приложението към докладната
случаи. Последната е дала поисканите й обяснения, като е приложила копие от
подадените от процесните специализанти заявления и молби. От протокол от
03.06.2020г. на назначената от работодателя комисия се установява, че не е
констатирано ищцата да е подала невярна и подвеждаща информация по отношение на
специализанта К.Д.а. Последната чрез електронния си профил има достъп до
специалности, в които може да се обучава, съгласно нормативните изисквания, но е
обърнато внимание, че заявлението й от 06.03.2020г. следва да получи входящ номер и
становище на директора на ЦК, за да се издаде заповед от ректора за зачисляването й
по втората специалност. За специализанта В.В. е констатирано, че е подала заявление
на 07.04.2020г. за смяна на професионалната квалификация, което не е регистрирано,
не е направена справка от инспектора и няма становище от директора на ЦК, но
въпреки това е изготвена заповед за зачисляване по нова специалност. Относно
специализанта И.К. комисията е установила, че ищцата е предприела действия по
подаденото от нея на 10.06.2019г. заявление за придобиване на учителска
правоспособност, без да има разрешение на директора на ЦК, като й е осигурила
достъп до дисциплините за втория семестър в системата МУДЪЛ. Относно случая на
специализанта М.Ц. комисията е констатирала, че правилно същата има две ел.
досиета, тъй като се обучава по две различни специалности.
По делото са приложени подадените от посочените специализанти заявления от
съответните дати върху които липсва поставен входящ номер, както и писмена
резолюция от страна на директора на ЦК. Относно специализанта И.К. е приложено ел.
писмо от нея от 23.10.2019г., с което подава заявление за записване във втори семестър
на дистанционно обучение – учителска правоспособност, което е резюлирано с
положителна санкция от директора на ЦК /показания свид. Г./.
Въз основа на горепосочените докладна записка от 07.05.2020г. и протокол от
03.06.2020г., със заповед № РД – 10-704 от 30.06.2020г. на Ректора на ВТУ, на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени във вътрешната нормативна уредба на работодателя и
4
определени при възникване на трудовото правоотношение. Заповедта е мотивирана с
обстоятелствата, че на 10.06.2019г., 06.03.2020г., 07.04.2020г. и 30.09.2019г. ищцата е
приела подадени от специализанти И.К., К.Д.а, В.В. и М.Ц. заявления, но не ги е завела
и не ги е предала за резолюция на директора на ЦК и въпреки това е създала
организация и е придвижила информацията за съответния специализант до Центъра за
дистанционно обучение /ЦДО/ за предоставяне на достъп до учебни програми и
материали в системата МУДЪЛ. Работодателят е приел, че с тези си действия ищцата е
нарушила задълженията си по чл. 93 ал. 1 и чл. 94 ал. 3 т. 2 от Правилника за
администрацията и документооборота във ВТУ, както и тези произтичащи от
длъжностната й характеристика – раздел III, т. 2 подт. 1. В заповедта са цитирани
посочените разпоредби от Правилника и от длъжностната характеристика, като
съгласно тях ищцата има задължение да приема постъпилите в ЦК документи и молби,
да ги завежда в дневник и след регистрацията им да ги предава на директора на ЦК за
резолюция относно следващи действия, а също така е длъжна да записва
специализантите в съответствие със заповед на ректора, да подготвя формуляри за
записване на специализантите, да въвежда личните им данни в ел. система на ВТУ, да
съгласува необходимата информация с ЦДО. В заповедта е отразено, че наложеното
наказание е съобразено с тежестта на нарушенията, продължителния период на
бездействие, считано от приемане на заявленията, незачитане на установения ред за
документооборота, наличието на други данни за нарушение на трудовата дисциплина –
докладна записка от 16.03.2020г. и протокол на комисия от 20.05.2020г., както и
липсата на критично отношение у работника в дадените от него обяснения по чл. 193
КТ. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена лично на ищцата в
деня на издаването й – 30.06.2020г., за което няма спор по делото.
От посочените в заповедта за дисциплинарно наказание докладна записка от
16.03.2020г. и протокол на комисия от 20.05.2020г. е видно, че е констатиран случай на
нерегистрирано от ищцата заявление на специализанта Х.Д., което не е предоставено за
становище на директора на ЦК, както и че е издадено от ищцата уверение, че този
специализант е в процес на обучение по специалност различна, от тази в която е
записан. Във връзка с тези констатации свид. Г. е издал заповед № ЦК-06-
22/16.03.2020г., с която е разпоредил получените в ЦК документи да се приемат от
инспектора студентско състояние, който в тридневен срок следва да ги регистрира и
заведе в дневник, както и да направи съответната справка и да ги представи за
резолюция за последващи действия.
От заповед за отпуск № 291/01.04.2020г. и от извлечение от ел. трудово досие на
ищцата се установява, че в периода 06.04.-08.04.2020г. е бил в платен годишен отпуск.
От показанията на свид. М., бивш директор на ЦК в периода 2003-2009г., се
5
установява, че и през този период ищцата е заемала процесната длъжност и че се е
справяла добре с работата си. Постъпилите заявления от специализантите са се
завеждали при съответния инспектор и са се разглеждали по – бързо, ако това се е
налагало, но ако те са касаели един и същи проблем се групирали и разглеждали
заедно.
От показанията на свид. *** – изп. длъжността директор на ЦК от 01.02.2018г.
се установява, че в началото на 2020г. е установил първите нарушения допуснати от
ищцата, за което написал докладна записка до ректора на университета. Установил
случаи, при които ищцата прехвърля специализанти от една специалност в друга без
негово знание и забавя предвижването на заявленията и молбите им с повече от 5-6
месеца, като ги събирала по няколко и му ги давала за разглеждане по нейна преценка.
Това наложило да издаде заповедта от 16.03.2020г. относно срока за входирване на
постъпилите документи. Друга причина за издаването й било, че се е случвало да
поставя резолюции върху кореспонденция между ищцата и специализанта по ел. поща,
а не върху техните заявления. След обявяване на извънредното положение ЦК е
работил неприсъствено, включително на 07.04.2020г., като служителите са
изпълнявали трудовите си задължения от вкъщи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Нарушенията на трудовата дисциплина се определят като виновно неизпълнение
на трудовите задължения на работника или служителя, поради което фактическият им
състав включва деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина /арг. чл.
186 КТ/. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната
отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, които трябва да
бъдат изпълнявани точно и добросъвестно /чл. 125 КТ/. Техният обем произтича от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при
изпълнението им работникът или служителят е длъжен да спазва законните
нареждания на работодателя – чл. 126 т. 7 КТ. Законосъобразното налагане на
дисциплинарно наказание е предоставено от издаване на мотивирана писмената
заповед, в съответствия с изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, от носителя на
работодателска власт или от определено от него лице, в сроковете по чл. 194 КТ, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 193 КТ.
В случая процесните четири нарушения, за които е наказана ищцата са
достатъчно ясно индивидуализирани от фактическа страна в процесната заповед. С
посочване на датата, на която е приела заявленията на съответните специализанти и с
описване на действията, които не е извършила респ. тези които е извършила, въпреки
непредприемането на предходните е налице изискуемото от закона посочване по
6
смисъла на чл. 195 КТ на нарушението на трудовата дисциплина, включително на
времето и начина на извършване му. По отношение на последното от описаното в
заповедта е пределно ясно, че на ищцата е вменено неизпълнение на трудовите й
задължения извършено съчетано чрез бездействия /не е входирала и не е представила
за резолюция приетите заявления/ и действия /осигурила достъп до ел. обучение/. Ето
защо възраженията й в тази насока са изцяло неоснователни. Доколкото в процесната
заповед всяко едно от нарушенията на работника е детайлизирано до степен да разбере
за какво му се налага дисциплинарното наказание, възражението й, че не запозната със
съдържанието на протокола от 03.06.2020г. на назначената от ректора комисия също е
напълно неоснователно. В случая при описание на нарушенията нямаме препращане
към този протокол, за да е налице необходимост същият да е достигнал до знанието на
работника. В заповедта вменените на ищцата нарушения са индивидуализирани с
посочване на фактически обстоятелства от обективна и субективна страна и за нея е
ясно за какви нарушения на трудовата дисциплина се иска реализиране на
дисциплинарната й отговорност.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194 КТ, а именно в
двумесечен срок от откриване на нарушенията, но не по – късно от една година от
извършването им, при отчитане на времето, през което ищцата е била в
законоустановен отпуск. Начало на двумесечния срок поставя докладната записка на
свид. Г. от 07.05.2020г., чрез която носителят на работодателската власт е узнал за
допуснатите от ищцата нарушения на трудовите й задължения. По аргумент от чл. 195
ал. 3 КТ дисциплинарно наказание за тези нарушения е наложено на 30.06.2020г.,
когато й е връчена процесната заповед т.е. преди да изтече двумесечния срок от
откриването им. По аргумент от чл. 194 ал. 3 КТ налагането на наказанието на
30.06.2020г. е преди да изтече едногодишния срок от извършване на всяко от
процесните нарушения, макар първото от тях да е от дата 10.06.2019г., тъй като за
периода 01.08.2019г. – 29.04.2020г. ищцата е ползвала общо 45 дни платен годишен
отпуск /не е спорно обстоятелство/, а и поради това, че по аргумент от чл. 3 ал. 1 т. 2
ЗМДВИП давностния срок по чл. 194 ал. 1 КТ за налагане на наказание е спрял да тече
през време на обявеното в страната извънредно положение /13.03.2020г. –
13.05.2020г./. Възражението на ищцата, че работодателят й е узнал преди 07.05.2020г.
за извършеното на 10.06.2019г. нарушение на трудовата дисциплина, а именно с
докладна записка на свид. Г. от 16.03.2020г., е напълно неоснователно. В тази докладна
записка липсва фактическо описание на вмененото й с процесната заповед нарушение
от 10.06.2019г. В нея конкретно е описан друг случай, който е от 09.10.2019г. и касае
друг специализант. Общото посочване в тази докладна, че свид. Г. е установил
забавени заявления на специализанти с няколко месеца, без те да са
7
индивидуализирани не сочи, че 16.03.2020г. носителят на работодателската власт е
открил въпросното нарушение. Дори свид. Г. да е узнал за него към тази дата,
доколкото същият не е работодател на ищцата, двумесечния срок за откриването му не
е запознал да тече оттогава. Релевантно за началото на този срок е откриването на
нарушението от работодателя.
От събраните по делото доказателства е видно, че преди издаване на процесната
заповед за наказание ответникът е изискал обяснения на ищцата по смисъла на чл. 193
КТ. Възраженията на последната, че в искането за обяснения не е посочено, че те са във
връзка със започнато дисциплинарно производство и че в него не е посочена каква е
квалификацията на дисциплинарните нарушения, както и че са поискани от лице без
работодателска власт са напълно неоснователни. Константна е съдебната практика по
приложението на чл. 193 КТ, че тази разпоредба не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито форма за поканата на работодателя
до работника, нито за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на
дисциплинарно производство. Това е така, тъй като КТ не урежда производството по
налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. За
изпълнение на разписаното в чл. 193 КТ е необходимо и достатъчно преди налагането
на наказанието работодателят да поиска по разбираем за работника или служителя
начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушение на
трудовите му задължения. На този етап за него няма законово изискване да подведе
/квалифицира/ поведението на работника към някое от неизчерпателно посочените
видове нарушения на трудовите задължения по смисъла на чл. 187 КТ. Спазването на
изискването по чл. 193 КТ предполага дадените от работника или служителя
обяснения да достигнат до работодателя респ. до дисциплинарно наказващия орган,
ако имаме делегиране на дисциплинарна власт. Без значение е кой е организирал
действията по даване на обясненията, тъй като искането за тях може да бъде направено
от друго лице по поръка на работодателя, за което не е необходимо формално
упълномощаване. Понастоящем е безспорно, че обясненията от ищцата са поискани от
лице, на което работодателят със Заповед № РД-10-547/18.05.2020г. е възложил да
извърши проверка на изнесените от свид. Г. в докладната му записка от 07.05.2020г.
случаи, поради което липсва опорочаване на процедурата по чл. 193 ГПК.
Обстоятелството, че заповедта за извършване на проверка е от датата, на която са
поискани обясненията на ищцата не може да обоснове извод в противна насока.
Основателни са обаче оплакванията на ищцата, касателно три от процесните
случаи, че са й поискания обяснения за обстоятелства различни от тези отразени в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Въпреки че искането на обяснения
не е подчинено на някакви формални изисквания, в него следва да се съдържа
фактическо описание на онова поведение на работника или служителя, което
8
работодателя счита за нарушение на трудовата дисциплина. Процедурата по чл. 193 КТ
е спазена, когато обясненията са поискани по начин работникът да може да се
ориентира в обстоятелствата, за които му се търси дисциплинарна отговорност и да
може да се защити ефективно срещу вменените му нарушения. Предоставянето на
писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните
нарушения свидетелства, че работникът е разбрал за какво му е наложено
дисциплинарното наказание и че е имал възможност да се защити.
Понастоящем от ищцата са поискани обяснения по чл. 193 КТ не чрез поставяне
на конкретни въпроси за случаите, за които ще й се търси дисциплинарна отговорност,
а чрез препращане към изнесените от свид. Г. в докладната записка от 07.05.2020г.
оплаквания за нарушения при осъществяване на трудовата й функция. При съпоставка
на съдържанието на тази докладна записка с описанието на нарушенията в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е видно, че липсва каквото и да е фактическо
съответствие по три от процесните случаи, касаещи специализантите К.Д.а, В.В. и
М.Ц.. По отношение на същите никъде в докладната записка не са намерили отражение
обстоятелствата, че ищцата не е завела подадените от тях заявление, че те не са
представени за резолюция на директора на ЦК и че е създала организация за
осигуряването на достъп до системата за дистанционно обучение. По отношение на
първата специализантка в докладната записка са изложени факти относно подадена от
ищцата подвеждаща справка за точната квалификация, по която може да придобие
учителска правоспособност. Относно втората специализантка са описани
обстоятелства, че е пожела да замени квалификациите по които е приета и че след
комуникация с ищцата без последната да има право на това е извършила промяна в
квалификациите, а относно трета специализантка е посочено, че фигурира два пъти в
представения на директора списък за платилите такси за втория семестър – със стар
факултетен номер и неплатена такса респ. с нов факултетен номер и заплатена такса.
Следователно нито един от тези три случая, така както са поискани обяснения за тях от
ищцата не покрива от фактическа страна нарушенията, за които е наказана по
отношение на трите специализантки К.Д.а, В.В. и М.Ц., така както те са описани в
процесната заповед за дисциплинарно наказание. Извод, който налага и от дадените от
ищцата писмения обяснения, с които тя е изложила позицията си по изнесените в
докладната записка обстоятелства за даването на подвеждаща информация, за промяна
на специалностите и за платените такси по отношение на въпросните трима
специализанта, но не и по отношение на фактическите обстоятелства, за които
впоследствие е наказана с процесната заповед.
По изложените съображения настоящият състав на ВТРС намира, че по
отношение на трите горепосочени случая работодателят не е спазил изискването на чл.
193 КТ предварително да поиска обяснения от работника, а е наложил наказание за тях
9
без да го е изслушал. При това положение и в съответствие с чл. 193 ал. 2 КТ относно
описаните в заповедта за наказание нарушения на 30.09.2019г., на 06.03.2020г. и на
07.04.2020г. спора не може да се разгледа по същество и съдът не може да се произнесе
по законността на наложеното за тях наказание.
Това обаче не води веднага до извод за незаконосъобразност на наложеното
наказание на основание чл. 193 ал. 2 КТ, тъй като за нарушението на трудовата
дисциплина по пункт 1 от процесната заповед на ищцата надлежно е поискано
обяснение. В докладната записка от 07.05.2020г. фактите, че ищцата не е регистрирала
подаденото на 10.06.2019г. от специализанта И.К. заявление, че същото не е предадено
за становище на директора и че въпреки това е предприела действия за осигуряването
на достъп до материалите в ел. среда за втория семестър са ясно наведени. От
фактическа страна тези обстоятелства съответстват на описанието на това нарушение в
заповедта за наказание, поради което следва да се приеме, че за този случай
работодателят е спазил изискването на чл. 193 ал. 1 КТ. В тази връзка съдът следва да
разгледа спора за законността на наложеното наказание по същество.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
10.06.2019г. специализантът И.К. е подала заявление до директора на ЦК за
възстановяване на студентски права /лист 78/. Безспорно е установено по делото, че
ищцата не е входирала това заявление и не го е представила за резолюция на свид. Г..
Обстоятелство, което не е спорно по делото, а и е видно от самото заявление и от
протокола от 03.06.2020г. Безспорно това деяние на ищцата заело формата на
бездействие представлява нарушение на посочените в заповедта за наказание
разпореди на Правилника за администрацията и документоборота на ВТУ /чл. 93 ал. 1
и чл. 94 ал. 3 т. 2 от него/, както и на задължения от длъжностната характеристика
/раздел III, т. 2 подт. 1/. Всички те предписват задължение на ищцата при приемане на
заявление от специализант то да се завежда в дневник и след регистрацията му да се
предава на директора на ЦК за резолюция относно следващи действия.
Не се доказа обаче, че въпреки това си бездействие ищцата да е организирала и
придвижила информация за специализанта до служител на ЦДО за осигуряване на
достъп до системата МУДЪЛ. От протокола от 03.06.2020г. се установява, че достъпа
на специализанта Кръстева в платформата МУДЪЛ до дисциплините от втория
семестър е осъществен въз основата на ел. писмо от ищцата от 18.12.2019г. до ЦДО.
По делото е прието като доказателство ел. писмо от 23.10.2019г. от този специализант,
съдържащо заявление за записване във втори семестър на дистанционно обучение –
учителска правоспособност върху което е поставена положителна санкция от
директора на ЦК /показания свид. Г. и лист 180/. Следователно от една страна достъпа
до системата МУДЪЛ не е осъществен на основание заявлението на специализанта от
10
10.06.2019г., а от друга не е в резултат на самоволни действия на ищцата, а е в
изпълнение на даденото от директора на ЦК положително становище за това. Дали
последният е бил подведен от ищцата за това, че специализанта има надлежно
заплатени такси и положени изпити за първи семестър, не следва да се разглежда в
случая, тъй като работодателят не е санкционирал това поведение на работника с
заповедта за наказание.
Следователно по делото категорично е доказано извършването на едно
единствено нарушение от ищцата на задълженията й по Правилника и длъжността
характеристика свеждащо се до приемане на заявление от специализант от 10.06.2019г.,
без същото да е регистрирано и без да е представено за резолюция на директора на ЦК.
Установяването на същото задължава съдът да се произнесе по оплакването на ищцата,
че налагането на процесното наказание е в противоречие на чл. 189 ал. 1 КТ и не
съответства на тежестта на нарушението.
Съгласно задължителната практика на ВКС при спор относно законността на
наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното наказание и извършеното нарушение
респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното
наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на
работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършената дейност и значимостта на неизпълнението задължения по трудово
правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
На плоскостта на настоящият казус безспорно установеното нарушение на
трудовите задължения на ищцата в един единствен случай не дава основание за
налагане на второ по тежест дисциплинарно наказание. При съобразяване на
изложеното до тук и невъзможността за произнасяне по съществото на останалите три
вменени нарушения на ищцата с процесната заповед следва да се приеме, че това
нарушение не извършено в условията на системност. Само по себе си
нерегистрирането на заявлението на специализанта Кръстева и непредоставянето му за
резолюция не е довело до необратими негативни последици за работодателя или до
такива, които в значителна степен да увредят интереса му, при съобразяване на
обстоятелството, че достъпа на специализанта Кръстева до платформата МУДЪЛ е
осъществен след положителна резолюция на директора на ЦК. Нещо повече, при
отчитане тежестта на настоящото нарушение не може да се вземе предвид поведението
11
на ищцата, констатирано с докладната записка от 16.03.2020г. След като при
преценката по чл. 189 КТ не могат да се съобразят дисциплинарните наказания на
работника заличени по реда на чл. 197 ал. 1 КТ, на още по – силно основание при нея
не могат да се вземат предвид нарушенията, за които същият изобщо не е
санкциониран по реда на дисциплинарната отговорност. Дори това поведение на
ищцата да е представлявало нарушение на трудовата дисциплина, след като
работодателят не е реализирал дисциплинарната й отговорност за него в указаните в
закона срокове по чл. 194 КТ, то същото не може да се разглежда като отежняващо
поведението й обстоятелство, каквито са домогванията на ответника. Последният не
може да санира пропуска си да накаже ищцата за този случай, включвайки го като част
от обстоятелствата утежняващи вината й.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в случая е налице несъответствие
между наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” и доказаното едно единствено нарушение на трудовите задължения на
ищцата. Предвид на това предявения от нея иска за отмяна на наложеното и наказание
следва да се уважи с присъждане на разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в размер
на 500 лв. С оглед уважаването на исковата претенция на работника, на основание чл.
78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”
наложено на Р. Т. Т., ЕГН: ********** с адрес гр. В.Т., ул. „*** със Заповед № РД – 10-
704 от 30.06.2020г. на ректора на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и
Методий” гр. В.Т. за нарушение на трудовите й задължение по чл. 187 т. 10 КТ.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И
МЕТОДИЙ”, ЕИК: *********, с адрес гр. В.Т., ул. „Теодосий Търновски” № 2, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължимата за
производството държавна такса, както и сумата от 5 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И
МЕТОДИЙ”, ЕИК: *********, с адрес гр. В.Т., ул. „Теодосий Търновски” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. Т., ЕГН: ********** с адрес гр. В.Т., ул. „*** СУМАТА от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.
12
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13