Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретар А. Ламбева и в присъствието на прокурор Байраков, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №4976/17
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 2 с-в от 04.04.2017 г. по НОХД № 11950/14 г. подс. М.Р.С. е признат за виновен в това, че на 07.05.14 г.
около 14.00 ч. в гр. София, ж.к. „******на ул. „******до магазин „Фантастико“ и срещу бл.6, в съучастие като извършител с И.К.К. и М.Т.И., чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето и
гърдите, и чрез нанасяне на удари с крак в областта на главата, причинил лека
телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяваща се в травматичен кръвоизлив под конюнктивата
на дясна очна ябълка, отоци и кръвонасядания в
областта на дясната орбита и дясната страна на лицето, повърхностни разкъсвания
на лигавицата на лявата буза в областта на 7-ми долен зъб вляво, травматичен
кръвоизлив от носа, кръвонасядане в областта на левия
хълбок и травматично разкъсване на лява тъпанчева
мембрана на Л.Г.Г. – престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и
му е наложено наказание „пробация“, включваща пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца, като е оправдан в частта от обвинението да е причинил телесната
повреда по хулигански подбуди и по отношение на квалификацията по чл.131, ал.1,
т.12 от НК.
С присъдата подс. И.К.К. е признат за виновен
в това, че на 07.05.14 г. около 14.00 ч. в гр. София, ж.к. „******на ул. „******до
магазин „Фантастико“ и срещу бл.6, в съучастие като
извършител с М.Р.С. и М.Т.И., чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето и
гърдите, и чрез нанасяне на удари с крак в областта на главата, причинил лека
телесна повреда по хулигански подбуди – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, отоци и кръвонасядания в областта на дясната орбита и дясната
страна на лицето, повърхностни разкъсвания на лигавицата на лявата буза в
областта на 7-ми долен зъб вляво, травматичен кръвоизлив от носа, кръвонасядане в областта на левия хълбок и травматично
разкъсване на лява тъпанчева мембрана на Л.Г.Г. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, и на основание
чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца по НОХД №22305/12 г. на СРС.
С присъдата подс. М.Т.И. е признат за виновен в това, че на 07.05.14 г.
около 14.00 ч. в гр. София, ж.к. „******на ул. „******до магазин „Фантастико“ и срещу бл.6, в съучастие като извършител с М.Р.С.
и И.К.К., чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето и
гърдите, и чрез нанасяне на удари с крак в областта на главата, причинил лека
телесна повреда по хулигански подбуди – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, отоци и кръвонасядания в областта на дясната орбита и дясната
страна на лицето, повърхностни разкъсвания на лигавицата на лявата буза в
областта на 7-ми долен зъб вляво, травматичен кръвоизлив от носа, кръвонасядане в областта на левия хълбок и травматично
разкъсване на лява тъпанчева мембрана на Л.Г.Г. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
2 500 лв.
Срещу присъдата са постъпили
въззивни
жалби от адв. П.В., защитник на подс. М.Т.И. и от адв. М.Т., служебен защитник на подс.
И.К.К..
В жалбата на адв. П.В. и допълнението към нея
се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна, незаконосъобразна,
постановена при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Изложени са съображения, че съдът неправилно е изградил фактическите си изводи
само на базата на показанията на пострадалия свидетел, а е игнорирал показанията
на пет други незаинтересовани свидетели. Направено е искане присъдата да бъде
отменена и подс. И. да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
В жалбата на адв. М.Т. се твърди, че
атакуваната присъда е необоснована, постановена в нарушение на материалния
закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Посочено е, че на досъдебното производство има
нарушение на разумния срок за разследване на престъпленията и не са спазени
сроковете съгласно чл.234, ал.1 – 7 от НПК, поради което събраните извън
сроковете доказателства не могат да се ползват от съда. Развити са доводи, че
по делото не са събрани достатъчно убедителни и безспорни доказателства за
вината на подс. К., като единствен свидетел в
подкрепа на обвинението е пострадалият, а други разпитани в съдебната фаза
свидетели посочват, че по време на деянието подс. К.
е бил на място, което е отдалечено от мястото на инцидента. Направено е искане
присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда,
с която подс. К. да бъде признат за невиновен,
алтернативно – наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът изразява становище, че жалбите са неоснователни и
първоинстанционната присъда изцяло кореспондира със събраните доказателства.
Повереникът на частния
обвинител Г. счита, че жалбите са неоснователни и моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
Адв. В. заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да постанови оправдателна присъда по
отношение на неговия подзащитен.
Адв. Т. заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да оправдае нейния подзащитен.
Защитникът на подс. С. – адв. П., заявява, че поддържа исканията на
другите защитници.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционният
съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
М.Р.С., ЕГН **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин. Той
е неосъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност с влязло в сила на
15.06.2010г. решение на СРС, НО, 98 състав, по дело НОХД № 14870/2009г. За
събиране на наложената му глоба е образувано изпълнително дело, по което към
2014г. не е постъпило изпълнение. С. е със средно образование, неженен. Същият
е трудово ангажиран и заема длъжност „Оператор" към „И="ООД.
Настоящият му адрес се намира в гр. София, ж.к."*********, който
апартамент към 2014г. той обитавал съвместно с приятелката си и роденото от
връзката им дете Л.М.Р..
Подсъдимият
И.К.К., е роден на ***г***, ЕГН **********, българин,
български гражданин, неженен. Той е с начално образование и без трудова
ангажираност. Постоянният и настоящият му адрес се намират в гр. София,
ж.к."*********. Двукратно с различни присъди са му налагани наказания за
извършени престъпления от общ характер, макар и формиращи едно осъждане.
Последната присъда била постановена по НОХД № 22305/2012г. по описа на СРС -
НО, влязла в сила на 11.02.2013г., като К. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което му било наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, чието
изпълнение било отложено за срок от 3 /три/ години.
Подсъдимият
М.Т.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със
средно-специално образование, работи в строителството, с настоящ адрес:***, ЕГН
**********. Към 2014г. същият бил с чисто съдебно минало.
На
07.05.2014г., около 14:00 часа частният обвинител - свид.
Л.Г.Г. управлявал служебния си автомобил марка
„Рено", модел „Сценик", с рег. № *********,
в гр. София, ж.к."Дружба", по бул. „Христофор Колумб", в посока
ул."Тирана". На кръстовището на двата пътни възела той предприел
маневра завой по ул."Тирана", като се отправил в посока
ул."Чудомир Топлодолски". Придижвал се с ниска скорост, като пътят му преминавал
покрай супермаркет „Фантастико", разположен в
жилищния квартал, срещу бл.6.
По
същото време на тротоара от страната на магазина, придружена от свои роднини,
се придвижвала Л.М.Р., която към този момент била на 3 години и половина.
Докато се оглеждало, детето забелязало своя баща - подс.
М.Р.С., който стоял на отсрещната страна на улицата, пред бл.6. За да достигне
до своя родител, малолетното дете неочаквано се откъснало от придружителите си
и предприело рязко пресичане на уличното платно на ул."Тирана", без
да отбележи, че в този момент по улицата преминавал с ниска скорост лекият
автомобил, управляван от пострадалия. Забелязвайки движението на малкото
момиче, подсъдимият и близките й започнали да викат, за да я възпрат. Въпреки
това, тичайки, детето леко се ударило в задната лява част на преминаващото
превозно средство, в резултат на което паднало на уличното платно върху задните
си части и се разплакало. С оглед момента на навлизане на детето на уличното
платно - след като водачът вече почти бил отминал мястото и доколкото
съприкосновението между тялото на детето и корпусът на превозното средство било
незначително, а същевременно попадало извън полезрението на водача (в задната
част на автомобила), пострадалият не успял да го усети, нито можел да го
предвиди, поради което продължил движението си без да променя скоростта,
изминавайки около 10 метра.
Когато
възприел случилото се, подс. С., силно притеснен, се
насочил, ръкомахайки, към автомобила на частния обвинител, като пресякъл
платното на ул."Тирана" от дясната спрямо посоката на движението му
страна и застанал на пътя му. Провокиран от жестикулациите на непознатия до
този момент за него мъж, свид. Г. погледнал неволно
към страничното си огледало и това за обратно виждане и едва в този момент
забелязал момиченцето, което седяло на улицата. Пострадалият веднага
преустановил движението си, пуснал аварийни светлини и излязъл от вътрешността
на превозното средство. В този момент С. достигнал до вратата на водача и я
ритнал силно, при което затиснал тялото на водача. Подсъдимият започнал да
нанася удари с ръце в областта на главата (както фронтално, така и странично)
на пострадалия, като едновременно с това отправял към него псувни и крещял в
търсене на обяснение защо продължава пътя си, след като е „прегазил
човек". В този момент към действията на подсъдимия се присъединил още
един, останал неустановен в хода на производството, мъж, който еднократно
ударил с юмрук в лицето частния обвинител, след което се отдръпнал.
Развоят
на инцидента бил наблюдаван и от други лица, които по същото време се намирали
в близост до платното на ул."Тирана", до магазин „Фантастико"
и срещу бл.6, сред които и подсъдимите М.Т.И. и И.К.К..
Виждайки саморазправата, реализирана от подс. С.
спрямо частния обвинител, без да бъде провокиран от последния, с намерение да
демонстрира превъзходството си над моралните норми, регулиращи отношенията
между гражданите, подс. И. се затичал към Г. и
възползвайки се от насилието, което подс. С. все още
упражнявал върху частния обвинител, нанесъл на Г. няколко удара в гърба. В този
момент пострадалият бил обърнат от подс. С. с лице
към И., при което последният го ударил и с юмрук по челюстта, след което го
изритал с крак в гърдите. Пострадалият бил повален на земята, където двамата му
нападатели продължили да му нанасят и ритници в тялото. В упражняваното върху
него физическо насилие, с намерение да изрази явното си неуважение и незачитане
правото на неприкосновеност на отделната личност, се включил и подс. К.. Докато частният обвинител бил на земята и се
предпазвал от ударите, които понасял от С. и И., К. го доближил и крещейки
псувни и заплахи към него, започнал да му нанася удари с крак по главата в
момента, в който Г. го погледнал. От нанесените удари пострадалият почувствал
силни болки в частите на тялото, където били нанесени. От носа и устата му
започнала да тече кръв, изцапала дрехите му.
Вследствие
на нанесените удари, на пострадалия Г. били причинени: травматичен кръвоизлив
под конюнктивата на дясна очна ябълка, отоци и кръвонасядания в областта на дясна орбита и дясната страна
на лицето, повърхностни разкъсвания на лигавицата на лявата буза в областта на
7-ми долен зъб вляво, травматичен кръвоизлив от носа, кръвонасядане
в областта на левия хълбок и травматично разкъсване на лява тъпанчева
мембрана.
Междувременно
към тримата нападатели се присъединили и други, останали неустановени в хода на
разследването лица, всеки от които избутвал или нанасял откъслечни удари в
различни части на торса и крайниците на свид. Г..
Физическата
саморазправа с пострадалия била възприета непосредствено от свид.
С.К.С., който в този момент изчаквал съпругата си пред магазин „Фантастико". Поради събралата се тълпа, заобикаляща
частния обвинител, свид.С.не посмял да се намеси.
Междувременно,
на няколко пресечки от мястото на инцидента, в близост до бл.46 преминавал полицейски
патрулен автомобил в състав свидетелите И. П.В.и Д.М.К.- полицейски служители
при 08 РУ - СДВР, които извършвали обход на района. Неочаквано към тях се
приближил останал неустановен гражданин, който ги уведомил за побой между
граждани пред магазин „Фантастико". Органите на
реда реагирали незабавно, като обърнали посоката на движение на автомобила си и
се отправили към указаното място. Когато наближили, те възприели струпване на
множество граждани на пътното платно, видимо агресивно настроени, които крещяли. След като забелязали патрулния автомобил всички
нападатели, включително подсъдимите И., К. и С., се отдръпнали от пострадалия,
преустановявайки действията си. Свидетелите В. иК.слезли
от патрулния автомобил и пристъпили към множеството. Виждайки все още
неутихналата агресия сред хората, както и видимите наранявания върху тялото и
главата на свид. Г., който към този момент седял на
земята, полицаите потърсили съдействие от свои колеги, за да предотвратят
ескалация на конфликта. Към мястото били насочени и други полицейски части,
ангажирани към 08 РУ - СДВР, в съставите на които били включени и свидетелите С.Ц.Р.Г.Г.С., Б.Д.А., Р.Н.Й.. Пред служителите Р. иК.частният обвинител веднага посочил като част от своите
нападатели подсъдимите С., И. и К., които все още се намирали на мястото на
инцидента и стояли в непосредствена близост до него и до детето на С.. От
разказа на пострадалия и на част от заобикалящите ги граждани - странични
наблюдатели, полицаите установили, че пътен инцидент с малолетната Л. Р. е
станал повод за нанесения върху Г. побой. По- късно местопроизшествието било
посетено и от екип на ОПП - СДВР, в състав свидетелите Е.С.А.и Г.И.Г., които
инициирали образуването и на преписка с оглед отработване на пътния инцидент.
След
няколко минути на мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна медицинска
помощ, които прегледали пострадалия и Л. Р.. Частният обвинител бил
транспортиран до МБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ", където му била оказана
медицинска помощ. Той бил приет в Клиниката по неврохирургия с оглед манипулация
на нараняванията му. Детето Л. Р. било откарано до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"
за преглед и консултация, въпреки липсата на видими наранявания, извън
констатираното от спешния екип ограничено по площ охлузване на глезена на
единия крак.
Изложената
по-горе фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд при
обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Отделните доказателствени материали са анализирани поотделно и в
тяхната съвкупност, интерпретирани са прецизно, правилно, обърнато е внимание
на съществуващите противоречия в доказателствата и са изложени убедителни
аргументи защо съдът е дал вяра на едни доказателства за сметка на други.
Въззивният съд изцяло споделя аргументите на първата инстанция във връзка с
оценката на доказателствата, поради което не е необходимо да ги преповтаря
отново. За пълнота на изложението обаче и с оглед наведените във въззивните
жалби доводи относно неправилно установяване на фактите по делото, настоящата
инстанция отново ще отбележи, че няма пречка показанията на пострадалия Г. да
бъдат поставени в основата на осъдителната присъда, доколкото същите не са
голословни, а убедително се подкрепят и потвърждават от други събрани по делото
доказателства, макар и с косвен характер. В показанията на пострадалия се
съдържат достатъчно факти както за времето и мястото на деянието, за обстоятелствата,
при които е било извършено, така и за неговото авторство. Пострадалият е
посочил на пристигналите на местопроизшествието служители на полицията тримата
подсъдими като извършители на деянието и същите са били незабавно задържани и
отведени в 08 РУ – СДВР. В последствие на досъдебното производство са били
извършени три разпознавания на лица, в хода на които пострадалият Г. с категоричност
е заявил, че именно подсъдимите са извършители на нанесения върху него побой. В
съдебно заседание пред районния съд пострадалия отново заявява, че тримата
подсъдими по настоящото дело са автори на упражненото върху него насилие. За
въззивния съд, подобно на районния, липсват основания да подлага на съмнение
достоверността и добросъвестността на показанията на пострадалия.
При
така установените фактически положения, въззивният съд изцяло се солидаризира с
извода на първата инстанция, че поведението на подсъдимите М.Т.И. и И.К.К. изпълва всички обективни и субективни признаци на
престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК. Посочената разпоредба представлява специален, по-тежко
квалифициран състав на престъплението "лека телесна повреда с разстройство
на здравето" по чл. 130, ал. 1 от НК и като такава, е препращаща.
Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно
деяние, следва най-напред да се изясни съдържа ли то всички признаци от
обективна и субективна страна на основния състав, и в допълнение - налице е
твърденият квалифициращ признак - престъплението да е извършено по
"хулигански подбуди".
От
обективна страна, на 07.05.2014г., около 14:00 часа, в гр.София, ж.к."Дружба",
на ул."Тирана", до магазин „Фантастико"
и срешу бл.6, подсъдимите К., С. и И., в съучастие
помежду си, като съизвършители, чрез нанасяне на удари с юмрук по лицето и
гърдите, чрез нанасяне на удари с крак в областта на главата, са причинили на Л.Г.Г. лека телесна повреда - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в травматичен кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, отоци и кръвонасядания в областта на дясна орбита и дясната страна на
лицето, повърхностни разкъсвания на лигавицата на лявата буза в областта на
7-ми долен зъб вляво, травматичен кръвоизлив от носа, кръвонасядане
в областта на левия хълбок и травматично разкъсване на лява тъпанчева
мембрана. Самостоятелно за подсъдимите К. и И. деянието е било извършено по
хулигански подбуди, доколкото нито един от двамата не е бил предизвикан от
пострадалия. В конкретния случай изпълнително деяние е осъществено чрез
действие и същото е предизвикало въздействие върху организма на пострадалия,
свързано с нарушаване на телесния интегритет в областта на лицето и тялото му,
а и до частично, макар и кратковременно изменение в отделен орган (лявото ухо),
довеждайки до промяна в неговото нормално функциониране (травматично разкъсване
на тъпанчевата мембрана, без от това да е последвало
трайно намаляване на слуха). Аргументи за този извод по отношение на деянието
съдът черпи от достигнатия при анализа на доказателствената съвкупност извод за
неговата обективна и субективна съставомерност.
Причиняването
на лека телесна повреда по един от основните състави, установен в нормата на
чл.130, ал.1 от НК, е умишлено резултатно престъпление, което се явява
довършено с настъпването на предвижданите и целените от дееца и реализирани в
обективната действителност общественоопасни последици, намиращи израз в
конкретни по своята характеристика травматични увреждания. Тази престъпна
проява е от категорията на т.нар. "комисивни
престъпления", което е видно от използваната законодателна техника при
нейното криминализиране. Специфика при същата е очертаването на самия
вредоносен резултат, при който на пострадалия са причинени анатомични
увреждания или функционални смущения извън тези, визирани в разпоредбите на чл.
128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК /тежка и средна телесна повреди/. Съгласно т.
15 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС,
при този медико-биологичен критерий "законът има предвид всички увреждания
на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота...". И по-нататък,
Върховният съд постановява: "Под разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК следва да се разбират всички увреждания, които не са
завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота".
Това становище е застъпено и в правната доктрина, поради което е налице
единомислие с догматиката: "Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма
или тъканите, както и в леки изменения на физиологичните функции извън болката
и страданието..." /Проф. д-р С. Раданов, Телесните повреди по НК на РБ,
изд. "Сиела", С., 2003 г., стр. 177, абз. 2/. Касае се за престъпление, при което съставомерният изискуем резултат може да бъде достигнат
както самостоятелно от активни телодвижения или въздържане от такива при
проявено противоправно бездействие, така и от комбинация от действие и
бездействие, като от значение се явява причинната връзка - непосредствена и
непрекъсната между поведението на едно лице и настъпилия резултат.
Непосредствен
обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. В
конкретния случай инкриминираното по делото деяние е извършено чрез действие.
Доказан
по безспорен начин се явява фактът на причинени от тримата подсъдими телесни увреждания
на свид. Г., които поотделно и в своята съвкупност
покриват един от обективните признаци на състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или накратко временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В случая са установени множество травми по
различни части на главата на пострадалия, както и по тялото му, оздравителния
процес на които е продължил недълго. Макар и за кратък период субективните
усещания на частния обвинител за болка и дискомфорт, неминуемо са повлияли
върху качеството му на живот. Изводи относно безспорността на тези факти се
черпят от показанията на пострадалия, който убедено споделя физическото си
състояние по време и след побоя, нанесен върху него, в частност оплакванията
си, свързани именно с изпитвани силни болки, следи от кръв в наранените части
на лицето, главата, тялото, в които са попаднали ударите, причинени от
подсъдимите, както и усещането за замайване и безтегловност, споделено от него.
В
конкретния случай е налице и изискуема от закона причинно-следствена връзка,
доколкото престъпният резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно
увреждане, преценен към момента на неговото настъпване, се явява обективно,
закономерно и пряко следствие от действията на подсъдимите. Причинна връзка
съществува, щом деянието е било едно от необходимите условия за проявяване на
общественоопасните последици. В случая съществува пряка обусловеност на
причинените отоци, кръвонасядания, повърхностни
разкъсвания по отделни части от лицето на пострадалия, кръвоизлив от носа и
травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, ведно
с кръвонасядането по левия хълбок, от конкретно
поведение на лицата - извършители - подсъдимите С., И. и К., насочено към
телесната неприкосновеност на пострадалия. Обективни находки в тази насока по
делото се откриват, както в показанията на всички полицейски служители,
разпитани по делото и пострадалото лице, така и в приобщената по делото съдебно
- медицинска експертиза и писмените доказателства, върху които тя се позовава,
разглеждани като едно неразривно и хармонично свързано цяло. От обективна
страна с възможните гласни доказателства и експертни заключения се фиксира
точният момент на причиняване на увреждането в процеса на проявеното от
подсъдимите поведение и механизма на възникването му.
От
субективна страна инкриминираното по делото престъпление е извършено при
умишлена форма на вина, в нейната разновидност - пряк умисъл, даденост за всеки
от тримата съучастници. В интелектуален аспект К., С. и И. са предвиждали, че в
следствие на тяхното деяние на пострадалия ще бъде причинена конкретно
обособената по своя вид лека телесна повреда, който обективен израз ще се
изпълва от множество отделни и позиционирани в различни отсеци от главата и
тялото му наранявания. Действали са и със съзнанието за общност, при която
съвкупността от отделни прояви обуславя и по-тежък резултат. Всяко от
привлечените към отговорност лица е съзнавало общественоопасния характер на
предприетото от него, изразяващо се в накърняване на обществените отношения,
които гарантират неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, като във волево отношение - пряко е целяло причиняването на телесно
увреждане. Този извод се подкрепя от целия механизъм на обективираното от
тримата противоправно поведение. Касае се за множество, добре обмислени удари,
насочени директно към главата и тялото на частния обвинител, за усилване ефекта
от които осъзнато е използвана голяма инерция и ситуацията на изненада,
доколкото Г. не е очаквал това нападение. Тези обстоятелства свидетелстват за
целенасоченост у всеки от подсъдимите, волево присъствие в създалата се
ситуация, ясно осъзнаване на поведението и закономерните негови последици.
Самият факт, че в резултат на полученото ускорение от тези удари, тялото на
пострадалия е повалено на земята и се разкриват и множество генерирани
увреждания, макар и броят им да се явява несъставомерна
за обвинението данна, придава категоричност и
осъзнатост в поведението на И., К. и С.. Липсват каквито и да било аргументи,
от които да се приеме, че действията на подсъдимите са били извън контрола на
тяхната воля, били са хаотични, непремерени. Те са имали непоколебимо участие в
създалия се конфликт, като обективно с поведението си всеки от тях е допринесъл
за постигането на причинените общественоопасни последици, изразяващи се в
установените при частния обвинител телесни увреждания. При наличието на общност
на умисъла и обективно налагащо се съучастие е без релевантно значение кои
точно от нанесените от всеки удари са генерирали травмите.
Правилно
и законосъобразно първата инстанция е приела, че инкриминираното престъпно
посегателство е извършено от подсъдимите И. и К. при наличието на
квалифициращия признак „хулигански подбуди". От гледна точка на психологията
мотивите /подбудите/ представляват осъзнат стимул, вътрешна причина, която
подтиква и движи човешкото поведение към постигането на конкретно определена
цел. Мотивите опосредяват и насочват психичните /
вътрешни/ процеси при пораждането на известни потребности или интереси с оглед
избора и реализирането на целта за тяхното задоволяване. Именно мотивите,
посредством решението и целта определят насоката и съдържанието на умисъла.
Хулиганските подбуди са иманентна част от субективната страна на престъпното
деяние в широк смисъл, като в съдебната практика са утвърдени известни критерии
за тяхното установяване. Тази квалификация ще е налице, когато деецът цели чрез
нарушаване телесната неприкосновеност на другиго да покаже явното си неуважение
към обществото, пренебрежение към господстващия в обществото морал и към
човешката личност. При нея отсъстват лични отношения между престъпника и
жертвата като вражда, завист и други подобни, а самото увреждане представлява
кулминация на извършените хулигански действия, тъй като е стимулирано или пък е
последица от тях / в този смисъл виж Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на
Пленума на ВС, т. 19, където е анализирано причиняването на убийство по
хулигански подбуди/.
В
контекста на изложените принципни разсъждения, съобразявайки инкриминираните
действия на подсъдимите И. и К., всеки от които се е насочил в кратък времеви
порядък към пострадалия и е поставил началото на безпричинно физическо насилие
върху него с отчетливи юмручни удари и ритници, без насрещна провокация от свид. Г., с което е демонстрирано показно незачитане на
установените нравствено-етични норми в общуването и неуважение към личната
чест, достойнство и телесна неприкосновеност на гражданите, е видно, че в
конкретния случай се касае именно за хулигански подбуди. Поведението на И. и К.
не може да бъде оправдано с личния мотив, водил подс.
С., доколкото при тях решаващият, подтикващ фактор за извършване на
инкриминираното деяние е именно хулиганският. От установената по делото релевантна
фактология е видно, че свид. Г. не е накърнил пряко
правната им сфера или тази на изключително близки до тях лица. Дори и да е бил
възприет неправилно като нарушител на правилата за движение по пътищата от тези
двама подсъдими, последното е налагало те да ограничат инициативата си
единствено до упражняване на сигнална функция на граждани до компетентните
органи и единствено при необходимост да реализират граждански арест, чиито
предпоставки в случая дори не са били даденост. Обстоятелството, че при ПТП е
пострадало дете на техен познат в случая се е явявало второстепенен фактор при
зараждането на тяхната мотивация. Още повече, че с оглед изложеното по- горе
разбиране за границите, в рамките на които единствено намесата им би била допусима, съдържанието на предприетото от тях разкрива
значително надхвърляне на личния мотив (в този смисъл и р. №65 от 8.03.2010г.
на ВКС по н.д.№718/2009г., I н. о., НК, ППлВС№2/1974г., т.З от мотивите,
Решение № 419/26.10.2011 г., по н.д. № 2096/2011 г. на 1-во н.о. на ВКС,
Решение № 65/2010 г., по н.д. № 718/2009 г. на ВКС, 1-во н.о., Решение
№426/29.11.2012 г., по н.д. № 1526/2012 г. на ВКС, 2-ро н.о., Решение №
85/21.02.2013 г. по н.д. № 71/2013 г. на ВКС, 1- во н.о.). Налага се
впечатление за едно доминиращо поведение, от което е видно, че И. и К. имат
усещането, че безпардонно и брутално имат право да осъждат чужди постъпки и да
отсъждат следващата се според личните им представи санкция. Като са действали
по описания начин, двамата подсъдими грубо са нарушили обществения ред и
спокойствие, а телесната повреда на Г. е била нанесена от тях по хулигански
подбуди, като по този начин всеки от двамата е целял да се покаже пред
обществото, да впечатли и смае околните чрез своята проява (в този смисъл и
Решение № 513/03.12.2013 г., по н.д. № 1850/2013 г. на 3-то н.о. на ВКС,
Решение № 475/08.04.2015 г., по н.д. № 1791/2014 г. на 2-ро н.о. на ВКС). Факт
е, че между И. и К. от една страна и пострадалия - от друга, не са съществували
лични отношения като вражда, завист, които да мотивират тяхното поведение и да
провокират неговата персонална насоченост. Не би могло да се говори и за
допусната от тяхна страна грешка в личността на лицето, по отношение на което
са причинени инкриминираните телесни увреждания, защото за тях е било
безразлично на кого нанасят удари, елиминирайки основните нравствени норми за
благоприличие, през светлата част на денонощието, на публично място и в
присъствието на други граждани (единият от които установен и като свид. Самарджиев), които са били скандализирани от дръзкото
им поведение.
Що
се отнася до характеристиките на поведението на подс.
С., въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че доминиращо в
съзнанието му и поради това изключващо признака на субективната страна
„хулигански мотиви" се явяват провокираните у него силни негативни емоции,
породени от придобитите непосредствено наблюдения от допира на тялото на дъщеря
му в корпуса на отминаващия вече лек автомобил. Без да екскулпира
вината му относно причиняването на леката телесна повреда, така посоченото
обстоятелство ясно очертава насоката на неговото поведение и изначалната му
аргументация. Касае се за демонстация на
саморазправа, провокирана от разбирането, че водачът е причинил наранявания на
детето. В същото време, обаче, така създадените у подсъдимия усещания не могат
да се коментират като проявна форма на хипотезата на
причиняване на телесна повреда в състояние на физиологичен афект. Това е така,
доколкото в случая не е достатъчно обективното установяване на генерирани
психични процеси у субекта, които да способстват състояние на силно, внезапно
настъпващо, бурно протичащо краткотрайно чувство, породено от инцидента с
детето. Тук следва да се отчете и условието, поставено дори от вещите лица в
експертното обсъждане, че с оглед личностовите
качества на самия подсъдим, дефинирани като гневливост и враждебност, той
по-лесно може да бъде възбуден и в поведението му да се основе агресия. Т.е.
прагът на търпимост е по-нисък, което, обаче, не следва да се тълкува в негова
полза. Задължително, наред с обективно установения психологичен статус към
момента на деянието (като медицински критерий), съответстващо на „силно
раздразнение", разкриващата се фактология следва да указва и налагащо се
„противозаконно действие", от което да са произтекли или е било възможно
да произтекат тежки последици за виновния или негови ближни, предприето от
пострадалия, което да е предизвикало това състояние. Тази противоправност,
обаче, следва да бъде обективна даденост, а не само да присъства като
представа, предположение в съзнанието на дееца.
Тук
следва да се коментира наличието или липсата на хипотезата на „друго тежко
противозаконно действие" с рамките на понятието, разяснени в ТР 2-93-
ОСНК. В конкретиката на случая се обосновава извод, че в поведението на частния
обвинител, предхождащо нападението от страна на С., не присъства противоправност. Последното се налага от обективните факти,
разкриващи обстановката на пътния инцидент. Съприкосновението между детето и
автомобила е настъпило очевидно към момент, в който Г. обективно не е можел да
предвиди навлизането на малолетното лице на пътното платно, още по-малко е имал
задължението да го предотврати, на което най- малкото указват мястото на удара
между двете тела, забелязано от самия подс. С. -
задна лява врата на автомобила, ниската скорост на придвижване, минималните
наранявания, констатирани по детето и внезапното му затичване, при това не от
бордюра, а от вътрешността на тротоарното пространство. Т.е., налага се извод,
че твърдяната от подсъдимия представа за ПТП и причинната връзка между
поведението на водача не са били даденост в обективната действителност, като с
оглед обстановката и собствените си възприятия за нея подсъдимият е можел да
осъзнае погрешността на своите представи, последното изводимо при преглед на
обясненията му. Поради това и той не може да се позовава на действие в
състояние на физиологичен афект (в този смисъл и т.2 от мотивите на ТР №
15/30.12.1980г., по н.д.№ 7/1980г. на ОСНК).
При
определянето на наказанията, първоинстанционният съд е оценил правилно
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства, и е
изложил убедителни доводи във връзка с индивидуализацията на наказанията.
При
служебната проверка на обжалвания съдебен акт въззивният съд констатира, че са
налице основания за неговото изменение в частта относно наложеното на подс. М.С. наказание. Горното се налага предвид
задължителните указания, дадени на съдилищата с Тълкувателно решение
№2/28.02.18 г. на ОСНК на ВКС, което, макар и прието след постановяване на
обжалваната присъда, следва да се приложи във връзка с възможността за
освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК. В конкретния
случай и спазвайки насоките в цитираното тълкувателно решение, следва да се
приеме, че независимо, че подс. М.С. вече е бил
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и не е
заплатил наложената му глоба, за събирането на която е било образувано
изпълнително производство, няма пречка по отношение на него повторно да бъде
приложен института на чл.78а от НК, тъй като вземането за първото наложено му
административно наказание – глоба, е погасено по давност /т.6 от цитираното
тълкувателно решение/ и по отношение на това санкциониране са настъпили
последици, аналогични на реабилитацията с изтичане на срока по чл.86, ал.1, т.3
от НК, което от своя страна открива възможността за ново прилагане на института
на чл.78а от НК. Подс. С. е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба с решение
на СРС по НАХД №14870/09 г., в сила от 15.06.10 г. В хода на въззивното
производство съдът е изискал справка от НАП относно това дали за събирането на
наложената глоба е било образувано изпълнително производство, както и какви
конкретни действия, и на кои дати, са били предприети за събиране на вземането.
От постъпилата справка се установява, че изпълнително производство е било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.07.10 г. Единствените
действия, които са били извършени по изпълнителното производство, са налагане
на обезпечителна мярка - запор на МПС с постановление от 22.02.17 г. и
насрочване на опис на запорираното МПС за 10.01.19 г.
Образуването на изпълнително производство за събиране на наложената глоба,
съгласно чл.82, ал.5 от НК, изключва възможността за прилагане на абсолютната
погасителна давност по чл.82, ал.4 от НК за събиране на глобата. Разпоредбата
на чл.82, ал.5 от НК, обаче, не изключва прилагането на обикновената давност за
събиране на глобата по чл.82, ал.1, т.5 от НК – това следва както от буквалната
редакция на разпоредбата, която препраща изрично само към чл.82, ал.4 от НК,
така и от насоките в тълкувателното решение /т.4 - „Разпоредбата на чл.82, ал.5
от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага
и при образувано изпълнително производство“/. В контекста на изложеното, следва
да се прецени дали във връзка събирането на наложената глоба е изтекъл срока на
обикновената погасителна давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК, който е две години.
Съгласно чл.82, ал.3 от НК, обикновената давност се прекъсва с всяко конкретно
действие, предприето за изпълнение на наказанието /в случая – за принудително
събиране на глобата/ и след завършването на това действие, започва да тече нов давностен срок. Такова действие в настоящия случай се явява
издаването на изпълнителен лист на 05.07.10 г. и след това действие започва да
тече нов давностен срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК от
две години. Този срок изтича на 05.07.12 г. През него не са извършени нови
действия за принудително събиране на глобата, поради което на 05.07.12 г.
глобата, наложена по НАХД №14870/09 г. на СРС, е погасена по давност
/извършените действия по принудително изпълнение на 22.02.17 г. и 10.01.19 г.
не водят до различен извод, тъй като към момента на тяхното извършване глобата
вече е била погасена по давност/. След погасяването по давност на 05.07.12 г.
на вземането за наложената глоба, започва да тече срок за реабилитация по
чл.86, ал.1, т.3 от НК /в този смисъл - т.6 от тълкувателното решение/ и
въпросният срок е изтекъл на 05.07.13 г. След тази дата последиците от
наложеното административно наказание глоба са заличени ex lege и
няма пречка институтът на чл.78а от НК да се приложи отново. Деянието, предмет
на настоящото дело, е извършено на 07.05.14 г. т.е. след като по отношение на подс. С. са настъпили последиците на реабилитацията във
връзка с първото наложено административно наказание глоба и подсъдимият, към
посочената дата, се счита за неосъждан и несанкциониран на основание чл.78а от НК, поради което по настоящото дело следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. По отношение на размера на
наказанието, въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, че
същият следва да се определи около средния, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства т.е. в размер на 2 500 лв.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334, т.3 и чл. 337, ал.1, т. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда
на Софийски районен съд, НО, 2 с-в от 04.04.2017 г. по НОХД № 11950/14 г. в
санкционната й част относно наложеното на подс. М.Р.С.
наказание, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
за извършеното престъпление по чл.130,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин
лева/.
ПОТВЪРЖДВА присъдата в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.