№ 2206/31.10.2019г.
гр. Пловдив, 31.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1526 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.45, ал.8 от ЗМСМА, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по повод оспорване от Областен
управител на област Пловдив, обективирано в Заповед № АК-04-5 от 22.05.2019 г.
на Решение № 1908, взето с Протокол № 59 от редовно заседание на Общински съвет
Асеновград от 24.04.2019 г. в частта му по т.1, гласяща: „Възлага на кмета на
Община Асеновград да предприеме отчуждителни процедури с обезщетение“.
Жалбоподателят, в заповедта и в съдебно заседание,
чрез процесуалния представител Д., както и в писмена защита, прави искане за
отмяна на оспорената част от Решение № 1908 на Общински съвет Асеновград от
24.04.2019 г., като излага съображения по същество за незаконосъобразност на
т.1 от оспореното решение поради липса на компетентност на издателя му и
наличие на недопустимо вмешателство в оперативната самостоятелност на
компетентния орган – кмета на общината, липса на съответствие между посочените
правни основания и съдържанието на решението, несъответствие на оспорената т.1
от Решението на Общински съвет Асеновград с целта на закона и съществено
нарушение на същия, поради липса на задължителна законова предпоставка за
иницииране на процедура по отчуждаване с обезщетение. Моли за присъждане на
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника.
Ответникът по оспорването Общински съвет Асеновград,
чрез пълномощника си адв.М., моли да се отхвърли оспорването, обективирано в
заповед на Областния управител, като съдът приеме, че Решението на Общински
съвет Асеновград в оспорената му част е правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител и не е
встъпила в делото.
Съдът, на първо място, намира, че оспорването е
допустимо, като е направено от Областния управител, който е предвиден сред
органите в чл.45, ал.8 от ЗМСМА, имащи право да оспорят актове на общинския
съвет пред съответния административен съд и след изпълнение на процедурата по
чл.45, ал.4 от ЗМСМА, а именно връщане от страна на областния управител при
упражняване контрол за законосъобразност на оспореното решение за ново
обсъждане с писмо изх. № АК -01-99#1/02.05.2019 г. Оспорването е
сторено и в рамките на предвидения в чл.45, ал.8, вр. с ал.7 от ЗМСМА срок,
видно от приложените от оспорващия доказателства, включващи и извлечение от
електронна деловодна система.
По същество направеното оспорване е основателно.
Съдът, като взе предвид събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, установи следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпила при Кмет на Община Асеновград
молба от собственици на ПИ КИ 00702.522.203 по КК на гр. Асеновград, попадащ в
УПИ ХII-озеленяване
в кв.266, започнала процедура по изменение на ПУП /ПЗР/ на УПИ ХII-Озеленяване в кв.266 по
регулационния план на гр. Асеновград, като със Заповед на Кмета на Община
Асеновград от 2017 г. се възложило изработването на проект за изменение на ПУП
/ПРЗ/- подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на въпросния
УПИ. Преди това, с Решение № 1159, взето на 33 редовно заседание на Общински
съвет Асеновград с Протокол № 33 от 25.10.2017 г. Общинският съвет дал съгласие
за изготвянето на ПУП /ПРЗ/ за УПИ ХII-Озеленяване в кв.266 по регулационния план на гр.Асеновград. Във
връзка с постъпили възражения от съсобственици, както и декларации, подписки,
обръщения от граждани на гр.Асеновград с искания за спиране на процедурата по
изменение на ПУП /ПРЗ/ за УПИ ХII-Озеленяване в кв.266 по регулационния план на
гр.Асеновград и запазване предвиждането за същия за зелена площ, по предложение
на група общински съветници, Общински съвет Асеновград със свое Решение № 1497,
взето с Протокол № 44 от 11.07.2018 г. отменил своето решение с № 1159, прието
с Протокол № 33/25.10.2018 г. Решение №
1497/11.07.2018г. било обжалвано от собствениците на имот с идентификатор
00702.522.203 пред Административен съд Пловдив, като по този повод било
образувано административно дело № 2521/2018 г., по което с решение №
2574/06.12.2018 г. съдът отхвърлил жалбата срещу Решение № 1497/11.07.2018 г.
на Общински съвет Асеновград.
С предложение на трима общински съветници от Общински
съвет Асеновград, депозирано в Общинския съвет на 11.04.2019 г., относно
създаване на ПУП-ПРЗ за имот №203, част от кв.266 по РП на гр. Асеновград, бил
предложен проект на решение на общинския съвет със следното съдържание : 1.
Възлага на кмета на Община Асеновград да предприеме отчуждителни процедури с
обезщетение; 2. Възлага на кмета на Община Асеновград да предприеме всички
законови действия относно изготвянето на ПУП – ПРЗ за пътища, детска площадка и
озеленяване за имот №00702.522.203, част от кв.266 по регулационния план на
гр.Асеновград; 3. Възлага на кмета на Община Асеновград да внесе за разглеждане
създаденото предложение за ПУП-ПРЗ на горепосочения имот в Общински съвет. Като
мотиви към предложението си, общинските съветници посочили повишеното внимание
и голям обществен интерес относно събитията в кв.Баделема и по-точно ул.“Искра“
при имот № 203, а като правни основания посочили чл.21, ал.1, т.11 и т.23 от ЗМСМА, чл.112, ал.2, т.6 във вр. с чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ. С Протокол № 59 от
24.04.2019 г. на редовно заседание на Общински съвет Асеновград било взето
Решение № 1908 по въпросното предложение на общински съветници относно
създаването на ПУП-ПРЗ за имот № 203, част от кв.266 от регулационния план на
гр. Асеновград, като на основание чл.21, ал.1, т.11 и т.23 от ЗМСМА, чл.112,
ал.2,т.6 във вр. с чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ и с оглед фактическите основания,
посочени в предложението, било решено, че Общински съвет Асеновград: 1. Възлага на кмета на Община Асеновград да
предприеме отчуждителни процедури с обезщетение; 2. Възлага на кмета на Община
Асеновград да предприеме всички законови действия относно изготвянето на ПУП –
ПРЗ за пътища, детска площадка и озеленяване за имот №00702.522.203, част от
кв.266 по регулационния план на гр.Асеновград; 3. Възлага на кмета на Община
Асеновград да внесе за разглеждане създаденото предложение за ПУП-ПРЗ на
горепосочения имот в Общински съвет. При приемане на решението от общо
присъствали 33 общински съветници, „за“ гласували 23, „против“ -0 общински
съветници и „въздържали се“ – 10 общински съветници. Решението било изпратено
на Областния управител на Област Пловдив с писмо с изх. № 166 от 25.04.2019 г.,
който го върнал за преразглеждане в Общински съвет Асеновград с писмо изх. №
АК-01-99#1 от
02.05.2019 г. със становище относно незаконосъобразност на решението поради
липса на фактически и правни основания за приемането му. Така осъщественото
връщане било получено в Общински съвет Асеновград на 02.05.2019 г. и заведено
под № И-59. Срокът за ново обсъждане на върнатото решение изтекъл в края на
16.05.2019 г., като в този срок Общинският съвет не се произнесъл по върнатото
решение и поради това за Областния управител възникнало правото да го оспори
пред съда, което същият сторил със Заповед № АК-04-5/22.05.2019 г., въз основа
на която било образувано настоящото дело, като оспорил решението единствено в
частта му по т.1 от същото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
от правна такава, като съобрази основанията по чл.146 от АПК и изискването на
чл.168 от АПК относно предмета на съдебната проверка, съдът намери, на първо
място, че Решение № 1908 от 24.04.2019 г. на Общински съвет Асеновград в
оспорената му част по т.1 от същото е издадено от компетентен орган. В тази
насока според настоящия съдебен състав не се установяват посочените от страна
на оспорващия основания за незаконосъобразност по чл.146, т.1 от АПК, които
впрочем, ако бяха налице, така, както са изложени от оспорващата страна, биха
довели до нищожност на оспорения акт. Съдът за направата на този си извод взема
предвид възложените от закона принципно правомощия на общинския съвет като
орган на местното самоуправление да приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество и да определя конкретните правомощия на кмета
на общината и кметовете на райони и кметства, което произтича от разпоредбата
на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Същевременно, в разпоредбата на чл.8 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/, е предвидено, че придобиването, управлението и
разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото
ръководство и контрол на общинския съвет. Поради това и доколкото отчуждаването
на имот - частна собственост съставлява способ за придобиване на имот в
собственост на общината, а законът е предоставил на общинския съвет правомощия
по общо ръководство във връзка с придобиването на имоти общинска собственост,
то постановяването на решението в оспорената му част, касаещо възлагане на
кмета на общината да предприеме отчуждителни процедури с обезщетение по
отношение на имот – частна собственост, част от регулационния план на гр. Асеновград,
не може да бъде определено като такова, което да е извън законовите правомощия
на Общински съвет Асеновград и поради това не следва да се определя като
нищожно поради липса на компетентност. В тази насока съдът се съобразява и с
принципното разрешение по въпроса, дадено в Решение № 13663/2017 г. по адм.д. №
8995/2016 г. на ВАС, както и мотивите към инкорпорираното в Решение № 334/2016
г. по дело № 239/2016 г. на ВАС особено мнение. Настоящият съдебен състав счита
за неоснователни възраженията на оспорващата страна относно това, че с
постановяване на оспорената част от решението на Общински съвет Асеновград е
налице недопустимо вмешателство в оперативната самостоятелсност на кмета на
общината, доколкото от съдържанието на решението, в т.1 от същото, става ясно,
че Общински съвет Асеновград, нито изземва правомощията на кмета на Общината,
свързани с процедурата по отчуждаване, нито пък изобщо разрешава по същество
въпрос, който е предоставен на преценката на кмета, а единствено възлага на
същия сам да предприеме отчуждителни процедури. Това решение само по себе си не
би могло и не слага начало на процедура по отчуждаване, доколкото законът в
нормите на чл.21 и следващите в глава Глава трета „Принудително отчуждаване на
имоти - частна собственост“ от ЗОС предвижда отчуждаването да се извършва по
заповед на кмета на общината, който именно определя основанието за отчуждаване,
предназначението, видът местонахождението, размера и собственика на имота,
размер на паричното обезщетение и др. обстоятелства, съгласно чл.25 от ЗОС. В
тази връзка и въпросното решение не нарушава правомощията на кмета, който
самостоятелно би следвало да прецени предпоставките за отчуждаване по закон и
да издаде своя заповед, която ще подлежи на самостоятелно оспорване. Посоченото
възлагане на кмета да започне процедура по отчуждаване действително не е
предвидено изрично в ЗОС, обаче, в крайна сметка, както е възприел и ВАС в
цитираните съдебни актове, общинският съвет и кметът действат при съчетаване на
техните правомощия в хипотезите на отчуждаване на частен имот за общински
нужди, а освен това, както се посочи, за издаване въпросното решение има
законово основание е то е това по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, макар този законов
текст да не е изрично посочен в решението.
Решението на
Общински съвет Асеновград е в предвидената в закона писмена форма, като е било
прието при наличието на необходимите кворум и мнозинство и при спазване на
всички останали изисквания по чл.27 от ЗМСМА.
Независимо от изложеното, съдът намира, че атакуваното
с жалбата решение на Общинския съвет Асеновград е издадено при несъобразяване с
изискванията на чл.59, ал.1 от АПК, вр. с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в
него липсват мотиви с посочване на фактическите и правни основания за
издаването му. Съгласно чл. 59, ал.1 от АПК, административният орган издава или
отказва издаване на акта с мотивирано решение. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да
съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Съдът намира за основателни доводите на
Областния управител в насока на това, че решението не съдържа фактическите и
правни основания за издаването му. Излагането на мотиви от издателя на акта
винаги е задължително условие за законосъобразността на решението, като мотивите,
освен това, не следва да съдържат общи разсъждения, а конкретни и ясни
съображения. Видно от оспореното решение е, че същото на практика няма свои
изрични мотиви, а се основана на фактическите основания, посочени в
предложението на общинските съветници, които са инициирали приемането му и на
правните основания, посочени в същото предложение. Във въпросното предложение с
вх. № С-14 от 11.04.2019 г. необходимостта от приемането на решението,
включващо и оспорената т.1 от същото, се основава на повишеното внимание и
голям обществен интерес относно събитията в кв. Баделема и по-точно на
ул.“Искра“ при имот 203 и необходимостта поради това Община Асеновград да
изготви ПУП – ПРЗ за детска площадка и
озеленяване на същия имот, част от кв.266 по регулационния план на гр. Асеновград.
Като правно основание на предложението си общинските съветници са посочили
чл.21, ал.1, т.11 и т.23 от ЗМСМА, както и чл.112, ал.2, т.6, вр. с чл.110,
ал.1, т.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА сочи, че
общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени
планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при
условията и по реда на Закона за устройство на територията, а на т.23 - че решава
и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност
на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и
неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното
място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния
управител. Нормите на ЗУТ, цитирани в предложението и съответно пренесени в
оспореното решение определят видовете подробни устройствени планове, както и какво
е предмет на урегулиране с такива планове. Нито посочените мотиви в
предложението, нито пък правните основания, съдържащи се там и пренесени и в
оспореното решение, обаче, могат да бъдат конкретно съотнесени към съдържанието
на т.1 от решение № 1908 на Общински съвет Асеновград, доколкото,
предприемането на отчуждителни процедури, което се възлага, следва да започне въз
основа на влязъл в сила подробен устройствен план /съгл. чл.21 от ЗОС, както и
чл.205 от ЗУТ/, а и при съобразяване на сроковете по чл.208 от ЗУТ. Наличието
на такова фактическо положение, а именно влязъл в сила ПУП, който да засяга
въпросния имот 203, за да се налага вече провеждане на процедура по
отчуждаването му, не е изложено изобщо като основание за вземането на такова по
съдържание решение като обжалваното в предложението на общинските съветници. В
случая, като се има предвид и съдържанието на Решението на Общински съвет
Асеновград № 1908 по т.2 и т.3 от същото, с което тепърва се възлага най-общо
предприемането на мерки по изготвяне на ПУП- ПРЗ, то възлагането на кмета с т.1
на решението да предприема отчуждителни процедури с обезщетение /очевидно за
имот № 203, макар това да не е изрично упоменато/ се явява изцяло и фактически,
а и правно необосновано, както и на практика преждевременно направено. Нито
едно от правните основания, които са изложени в решението, не би могло да се
обвърже със съдържанието на решението по т.1, което е предмет на обжалване,
защото такова основание би следвало да бъде търсено в разпоредбите на ЗОС
/чл.21 и следв./, който именно урежда в Глава трета „Принудително отчуждаване
на имоти - частна собственост, за общински нужди“, както и в ЗУТ – чл.205 и следващите,
които се отнасят до въпросите, третирани от решението. В крайна сметка, в
мотивите на предложението на общинските съветници липсва посочване на такива
фактически основания, от които да може да се направи извод за наличие на
предпоставките по чл.21 и следващите от ЗОС, съотв. чл.205 и следв. от ЗУТ, а
както се установява от приетите по делото доказателства, тези фактически
основания, които би следвало да са посочени и налични, за да се предприемат
действията, възложени с оспорената част от решението, на практика не могат да
бъдат изведени от обективната действителност, доколкото не са се сложили все
още фактите от същата, които да обосноват последващите действия. Тоест, налице
е едно преждевременно произнасяне на Общинския съвет в случая, без да са налице
доказателства за влязъл в сила ПУП, респективно без изобщо в решението и да се
твърди подобно нещо. Общото и неиндивидуализираното посочване на факти в
предложението на общинските съветници, към което препраща оспореното решение,
които факти не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на решението,
съставлява липса на мотиви.
Посоченото според съда съставлява основание за отмяна
на оспореното решение, доколкото на практика се установява и че към момента на
приемането му не е бил изпълнен фактическият състав, посочен в цитираните
законови норми от ЗОС и ЗУТ, съставляващи именно основание за предприемане
принудително отчуждаване на недвижими имоти. В тази връзка и оспорената т.1 от
Решение № 1908 от 24.04.2019г. се явява незаконосъобразна и затова подлежи на
отмяна.
При посочения изход на спора и с оглед на своевременно направеното искане за
това на жалбоподателя се дължи присъждане на възнаграждение за процесуалното
представителство, осъществено от служител с юридическо образование при
Областния управител, което произтича от разрешението, дадено с ТР3/2010 г. на
ВАС. Ето защо и съобразно с приложимия на основание чл.144 от АПК чл.78 от ГПК,
следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая, с
оглед характера на производството, в полза на Областния управител следва да се
присъди минималния размер на предвиденото възнаграждение от 100 лева, които
следва да бъдат заплатени от Община Асеновград, с оглед предвиденото в §1,т.6
от ДР на АПК. По изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по оспорване на Областен управител
на Област Пловдив т.1 от Решение № 1908, взето с Протокол № 59 от 24.04.2019 г.
на Общински съвет Асеновград със съдържание: “Възлага на кмета на Община
Асеновград да предприеме отчуждителни процедури с обезщетение“.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати по
сметка на Областен управител на област Пловдив сумата от 100 лева, съставляващи
възнаграждение за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: