Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5087 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от С.К.Н. против
С.А.Н. и А.Д.К. следните искове:
-против С.А.Н. за признаване за установено по чл.124,
ал.4 ГПК, че нотариално заверено пълномощно със заверка на подписа с рег.****610/30.09.2013г.
и на съдържанието с рег.****611/30.09.2013г. на нотариус С.Д., с район на действие
СРС, е неистински документ, при условията на евентуалност прогласяването му за
нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие и при
условията на евентуалност нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави;
-против С.А.Н. за прогласяване
недействителността на договор за покупко-продажба от 25.02.2014г., обективиран в НА № 89, том I,
рег.№ 1305, дело № 78/2014г. на основание чл.42, ал.2 ЗЗД и в условията на
евентуалност недействителността му на основание чл.40 ЗЗД;
-против А.Д.К. за признаване правото на
собственост и предаване владението по чл.108 ЗС върху недвижим имот-Апартамент
в гр.София, ул.********/първи надпартерен/,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.108.38.1.4, намиращ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.108.38, със
застроена площ 69 кв.м. и обща кубатура 28954 куб.м., състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня, баня-тоалетна и антре, при съседи: на същия
етаж-68134.108.38.1.5, под обекта-68134.108.38.1.1, над
обекта-68134.108.38.1.7, и при граници по документ за собственост: двор, от три
страни-стълбище и Д.Г.К., отдолу-д-р Н.Ч., отгоре-инж.Л.К., заедно с
прилежащите му мазе № 4 с площ от 6 кв.м., при съседи: Г.В., Етажна собственост
„инж.Константинов“, Д. Г.К.и коридор, и таванско помещение № 1 с площ от 18
кв.м., при съседи: двор, портиерско помещение, д-р Н.Ч. и общ коридор, заедно с
43/720 ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, в което е построена.
В исковата молба ищецът излага, че по
силата на наследствено правоприемство от майка си М.З.,
починала през 2011г., придобил правото на собственост върху описания недвижим
имот в гр.София, ул.*******. На 25.02.2014г. имотът бил прехвърлен с договор за
продажба, обективиран в НА № 89, том I, рег.№1305, дело № 78/2014г., на първия ответник С.Н.,
сключен чрез пълномощник А.Х.Р. въз основа нотариално заверено пълномощно от
30.09.2013г., срещу цена от 39 000лв., която според договора следвало да
получи чрез пълномощника, но с превод на сумата от купувача по банкова сметка ***,
а той от своя страна да я преведе по банкова сметка ***. На 29.06.2015г. С.Н.
продал имота на втория ответник А.К. с договор за продажба, обективиран
в НА № 84, том I, рег.№ 1800,
дело № 71/2015г., срещу цена от 150 840лв.
Ищецът твърди, че нотариално завереното пълномощно от 30.09.2013г., въз
основа на което бил представляван от А.Р. при сключване на договора за
продажба, не е подписано от него и съставлява неистински документ. Наред с това
твърди, че към момента на съставянето му, макар и формално дееспособен, страдал
от заболяване-старческо слабоумие, биполярно афективно
разстройство, придружено с алкохолизъм и шизофрения, поради което трайно бил
лишен от възможността да разбира и ръководи действията си и в този смисъл навежда на нищожност по
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Твърди още, че то противоречи и
на добрите нрави. Навежда, че след като договорът е бил сключен без
представителна власт, той не е произвел правно действие спрямо него и на
основание чл.42, ал.2 ЗЗД е недействителен. Позовава се и на недействителност
по чл.40 ЗЗД с твърдението, че имотът бил продаден на цена значително под
пазарната, не получил продажната цена, а сумата била преведена по банкова
сметка *** Р., въз основа на които обстоятелства сочи пълномощникът и купувачът
да са били недобросъвестни и действали в негова вреда. С оглед на това счита,
че първият ответник не е станал собственик на имота, поради което и не е могъл
да го прехвърли на втория ответник, спрямо който претендира ревандикирането
му.
Ответникът С.Н. навежда пълномощното да
подписано от ищеца и не страда от пороците водещи до неговата нищожност. Сочи,
че при валидно изявена воля пълномощникът действал в рамките на представителната
власт, поради което договорът за продажба е произвел правно действие и не е
недействителен по арг. от чл.42, ал.2 ЗЗД. Отрича
твърдението да се е споразумял с пълномощника във вреда на ищеца, като по
отношение цената сочи, че е спазил уговорения в договора начин на плащане и
превел сумата по съответната банкова сметка, ***с на вътрешните му отношения с
ищеца. По отношение нейния размер твърди, че към деня на продажбата е имало
висящ съдебен спор относно собствеността на имота и е съществувала неяснота
относно изхода му, съответно риск от изгубване на делото, което обстоятелство
стояло в основата при договарянето на цената. Последващата
продажба на по-висока цена се дължи на пазарните условия и повишение цените на
имотите. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност на
предявените искове.
Ответникът А.К. също оспорва исковете с
възражения и доводи, по същество идентични с тези на първия ответник. По
отношение иска за ревандикация по чл.108 ЗС навежда
възражение да е придобил имота въз основа изтекла придобивна
давност като добросъвестен владелец. Наред с това в условията на евентуалност,
ако съдът приеме този иск за основателен, прави възражение за подобрения по
чл.72 ЗС като твърди, че към 2015г., когато закупил имота бил в лошо състояние
и вложил в него сумата от 50 520лв. през 2015г. и 2016г., въз основа на
които стойността му се увеличила със 120 000лв., като до заплащането прави
искане за задържане по чл.72, ал.3 ЗС.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно и от
представените писмени доказателства се установява, че майката на ищеца М.З.придобила
с договор за покупко-продажба през 1943г. процесния
недвижим имот в гр.София, ул********, който бил
одържавен по ЗОЕГПНС и по-късно с влязло в сила съдебно решение на 02.11.2006г.
по гр.д.****70/1993г. по описа на СРС, 39 състав, възстановен на основание чл.7
ЗВСОНИ. М.З.починала през 2011г. и наследена от ищеца, неин единствен наследник
по закон.
Преди смъртта си наследодателката
предявила ревандикационен иск по чл.108 ЗС против две
физически лица-Т.и Р.Ш., които са претендирали права върху имота и в чието владение се е намирал. С решение от 04.12.2008г. по образуваното
гр.д.№ 15235/2007г. на СРС, 39 състав, искът е бил отхвърлен, но с Решение от
01.07.2011г. по в.гр.д.№ 4960/2009г. на СГС същото отменено с признаване
правото й на собственост и осъждане на ответниците да
предадат владението. С определение от 07.04.2015г. по гр.д.№ 848/2015г. на ВКС,
I г.о., решението на СГС не е допуснато до касационно
обжалване и влязло в сила от тази дата. Предвид това ищецът е придобил правото
на собственост въз основа наследствено правоприемство
от своята майка.
Съгласно представеното по делото пълномощно
от 30.09.2013г. ищецът С.К.Н. упълномощил А.Х.Р. от негово име и за негова
сметка да продава, дарява или заменя получени в наследство два недвижими имота,
единият от които процесният, на и с лица, за цена и
при условия по преценка на пълномощника, включително да договаря сам със себе
си; право да подписва предварителен договор и нотариален акт, да получи вместо
него уговорената продажна цена, включително по банков път по банкова сметка ***А.Р., както и да извършва всякакви други правни и
фактически действия за осъществяване на правата по пълномощнотоц;
представителство пред ЧСИ във връзка с въвод във
владение на същите; вместо него да го стопанисва и управлява както реши за
уместно. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа рег.****610/30.09.2013г.
и на съдържанието рег.****611, том 1, акт № 185 от същата дата на нотариус С.Д.,
с район на действие СРС.
На 25.02.2014г. е сключен договор, обективиран в НА № 89, том I,
рег.№ 1305, дело № 78/2014г. на нотариус С.Т., с район на действие СРС, поправен
с НА № 100, том I, рег.№ 1455/
дело № 89/2014г., по силата на който ищецът, представляван от А.Р. въз основа
посоченото пълномощно, продава имота на първия ответник С.Н. срещу цена от
39 000лв. В него е уговорено плащането на цената да се осъществи чрез
внасянето й от купувача по посочена банкова сметка ***, във връзка с което е
представен договор за поръчка от 25.02.2014г. /стр.98-99/, а той от своя страна
я преведе по посочената в пълномощното от 30.09.2013г. банкова сметка ***
„Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Г.Р..
Впоследствие въз основа сключен на
29.06.2015г. договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 84, том I, рег.№ 1800,
дело № 71/2015г. на нотариус М.В., с район на действие СРС, С.Н. прехвърлил
имота на втория ответник А.К. срещу цена от 150 840лв.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
приети заключения по две СПсих.Е и заключение по СГр.Е.
Според заключението на вещото лице по СГр.Е, неоспорено от страните, положеният след ръкописно
изписаните имена в мястото за „упълномощител“ в
пълномощното от 30.09.2013г. с нотариална заверка е изпълнен от С.К.Н..
Представени са декларация по чл.25, ал.8 ЗННД и декларация по 264, ал.1 ДОПК от 30.09.2013г., саморъчно попълнени с
посочено да изхождат от ищеца с положен подпис, удостоверен от нотариус С.Д. на
30.09.2013г. Декларациите са съставени във връзка с нотариалното производство
по удостоверяване подписа и съдържанието на процесното
пълномощно. Авторството на подписите в
тях не е оспорено.
В показанията си св.А.Р. сочи, че се
познава с ищеца от 2012г., с когото установили близки приятелски отношения и
взаимно доверие. Има наблюдения върху него до 2016г., когато със семейството си
заминал за Германия. Сочи, че ищецът му споделил за проблеми с два наследени
имота-единият на ул.Раковски, другият на ул****, поради
което и защото имал опит с недвижими имоти потърсил съдействието му и той се
съгласил, като бил упълномощен с две пълномощни за всеки от имотите с правата
по тях. За продажбата на процесния имот ищецът лично
договорил на една от съвместните срещи и постигнал съгласие с купувача за
цената. Определя го като интелигентен човек с интересен живот и странен, но в
никакъв случай с психични отклонения. Преди продажбата била направена
консултация с психиатър за състоянието му, извършена в кантората на адв.Х.. Сочи, че е виждал да употребява алкохол, но в
рамките на нормалното, без да знае или да го е виждал да се напива, да буйства
или да стига до крайности. Според свидетеля не е имал зависимост от наркотици. Уговарянето
продажната цена да се преведе по банковата сметка на съпругата му Г.Р. била поради
опасения за възможни запори, а ищецът й имал пълно доверие.
Свидетелят А.Н. е баща на първия
ответник и познава ищеца по повод продажбата на имота. В показанията си сочи,
че го е виждал два пъти. На една от срещите в кантората на адв.Х.
ищецът присъствал заедно с пълномощника А.Р., на която обсъждали продажната
цена, кога и как да се плати. Сделката се проточила във времето, защото за
имота се водело дело с неясен изход, поради което била рискова, но въпреки това
сина му се решил да го купи. За определената цена ищецът дал своето съгласие. По
инициатива на адв.Х. на друга среща в кантората му
била извършена консултация с д-р Щ., чието мнение било, че ищецът няма ментални
проблеми. Свидетелят сочи, че когато присъствал на срещите ищецът се държал
нормално.
Свидетелят Г.К.е адвокат, работил в
кантората на адв.Х.. В показанията си сочи, че през
2014г. при тях дошли ищецът и А.Р. с искане да намерят купувач на процесния имот и след като първият ответник изявил желание
започнали преговори по условията. При разговорите за цената се акцентирало на
факта, че за имота има висящ съдебен спор, ищецът не бил във владение и не е
бил правен оглед от купувача. На срещите бил адекватен, държал се нормално и на
свидетеля не е направило впечатление да е употребявал алкохол. С цел правна
сигурност по предложение на адв.Х. на ищеца било
извършено психиатрично изследване от д-р Щ., който не установил наличие на
слабоумие или душевна болест и притежава психична годност да се грижи за своите
работи. Заключението е представено по делото /стр.112-113/.
Свидетелката
Л.Г.-Уеб е бивша съпруга на ищеца, с когото имали брак преди 32 години, но три
години след сключването се развели и една от причините била употребата на
алкохол. След това по повод общото им дете се срещали периодично и поддържали
добри отношения. В показанията си сочи, че пиел постоянно и с годините ставало
по-лошо, поради което счита, че е зависим от алкохола. Употребата на алкохол не
му влияе добре, защото в зависимост от изпитото количество можел да направи
грешки, да извърши недопустими неща и бил лесно манипулируем.
В разговори споделял за страховете си да не му вземат апартамента, че нямал
намерение да го продава, а само да го отдава под наем, но бил измамен. Заради
злоупотребата с алкохол здравословното му състояние се влошавало, живеел в
много лоши условия, в жилището му
пребивавали клошари, но имал и приятелка, която се
грижела за него. Не знае да страда от психично заболяване и не се е лекувал от
такова, а ако и да има не би взел мерки.
По делото са изслушани заключения на
основна и повторна съдебно-психиатрични експертизи, видно от които няма анамнезна информация или медицинска документация за диагностицирането на ищеца към 2013г. на ендогенно или
органично психично заболяване от ранг на психоза, както и установена
диагностично алкохолна зависимост, респ. алкохолна психоза. При проведеното
няколко месеца след 30.09.2013г. /през м.02.214г./ психиатрично изследване от
д-р Щ. не са били установени клинични данни за психотична
или афективна симптоматика и снижени когнитивни
функции, както и не са описани абстинентни симптоми,
представляващи основните клинични маркери за алкохолна зависимост. Основната
експертиза на д-р К. е извършена след личен преглед на ищеца, в заключението на
която е посочено, че за да не бъде диагностицирана
такава зависимост от експерт през м.февруари 2014г. означава, че към онзи
период алкохолната употреба при ищеца е била само вредна, т.е. злоупотреба без
прояви на зависимост, или симптомите са били начални и дискретни. От това
извежда, че към 2013г. няма основание да се обсъжда тежко здравословно
състояние изводимо от алкохола злоупотреба. При извършеното лично психиатрично
изследване на ищеца вещото лице не е установило психоорганичен
синдром със снижени когнитивни функции /интелект, памет, внимание/; психоорганичната симптоматика е прогресираща и не търпи
обратно развитие, поради което ако е имало такава през 2013г., към момента би
следвало когнитивните промени да бъдат много по-тежко изразени. За да се
нарушат психичните годности за осъзнаване и
контролиране на действията, трябва да е налице тежко изразена психоорганична симптоматика или дементен
синдром, както и психоза с мисловни и възприятно-представни
разстройства /реактивна, ендогенна, органична/. Няма информация ищецът да е
претърпял реактивен психотичен епизод или алкохолна
психоза през 2013г., както и да е боледувал от ендогенно /шизофренно
или афективно/ психично заболяване, поради което няма
основание да се обсъжда липса на способност за осъзнаване и контролиране на
действията му. В тази връзка дава заключение, че през 2013г. и към момента няма
данни за психично заболяване водещо до невъзможност да преценява адекватно
своите постъпки и да формира действителна воля за извършване на правни
действия. На въпроси от страните в съдебно заседание вещото лице сочи, че по
данни на ищеца при претърпяна преди години катастрофа са били избити зъбите му
без тогава да е получил черепно-мозъчни увреди, които биха имали значение за
психичното му състояние. Въпреки споделеното, че не пие много, вещото лице е приело
наличие на алкохолна зависимост, която обаче не е психично заболяване и не влияе
на годността му да разбира и ръководи постъпките си.
Заключението на вещото лице В. по
повторната психиатрична експертиза е дадено без личен преглед на ищеца по
причина, че не се е явил пред него, но като извод е идентично с основната.
По делото е изслушано и заключение на
вещо лице по СТЕ, според което средната пазарна стойност на имота към 2014г. е
била 90 745лв., а към 2015г.-93 180лв.
Въз основа тези доказателства съдът
обоснова от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.124,
ал.4 ГПК по отношение пълномощното от 30.09.2013г. и евентуални за нищожност по
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Ищецът поддържа, че пълномощното не
е подписано от него и в този смисъл е неистински документ. Искът по оспорването
му е процесуално допустим, но по същество неоснователен. Събраните по делото
доказателства, в тази част заключението на вещото лице по СГр.Е
установяват по безспорен начин, че положеният за упълномощител
подпис е изпълнен от ищеца, поради което пълномощното е автентичен /истински/ документ,
обуславящо отхвърляне на иска по чл.124, ал.4 ГПК.
Поддържа се основание за нищожност
по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави с твърдение за
нарушена забрана да не се вреди другиму чрез възползване от неравностойното
възрастово, социално, здравословно или материално положение, както и
несъвместимост на последиците от упълномощителната
сделка с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, довели
до неоправдано разместване на имуществени права, което не е желаел и очаквал.
Едва в писмените бележки е конкретизирано, че касае обема на представителна
власт на пълномощника относно правото да продаде имота при условия и цена,
каквито намери за добре, да договаря сам със себе си и да получи по своя сметка
или по сметката на свой близък продажната цена.
Представителството по чл.36 ЗЗД е
едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят
предоставя представителна власт на пълномощника за осъществяване от негово име
и за негова сметка на правни и фактически действия. Съгласно разпоредбата на
чл.39 ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според
това, което упълномощителят е изявил, т.е. меродавна
за учредяването, естеството и параметрите на тази власт е единствено волята на упълномощителя.
Както
е посочено в ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г., ОСГТК на ВКС, отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и
от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той
може да овласти избрания от него пълномощник както да
се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия
и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му
власт във всяка една от тези насоки, като дори сведе обема и до обикновено
пратеничество. Упълномощителят може, но не е длъжен /при
липса на обща правна норма за това, респ. - освен в изрично предвидените от
закона особени случаи/ да посочи в пълномощното само една или повече конкретни
разпоредителни сделки или действия; да определи параметрите на един, повече или
на всички техни елементи /съществени, допълнителни или естествени/, включително
- да посочи точно определена цена /стойност/, определяема такава /например -
"по данъчна оценка"/ или в дадени граници; да посочи едно или друго
свое имущество /недвижим имот, движима вещ, вземане и др./ като предмет на
бъдещото разпореждане чрез пълномощника; да визира точно определено лице или
даден кръг лица /например - "да ипотекира в полза на което и да е от
децата ми"/, което да придобие или да се облагодетелства от разпореждането
с това имущество. Когато упълномощителят не е
ограничил представителната власт в някои или във всички тези насоки, но
същевременно с пълномощното, тълкувано по правилата на чл. 20, вр. чл. 44 ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и по най-общ начин
е изразил волята си за извършване на разпореждане със свое имущество чрез
пълномощника /например - "да се разпорежда с имуществото ми";
"да отчуждава мое имущество, както и на когото намери за добре" и др./,
то съгласно чл.39, ал.1, вр. чл.9 и чл.44 ЗЗД следва
да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да
избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на която не е
ограничен с пълномощното. Също по своя воля, но без да е длъжен поради липса на
императивно установено законово изискване за това, упълномощителят
може изрично да включи или да изключи от обема на представителната власт, или
да ограничи само в дадени насоки /например - до определен размер или относно
определен кръг лица/, и всички или само някои разпоредителни сделки и действия,
включително такива, при извършването на които е налице най-голяма опасност от
злепоставяне на интересите му-сделки с безвъзмезден характер и други подобни
сделки или правни действия /например извършване на дарение, даване на безлихвен
заем, учредяване на обезпечение за чуждо задължение, отказ от права, опрощаване
на задължения, разпоредителни сделки срещу гледане, издръжка или друга алеаторна престация, както и
други такива с оглед на личността и пр./. В тези случаи също не е необходимо
ограниченията в представителната власт да се изброяват изчерпателно и поотделно.
Достатъчно е използването на родови понятия или ограниченията да следват от
общия смисъл на пълномощното или на отделни негови клаузи-при тълкуването им
при съответно приложение на чл.20 ЗЗД. В зависимост от степента на доверие,
което упълномощителят има към пълномощника си, той
може да ограничи или да не ограничи упълномощаването и с определен срок /кратък
или продължителен/ или с постигането Изхождайки от същността и функциите на
представителството, действащото законодателство не установява никакви общи
изисквания за необходимо съдържание на пълномощното, с оглед валидността както
на самата упълномощителна сделка, така и на последващите я разпоредителни сделки или действия.
Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрична повелителна
норма на закона или да не накърнява добрите нрави /чл. 9, вр.
чл. 44 ЗЗД/. Разпореждането от името на упълномощителя
също е валидно, стига да е извършено от /чрез/ пълномощника в рамките на
учредената му представителна власт-съобразно това, което упълномощителят
е волеизявил в пълномощното /чл.39, ал.1, вр. чл.42, ал. 2 ЗЗД/, както и да не е извършено при
споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД. Ако волята
на упълномощителя е пълномощникът му да бъде овластен да се разпорежда с цялото му имущество, чрез
правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре,
то няма основание /освен в изрично предвидените от закона особени хипотези/
такава воля на упълномощителя да бъде ограничавана.
Няма основание и за тълкуване на закона, което да изисква още в пълномощното да
са посочени конкретни по вид разпоредителни сделки или действия, техни
съществени елементи, включително цена /стойност/ и конкретно имущество-предмет
на разпореждането, или лице, което да го придобие или да се облагодетелства от
него.
В разглеждания случай процесното пълномощно съдържа широка по обем представителна
власт на пълномощника по управление и разпоредителни сделки с имота по
отношение на лица, условия и цена по своя преценка, включително договаряне сам
със себе си, но няма никакво основание да се приеме, че така предоставените
права са в нарушение на справедливостта и добросъвестността и в този смисъл накърняват
добрите нрави. Освен установеното ищецът да е подписал пълномощното, от събраните
по делото доказателства е видно, че изразената в него воля е свързана с желанието
му да уреди и реализира правата си на собственик именно чрез пълномощника А.Р.,
с когото имали отношения на взаимно доверие. За последното говори факта, че сам
потърсил съдействието му за разпореждане с имота, а след подписването на
пълномощното лично участвал в договарянето на условията по продажбата на първия
ответник /показанията на св.Р., св.Н. и свК./. В тази
връзка съдът не кредитира дадените в обратна посока показания на св.Г., че не е
искал да продава имота и бил манипулиран от пълномощника, доколкото те не са
въз основа непосредствени възприятия и противоречат на останалите доказателства,
според които е знаел, бил е съгласен и през цялото време в течение на
предстоящата разпоредителна сделка. По тези съображения предявеният иск за
прогласяване нищожността на упълномощителната сделка
поради противоречие с добрите нрави с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
отношение последния евентуален иск за недействителност на пълномощното:
Ищецът е заявил прогласяване нищожност
поради липса на съгласие по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД обосновано с твърдението, че
при издаването му страдал от заболявания-старческо слабоумие, биполярно афективно разстройство, придружено с алкохолизъм и
шизофрения, поради които трайно бил лишен от възможността да разбира и ръководи
действията си. При даването на правната квалификация съдът е съобразил
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 143/16.12.2019г. по гр.д.№
2729/2018г. на ВКС, III г.о., според което едностранна сделка или договор,
сключен от дееспособно лице, което към деня на волеизявлението или сключването
не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние
е трайна /душевна болест и старческо слабоумие/ са нищожни на основание чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД. Поради създаденото с него противоречие в съдебната практика с
ТР № 5/30.05.2022г. по тълк.д.№ 5/2020г., ОСГТК на
ВКС, е прието по задължителен за съдилищата начин, че в тези случаи сделката е унищожаема на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Предвид това
дадената правна квалификация е погрешна, но доколкото страните са изразили
становище по заявените факти и спрямо тях е разпределена доказателствената
тежест, съдът следва да се произнесе по спорното право по същите тези факти на
правилното правно основание.
Определящо за недействителността на
сделката е порокът във волята да е налице към деня на извършването й, в случая
30.09.2013г. От събраните по делото доказателства не се установи към тази дата
ищецът да е страдал от психични заболявания, поради които не е могъл да разбира
или ръководи действията си. Не се твърди, няма и данни преди или след това да е
бил диагностициран с подобно заболяване, респ.
лекуван и/или поставян по пълно или ограничено запрещение, които да поставят
под съмнение тази му способност. Вещите лица по двете изслушани експертизи са
единодушни, че и понастоящем е в състояние да разбира значението на постъпките
си и да ги контролира. Отчетени са показанията на св.Г., според които от години
употребява алкохол и личен преглед при експертното изследване с обоснован извод
за развита с времето алкохолна зависимост с проява на абстинентна
симптоматика, но това състояние е налично към момента и поради липса на
обективни данни не би могло да се отнесе към времето на упълномощителната
сделка, още по-малко в деня на подписването на пълномощното да е бил в
алкохолно опиянение до степен невъзможност валидно да изразява воля.
Следователно не е налице основанието по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаемост,
обуславящо отхвърляне на този иск.
По исковете с правно основание
чл.42 ЗЗД и евентуален по чл.40 ЗЗД по отношение първия договор за
покупко-продажба.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗЗД и трайно установената в нейно приложение съдебна практика, договор, сключен
от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици, освен ако мнимо представляваният го потвърди при условията на чл.42,
ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждение договорът не може да бъде саниран, поради което не произвежда правен ефект както за
мнимо представлявания, така и за насрещната страна.
Договорът за продажба от 25.02.2014г.,
обективиран в НА № 89, том I, рег.№ 1305, дело №
78/2014г., поправен с НА № 100, том I, рег.№ 1455/ дело № 89/2014г., е сключен
от името и за сметка на ищеца чрез пълномощника А.Р., който се легитимирал с
нотариално завереното пълномощно от 30.09.2013г. По съдържание то включва
учредяване на представителна власт за разпореждане с имота чрез продажба и
доколкото по делото се доказа да е автентичен документ, съответно изявената в
него от ищеца воля не страда от пороците, водещи до нищожност или унищожаемост, следва да се приеме, че е налице валидно
упълномощаване с осъществено от пълномощника действие в рамките на
предоставените права. Поради неоснователност искът по чл.42 ЗЗД подлежи на
отхвърляне.
Разпоредбата на чл.40 ЗЗД
постановява, че договорът не произвежда за представлявания правно действие, ако
представителят и лицето, с което той е договарял се споразумеят в негова вреда.
Според разрешението дадено в т.3 от ТР № 5/2014г., ОСГТК на ВКС, в тази
хипотеза договорът е недействителен и не поражда права и задължения, включително
транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД за
представлявания и лицето, договаряло с пълномощника в негова вреда.
Фактическият състав обхваща обективен
елемент, изразяващ се в увреждане интересите на представлявания, което може да
има различни проявни форми /примерно изброяване в т.3
от ТР/ и субективен елемент, изразяващ се в "споразумяване" между
представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ под формата на
недобросъвестност произтичаща от знанието им, че договорът обективно уврежда
представлявания.
Поддържаната
от ищеца недействителност на соченото правно основание е основано на
твърдението имотът да е бил продаден на цена значително под пазарната, както и
не получил продажната цена, а сумата преведена по банкова сметка *** Р., поради
което счита, че последният и купувачът С.Н. са били недобросъвестни и действали
в негова вреда.
След преценка събраните доказателства
съдът приема липса на визираните предпоставки за недействителност по чл.40 ЗЗД.
От заключението на вещото лице по СТЕ може да се направи извод, че цената, на
която е продаден имота /39 000лв./ е около два пъти по-ниска от средната
пазарна за 2014г.-90
745лв., като се има предвид повишението на средните пазарни цени за следващата
2015г.-93 180лв. с извършване на втората продажба на цена от 150 840лв. Но сама
по себе си разликата в стойността не е достатъчна да се приеме неизгодност на условията и в този смисъл наличие на
обективния елемент за увреждане на ищеца. По делото е установено, че имотът е
бил предмет на съдебен спор по предявен от майката на ищеца против трети лица
иск за ревандикация по чл.108 ЗС, който към деня на
продажбата е бил висящ. От показанията на св.Р., свК.
и св.А.Н. е видно, че това обстоятелство е било отчетено не само като възможен
риск за купувача, но и при обсъждането на цената. Допълнително оглед на имота
не е бил правен, защото ищецът не е бил във владение, поради което не е било
ясно какво е състоянието му. От свидетелските показания се установява също, че
пълномощникът Р. и купувачът С.Н. не са се познавали отпреди, нито познанство е
имало между последния и ищеца, а съгласието за цената и начина на плащането
било постигнато при личното участие на ищеца във водените разговори и то не е
различно от това, което е обективирано в нотариалния
акт. В тази връзка заявеното от бившата съпруга св.Л.Г.-Уеб за „измамливи
действия“ от страна на пълномощника и съпругата му съдът не кредитира, защото
свидетелката не познава нито тях, нито купувача, няма преки възприятия досежно обстоятелствата, при които е сключен договора, а
изводи гради на споделеното й от ищеца, но то явно противоречи на действителното
фактическо положение и останалите събрани доказателства.
На следващо място, начинът на
плащането на цената-по банкова сметка ***же да
послужи като основание за споразумяване във вреда на ищеца, след като за този
начин е изразил воля в пълномощното от 30.09.2013г., въпроизведен
в нотариалния акт. Твърдението, че не е получил цената, освен неподкрепено с
доказателства, е относимо към изпълнението на
договора, но не и към неговата действителност. По тези съображения не е налице
и субективният елемент от фактическия състав, обуславящ извод за неоснователност
с последица отхвърляне на иска по чл.40 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.108
ЗС против втория ответник.
Неоснователността на този иск е
обусловен от изхода на вече разгледаните и произтича от формирания извод за
отхвърлянето им. При наличието на валидна упълномощителна
сделка, сключеният през 2014г. от пълномощника договор за продажба на имота е действителен
и произвел правно действие за ищеца. Въз основа на него купувачът С.Н. е
придобил правото на собственост, което впоследствие прехвърлил също с договор
за продажба на 29.06.2015г. с НА № 84, том I, рег.№ 1800, дело № 71/2015г. на втория
ответник А.К.. След като ищецът не е носител на правото на собственост, няма и
основание за ревандикирането му. Поради това съдът не
дължи произнасяне по заявеното възражение за подобрения и право на задържане.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на първия ответник С.Н.
разноски от 3105лв., а на втория ответник А.К. разноски от 4750лв. Възражението
на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
втория ответник, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, е
неоснователно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, против С.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, искове
по чл.124, ал.4 ГПК, че нотариално заверено пълномощно със заверка на подписа с
рег.****610/30.09.2013г. и на съдържанието с рег.****611/30.09.2013г. на
нотариус С.Д., с район на действие СРС, е неистински документ, евентуален иск
за нищожност на това пълномощно на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави; при условията на евентуалност унищожаемо
на основание чл.31, ал.1 ЗЗД; установителен иск по
чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за
покупко-продажба от 25.02.2014г., обективиран в НА №
89, том I, рег.№ 1305, дело № 78/2014г., между ищеца С.К.Н. и С.А.Н. на
недвижим имот-Апартамент в гр.София, ул.********/първи надпартерен/,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.108.38.1.4, намиращ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.108.38, със
застроена площ 69 кв.м. и обща кубатура 28954 куб.м., състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня, баня-тоалетна и антре, при съседи: на същия
етаж-68134.108.38.1.5, под обекта-68134.108.38.1.1, над
обекта-68134.108.38.1.7, и при граници по документ за собственост: двор, от три
страни-стълбище и Д.Г.К., отдолу-д-р Н.Ч., отгоре-инж.Л.К., заедно с
прилежащите му мазе № 4 с площ от 6 кв.м., при съседи: Г.В., Етажна собственост
„инж.Константинов“, Д. Г.К.и коридор, и таванско помещение № 1 с площ от 18
кв.м., при съседи: двор, портиерско помещение, д-р Н.Ч. и общ коридор, заедно с
43/720 ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, в което е построена, както и евентуален установителен иск за недействителност на този договор по
чл.40 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против А.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост
и предаване владението върху недвижим имот- Апартамент в гр.София, ул.********/първи
надпартерен/, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.108.38.1.4, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.108.38, със застроена площ 69 кв.м. и обща кубатура
28954 куб.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-тоалетна и антре,
при съседи: на същия етаж-68134.108.38.1.5, под обекта-68134.108.38.1.1, над
обекта-68134.108.38.1.7, и при граници по документ за собственост: двор, от три
страни-стълбище и Д.Г.К., отдолу-д-р Н.Ч., отгоре-инж.Л.К., заедно с
прилежащите му мазе № 4 с площ от 6 кв.м., при съседи: Г.В., Етажна собственост
„инж.Константинов“, Д. Г.К.и коридор, и таванско помещение № 1 с площ от 18
кв.м., при съседи: двор, портиерско помещение, д-р Н.Ч. и общ коридор, заедно с
43/720 ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, в което е построена.
ОСЪЖДА
С.К.Н., ЕГН **********,***, да заплати на С.А.Н., ЕГН **********,***, разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3105лв.
ОСЪЖДА С.К.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на А.Д.К.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 4750лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия: