Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.
22.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Динко Минчев
при секретаря Димитричка
Иванова …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00282 по описа за 2020г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Т.Б.”
ЕАД ЕИК130460283 със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1766,
ж.к.“Младост“№4, бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес
*** срещу П.С.В. ЕГН ********** с адрес ***.
Предявено е искане
да бъде признато за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца в общ размер на сумата от 1 103, 19 лв.,
която сума включва сумата от 419, 34 лв. представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги по
Договор за мобилни услуги от 7.07.2016г. с абонатен номер *********, дължима за преиода от 1.12.2017г.
до 30.04.2018г. и
сумата от 683,85лв., представляваща 17 броя неплатени
лизингови вноски, дължими за периода от месец май 2018г. до месец юни
2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените разноски по делото, както и
разноските в заповедното производство.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът, чрез назначен от съда особен
представител, изпратил писмен отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че е на стъпила
погасителна давност по исковите
суми.
С исковата молба са предявени съединени искове с правно
основание чл.422,ал.І от ГПК, във вр. с чл.342 от ТЗ във вр. с
чл.79, чл.86 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:Между
страните по делото са възникнали договори за мобилни услуги, с които страните са се
съгласили и са поели задължения
договорите да включват процесния период. Ищецът, в качеството си на оператор
на мобилни мрежи, е поел задълженията си по договорите, като е издавал съответните фактури за всеки месец
от посочения период, които отразяват
ползваните от ответника мобилни услуги. Във фактурите е описана информация с отброяване на
минутите на провежданите от ответника телефонни разговори, брой текстови
съобщения. Посочени са уговорените от страните отстъпки по тарифен план, като е
извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми. Ищецът е
остойностил предоставените на ответника мобилни
услуги, като дължимите суми по уговорения тарифен план е следвало да бъдат заплатени от ответника
до 15 дни от издаването на всяка една от месечните
фактури. Като доказателства по делото са приложени три броя
месечни фактури на обща стойност 402, 12 лв., като сумата е следвало да бъде
заплатена в срок до 16.03.2018г. С кредитно известие от 1.04.2018г. е била
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата
от 28, 37 лв. за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
договора за мобилни услуги абонаментни такси. Начислена е и дължимата лизингова
вноска по договора за лизинг в размер на сумата от 45, 59 лв. и е включен
незаплатения баланс в размер на дължимата сума от 402,12 лв. за предходни два
отчетни периода, при което претендираното от ищеца
задължение възлиза в размер на сумата от 419, 34 лв.
Между
страните по делото е бил сключен и договор за лизинг от 4.04.2017г., съгласно
който ищецът предал на ответника мобилен телефон срещу задължението да погасява
цената на месечни абонаментни вноски. Съгласно издадената крайна фактура по
този договор от 1.05.2018г. дължимата сума е в размер от 683,85 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по погасителния план по договора.
След
като ответникът не заплатил на претендираните парични
суми, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По
ч.гр.дело№ 155/2020г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Ответникът,
чрез назначен особен представител,
оспорва исковите претенции. В тази насока не са ангажирани никакви
доказателство, опровергаващи изложените в исковата молба твърдения. Направено е
възражение от ответника за настъпила погасителна давност на паричните
задължения.Това възражение е неоснователно поради следното: Изискуемостта по
договора за предоставени мобилни услуги е възникнала на16.01.2018г.;
16.02.2018г. и 16.03.2018г., срокът за
плащане по всяка една от процесните фактури.
Изискуемостта
по договора за лизинг е възникнала през месец май 2018г., срокът за плащане на издадената
по този договор крайна фактура.
Заявлението
за проведено заповедно производство е постъпила в РС Д. на 8.06.2020г., преди
изтичането на тригодишния погасителен давностен срок
по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
Предвид тази фактическа
и правна обстановка, съдът намира предявените искове по основание чл.422,ал.І от ГПК, във вр.
с чл.342 от ТЗ във вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани по
размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени.
При уважаването на исковете, както са предявени,
основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски,
според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от 682, 39
лв., която сума включва сумата от 25, 00
лв., държавна такса по в настоящото
съдебно производство, сумата от 180, 00 лв. адвокатско възнаграждение, сумата
от 272, 39 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител, сторени разноски
в настоящото съдебно производство, както и направените разноски за държавна такса в размер на 25, 00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 180, 00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 155/2020г. на
РС Г.Т..
С оглед на изложеното съдът :
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на П.С.В. ЕГН ********** с адрес *** съществуването вземането на „ Т.Б.” ЕАД ЕИК130460283 със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.1766, ж.к.“Младост“№4, бизнес
парк С., сграда 6, чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес *** общ размер на сумата от 1 103, 19 лв., която сума включва сумата от
419, 34 лв. представляваща незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги по Договор за
мобилни услуги от 7.07.2016г. с абонатен номер *********, дължима за периода от 1.12.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 683, 85 лв.,
представляваща 17 броя неплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец
май 2018г. до месец юни 2019г., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-8.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда П.С.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД ЕИК130460283 със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“Младост“№4, бизнес парк С.,
сграда 6, чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес
*** общ размер на 682, 39 лв., сторени разноски по заповедното
производство по и в настоящето исково съдебно производство, ведно със законната лихва, считано от влизането на
Решението в законна сила до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :