РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. К., 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20225100100079 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 983/06.04.2022г., предявена от
„Т.- К“ ООД, гр. К., срещу Р. Д. Б. от гр. К.
Твърди се в исковата молба, че на 23.09.2021 г. е проведено
извънредно Общо събрание на „Т.-К.“ ООД, на което Р. Д. Б. бил освободен
от длъжността управител, като от тази дата за управител на дружеството бил
избран В. Д. Й.. На същото извънредно Общо събрание било взето решение Р.
Д. Б. да не бъде освободен от отговорност за дейността си като управител на
дружеството. Съгласно Дружествения договор на „Т.-К.“ ООД, управителят
на дружеството ръководел цялостната стопанска дейност на дружеството и
решавал всички въпроси, свързани с осъществяване предмета на дейност на
дружеството, с изключение на въпросите, които са от изключителна
компетентност на Общото събрание. При водене работите на дружеството
управителят бил длъжен да действа с грижите на добър стопанин в рамките на
закона, Дружествения договор и решенията на Общото събрание.
Управителят управлявал, представлявал и подписвал дружеството съобразно
предоставените му пълномощия от Общото събрание, като отговарял
имуществено за причинените на дружеството вреди. Управителят на
дружеството Р. Д. Б. имал сключен Договор за възлагане на управление на
1
„Т.-К.“ ООД от 11.07.2005 г., който бил със срок на действие до 06.01.2015 г.,
съгласно Анекс към същия. На 23.01.2018 г. бил сключен нов Договор за
възлагане на управление на управителя Р. Д. Б. с „Т.-К.“ ООД, който действал
до освобождаването му като управител. Р. Д. Б. представлявал „Т.-К.“ ООД и
при водене на съдебни дела от името на дружеството, при снабдяване с
изпълнителни листове за присъдени суми, както и при образуване на
изпълнителни дела при ЧСИ за събиране на присъдените в полза на
дружеството суми. Ответникът Р. Д. Б. бил съдружник в ищцовото дружество,
като видно от Удостоверение за актуално състояние на „Т.-К.“ ООД към
02.04.2022 г. размерът на дяловото му участие в дружеството бил 7 490.00 лв.
След освобождаването на Р. Д. Б. като управител на дружеството била
извършена проверка, при която били констатирани нарушения, извършени от
същия в това му качеството.
Ищецът твърди, че при проверката се установило следното:
1.) „Т.-К.“ ООД се снабдило с Изпълнителен лист № **/02.02.2009 г.,
издаден въз основа на Решение № 25/04.04.2008 г. по гр.дело № 228/2007 г. по
описа на Окръжен съд – Кърджали, по силата на който едноличен търговец
Я.Д.А., с фирма „Б.-Я.А.“, бил осъден да заплати на „Т.-К.“ ООД сумата в
размер на 6 420.00 лв. с ДДС, представляваща равностойността на дължим
наем по Договор за наем от 31.03.2004 г., за периода от 01.01.2007 г. до
06.06.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.07.2007 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 14 000.00 лв.,
представляваща равностойността на дължимата неустойка за невръщане на
наета вещ по същия договор за наем.
„Т.-К.“ ООД, чрез управителя си Р. Д. Б., образувало срещу длъжника
ЕТ Я.Д.А., с фирма „Б.-Я.А.“ изпълнително дело № 73/2009 г. по описа на
ЧСИ Р.С..
По изпълнителното дело ответникът Р. Д. Б. вместо сметка на
дружеството дал своя лична сметка BG16STSA930000********. Така по
личната му сметка постъпили всички суми в размер на 21 582.83 лв., платени
по изпълнителното дело за периода от 18.02.2009 г. до 17.06.2010 г. от
длъжника на „Т.-К.“ ООД. Твърди се, че Р. Д. Б. не превел по сметка на „Т.-
К.“ ООД получената по личната си сметка сума по горепосоченото
изпълнително дело в общ размер на 21 582, 83лв.
2
2.) „Т.-К.“ ООД се снабдило с Изпълнителен лист № 61/13.07.2010 г.,
издаден въз основа на Решение № 25/04.04.2008 г. по гр.дело № 228/2007 г. по
описа на Окръжен съд – Кърджали, по силата на който едноличен търговец
Я.Д.А., с фирма „Б.-Я.А.“, бил осъден да заплати на „Т.-К.“ ООД сумата в
размер на 4 257.38 лв., представляваща направени разноски по делото.
„Т.-К.“ ООД, чрез управителя си Р. Д. Б., образувало изпълнително
дело № 79/2010 г. и изпълнително дело № *1/2010 г. срещу длъжника
едноличен търговец Я.Д.А., с фирма „Б.-Я.А.“, при ЧСИ Х.П.. По
изпълнителните дела Р. Д. Б. вместо сметка на дружеството, дал своя лична
сметка BG16STSA930000********. Така по личната му сметка постъпили
всички суми в размер на 8 136.00 лв., платени по изпълнителните дела за
периода от 05.04.2010 г. до 21.12.2010 г. от длъжника на „Т.-К.“ ООД.
Ответникът не превел по сметка на „Т.-К.“ ООД получената по личната си
сметка сума по посочените изпълнителни дела.
3.) „Т.-К.“ ООД се снабдило с Изпълнителен лист от 25.05.2011 г.,
издаден въз основа на Определение № 1647/20.05.2011 г. по гр.дело №
1290/2010 г. по описа на Районен съд – Кърджали, по силата на който „Р.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Ж., община К., ул. „М.“ № *, с
управител Р.Х.М., с ЕИК *********, било осъдено да заплати на „Т.-К.“ ООД
сумата в размер на 1 830.00 лв., представляваща разноски по делото.
Ищцовото дружество се снабдило и с Изпълнителен лист от 13.07.2011
г., издаден въз основа на Заповед № 1879/04.06.2010 г. по гр.дело № 955/2010
г. по описа на Районен съд – Кърджали, по силата на който „Р.“ ЕООД, било
осъдено да заплати на „Т.-К.“ ООД сумата в размер на 6 925.80 лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение по Договор от 24.10.2007 г.
за продажба на котел, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 03.06.2010 г. до окончателното й изплащане.
„Т.-К.“ ООД, чрез управителя си Р. Д. Б., образувало срещу длъжника
„Р.“ ЕООД изпълнително дело № 167/2011 г. и изпълнително дело №
168/2011 г., и двете по описа на ЧСИ Х.П..
По изпълнителните дела Р. Д. Б. вместо сметка на дружеството, дал
своя лична сметка BG16STSA930000********. Така по личната му сметка
постъпили всички суми в размер на 10 806.00 лв., платени от длъжника на
„Т.-К.“ ООД по тези изпълнителни дела, за периода от 17.08.2011 г. до
3
11.01.2012 г. Твърди се, че Р. Д. Б. не превел по сметка на „Т.-К.“ ООД
получената по личната си сметка сума по горепосочените изпълнителни дела.
Общо по посочените изпълнителни дела Р. Д. Б., в качеството си на
управител на „Т.-К.“ ООД, не превел по сметка на представляваното тогава от
него дружество „Т.-К.“ ООД получените по личната си сметка суми в общ
размер на 40 524.83 лв. По този начин Р. Д. Б., в качеството си на управител,
причинил на „Т.-К.“ ООД щета в посочения размер.
Излагат се твърдения, че описаното поведение на ответника е виновно,
противоправно и вредоносно за представляваното от него дружество, в
качеството му на управител, от което за същото последвала щета. Последната
била в пряка причинна връзка с противоправното и вредоносно поведение на
ответника.
На 22.03.2022 г. било проведено Общо събрание на „Т.-К.“ ООД, на
което било дадено съгласие срещу бившия управител на дружеството Р. Д. Б.
да се заведе съдебно дело за сумата от 40 524.83 лв., представляваща сбор от
суми, преведени по личната сметка на Р. Д. Б. по 4 броя изпълнителни дела по
описа на ЧСИ Р.С. и ЧСИ Х.П.. На извънредното Общо събрание присъствал
и ответникът, който признал, че е получил по личната си сметка процесната
сума, както и че не превел същата по сметка на „Т.-К.“ ООД.
Иска се да бъде постановено решение, с което Р. Д. Б. да заплати на
„Т.-К.“ ООД, гр. К., сумата в размер на 40 524.83 лв., представляваща
обезщетение за причинени от Р. Д. Б., на представляваното от него дружество
„Т.-К.“ ООД вреди, изразяващи се в получаване по личната му сметка на
парични средства в размер на 40 524.83 лв., собственост на дружеството,
заплатени както следва: по изп.дело № 73/2009 г. по описа на ЧСИ Р.С. сума в
размер на 21 582.83 лв., както и по изп.дело № 79/2010 г. и изп.дело №
*1/2010 г. по описа на ЧСИ Х.П. сума в размер на 8 136.00 лв.; по изп.дело №
167/2011 г. и по изп.дело № 168/2011 г. по описа на ЧСИ Х.П. сума в размер
на 10 806.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника Р. Д. Б., чрез
представител по пълномощие – адв. П. А., е подаден писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност исковата претенция. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност. Твърди се, че има и друго
4
правопогасяващо основание – общото събрание на съдружниците го било
освободило от отговорност. Ответникът сочи, че всички действия, извършени
от него и твърдяни в исковата молба като увреждащи дружеството, били
извършвани със знанието и съгласието на сегашния управител и бивш
контрольор на дружеството В. Й., както и със знанието и съгласието на
съдружниците, а така също и на главния счетоводител на дружеството.
Решенията за освобождаване на ответника от отговорност били вземани от
Общото събрание на съдружниците с мотивирано тяхно съгласие за
одобрение на тези действия. Фактическият състав на отговорността за
управителския деликт бил сходен с общия фактически състав на
отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД и включвал противоправно
деяние на управителя, настъпила в причинна връзка с него вреда за
управляваното дружество и субективно отношение към деянието и вредата на
натовареното с управленските функции лице /вина/. Не оспорва фактическата
обстановка, описана в исковата молба, с изключение на твърденията,
касателно сумите, постъпили от длъжника „Р.“ ЕООД. Излага, че внесъл
всички заплатени от „Р.“ ЕООД суми, внесени по негова лична сметка, в
касата на ищцовото дружество с ПКО № 107/08.11.2011 г. – сума в размер на
2 000 лева, с ПКО № 19/31.01.2012 г. – сума в размер на 1 000 лева и с ПКО №
30/03.2012 г. – сума в размер на 2 230.10 лева.
Не отрича, че сумите по останалите изпълнителни дела са внасяни по
личната му сметка, а не по тази на дружеството. Тези негови действия били
предприети не поР. намерение да се облагодетелства за сметка на ищцовото
дружество. Решението да се внасят парични средства на ищцовото дружество
по личната сметка на тогавашния управител било взето поР. това, че сметката
на ищцовото дружество била запорирана заР. задължения на дружеството, от
една страна, а от друга, в този момент дружеството водело няколко съдебни
дела, за които били необходими средства. Именно и за разноските по тези
съдебни дела и за съдебни дела на съдружници били изразходвани основно
преведените суми по изпълнителните дела. Решението не било взето
еднолично от ответника, а съвместно с контрольора В. Й. – сегашен
управител на ищцовото дружество. Твърди се, че лично той записвал всеки
разход, извършен с парите на дружеството от личната сметка на ответника.
ПоР. това счита, че не е налице фактическия състав на деликтно действие от
негова страна. Той нито имал умисъл да нанесе имуществена вреда на
5
дружеството, нито на практика имало нанесена такава вреда.
Искането е да се постанови решение, с което предявеният иск да се
отхвърли изцяло като неоснователен, като се претендира присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, настоящият съдебен състав
намира от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че по силата на договор за възлагане
управлението на „Т.-К.” ООД ответникът е бил управител на ищцовото
дружество през периода 12.06.2008г. – 01.10.2021г. /л.9/.
Не се спори и по това, че с решение, взето на 23.09.2021 г. на
извънредно Общо събрание на „Т.-К.” ООД, ответникът Р. Д. Б. е бил
освободен като управител на дружеството – ищец /л.10/. Това обстоятелство е
вписано в Търговския регистър на 01.10.2021 г. На същото извънредно Общо
събрание е взето решение Р. Д. Б. да не бъде освобождаван от отговорност за
дейността си като управител на дружеството /л.11 и л.42 – л.52/.
Установява се също така от приетия по делото протокол от
проведеното на 22.03.2022г. общо извънредно събрание на „Т.-К.“ООД /л.53 –
56/, че на тази дата е взето решение срещу бившия управител на дружеството
Р. Д. Б. да се заведе съдебно дело за сумата в размер на 40 524.83 лв.,
представляваща суми, преведени по личната сметка на Р. Д. Б. от 4 броя
изпълнителни дело по описа на ЧСИ Р.С. и ЧСИ Х.П. /л.53/. На това
извънредно Общо събрание присъствал и ответникът, който посочил пред
съдружниците си, че не отрича, че тази сума е постъпила по личната му
сметка, но я използвал за подпомагане на акционери в „Р.-**“АД да водят
съдебни дела. Не можел да представи оправдателни документи за сумата,
като признава, че не я е привеждал по банковата сметка на „Т.-К.” ООД, както
и не е внасял суми от тези пари в касата на дружеството. Посочено е още в
този протокол, че Р. Б. е потвърдил, че по това време банковата сметка на
дружеството никога не е била запорирана /л.53/.
От заключението по неоспорената от страните съдебно – счетоводна
експертиза с вх.№ 2456/02.09.2022г. /л.107 – 108/ се установява, че в касата на
ищцовото дружество са постъпили с ПКО № 107/08.11.2011 г. – сума в размер
на 2000 лв.; с ПКО № 19/31.01.2012г. - сума в размер на 1000 лева; и с ПКО №
6
30/03.2012г. - сума в размер на 2 230,10 лева, като вещото лице е посочва, че
вносител на сумите е „Р.“ ООД , с основание за внасяне : “частично плащане
по договор за продажба на парен котел“.
По делото е прието и заключение по допуснатата съдебно - счетоводна
експертиза с вх. № 2741/28.09.2022г. /л.182 – 186/, неоспорено от страните, и
която съдът кредитира, от която се установява, че по процесните
изпълнителни дела длъжниците са погасили задължения и са превели суми,
както следва:
1. По изп.дело № 73/2009г. по описа на ЧСИ Р.С. - суми в размер на 21
582,07 лв.
2. По изп.дело № 79/2010г. по описа на ЧСИ Х.П. са изплатени суми в
размер на 3000 лв.
3. По изп.дело № *1/2010г. по описа на ЧСИ Х.П. са изплатени суми в
размер на 5 136,00 лв.
4. По изп.дело № 167/2011 г. при ЧСИ Х.П. са изплатени суми в размер на
7976,00 лв.
5. По изп.дело № 168/2011 г. при ЧСИ Х.П. са изплатени суми в размер на
2830,00 лв.
Общо изплатените от длъжниците по изпълнителните дела суми са в
размер на 40 524,07 лв.
Вещото лице посочва, че от ЧСИ Р.С. и ЧСИ Х.П. е било наредено тези
суми да бъдат преведени по банкова сметка на Р. Б. в ДСК с IBAN BG
STSA930000********, и че по сметката на „Т.-К.“ ООД не са постъпвали
суми, изплатени по процесните изпълнителни дела.
В съдебно заседание на въпроси, зададени от процесуалния
представител на ответника вещото лице отговаря, че не може да направи
извод, че сумите по ПКО № 107/08.11.2011 г., ПКО № 19/31.01.2012г. и ПКО
№ 30/03.2012г., постъпили по сметка на ищцовото дружество, касаят преводи
от съдия – изпълнител по банкова сметка на Р. Б., тъй като сумата по тях била
отразена като получена от „Р.“ ООД, а не от Р. Б..
Събрани са гласни доказателства, чрез разпитите на С.ите Г.И.Т.,
С.К.С., З.Д. и А.Т..
От показанията на св. Г.И.Т. се установява, че знаел, че през 2009 -
7
2010 г. по личната сметка на отв. Б. имало постъпили суми от изпълнителни
дела, от които на С.я, баща му и брат му били изплатени дължими им, в
качеството им на заемодатели, суми. На брат му и на баща му сумите били
изплатени в брой, а на С.я били възстановени с касов ордер от дружеството.
Не се установява от показанията на св.Т. идентичността на изплатените му /на
него, брат му и баща му/ суми точно с тези, постъпили по процесните
изпълнителни дела.
От показанията на св. С.К.С. се установява, че през 2008 г. или 2009 г.
водил дела срещу „Т.-К.“ ООД, в качеството си на съдружник. Делата се
плащали от „Р. и от В.“, като на С.я не били давани пари на ръка, те плащали
разноските за воденето на делата. Не се установява от тези показания
относимостта им към спора, и по-конкретно – към процесните суми.
От показанията на св. А.А.Х-Т. се установява, че преди години, с
помощта на майка си, услужила със сума от 3 000 лв. на „Р. и В.“, която сума
била необходима за доплащане на обща сума в размер на 15 000 лева за адв.
Й.. Тези показания, с оглед липсата на каквато и да е конкретика, свързваща
ги с процесния период или суми, съдът намира за ирелевантни за спора, поР.
което не следва да ги обсъжда.
От показанията на св. З.Д. К. се установява, че същата е работила като
касиер в „Т.-К.“ ООД. Посочва пред съда, че трудно било да си спомни за
какво са постъпвали пари на дружеството по личната сметка на управителя,
защото това станало преди 10-15 години, но си спомнила, че имало постъпили
средства от „Р.“ ЕООД като задължено лице, като присъдени от водени дела в
ползи на „Т.-К.“ ООД вземания. Сумите били внесени от Р. Б., като управител
на дружеството, който „подчертал“, че тези суми са му преведени от частен
съдебен изпълнител. Сумите били заприходени, записани в касовата книга и
съответно осчетоводени. Контрольорът бил уведомен за тези обстоятелства.
Тези показания на св.К. съдът не кредитира, тъй като същите се
оборват от заключението на вещото лице. Още повече, житейски нелогично
звучи С.ката да няма конкретни спомени за всички останали постъпили по
личната сметка на отв. Б. средства, които всъщност тя посочва, че били „пари
на дружеството“, но да си спомня само за тези, постъпили от „Р.“ ЕООД.
Разпитан по реда на чл.176 ГПК, настоящият управител и бивш
контрольор на ищцовото дружество В. Й. установява, че не му било известно
8
обстоятелството, че парите от изпълнителните дела ще постъпват по личната
сметка на Р. Б. и не знаел как и къде Р. Б. е превеждал парите от
изпълнителните дела. Разбрал за това след като бил избран за управител на
23.09.2021г. След като бил вписан като управител, насрочил комисия и
упълномощил Н.Ч. да провери изпълнителните дела. Последният проверил
много изпълнителни дела, но се установило, че само по процесните 4 дела
парите не били преведени по сметката на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 145 от ТЗ, за
отговорността на бившия управител на „Т.-К.“ ООД – ответникът Р. Д. Б., за
причинени на дружеството вреди в размер на 40 524,83лв., които са пряка и
непосредствена последица от неправомерните му действия като управител.
За да се реализира имуществената отговорност на управителя на
дружеството по чл. 145 ТЗ, е необходимо да бъде установено по съдебен ред,
че е налице действие или бездействия на управителя, с което нарушава
задълженията си към ООД; настъпили са вреди за дружеството; налице е
причинна връзка между вредата и поведението на управителя и негова вина.
За да бъде потърсена отговорност на управителя, необходимо е също
така, за това да е взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Тези предпоставки в настоящия процес се установяват безспорно и
категорично, от събраните доказателства. Установява се, че неоснователно
ответникът е наредил превеждането на процесната сума, получена по
изпълнителни дела, заведени от ищцовото дружество, по своята банкова
сметка, вместо да нареди тя да бъде преведена по банковата сметка на
дружеството; че за ищеца са настъпили вреди в размер на исковата сума;
както и се установява причинната връзка между вредата и виновното
поведение на бившия управител.
Възраженията на ответника за неоснователността на претенцията, се
свеждат до три : 1. вземането е погасено по давност, 2. всички действия на
ответника били извършени със знанието на тогавашния контрольор и сегашен
управител – В. Й., както и със съгласието на съдружниците; и 3. Общото
събрание на съдружниците взело решения за освобождаването на ответника
от отговорност.
9
Съдът по възраженията намира следното:
На първо място, възражението за настъпила погасителна давност е
неоснователно. Началото на погасителната давност се поставя с датата, на
която ответникът е бил заличен като управител на ищцовото дружество, в
какъвто смисъл е безпротиворечивата съдебна практика /напр. Решение по
т.д. № 2167/2019 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о./. В казуса,
заличаването на Р. Б. като управител на „Т.-К.“ ООД е вписано на
01.10.2021г., поР. което към датата на предявяване на иска - 06.04.2022г.,
очевидно не е настъпила тригодишната погасителна давност.
На второ място, не се установява от събраните по делото доказателства
твърдението на ответника неправомерните му действия, от които са
настъпили вреди за ищцовото дружество, да са били извършени със знанието
и съгласието на съдружниците и контрольора. Всъщност, дори това да беше
установено, щеше да е без всякакво значение, доколкото нито оправдава
неправомерното поведение на бившия управител, нито го освобождава от
отговорност.
На последно място, съдебната практика приема, че решението за
освобождаване от отговорност на управителя трябва да е изрично и да следва
периода, за който се отнася. Поначало освобождаването от отговорност е за
вредите, които са настъпили за дружеството от поведението на управителя,
което е известно за дружеството /в този смисъл Определение
№76/12.02.2019г., постановено по ч. т. д. № 2125/2018г. на ВКС, І т.о./. В
случая безспорно се установява, че неправомерните действия на отв.Б. за
периода 18.02.2009г. – 11.01.2012г. /първата и последната установени дати от
периодичното проследяване от вещото лице на изплащане на процесните
суми по банковата сметка на ответника/, са станали известни на
съдружниците в ищцовото дружество едва след освобождаването на
23.09.2021г. на ответника като управител.
ПоР. изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответникът Р.
Д. Б. действително е нанесъл вреда на ищцовото дружество с неправомерните
си действия и следва да го обезщети за причинените му вреди в размер на
40 524,83лв., поР. което искът за претендираната главница като основателен
следва да се уважи. Като акцесорен иск, искът за мораторна лихва също се
явява основателен и доказан.
10
При този изход на спора се следват деловодни разноски в полза на
ищеца, в размер на 4 300,99лв., съобразно представен от страната списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.179/ и представено доказателство за
допълнително заплатена сума в размер на 30лв. за довнасяне на депозит за
вещо лице, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Б., с постоянен адрес в гр. К., ж.к. “В.“ **, вх. *, ап.
**, с ЕГН **********, да заплати на „Т.-К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. К., ул. „И.В." *, с ЕИК *********, сумата в размер на 40
524.83 лв., представляваща обезщетение за причинени от Р. Д. Б., на
представляваното от него дружество „Т.-К.“ ООД вреди, изразяващи се в
получаване по личната му сметка на парични средства в размер на 40 524.83
лв., собственост на дружеството, заплатени както следва: по изп. дело №
73/2009 г. по описа на ЧСИ Р.С. сума в размер на 21 582.83 лв., по изп.дело №
79/2010 г. и изп.дело № *1/2010 г. по описа на ЧСИ Х.П. - сума в размер на 8
136.00 лв.; по изп.дело № 167/2011 г. и по изп.дело № 168/2011 г. по описа на
ЧСИ Х.П. - сума в размер на 10 806.00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 40 524.83 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба – 06.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. Б., с постоянен адрес в гр. К., ж.к. “В.“ **, вх. *, ап.
**, с ЕГН **********, да заплати на „Т.-К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. К., ул. „И.В." *, с ЕИК *********, сумата в размер на
4 300,99лв. за сторени в производството деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
11