РЕШЕНИЕ
№ 2147
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110116393 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** срещу П. Г. П. ЕГН **********, с адрес с.***
Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че П. Г. П. с ЕГН **********, с адрес с.***
дължи на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** следните суми,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №6129/11.10.2023г. по
ч.гр.д.13038/2023г. на РС Варна, а именно:
- сумата от 6593.04 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К
услуги за периода от 25.10.2021г. до 25.10.2022г. по партида с абонатен № ***, за обект на
потребление, находящ се в с.*** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 611.05 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
31.12.2022 г. до 05.10.2023г.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на оператор съгласно чл.2, ал.1
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставя В и
К услуги на ответника в качеството му на потребител в имот, находящ се на с.***
Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с номер на платец ***, чийто титуляр била
ответника.
Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
1
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което ответникът не бил правил. Съгласно чл.33,
ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 10.10.2023г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК до Районен съд Варна срещу ответника, въз основа на което
било образувано ЧГД №130838/2023г. на РС Варна.
На 11.10.2023г. съдът издал заповед № 6129 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от
6593.04 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
25.10.2021г. до 25.10.2022г. по партида с абонатен № ***, за обект на потребление, находящ
се в с.*** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 611.05 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.12.2022 г. до
05.10.2023г.; както и сумата от 144.08 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.На 02.11.2022г. заявителят (сега ищец) е
уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си, поради постъпило възражение от длъжника сега ответник.
Претендираната сума за главница за абонатен номер 1164914, представлявала цена на
реално доставени и отчетени ВиК услуги за имот в с.*** Към настоящия момент ответникът
не оспорил чрез възражение по реда на чл.40. ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ
отчетеното количество ВиК услуги.
Иска се уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени от
ищеца в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и
моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не се явява и не се
представлява.
Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на производството и
насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава
право на отговор му е било връчено лично на 29.01.2024г., а за насроченото заседание на
17.05.2024г./, не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и
представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на 29.01.2024г., ведно
с препис от Разпореждане № 2328/17.01.2024г. и с връчване на призовка за насрочено
открито съдебно заседание на 17.05.2024г. ведно с определение № 4594/17.04.2024г. са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
2
в съдебно заседание.
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства справка за недобора на частен
абонат от 01.01.2021г. до 05.10.2023 г., опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул,
самоотчет до 31.12.2022 г., справка № ***15.12.2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице П.П. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията-Варна от 01.01.1993 г. до 15.12.2023 г., общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор. ч.гр.д.№13038/2023 г. по описа на ВРС, 51
състав.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1
във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен изцяло.
С оглед уважаване на предявените искове и направеното от ищеца искане следва да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. Според доказателствата за сторените от
ищеца разноски, те са следните: 144,08 лева – държавна такса по заповедното производство,
50 лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, 264,08 лева –
държавна такса в исковото производство и юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП определя
на 100 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК по предявените искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД съществуването на вземането „***”
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** към П. Г. П. с ЕГН **********,
с адрес с.*** за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №6129/11.10.2023г. по ч.гр.д.13038/2023г. на РС Варна, а именно:
- сумата от 6593.04 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К
услуги за периода от 25.10.2021г. до 25.10.2022г. по партида с абонатен № ***, за обект на
потребление, находящ се в с.*** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 611.05 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
31.12.2022 г. до 05.10.2023г.
ОСЪЖДА П. Г. П. с ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати на „***” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** сума в размер на 194,08 лева представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.грд. 13038/2023г. на ВРС и в размер на
364,08 лева в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4