Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното
заседание на 19.11.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№
1395 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Ищецът
Д.К.С., постоянен синдик на „Г.к.И.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *****, твърди,
че по молба с вх. № 32827/18.03.2014 г. на СГС било образувано т.д. 1667/2014г.
по описа на СГС, TO, VI-2 с-в, за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на ответника „Г.к.И.“ АД. Сочи, че с решение от 10.07.2018 г. по
т.д. 1667/2014 г. по описа на СГС, TO, VI-2 с-в, било открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Г.к.И.“ АД и била определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2009 г.
Твърди,
че на 29.08.2013 г. (по-малко от 7 месеца преди подаването на молба по чл. 625 ТЗ) длъжникът „Г.к.И.“ АД сключил Договор за учредяване на договорна ипотека и
залог с ответника „М.Р.“ ЕООД, ЕИК *****, като с посочената сделка били
създадени две вземания за неустойки в полза на „М.Р.“ ЕООД в значителен размер
при неизпълнения на задължение от страна на длъжника по договора. Сочи, че било
постигнато съгласие и за предоставяне на реален залог от „Г.к.И.“ АД на „М.Р.“
ЕООД за обезпечаване на тези вземания.
Твърди,
че „М.Р.“ ЕООД предявил своите вземания в производството по несъстоятелност на
„Г.к.И.“ АД - за 489 087,74 лв. - вземане за неустойка по т.1.3 от договора и 1
012 604 лв. - вземане за неустойка по т. 1.4 от договора, но съдът отказал
приемането им, поради което „М.Р. ЕООД предявило иск по чл. 694 ТЗ, по който
било образувано т.д. 452/2019г. на СГС,ТО, VI-12 с-в.
Поддържа,
че страните по споразумението били свързани лица, тъй като и за двамата контрахенти договорът бил подписан от лицето К.Н., който
към онзи момент представлявал и двете страни по договора. Сочи, че свързаността
произтичала и от това, че едноличен собственик на „М.Р.“ ЕООД към 29.08.2013 г.
бил свързаното с длъжника лице „Л.Н.“ АД (а сега свързаното с длъжника лице „Я.о.“
ЕООД). Твърди, че сделката била сключена на 29.08.2013 г., т.е. в двугодишния
срок преди подаване на молбата по чл. 625
ТЗ (18.03.2014 г.). Поддържа, че сделката увреждала кредиторите на
несъстоятелността, създавайки голямо по размер вземане в полза на свързано с
длъжника лице, с което вземане същият щял да се конкурира при удовлетворяването
на кредиторите и пропорционално ще намалял възможността за тяхното удовлетворяване.
Поради изложеното моли да
се постанови решение, с което да се обявят за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността двете неустоечни
клаузи по чл. 1.3 и чл.1.4 по сделка
сключена на 29.08.2013 г. между ответниците „М.Р.“
ЕООД и „Г.К.И.“ АД, обективирана в сключения Договор
за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти и за залог от
29.08.2013 г.
Ответникът „Г.к.И.“ АД не
е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът „М.Р.“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск за недопустим,
доколкото искът бил депозиран на 18.07.2019 г., а решението на СГС за откриване
производството по несъстоятелност по отношение на „Г.к.И.“ АД било от
10.07.2018 г., т.е. според ответникът не бил спазен преклузивният
срок по чл. 649, ал.1 ТЗ. Евентуално намира иска за неоснователен по същество.
Твърди, че договорът между “Г.к.И.” АД и “М.-РЕ” ЕООД имал за цел последното
дружество да обезпечи като ипотекира свои собствени недвижими имоти дълга на “Г.к.И.”
АД към кредитора “Б.Б.за Р.” АД, произтичащ от
Договор за банков кредит № 590 от 05.11.2009 г. и анекси към него. Твърди, че “Г.к.И.”
АД не изпълнило своите задължения по договора за банков кредит, поради което
банката осъществила изпълнение върху недвижимите имоти на “М.-РЕ” ЕООД.
Поддържа, че сделката не била увреждаща кредиторите на несъстоятелния длъжник,
доколкото “М.-РЕ” ЕООД се поставило в неизгодното положение недвижимите имоти
да бъдат изнесени на публична продан и под страх от тази последица обосновано
било уговорено обезщетение за изплащане под формата на неустойка. Не счита, че
чрез договора се постигал ефект на затрудняване на осребряването на имущество
от синдика на несъстоятелния длъжник, а оттам и до намаляване на възможността
за удовлетворение на всички негови кредитори в производството по
несъстоятелност.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Поддържа, че предявеният иск е допустим, като излага
подробни съображения в тази връзка. Оспорва твърденията на ответника “М.-РЕ”
ЕООД. Сочи, че дори и сделката да била възмездна, както твърдял ответникът, то
тя пак била увреждаща кредиторите. Твърди, че с договора от 29.08.2013 г. се
създавали две вземания за неустойка в големи размери в полза на “М.-РЕ” ЕООД, които при реализирането им биха
довели до съществено увеличаване на пасивите на несъстоятелния длъжник.
Поддържа твърдението си, че в случая сделката била сключена със свързано с
длъжника лице, увреждала кредиторите (нейните клаузи за неустойка), още повече,
че вземането било обезпечено със особен залог и било привилегировано по чл. 722 ТЗ.
Ответникът „М.Р.“ ЕООД е
депозирал допълнителен отговор. Поддържа твърденията си за недопустимост на
иска. Твърди, че сделката не била увреждаща в обема, в който била реализирана,
а именно - дадено обезпечение (учредена ипотека) от страна на трето лице, като ипотекарният кредитор реализирал продажба на имуществото и
получил изцяло продажната цена. Поддържа, че ипотекарният
длъжник имал право да претендира възстановяване поне на стойността, с която е
обеднял.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 1460 от 10.07.2018г. по т.д. № 1676/2014 г. по отношение на ответното дружество е било открито
производство по несъстоятелност, обявено в ТР на 11.07.2018 г.
С решението № 260072/30.09.2020
г. производството по несъстоятелност е било прекратено, като на съда е служебно
известно, че към настоящия момент съд.
акт не е влязъл в сила, тъй като е бил
обжалван. Той не подлежи на незабавно изпълнение и следователно не е факт,
който може да се вземе предвид към настоящия момент и не се явява и основание
за спиране на делото по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Съгласно представения по делото документи, на
29.08.2013 г. „М.Р.” ЕООД, ЕИК ***** е подписал договор с ответника „Г.к.И.”
АД, ЕИК ***** – в несъстоятелност, съгласно който „М.Р.” ЕООД, ЕИК ***** се
задължил да учреди с нотариален акт договорна ипотека върху свои недвижими
имоти (ПИ № 102003, ПИ № 102004, ПИ № 122001 и ПИ № 131122 - всички в землището
на общ. Долна баня, ЕКАТТЕ 22006) в полза на „Б.Б.за Р.”
АД, ЕИК *****, за обезпечаване задължения на длъжника „Г.к.И.” АД към банката.
Сочи, че удостоверението от нотариус С.В., рег.№13, се отнасяло за вписване на
30.08.2013г. на препис, снет от оригинала на договора от 29.08.2013 г.
Съгласно
чл. 1.3. от договора от 29.08.2013 г. „Г.К.И.” АД се задължил да спазва всички
клаузи Договора за банков кредит № 590 от 05.11.2009 г. с „Б.Б.ЗА Р.” АД, до 28.02.2016 г. да погаси задълженията си и
до 31.03.2016 г. да представи в службата по вписвания съответния документ за
заличаване на ипотеката, както и че при забава се дължала неустойка в размер на
0,1 % на ден върху оценката на съответния имот.
Съгласно
чл.1.4. от договора от 29.08.2013 г. в случай на удовлетворяване на „Б.Б.ЗА Р.” АД чрез публична продан на част и/или на всички
ипотекирани недвижими имоти, „Г.К.И.” АД дължал неустойка на „М.Р.” ЕООД в
размер на общо 1 012 604 лв., както следва: за ПИ № 102003 - 184 225,93
лв., за ПИ № 102004 - 127 128,58 лв., за ПИ ИМОТ № 122001 - 406 921,86 лв. и за
ПИ № 131122 - 294 327,63 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, може да
бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите,
по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване
на молбата по чл. 625.
В съотвествие с чл. 649, ал.1 от ТЗ иск може
да се предяви
от синдика, а при негово бездействие
- всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност.
Нормата на чл. 634а. От ТЗ постановява, че производството по несъстоятелност се смята за открито
от датата на решението по
чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
В случая решението по чл.630, ал.1 ТЗ е постановено но 10.07.2018 г. Искът е предявен на
30.04.2019 г. (по пощата), по т.д.№ 452/2019 г. и следователно преклузивният срок по чл.
649, ал.1 от ТЗ е спазен.
Молбата по
чл.625 ТЗ е била депозирана на 18.03.2014 г., като атакуваната сделка е
възникнала на 29.08.2013 г., т.е. в срока по
чл. 647, ал.1, т.6 от
ТЗ.
Тъй като
синдикът е легитимиран да предяви иск с такъв предмет, то той е допустим.
Предпоставките обуславящи
основателността на претенцията по чл. 649, ал.1 от ТЗ са атакуваните клаузи да са
увреждащи кредиторите и правоотношението да е възникнало между свързани лица.
Отменителните искове по чл.
647 ТЗ като обща своя характеристика включват имуществено увреждане на кредиторите
на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на
длъжника с негово имущество или създаване
на опасност от такова увреждане.
Към увреждането чрез създаване на опасност следва
да се отнесат
изрично предвидените случаи на учредяване
на обезпечения за чужди задължения
- чл. 647, ал. 1, т. 4 / в полза на трето
за несъстоятелността лице/ и т. 5 / в полза на кредитор на
несъстоятелността/ ТЗ, а така
също и всички други необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал.
1, т. 1-т. 5 ТЗ случаи, когато
увреждането е в резултат от сделка, страна
по която е свързано с длъжника лице, на осн.
чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. С изменението на чл. 649, ал. 1 /ред. ДВ бр. 20/2013 г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл.
647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато
се касае до действия и сделки,
извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Ето защо, за да
се отговори на въпроса коя
сделка се явява «увреждаща» по смисъла на
чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се
съобразят разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД. С Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д.
№ 754/2009 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 407/29.12.2014 г. по
гр. д. № 2301/2014 г. на
ВКС, IV г.о., Решение №
18/04.02.2015 г. по гр. д.
№ 3396/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 261/25.06.2015 г. по
гр. д. № 5981/2014 г. на
ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017
г. по т.д. № 731/2016 г. на ВКС, т.о., Решение
№ 93/28.07.2017 г. по т.д.
№ 638/2016 г. на ВКС, II т.о.
различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.
135 ЗЗД увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество,
намалява го или по какъвто
и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг
без правен интерес и пр. Това
разрешение следва да се приложи
и към към хипотезата на предявен
отменителен иск по чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ / ред. ДВ бр.
20/2013 г. /( в такъв смисъл РЕШЕНИЕ № 11 ОТ 27.02.2020 Г. ПО Т. Д. №
2529/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
Неустойката
чл. 1.3. от
Договора е обезщетение за неизпълнение на задължение на длъжника да представи в
службата по вписвания съответния документ за заличаване на ипотеката и тя е размер на 0,1 % на ден върху оценката на
съответния имот.
Тази неустойка касае хипотезата, когато длъжникът е
заплатил задължението си(в срок или със забава), довело до погасяване
обезпечителното правоотношение.
В този случай „М.Р.”
ЕООД, обезпечил чуждото задължение, има
интерес вписаното обезпечение върху принадлежащият му имот да бъде заличено
своевременно. Неустойката санкционира
бездействието на длъжника по представяне в СВ на съответния документ, въз
основа на който да се заличи тежестта. Следователно клаузата не е увреждаща за
кредиторите, а преследва типичните за
неустойката функции при бездействие на длъжника.
Неустойка
по чл.1.4 от Договора има отношение към хипотезата, когато длъжникът не изпълни паричното си задължение си, което
води до принудително изпълнение върху
имотите на залогодателя за чуждия дълг. Тя има компенсаторен характер и цели да обезщети ипотекарния длъжник „М.Р.” ЕООД,
обезпечил чуждо задължение и претърпял
изпълнение.
При липсата на елемент от фактическия състав е безпредметно
обсъждането на останалите предпоставки по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Следващите се разноски за ДТ следва да съберат от масата
на несъстоятелността, в съответствие с нормата на чл.649, ал.6 ТЗ.
Тъй като предмет на делото не е недействителността на
целия договор, цената на всеки иск следва да се определи съобразно
материалния интерес от отпадането на
оспорените клаузи, като база за определянето следва да послужи използваният алгоритъма за изчисление на
търсените въз основа на всяка от клаузаите сума,
аналогично на разрешението дадено в Опр. № 290/ 09.04.2014 год. по ч.т.д. № 953 по описа за
2014 год.
Цената на първия иск е 489 087,74 лв., а на втория 1 012 604лв.,
като при спазване на правилото на чл.694, ал.7 ТЗ, ДТ са в размер на 4 890,87
лв. и 10 126,04 лв. или общо 15 016,91 лв.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.С., постоянен синдик на „Г.к.И.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ***** срещу
„Г.к.И.“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК ***** и „М.Р.“ ЕООД искове с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността неустоечните клаузи по чл. 1.3 и чл.1.4 от сключения между „М.Р.“ ЕООД и „Г.К.И.“
АД Договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти и за залог от
29.08.2013 г.
ОСЪДЖА „Г.к.И.“ АД
/в несъстоятелност/, ЕИК ***** да
заплати на СГС сумата - 15 016,91 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: