№ 5863
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110215784 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. А. с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-022429 от 02.10.2023г, издадено от Г.В.Б., на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със
заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Б. Д. А. с ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
С депозираната жалба се прави искане процесното НП да бъде отменено, като се
навеждат доводи, че нарушението не е описано достатъчно ясно. Моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител, адв. Ч., изразява становище в писмени
бележки.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените от страните доводи и
съображения и служебно провери законосъобразността и правилността на настоящото
НП, прие за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят А. и свидетелката Д. се познавали от януари месец 2023г. и били в
приятелски отношения. Същите заедно посещавали фитнес зала и общували. На 11.03.2023г.
двамата се разбрали заедно с още един техен познат да излязат на разходка, като същите
посетили село Бистрица с управлявания от жалбоподателя А. автомобил - лек автомобил,
МЕРЦЕДЕС С 350 Д 4МАТИК, с ДКН СВ*******. В населеното място прекарали няколко
часа, след което Д. решила, че иска да се прибере и тримата се качили в автомобила на
жалбоподателя, като пострадалата Д. се возила на задната седалка, и потеглили в посока гр.
София, като МПС било управлявано от жалбоподателя А.. На 12.03.2023 около 03:30 часа
жалбоподателят А. управлявал лекия автомобил в гр. София по ул. Никола Крушкин-
Чолака и преди кръстовището с ул. Лешева загубил контрол над автомобила при маневра
ляв завой, излязъл от пътя с него и самокастастрофирал в крайпътно дърво, при което
свидетелката М. С. Д. получила отоци на носа и устните на устата, разкъсно-контузни рани
1
на лигавицата на горната и долна устни, луксация на 1- ви горен десен резец, частично
счупване на коронката на втори горен зъб вляво, разкъсно-контузна рана в областта на
дясната подбедрица, счупване на носните костици без разместване. Била деформирана
предната част на колата, счупена била предна решетка, фарове, челно стъкло и предна
броня.
Компетентните органи били уведомени чрез телефона за спешни повиквания – № 112,
като неустановени по делото лица качили свидетелката Д. в автомобила си с цел да я закарат
до дома си, но впоследствие, като преценили състоянието , я закарали до УБАЛСМ
Пирогов, където ѝ били извършени прегледи.
Досъдебно производство било образувано на 12.03.2023 г. за престъпление по против
транспорта, като с постановление на прокурор при СРП от 09.08.2023г. било прекратено
наказателното производство по ДП № 11071/2023г. по описа на СРТП- ОР-СДВР, пр.пр. №
11730/2023 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“предл. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, предл. 3 от НК, в хода на което нямало привлечено към наказателна отговорност лице.
Постановлението за прекратяване не било връчено на жалбоподателя А.. Материалите по
ДП били изпратени на ОПП СДВР за преценка за налагане на административно наказание на
водача.
Без да се съставя АУАН и без постановлението за прекратяване на НП да бъде
връчвано на жалбоподателя, било издадено Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
022429 от 02.10.2023г. от Г.В.Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи
рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Б. Д. А. с
ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свид. Д., и
писмени, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, по реда на чл.283 от
НПК – наказателно постановление, постановление за прекратяване на ДП, материалите по
воденото досъдебно производство, справка-картон на водача, заповеди за компетентност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д. като логични, обективни и
последователни, като намира, че същите кореспондират със събраните писмени
доказателства, а доколкото лицето лично и непосредствено е възприело описаните събития,
съобщеното от него допринася за разкриване на обективната истина. От показанията се
установява авторството на деянието, механизмът на неговото настъпване. Свидетелят е
очевидец на административното нарушение и съдът постави изнесените от него факти в
основата на своите фактически изводи. Съобщеното от свидетелката кореспондира и с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Съдебният състав кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, като
намира, че същите съответстват на описаните фактически обстоятелства и на останалите
доказателствени материали, като спомагат за детайлното изясняване на случая.
Водим от изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, подадена е от легитимирано лице и при спазване на
установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, с оглед на което същата се явава
процесуално допустима.
След като анализира материалите по делото и изследва правилността и
законосъобразността на процесното НП, съдът намери, че при издаване на същото са
допунати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
2
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 179, ал. 2 от същия закон предвижда, че който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Безспорно жалбоподателят е установено да е самокатастрофирал в крайпътно
дърво на посоченото в НП място, дата и час.
Макар и действително жалбоподателят да е установен като автор на деянието,
първото съществено процесуално нарушение се изразява в бланкетно цитиране в НП на част
от разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което не е достатъчно да удовлетвори дори в
минимална степен критериите в ЗАНН за словесно описание на нарушението. Не става ясно
с какви конкретни обстоятелства не се е съобразил жалбоподателят при избиране на
скоростта си на движение – какъв е бил релефът на местността, респективно състоянието на
пътя. За АНО това посочване не би представлявало никакво затруднение с оглед наличието
на прекратено досъдебно производство, в което тези обстоятелства са посочени и
изследвани, но същите не са намерили отражение в НП въобще.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ задължение за водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
случая, както в АУАН, така и в процесното НП не е налице конкретно и ясно описание на
нарушението, като не са посочени относимите обстоятелства, при които е извършено.
Възпроизвеждането на част от посочената като нарушена разпоредба не може да замени
императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на
нарушението, чрез посочване на обстоятелствата, при които е извършено. В случая
административнонаказващият орган се е ограничил да посочи, че поради несъобразена
скорост с релефа на местността и състоянието на пътя водачът е самокатастрофирал в дърво,
с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Не е уточнен обаче релефът и
състоянието на пътя, не са посочени конкретни обстоятелства, с които се твърди, че А. не е
съобразил скоростта на движение. Липсват и установявания относно конкретната скорост на
управляваното от лицето МПС при осъществяване на ПТП, за което отново данни има в
прекратеното ДП. Така констатираният порок е съществен, тъй като води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, което следва да е запознато с всички факти и
обстоятелства относно вмененото му нарушение и прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, с оглед лисата на
индивидуализация на нарушението съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН. Така
изрично в Решение № 671 от 7.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8896/2022 г.
На второ място се установява, че НП е издадено без да бъде съставян АУАН, като
НП е издадено на базата на постановлението на СРП за прекратяване на ДП. Съдът обаче
намира, че невръчването на прокурорското постановление на наказаното лице въобще и още
3
повече преди издаване на НП, е съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, което го лишава от възможността да разбере в
какво е обвинен и от възможността да организира защитата си. Следва да се има предвид, че
А. не е привличан към наказателна отговорност в рамките на ДП и установените от
прокурора фактически положения не са му станали известни и не са му съобщавани.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Според чл. 43 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си /ал. 1/, регламентирана е възможността актът да бъде връчен в
хипотезата на отказ на нарушителя да го подпише, както и начините за връчването му при
неизвестен адрес на нарушителя, респ. когато той не може да бъде открит на известния му
адрес. Изключение от правилото по чл. 36, ал. 1 ЗАНН е предвидено в ал. 2, съгласно която
без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
В настоящия случай, производството по издаване на оспореното НП е образувано
именно в хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – след прекратяване на наказателното производство
в неговата досъдебна фаза. Макар и образувано в тази хипотеза,
административнонаказателното производство следва да се развие по регламентираните в
ЗАНН правила, едно от които е, както се посочи по-горе, предявяване на нарушителя на
акта, с който му се повдига административнонаказателно обвинение, за да се запознае в
какво е обвинен, въз основа на какви доказателства, за да може да организира адекватно
защитата си. В случая, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, функцията на АУАН се
изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването им
сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН, съответно представлява
процесуално нарушение от категорията на съществените. Но за да се приложи тази хипотеза
следва постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде връчено на
А., като в този случай, това постановление ще има функцията на АУАН, като лицето ще има
възможност да се запознае с нарушението, със събраните доказателства и направените
фактически установявания. Именно в постановлението е установен нарушителят,
установено е нарушението от обективна и субективна страна, както и е посочено на
основание какви доказателства е достигнато до този извод. Едва след запознаването с това
постановление на прокурор при СРП, може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, като се пристъпи към издаване на НП без наличието на АУАН, тъй като самото
постановление има функциите на АУАН. Липсата на съобщаване на наказаното лице на
постановлението за прекратяване препятства последващото издаване на НП, на основание
чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Това е така и предвид обстоятелството, че при прекратяване на
наказателното производство не е привлечен обвиняем, като липсата на привлечено към
обвинение лице съответно не следва да е пречка за образуване на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, но това
следва да стане при спазване правото на защита на наказаното лице. В обобщение, нормата
на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията
касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му
качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се
образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие,
че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно
идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Това е така предвид на това, че както беше посочено по-горе,
4
прокурорските актове имат функцията на АУАН. Неспазването на гаранциите за съответна
на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение е
довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение на
чл. 55, ал. 1, пр. 1–во от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим на основание
чл. 84 ЗАНН, на касатора не е била осигурена възможност да научи обвинението за
извършено от него административно нарушение. В този смисъл Решение № 1393 от
27.02.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 13614/2019 г., Решение № 1484 от 8.03.2022 г. на
АдмС - София по адм. д. № 8773/2021 г., Решение № 1441 от 7.03.2022 г. на АдмС - София
по адм. д. № 12652/2021 г., Решение № 6632 от 12.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
7105/2021 г., Решение № 6894 от 3.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 10128/2020 г.,
Решение № 6065 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8456/2023 г., Решение №
4817 от 14.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5385/2023 г., Решение № 4279 от
28.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 3988/2023 г. и други.
В конкретния случай нито в прокурорската преписка, нито в тази на АНО, се
съдържат доказателства за връчването на прокурорското постановление на жалбоподателя.
Видно и от самото постановление, същото е връчено единствено на свидетелката Д. -
пострадала, което нарушава правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е
обвинен, както и правото му на защита пред АНО преди издаване на НП. В този смисъл
нарушението е съществено и контролираният акт подлежи на отмяна.
Настоящият съдебен състав е наясно, че съществува изолирана практика на АССГ в
обратния смисъл, обективирана в Решение №6651 от 06.11.223г. по КНАХД № 6307 по
описа за 2023г., но същата не може да бъде споделена по изложените вече съображения.
Лицето, „срещу което се води ДП“ не е процесуална фигура по НПК, то няма специфични
права и задължения в рамите на производството по НПК, не е ясно индивидуализирано,
респективно не узнава какви са фактическите изводи на прокурора, за да се счете, че е
запознато с тях и няма възможност да се защитава по тях. В рамките на прекратеното ДП
няма данни за това кое е лицето „срещу което се води ДП“, респективно обстоятелствата във
връзка с нарушението са му станали известни като изводи на прокурора и АНО едва с
връчване на НП. Ето защо НП следва да бъде отменено.
Право на разноски има жалбоподателят, който макар и да претендира такива, не
представя доказателства за уговарянето им, техния размер и за плащане, поради което не му
се следват.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-022429 от 02.10.2023г,
издадено от Г.В.Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Б. Д. А. с ЕГН **********
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5