Разпореждане по дело №292/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Д. С. С. Ч. пълномощника му срещу решение № 2900/14.11.2011 г., постановено по Г.д. № 1017 по описа за 2010 г. на Районен съд-С..

Сочи се във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че процедурата по отчуждаването не е приключила, тъй като не е изплащано обезщетение поради факта, че продаваемото място изобщо не е оценявано. От представения протокол № 4 от 27.12.1996г. е видно, че е заседавала комисия, която е била в състав, в нарушение на чл. 265, ал. 1,т.2 от ППЗТСУ /отм./. Комисията не е председателствана от член на Общинския съвет, от секретаря на Общината, както и в състава й не е участвал юрист. Твърди се, че за това заседание не е съобщено на нито една от страните в процедурата по промяна на дворищния регулационен план, с което е нарушена нормата на чл. 281, ал. 1, изр. 2 от ППЗТСУ /отм./. Също така се твърди, че в отчуждително-оценителното производство не са участвали всички съсобственици, което е в нарушение на чл. 279, ал. 4 от умопоменатия нормативен акт. Оценката не е връчвана, както на жалбоподателя, така и на останалия съсобственик, като по този начин са лишени от възможността за съдебен контрол на този индивидуален административен акт. Твърди се, че е останало недоказано наличието на този основен факт, съобщаването по реда на ГПК за внасянето на сумата. Също така се изтъква, че при възприемане заключението на експерта не е съобразена забележката върху скицата, изготвена от главния архитект, според която забележка е посочено, че поправките в жълто обозначават отпадането на пробива на улицата през посочените имоти, измежду които е и имотът на жалбоподателя, с което се опровергава твърдението на вещото лице, че се е запазила пешеходната алея, макар да не е изпълнена на място такава и, която алея не продължава през другите имоти, за да свърже двете улици. Последното се сочи като самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.

Ответниците по жалбата Ч. пълномощника си оспорват жалбата. Сочат, че доводите са недопустими, тъй като не са направени пред РС, а също и неоснователни.

Жалбата е допустима, но неоснователна, предвид следното:

С атакуваното решение съдът е счел, че ищците Р. И. Т–Г, Ц. И. Т. и Н Г. Ц. са собственици на имот, в пространствения обхват, на който се включват и 18 кв.м., представляващи част от частта придадена от имота на ответника по регулация и е осъдил Д. С. да премахне поставената и подържана от него каравана и да предаде владението на 18 кв.м., намиращи се в северната част на парцела, върху които е поставил караваната.

От представените доказателства се установява, че щците са собственици на УПИ VІІІ, пл. № 1381, 1382 в кв. 77 по плана на Г. С.. Р. Т Г и Ц. Т. на ½ ид.ч. на основание наследство от майка им М Т и дарение от баща им по отношение на наследената част на съпругата му, изповядано с нот.акт № 20/2000 г., а Н. Ц. на останалата ½ ид.ч. на основание наследство от родителите му. Този парцел е идентичен на п. ХІІ-1018 по плана от 1956 г.

От заключението на експерта се установява, че по регулационния и кадастрален план от 1956 г. дворищно регулационните линии на парцел ХІІ-1018 /идентичен на процесния/ и съседния му п. ХІІІ-1017 покриват имотните граници по кадастъра. Същите по следващия кадастрален план от 1981 г. за заснети съотв. с пл. № 1381 за п. ХІІ, а с пл. № 1350- п. ХІІІ. По регулационния план от същата 1981 г. е предвидена пешеходна пътека-алея, в която попадат части от двата имота, като част от имот пл. № 1350 се предава и към п. VІІІ-1381,1382. За неотчужданета част от имот пл. № 1350 е отреден п. ІХ. Граница между двата парцела представлява предвидената пешеходна алея.

Със заповед по чл. 98 от ЗТСУ /отм./ № 8/27.10.1987 г. от имот пл. № 1350 са отчуждени 190 кв.м. за улица, паркинги, пешеходна алея, ведно с построената върху тях сграда и трайни насаждения. Имотът, отчужден за уличната регулация, е изплатен.

Със заповед № 41/10.6.1999 г. е одобрено частично изменение за ЗРП на кв. 76 и 77, като е възстановена уличната и дворищна регулация по съществуващите улица и имотни граници. Пешеходната алея през кв. 77 между имоти пл. 1350 и 1381 не е изменена, като са отпаднали предвижданията за паркинги и улицата. С одобрената кадастрална карта РД-18-80/11.11.2009 г. в границите на имота на ищците № 65334.300.1381 е заснета и площта, върху която се намира караваната на ответника.

При така установените факти, съдът намира за правилно и законосъобразно атакуваното решение, с което е уважен иска по чл. 108 и чл. 109 от ЗС в осъдителната му част и в признавателната му част досежно претендираните 18 кв.м. Решението в частта, с която е признато правото на собственост на ищците върху целия п. VІІІ-1381,1382, в кв. 77 по плана на Г. С. с площ 854 кв.м. и 72 кв.м. - е недопустимо в частта над тези 18 кв.м., тъй като няма иск за тях и следователно съдът се е произнесъл свръхпетитум.

Видно е, че ищците са собственици на п. VІІІ-1381,1382 на основание наследство, а ищците Т. и Т. и на основание дарение. В границите му влизат и придадената по регулация по плана от 1981 г. площ от имот пл. № 1350, която площ и по одобрената кадастрална карта през 2009 г., действала към момента на предявяване на иска е заснета в пространствения обхват на п. VІІІ. Ответникът оспорва иска като сочи, че регулацията от 1981 г. не е приложена, тъй като не е платена съответната част. Съдът като съобрази наличието на влязла в сила кадастрална карта, която не е обжалвана от ответника, счита, че е недопустимо по искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС да се навеждат възражения за неприложена регулация. Предмет на вещноправна защита със собственическите искове е поземлен имот в границите му, определени с кадастралната карта към момента на предявяване на иска. Кадастралната карта очертава границите на правото на собственост, което следва да бъде защитавано Ч. собственическите искове. Въпросът дали имотната граница е правилно заснета, не е предмет на този иск, защото неотразяваното й /предвид твърденията на ответника/ е предмет на иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. За предявяването на такъв иск за ищеца не е налице интерес, тъй като в границите на имот с идентификатор № 65334.300.1381 е заснета и площта, върху която се намира караваната на ответника. Ответникът след като оспорва прилагането на регулацията е следвало да обжалва кадастралната карта, предвид позицията му, с която всъщност се оспорва възможността имотните граници по КК да се съобразяват с действащия регулационен план или пък да води иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Ищците в исковата молба сочат, че регулацията е приложена, но те също не са съобразили действащата вече към датата на иска КК, при индивидуализирането на имота в петитума. Въпросът за това дали е приложена регулацията или не, щеще да е от значение ако след регулацията, предвиждаща придаването нямаше влязъл в сила кадастър. При наличието му ответникът следва да проведе иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като позицията му сочи на интерес от такъв иск. В подкрепя на изложеното е и категоричната практика на ВКС според която установителния иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е преюдициален по отношение на собственическите искове, тъй като с него се решава въпроса за пространствения обхват на имота към минал момент. В този смисъл съдът намира, доводите в жалбата, отнасящи се до неплащане на обезщетението за несъстоятелни. Възражението, че протокола е нищожен административен акт, тъй като в нарушение на чл. 265, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ /отм./ не е председателствана от член на ОбС, а от секретаря на общината, като в състава й не участва юрист т.е. заседавала е в незаконен състав не е направено своевременно пред първоинстанционният съд. Правоизключващите възражения на основание чл. 133 от ГПК се правят с отговора, а в случая е следвало да се направят в с.з., когато е представен документа, но не и пред въззивният съд за пръв път. Видно от становището на процесуалният му представител в проведеното от РС е оспорен подписа на връчителя в представените разписки за получаване на протокола за оценка.

Оспорването в жалбата на констатацията на експерта, че със заповед от 1999 г. е отпаднала и пешеходната алея, съдът счита, че е факт неотносим към предмета на спора, тъй като спора е дали придадената с регулацията от 1981 г. част от имота на ответника към парцела на ищците, в една част от която се намира каравана на ответника - е заплатена т.е. приложена ли е дворищната регулация. Доколкото алеята е показана и в одобрената кадастрална карта, то ако се твърди грешка в кадастъра, то следва да се отстрани съобразно способите в закона - административен и съдебен ред. Затова в контекста на твърденията на страните относно фактите и становищата им според съда несъстоятелно се поддържа от жалбоподателя, че несъобразяването със забележка от гл. архитект, направена на 9.6.99 г., преди датата на одобряване на заповедта от 10.6.2009 г., според която алеята е отменена е самостоятелно основание за незаконосъобразност на атакувания акт. В настоящото производство няма претенции от ищците относно площ от пешеходната алея. Не е предмет на делото пешеходната пътека, която с оглед заповед № 41/1999 г. според ищеца е в границите на парцела на ответника.

Съдът по изложените в настоящият акт съображения, потвърждава атакувания акт в частта относно признаването ищците за собственици на 18 кв.м. и в осъдителната му част. Решението в признавателната част извън предмет на спора за 18-те кв.м., съдът обезсилва.

Водим от изложеното съдът

Р е ш и:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2900/14.11.2011 г., постановено по Г.д. № 1017 по описа за 2010 г. на Районен съд-С. в частта, с която е признато по отношение на Д. С. С., че Р. И. Т–Г, Ц. И. Т. и Н Г. Ц. са собственици на УПИ VІІІ, пл. № 1381, 1382 в кв. 77 по плана на Г. С. с площ от 854 и 72 кв.м., придаваеми по регулация, при съседи: УПИ ХІХ, УПИ VІІ, УПИ ІХ, идентичен на имот идентификатор № 65334.300.1381, по одобрената КК за частта извън претендираните 18 кв.м. и прекратява производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2900/14.11.2011 г., постановено по Г.д. № 1017 по описа за 2010 г. на Районен съд-С. в останалата му част, с която е признато за установено по отношение на Д. С. С., чеР. И. Т – ГЦ. И. Т – Г и Н Г. Ц. са собственици на 18 (осемнадесет) кв.м., върху които е поставил метална каравана,намиращи се в северната част на УПИ VІІІ, пл. № 1381, 1382 в кв. 77 по плана на Г. С. с площ от 854, при съседи: УПИ ХІХ, УПИ VІІ, УПИ ІХ, идентичен на имот с идентификатор № 65334.300.1381, по одобрената КК и го е осъдил да им предадевладението на тези 18 кв.м., както и да прекрати неоснователните си действия като премахне поставената и държана от него в северната част на имота метална каравана с размери 3,0/ 6,0 (три на шест)метра.

Решението може да се обжалва в едномечесен срок от върчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: