Р
Е Ш Е Н И Е
№ 380 01.11.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на пети
октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в
състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева и в
присъствието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев адм. дело №306 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т. 5, б.“б“ от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Н.Т.Т.,***, против принудителна административна мярка
/ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на
неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 29.04.2021
год. спрямо лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. №*** от И.Й.Д. – главен
специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на мярката като постановена в
противоречие на материалния закон, като се иска и заплащането на сумата от
60.00 лв., представляваща заплатена от нея такса, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане. В съдебно
заседание излага доводи, че не е доказано наличието на една от двете хипотези
на чл.171, т5, б.“б“ от ЗДвП. Първата хипотеза е, когато МПС е паркирано в
нарушение на правилата за движение на място, което е обозначено с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудителното му преместване. Втората хипотеза е
когато МПС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници
и в движението. Твърди, че нито една от двете хипотези не е доказана от ответника по делото, а на тези улица
абсолютно винаги се паркират ППС и
никога досега не са били вдигани същите. При втората хипотеза, лицата по чл.168
е следвало да уведомят РУ на МВР за неговото местоположение, като таксата за
отговорното пазене се начислява от този момент. Това също не е доказано от
страна на ответника. Не е указано предварително и оповестено мястото на което
същите ще се преместят. Направено е искане за отмяна на мярката като
незаконосъобразна и да се осъди Община Казанлък да възстанови недължимо
платената сума в размер на 60.00 лв. и за присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът И.Й.Д. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“
при Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваната ПАМ е постановена в
хипотезата на чл. 171, т. 5, б“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
са събрани доказателства за изпълнение на втората предпоставка от трите
самостоятелни такива в цитираната правна норма. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и да се присъдят направените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище за неоснователност на
жалбата против наложената ПАМ, респективно за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2021 год. в гр. Казанлък в 10:05 ч. е репатриран лек автомобил марка
Опел Зафира с рег. №***, паркиран на кръстовището на ул.“Съединение“ и ул. “И.
Вазов“. Съставен е Протокол №329/29.04.2021 год. за осъществено преместване на
неправилно паркирано пътно превозно средство от И.Д., в който е посочено, че
автомобилът е паркиран неправилно на кръстовището на улиците ул.“Съединение“ и
ул. “И. Вазов“ в нарушение на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП /лист 24 от делото/.
За освобождаване на автомобила от платен паркинг е заплатена сумата 60.00
лв., включваща 50. 00 лв. такса „Нар26чл.44, ал. 4“ и 10.00 лв. такса „Н26,
44а, ал.5“, за което по делото е представен фискален бон от 29.04.2021 год. 20:11
ч. /лист 2/. Автомобилът е предаден на жалбоподателката на 29.04.2021 год., за
което е съставен приемо-предавателен протокол №0033 /лист 8/.
По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 1262/18.03.2020
год. на Кмета на Община Казанлък за определяне на длъжностни лица по чл.168,
ал.1 от ЗДвП; Снимков материал – 2 бр. снимки, протокол №329 от 29.04.2020 год..
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Касае се за
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с
действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.
Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с
разпореждане, изразено чрез действие, на 29.04.2021 год. Предвид формата на
акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК,
която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е подадена на 14.05.2020
год., следователно е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, собственик
на репатрирания автомобил, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не
е спорно по делото, че улиците в гр. Казанлък са общинска собственост. Със
Заповед №1262/18.03.2020 год. на Кмета на община Казанлък И.Й.Д. - главен
специалист „Контрол кратковременно паркиране“ и А.Г.– главен експерт
„Транспорт“ в Община Казанлък са определени да извършват или да нареждат принудително
преместване на автомобили без знанието на техните собственици или упълномощен от
тях водач в случаите по чл.171, т.5 от ЗДвП. С оглед изложеното съдът приема,
че обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен
орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.„б“ от ЗДвП.
За мярката по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП не се изисква писмена форма по
аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена
чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Поради това подпис на
издателя не е необходим като условие за валидността й.
Оспорената ПАМ от 29.04.2021 год. е разпоредена при правилно приложение на
материалния закон. В приетия като доказателство Протокол №329/29.04.2021 год.
за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство като
правно основание се сочи разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП, която съдържа
три хипотези като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ: 1.
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.
когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в
условията на обвързана компетентност, административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не съществува
правна възможност за административният орган във всеки конкретен случай, с
оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането или не
принудителната административна мярка.
При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се
издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими
всички доказателствени средства, включително снимков материал, какъвто е
приложен към преписката.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като
издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената
принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на
автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.
В приетите като доказателство снимков материал, следва, че в случая
процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. първо ЗДвП,
т.е. служителят, наложил ПАМ, е имал предвид, че автомобилът е паркиран в
кръстовището на посочените две улици, така както е отразено и в приложеният
протокол за налагането на ПАМ. Съгласно чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Касае
се законова забрана и нормата на чл.98 от ЗДвП е императивна. При тази законова
хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
От снимковия материал по делото ясно се вижда от снимката, че автомобилът е
бил паркиран в самото кръстовището. Съгласно §6, т.8 от ДР на ЗДвП,
„кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или
се събират на едно ниво. В конкретния случай, видно от снимките, намиращи се на
лист 22 и 23 от делото, автомобилът е бил паркиран в самото кръстовище.
Приобщеният снимков материал, категорично доказва допуснатото административно
нарушение, изразяващо се в паркиране в кръстовище и на по-малко от 5 м. от
него, в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Ирелевантно за случая, че
изложеното в съдебно заседание, че ежедневно на това място се паркират МПС, но
същите не се репатрират. В конкретния се случай, че изследват изложените от
органа факти и дали същите съответстват на приложимия материален закон, а не
каква е обичайната практика. Не е предмет на самото дело и бездействието на
ответника в другите случаи, ако и такива да са налице, тъй като ежедневното
паркиране е твърдение на жалбоподателката, но не е доказано по надлежен ред в
съдебното производство.
По отношение на изложените доводи в открито съдебно заседание, отнасящи се
до уведомлението на органите на Районно управление за постановената мярка,
респективно относно размера на дължимата такса и нейното изчисляване, съдът
намира, че същите не следва да бъдат обсъждани. Същите касаят размер на събраната
такса и нейната основателност, но не касаят наложената ПАМ. Уведомяването на
органите на МВР не е било оспорено в настоящето производство от една страна,
което да предположи и събирането на писмени доказателства в таза насока, а от
друга страна – същото не е елемент от
фактическия състав на наложената ПАМ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и
материално законосъобразна, издаването й
съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й.
Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Разгледан по същество, обективно съединеният иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Производството
пред административния съд е образувано по оспорване на индивидуален
административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ) по реда на чл.145
- 178 от АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по реда на чл.204, ал.2 от АПК. Съгласно нормата на чл.207, ал.2 от АПК, производството по съединения иск
се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено.
Липсата на отменен незаконосъобразен акт води до недопустимост на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед
извода за неоснователност на жалбата на Т. против приложената на 29.04.2021 год.
ПАМ по реда на чл. 171, т.5 б.“б“ ЗДвП се следва прекратяване на производството
по съединените с нея искове.
Предвид
изхода на делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане
на разноски по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на Община
Казанлък, в структурата на която администрация е ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Т.Т.,*** против принудителна административна мярка „преместване на
паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на
упълномощен от него водач“, наложена на 29.04.2021 год. спрямо лек автомобил
марка „Опел Зафира“ с рег. №*** от главен специалист „Контрол, кратковременно
паркиране“ при Община Казанлък, като
неоснователна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по съединените с оспорването искове на Н.Т.Т. за присъждане на
сумата 60.00 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразните
действия на общински служители по прилагането на принудителна административна
мярка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина Стоянова
направените разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата, в частта с
характер на определение в седемдневен срок от получаването на обявлението пред
ВАС на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: