Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Мариана Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4229 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Б.Л.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** Тауърс – Е, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2682,12 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
клиентски № ............, за която сума е издадена фактура № ********** г. от
„Електроразпределение Север” АД.
По твърдения в исковата молба, през
м. март 2020 г. ищецът е получил писмо ответника, с което е уведомен, че след
извършена на 12.12.2019 г. техническа проверка е
коригирана сметката му за електроенергия за минал период и е издадена
процесната фактура на стойност 2682,12 лв. Ищецът счита, че не дължи тази сума.
Излага, че електромерът, отчитащ потреблението в собствения му обект, е
разположен в таблото във входа на сградата, наред с останалите електромери,
като въпросното табло е заключено и достъп до него имат само служители на
ответното дружество. Твърди, че не е присъствал на проверката и оспорва да е потребил реално служебно начислените количества ел.
енергия. Счита корекционната процедура за незаконосъобразна поради липсата на
основание за нейното приложение.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и
претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Р.Ч., поддържа исковата претенция. Депозира и писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Електроразпределение Север“ АД депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от
договорно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на ответното дружество.
Поддържа, че
процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена
електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 55 ПИКЕЕ. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения в обратна насока, за което излага подробни аргументи. По-конкретно
твърди, че няма изискване абонатът задължително да присъства при извършване на
проверката, като се позовава на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Поддържа, че съставеният
констативен протокол е изпратен на ищеца по реда на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ и
същият е надлежно уведомен за констатираното неправилно измерване. Твърди, че според чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ
операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува
или продава ел. енергия, възможност за визуален достъп до показанията само на
визуализираните регистри на средствата за търговско измерване според избраната тарифност на измерване, като в случая ищецът е битов абонат
и е имал достъп до показанията на регистрите, отчитащи дневна и нощна тарифа.
Счита, че е налице правно основание за корекцията, нормативно регламентирано в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, обв. ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г. В тази връзка твърди, че след извършена на 12.12.2019 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД
техническа проверка на електромера, в присъствието на свидетел, средството за
търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е
съставен констативен протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Демонтираният електромер
е изпратен за метрологична експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия по невизуализирана тарифа Т6 в размер на 13763,390 кВтч,
удостоверено със съставения за целта констативен протокол, представляващ
официален свидетелстващ документ. Излага, че със становище от 24.02.2020 г. на
„Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.6. - 13763 кВтч. На
основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ същото е остойностено в размер на 2682,12 лв. с
издадената фактура от 26.02.2020 г. с период на корекцията от 08.12.2017 г. до
12.12.2019 г., чийто начален момент е денят, следващ
деня на монтажа на електромера (07.12.2017 г.), а крайният момент съвпада с датата
на констатираното вмешателство. Твърди, че с писмо от ответното дружество абонатът е уведомен за извършената корекция
по реда на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ.
В условията на
евентуалност – в случай че съдът приеме за неприложима разпоредбата на чл. 55
ПИКЕЕ, поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чиято стойност следва да бъде заплатена от абоната по силата на
облигационната връзка по продажбеното правоотношение между страните.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Н. Г., поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество
„Електроразпределение Север“ АД до процесния обект на потребление, находящ се в гр. В., у л. „Та“ № **, ап. *, за който е
разкрита партида с клиентски № ******** и абонатен № ********.
От съдържанието на приетия по делото протокол № 1268427 от 07.12.2017 г.
(л. 51) се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния
обект електромер със СТИ с фабричен номер 7819183, което към датата на монтажа е имало следните показания: по нощна
тарифа – 001368, и по дневна - 003493 . В протокола не е отбелязано
какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Ангажиран от ответника е и протокол № 17246р-А-13/03.11.2017 г. (л. 53) от
периодична проверка на СИ, извършена от „Е.Б.“ ООД, в който са отразени
аналогични крайни показания на електромера по тарифа 1 (1368.142) и тарифа 2
(3493.297) и отново липсват данни за показанията по останалите тарифи към
03.11.2017 г. Документ с идентично съдържание е представен и от задълженото по
реда на чл. 192 ГПК трето лице „Е.Б.“ ООД (л. 87).
Видно от констативен
протокол № 1106063/12.12.2019 г. (л. 39), на 12.12.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, при която
измервателният уред е демонтиран с отразена в протокола причина „за експертиза
в БИМ“ и е поставен в индивидуална опаковка, последната запечатана и пломбирана.
На негово място е монтиран нов електромер с посочени нулеви показания по всички
тарифи. Съставеният протокол е подписан от двамата служители, извършили
проверката, и от един свидетел.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 257/13.02.2020
г. (л. 41), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа 6 – 13763.390 кВтч, която
не е визуализирана на дисплея. Отразено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 24.02.2020 г. е съставено становище от
„Електроразпределение Север“ АД (л. 43) за начисление на допълнително общо количество
електрическа енергия в размер на 13763 кВтч за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019
г. Съгласно становището корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 2682,12 лв., е издадена процесната фактура № **********г. от „Електроразпределение
Север“ АД (л. 44).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия до ищеца е
изпратено писмо от ответното дружество от дата 26.02.2020 г. (л. 49). Във
връзка с получаването му от ответника е ангажирало известие за доставяне (л. 50),
върнато обратно на подателя без данни да е достигнало до неговия адресат.
От
приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 47) и извлечение за фактури и плащания към дата 28.05.2020
г. (л. 48) се изяснява, че за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. по
партидата на ищеца са начислени 13763 кВтч ел. енергия на стойност 2682,12 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 73 и сл.) се установява, че към датата
на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.6,
не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този
регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред
по друтарифен отчет. Съгласно заключението това
нарушение се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема, а не е
резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според
вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия са математически точни.
От свидетелските
показания на разпитания по инициатива на ответното дружество свидетел С.Г.
(един от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, извършили техническата
проверка) се изяснява, че електромерът се е намирал на табло в партера на блока
и е бил подменен поради установено неправилно редуване на тарифите на дисплея.
По негови данни преди демонтажа показанията на измервателния уред са били възприети
от извикания на място свидетел, предвид отсъствието на абоната.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на
ответното дружество, поради което ищецът се явява битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
С оглед релевираните от него възражения за
незаконосъобразно коригиране на сметката му за ел. енергия за минал период и
предвид потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в
обекта при незаплащане на претендиранaта сума за
стойността на служебно начисленото количество, за абоната е налице правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който цели да установи
несъществуването на вземането на ответното дружество по издадената от него
фактура за тази стойност, респ. да се освободи от задължението за нейното
заплащане. Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковата
претенция е допустима.
При доказания интерес на ищеца и с оглед вида на търсената съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да
установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него
сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че
вземането му е възникнало след извършено по реда на чл. 55 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) служебно начисляване на електрическа енергия, отчетена в невизуализиран
регистър.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да приложи
корекционната процедура.
Процесното правоотношение се
регламентира от нормите на действащите към 12.12.2019
г. (момента на извършената проверка на СТИ), Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени
от председателя на Комисията за енергийно
и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
ПИКЕЕ имат характер на подзаконов нормативен акт, като в тях са регламентирани условията
и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена
електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и редът и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия в тези случаи (арг. от чл. 1, ал. 1, т. 6 и 7 ПИКЕЕ).
Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответникът, в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
По делото е представен такъв протокол, подписан от представител на оператора и един свидетел, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ. В
документа е отразено, че е констатирано несъответствие на техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните, поради което електромерът
е демонтиран и поставен в безшевен чувал, който е затворен с пломба и уникален номер, записани в
протокола, както и че на негово място е монтирано изправно средство за търговско измерване. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания по делото.
Следователно са спазени и изискванията на чл. 49, ал. 5 и ал. 7 ПИКЕЕ.
Доказано е също и извършването на
метрологична проверка на електромера в Българския институт по метрология, при
която е установено наличие на измерени количества електрическа енергия в
невизуализирания регистър 1.8.6 на средството за търговско измерване.
Недоказано е обаче, че измереното
количество електрическа енергия в този регистър е натрупано след монтажа на електромера
като условие за допълнителното негово начисляване. В протокола за първоначален
монтаж от 07.12.2017 г. не са отразени
показанията на въпросния регистър 1.8.6, нито на сумарния такъв – 1.8.0,
отчитащ цялата преминала през измервателната система на електромера ел.
енергия, поради което не може да се направи категоричен извод дали отчетените
към датата на техническата проверка количества електроенергия в невизуализирания
регистър са реално потребени в периода на корекцията,
за да се изисква от абоната заплащането на тяхната цена. Нещо повече – от
протокола за монтаж е видно, че електромерът е монтиран в обекта при наличие на
показания по първа и втора тарифа, различни от нула, което допълнително поставя
под съмнение нулевите стойности по процесния регистър 1.8.6. към този момент.
Фактът, че записаните в протокола показания по тарифи 1 и 2 съответстват на
констатираните такива при предшестващата монтажа периодична проверка от
03.11.2017 г., не опровергава този извод, тъй като и при тази проверка не са
изследвани показанията по регистър 1.8.6.
При това положение и при липсата на данни за началния момент, от който
електромерът, параметризиран за двутарифен
отчет, е започнал да отчита потребената енергия в шеста тарифа, настоящият
съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за приложението на
корекционната процедура по чл. 55 ПИКЕЕ.
Съдът не
кредитира заключението на съдебно-електротехническата експертиза в частта 5.2,
според която натрупаното в невизуализирания регистър количество ел. енергия е
доставено и потребено в обекта, тъй като тези изводи са аргументирани с
предположения на вещото лице, а не представляват категорично установени чрез
експертните му знания факти. Щом е налице възможност чрез неправомерно
вмешателство да бъде манипулирана тарифната схема на електромера, то има
вероятност също чрез такава или подобна манипулация да се променят параметрите
по неговите регистри, вкл. невизуализирани и/или сумарен, и тази промяна да се
извърши във всеки един момент по време или след първоначалния монтаж на
преминалия задължителна техническа и метрологична проверка измервателен уред.
Доколкото
реалното потребление на служебно начислените количества електроенергия не е
доказано в хода на процеса, не са налице и предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД, на която
разпоредба се позовава ответникът в условията на евентуалност.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната сума е
недължима от абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2682,12 лв., начислена по процесната
фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ
размер на 507,28 лв., от които 107,28 лв. за държавна такса и 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и
съдействие от 27.04.2020 г. (л. 15), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Предвид извода за
основателност на исковата претенция, разноски в полза на ответника не следва да
се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.Б.Л., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Тауърс – Е, сумата от 2682,12 лв. (две хиляди
шестстотин осемдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща стойност
на допълнително начислена електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната
за обект на потребление с клиентски №**********и абонатен № ******находящ се в гр. Варна, ул. „Т № **, ап. **, за която сума
е издадена фактура № **********г. от „Електроразпределение Север” АД, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс
– Е, ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Л.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 507,28 лв. (петстотин и седем лева и двадесет и осем
стотинки) за сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: