РЕШЕНИЕ
№
2611
гр.
Пловдив, 12.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа КАНД № 3101 по
описа на съда за 2019 година, докладваното
от съдия Вълчев, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Г.С.Л. ЕГН**********, с
адрес *** чрез адв. А. против Решение №1565/19.08.2019 г., постановено
по АНД №2822/2019г. по опис на Районен съд-Пловдив- VIII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1030-002570 от 15.04.2019год.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с
което спрямо него за административно нарушение
на чл.174 ал.3 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ му е наложено
на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер
на 20000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца“.
Касационният жалбоподател моли да се
отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, като счита,
че в хода на проведеният административно – наказателен процес са допуснати
съществени нарушения, които съществени според него пороци водят до
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Излага съображения, че непредявяването
на АУАН нарушава гаранциите за законосъобразност на административно –
наказателното производство и води до произвол от страна на административните органи,
като това възражение неоснователно не е било прието от съда. Счита, че не са
налице достатъчно несъмнени доказателства, от които да е възможен извода, че
същият е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Затова
предлага да се отмени атакуваното съдебно решение и респективно да се отмени
издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба- Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив не се явява и не взима
становище за нейната основателност.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага
същото да бъде потвърдено.
Съдът, като
провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените
от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Районният
съд е бил сезиран с жалба от Г.С.Л. против наказателно постановление, издадено
въз основа на АУАН бланков №228955/05.04.2019година, съставен от П.И.П., заемащ
длъжността „*** -Пловдив. Със същият е била ангажирана административно
наказателната му отговорност за осъществено административно нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП, което се е изразявало в това, че при извършена проверка на 05.04.2019година
в с.Марково обл.Пловдив ул.“Захари Стоянов“ №58 той управлява лек автомобил
„Опел“ с ДК № ***, а в последствие като водач
е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрог Чек-3000 с №0461 за
установяване на наркотични вещества или техни аналози в сградата на Първо РУ на
МВР-Пловдив. Издаден бил и талон за медицинско изследване, който не бил
изпълнен. Съставеният спрямо него АУАН нарушителят подписал и получил екземпляр
от него. На база така издаденият АУАН е било издадено и атакуваното НП, с което
касатора е бил привлечен към административно – наказателна отговорност на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като за нарушението е дадено описание
„отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява преписание за химико- токсикологично лаборатоно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“. За това му е
определено и наложено процесното административно
наказание „глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца“.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин извършеното административно
нарушение, механизма на осъществяването му, неговия автор и виновното му
поведение. Посочил е, че не са налице съществени процесуални нарушения, които
да опорочават административно – наказателния процес в степен, че да нарушават
правото на защита на нарушителя. Затова приел, че с описаното нарушение се
касае за необходимост от търсене на административно – наказателна отговорност
от жалбоподателя, като не са налице основания, които да я изключват, поради
което същият законосъобразно е бил санкциониран с посоченото административно
наказание.
Решението е правилно.
Касационният молител е годен субект на вмененото му
административно нарушение и поведението му законосъобразно е преценено като
неправомерно съгласно вмененото противоправно деяние. Правилни са и съжденията
на първоинстанционния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения
на проведеният административно – наказателен процес. Процесните обстоятелства
са били правилно изяснени от събраните гласни доказателства в хода на
проведеното съдебно следствие, касаещо показанията на свидетеля Петър Пръмов.
По безспорен начин чрез изнесените с тях факти се установява, че Л. категорично
е отказал да даде поисканата проба с техническо средство и не е изпълнил
медицинското предписание за лаборатоно
изследване на кръвта. В този смисъл направеното възражение за съществено
процесуално нарушение на административно – наказателния процес се явява
неоснователно. Направени сами по себе си, те
преповтарят направените в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд, като тези възражения не опровергават направените изводи
на първоинстанционният съд за законосъборазност на проведеното административно
– наказателно производство. Позовавайки се на събраните в хода на проверката
писмени доказателства, съдът правилно е
приел, че от наказващият орган законосъобразно е направена преценката, че са
налице основания да се приеме издадения АУАН като годно средство, което да
послужи за реализиране на административно – наказателна отговорност спрямо
посочения в него нарушител.Същият е бил съставен и в присъствието на свидетели,
очевидци на нарушението. Преценявайки тези обстоятелства, законосъобразно е
прието, че безспорно и категорично се касае за осъществено административно
нарушение по посочената правна квалификация. От касационният жалбоподател се
навеждат аргументи за доказателствената преценка на събраните по преписката
писмени и гласни доказателства, свързани с необходимите процесуални действия по
установяване на механизма на извършеното административно нарушение, то също се
явява неоснователно. При безспорната липса на доказателства, които да
опровергават приобщените по административната преписка писмени доказателства и
събраните по реда на съдебното следствие гласни доказателства, законосъобразно
е направен извод за липса на основания, водещи до съществено опорочаване на
административно – наказателния процес, които да изключват административно – наказателната отговорност
на Г.Л.. В този смисъл направените възражения в касационната молба се явяват
неоснователни и неподкрепени със съответните доказателства. Законосъобразно е прието
от първоинстанционният съд, че в предвид на тежестта на нарушението, не са
налице основания да бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. В тази
връзка с решението е правилно, а наведените с касационната жалба
възражения, че не са спазени от административните органи на всички законови
изисквания по установяване на административното нарушение, се явява
необосновано и не съответствува на събраните гласни и писмени доказателства по
делото. По тези съображения обжалваното решение следва да
се остави в сила, като на осн. чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите
на първоинстанционният съд и препраща към тях, без да е необходимо да ги
преповтаря.
Водим
от горното, на осн. чл.221 от АПК, вр. чл.62 ал.2 от ЗАНН Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1565
от 19.08.2019г., постановено по АНД № 2822/2019г. по опис на Районен съд - гр. Пловдив - VIII
наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.