Решение по дело №620/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 268 ДОПК вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба с вх. номер 3827 от 22.05.2023г., подадена от А. К. И., срещу Решение с номер 106 от 09.05.2023г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, като се моли административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на административния орган с указания по приложението на закона.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение е била оставена без уважение като незаконосъобразна жалба с вх. номер 66-22-833 от 27.04.2023г. срещу разпореждане с изх. номер [рег. номер]-137-0003341 от 12.04.2023г., издадено от Н. В. – главен публичен изпълнител в ТД НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което е разпореден отказ за погасяване по давност на следните вземания:

• Задължения по НП с номер 1004 от 03.05.2017г. в размер на 30,00 лв.;
• Задължения по НП с номер 16-1253-001610 от 08.12.2016г. в размер на 2310,00 лв.;
• Задължения по НП с номер 16-1253-001703 от 08.12.2016г. в размер на 200,00 лв.;
• Задължения по НП с номер 1699 от 21.11.2019г. в размер на 50,00 лв.;
• Задължения по НП с номер 16-1253-001702 от 10.08.2016г. в размер на 2030 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че неправилно органът е преценил, че разпореждането за присъединяване на задължения за всяко едно от посочените по-горе наказателни постановления е действия по принудително изпълнение, което прекъсва давността, защото не е насочено срещу имуществото на длъжника и не цели удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане, а има за цел единствено прибавяне на други изискуеми и ликвидни държавни вземания във висящо изпълнително дело, за което е налице валидно изпълнително основание.

Ответникът – Директор на ТД НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, излага становище в следния смисъл: Жалбата е неоснователна. Правилно административният орган е приложил закона и в частност чл. 82 ЗАНН, като е посочил, че абсолютната давност не се прилага по отношение на посочените от жалбоподателя задължения, доколкото в двугодишен срок от влизането в сила на наказателните постановления, за задължения, които са установени с тях, е образувано изпълнително производство по реда на ДОПК. Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният административен акт е приложен на л. 14 от делото. Установява се, че същият е издаден от В. Н. – директор на ТД НАП Пловдив, във вр. с жалба от 27.04.2023г., подадена от А. И. срещу Разпореждане от 12.04.2023г., издадено от Н. В. – главен публичен изпълнител в ТД НАП Пловдив. В него е посочено, че издаденото Разпореждане от 12.04.2023г. е правилно, с оглед приложимостта на чл. 82 ЗАНН и чл. 171, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че за разлика от общия давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, който е с продължителност от 5 години, общият давностен срок за глобата е две години, като същият се прекъсва с всяко действие, извършено от компетентните органи, насочено към изпълнение на наложеното наказание. Абсолютният давностен срок за глобата е три години, като същият не се прилага, когато за събирането й в срока по чл. 82, ал. 1 ЗАНН е образувано изпълнително производство. Изложено е, че задълженията на жалбоподателя са предадени за принудително изпълнение в рамките на две години от датата на влизане в сила на същите тези постановления, поради което спрямо тях не е приложима нормата на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Жалбоподателят погрешно е посочил, че НП с номер 1004 е издадено на 03.05.2015г., а в действителност е издадено на 03.05.2017г. С разпореждане за присъединяване с изх. номер [рег. номер]-105-0272256 от 09.11.2017г. публичният изпълнител е присъединил задължението към образуваното за други публични задължения на жалбоподателя изп.д. с номер 26010030195/2001г. по описа на Дирекция „Събиране“ на ТД НАП Пловдив на осн. чл. 217, ал. 2 ДОПК. В рамките на две години от влизане в сила на НП публичният изпълнител е предприел действия по принудително изпълнение, с които е прекъснал общата двугодишна давност по чл. 82 ЗАНН – издал е постановление за налагане на обезпечителни мерки, изпратил е запорно съобщение. С получаване на запорното съобщение фактическият състав по налагане на запора се счита за осъществен, съгласно чл. 202, ал. 3 ДОПК. Давността в случая е била прекъсната с първото изпълнително действие – издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки. След това е била прекъсната на 03.12.2021г. и на 02.02.2023г. Административният орган е приел още, че с присъединяване на останалите задължения на жалбоподателя към образуваното изпълнително дело по реда на ДОПК – нормата на чл. 82, ал. 3 ЗАНН не се прилага.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне обжалваният административен акт е бил връчен на жалбоподателя на 16.05.2023г.

Установява се от разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, изпратено от ТД НАП Пловдив, офис Хасково, до Кей Би Си Банк България, че поради задължения на А. И. по ид. с номер 26010030195 от 2001г. и издадени запорни съобщения от 05.06.2018г. и 03.12.2021г. и постановления за налагане на обезпечителни мерки към тях, е разпоредено незабавно след получаване на документа да се прехвърлят наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника суми, в размер на 4886,65 лв. по сметката на ТД на НАП Пловдив.

Установява се от постановление за налагане на обезпечителни мерки от 05.06.2018г., че спрямо А. И., по изп.д. с номер 26010030195/2001г., е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление. На същата дата е изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк България. На 19.12.2019г. е изпратено до банката разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. На 03.12.2021г. отново е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки спрямо лицето А. И..

По делото са приложени процесните наказателни постановления, от които се установява, че:

• НП с номер 16-1253-001703 от 08.12.2016г. е издадено на А. И. за това, че е управлявал ППС без да е правоспособен водач. Наложена му е била глоба от 200,00 лв. НП е било получено от адресата на 02.02.2017г.;
• НП с номер 16-1253-001702 от 10.08.2016г. е издадено на А. И. за това, че без свидетелство за управление на ППС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или друго упойващо вещество, управлявал е ППС без преминат ГТП и не е носил свидетелство за регистрация на управляваното от него ППС. Наложена му е глоба в размер на 2030 лв. НП е било получено от адресата на 07.02.2017г.;
• НП с номер 16-1253-001610 от 08.12.2016г. е издадено на А. И. за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, както и е управлявал МПС след като СУМПС е било отнето. Наложена му е глоба в размер на 2310,00 лв. НП е било получено от адресата на 07.02.2017г.;
• НП с номер 1004 от 03.05.2017г. е било издадено на А. И. за това, че е лицето е загубило личната си карта. Наложената глоба е в размер на 30,00 лв. Получена е от лицето на 03.05.2017г.;
• НП с номер 1699 от 21.11.2019г. е издадено на А. И. за това, че на 22.10.2019г. е извършвал действия, противни на добрите нрави и обществения ред, като вдигал шум, с което смущавал нощната тишина и спокойствието на гражданите в съседство. Наложено му е наказание в размер на 50 лв. – глоба. НП е влязло в сила на 19.02.2020г.

Във връзка с образуваното изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив на 09.11.2017г. е издадено разпореждане за присъединяване на публичния взискател към изпълнителното дело за вземането по [рег. номер] 03.05.2017г. На 03.05.2017г. също е било издадено разпореждане за присъединяване на вземанията по НП с номер 16-1253-001703 от 08.12.2016г., НП с номер 16-1253-001702 ОТ 10.08.2016г. и НП с номер 16-1253-001610 от 08.12.2016г. На 08.12.2020г. е издадено разпореждане за присъединяване по делото и на вземането по НП с номер 1699 от 21.11.2019г.

В хода на производството жалбоподателят А. И. е починал. В тази връзка като негов наследник, следователно жалбоподател, е конституирано лицето К. А. О.. Същото е било конституирано и като страна по изпълнително дело с номер изп.д. с номер 26010030195/2001г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена от А. К. И. на 22.05.2023г. Обжалваният административен акт е получен от жалбоподателя на 16.05.2023г. Следователно е спазен срокът за обжалване, уреден в чл. 268 ДОПК. Актът е с адресат А. И., т.е. страната се явява такава със засегнати права и с правен интерес от обжалването му, поради което жалбата е редовна.

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички.

Компетентността в административноправния смисъл обхваща както кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, както и от делегация на по-горестоящ орган. В настоящия случай Решение с номер 106 от 09.05.2023г. е издадено от В. Н. – директор на ТД НАП – Пловдив. Ноторно известен факт е, че към датата на издаване на административният акт лицето е заемало длъжността на директор на ТД НАП – Пловдив. Предвид разпоредбата на чл. 268 ДОПК именно той има законово право да издава актове по реда на чл. 267 ДОПК, с оглед на разпоредбата на чл. 266 ДОПК. Следователно обжалваният акт е издаден от компетентен орган.

Неспазването на установената форма е второто основание за оспорване на индивидуалните административни актове. Когато актът се издава в писмена форма, трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е да е мотивиран. В чл. 59 АПК изчерпателно е посочено съдържанието на индивидуалния административен акт, за да се приеме, че е спазена неговата форма. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Конретното обжалвано решение съдържа всички възможни и необходими реквизити, с оглед неговия характер, поради което съдът намира, че формата е спазена.

Третото основание за оспорване е същественото нарушение на административнопроизводствените правила. В чл. 35 АПК е посочено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Производството пред административният орган е започнало чрез подаване на възражение от А. К. И. на 16.03.2023г., в което лицето е посочило, че на осн. чл. 171 ДОПК, поради изтекла погасителна давност, са погасени публичните вземания по издадените [рег. номер] 03.05.2017г., НП с номер 16-1253-001703 от 08.12.2016г., НП с номер 16-1253-001702 от 10.08.2016г., НП с номер 16-1253-001610 от 08.12.2016г. и НП с номер 1699 от 21.11.2019г. В тази връзка Н. В. – главен публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив е издала разпореждане, с което е отказала да прекрати поради изтекла погасителна давност вземанията, предмет на ИД с номер 26010030195/2001г., основани на посочените по-горе наказателни постановления. В своите мотиви органът е посочи, че в двугодишен срок от влизане в сила на НП вземанията по тях са били присъединени по изпълнителното дело, с което давността се е прекъснала, а след това са извършени други изпълнителни действия, които също са прекъсвали погасителната давност и след това е започвала да тече нова такава. Разпореждането е било обжалвано в срок пред по-горестоящия орган, който всъщност е постановил обжалваният пред настоящия съдебен състав акт.

Чл. 82 ЗАНН урежда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Ал. 2 на същият член сочи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. По – нататък, в чл. 3 и чл. 4 от тази разпоредба законодателят е уточнил, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, но тази разпоредба не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 (т.е. в двугодишен срок от влизане в сила на акта) е образувано изпълнително производство.

По настоящото дело се установи, че НП с номер 16-1253-001703 от 08.12.2016г. било получено от адресата на 02.02.2017г. НП с номер 16-1253-001702 от 10.08.2016г. е било получено от адресата на 07.02.2017г. НП с номер 16-1253-001610 от 08.12.2016г. е било получено от адресата на 07.02.2017г. НП с номер 1004 от 03.05.2017г. е били получено от адресата на 03.05.2017г. НП с номер 1699 от 21.11.2019г. е влязло в сила на 19.02.2020г.

Разпореждането за присъединяване на вземането по [рег. номер] 03.05.2017г. към изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив е издадено на 09.11.2017г., т.е. преди изтичане на двугодишен срок от влизане в сила на акта. Разпореждането за присъединяване на вземането по НП с номер 16-1253-001703 от 08.12.2016г., НП с номер 16-1253-001702 от 10.08.2016г. и НП с номер 16-1253-001610 от 08.12.2016г. към изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив е издадено на 03.05.2017г., т.е. преди изтичане на двугодишен срок от влизане в сила на актовете. Разпореждането за присъединяване на вземането по НП с номер 1699 от 21.11.2019г. към изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив е издадено на 18.12.2020г., т.е. преди изтичане на двугодишния срок от влизане в сила на акта. С оглед на изложеното чл. 82, ал. 3 ЗАНН е неприложим в настоящата хипотеза, доколкото разпореждането на главния публичен изпълнител за присъединяване на вземане към вече образувано изпълнително дело има характер на образуване на изпълнително производство по смисъла на чл. 82, ал. 4 ЗАНН.

Чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Отговор на въпроса кои действия са такива по принудително изпълнение намираме в ТР 2/2013г. ОСГТК. Съгласно изложеното в решението може да се посочи, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 05.06.2018г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от главния публичен изпълнител на ТД НАП Пловдив по изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Райфайзенбанк“ по отношение на длъжника А. К. И.. Това е първото изпълнително действие, което е прекъснало изтичане на давността по процесните четири наказателни постановления. Действието е извършено преди изтичане на двугодишния срок от влизане в сила на наказателните постановления. От 05.06.2018г. е започнала да тече нова давност.

Същата е била прекъсната с издаване на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 19.12.2019г., издадено от главния публичен изпълнител на ТД НАП Пловдив и изпратено до „Райфайзенбанк“ България, с което е разпоредено незабавно след получаване на разпореждането да се прехвърлят наличните към датата и часа на запора, както и последващо постъпващите по сметките на А. И. суми, дължими по изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив. Безспорно това действие представлява такова по принудително изпълнение и прекъсва погасителната давност на вземанията, доколкото видно от известие за доставяне на л. 35 от делото, същото е получено от банковата институция на 06.01.2020г.

Отново преди изтичане на две години от този момент е издадено ново постановление за налагане на обезпечителни мерки. Датата на издаването е на 03.12.2021г. С него публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Райфайзенбанк по отношение на длъжника А. К. И.. От този момент е започнала да тече нова давност и по отношение на петото наказателно постановление – [рег. номер]/21.11.2019г.

На 02.02.2023г. отново е издадено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, адресирано до „Кей Би Си Банк България“, с което е разпоредено незабавно след получаване на разпореждането да се прехвърлят наличните към датата и часа на запора, както и последващо постъпващите по сметките на А. И. суми, дължими по изпълнително дело с номер 26010030195/2001г. по описа на ТД НАП Пловдив. На 03.02.2023г. съобщението е било получено от банковата институция и давността е била прекъсната.

Като извод от изложеното до тук може да се посочи, че към момента на подаване на първоначалното искане на жалбоподателя да бъдат отписани задълженията му по процесните наказателни постановления – 16.03.2023г. липсва основание да се приеме, че публичните вземания са погасени по давност.

Съобразявайки всички факти и обстоятелства, относими към съответния казус, административният орган не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Административният акт е издаден в съответствие със закона и по своето съдържание. Същият не е засегнат от порока материална незаконосъобразност. Материалната незаконосъобразност обхваща нарушенията на материалноправните разпоредби относно съдържанието на акта, т.е. разпоредбите, постановяващи как трябва да се реши по същество поставения пред административния орган въпрос. Изводът от гореизложеното е, че при издаване на обжалвания административен акт, административният орган е издал същия при спазване на законовите разпоредби.

Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и направеното искане в тази насока в полза на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

 

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. номер 3827 от 22.05.2023г., подадена от А. К. И., [ЕГН], срещу Решение с номер 106 от 09.05.2023г. на Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. номер 66-22-833 от 27.04.2023г. по регистъра на ТД НАП Пловдив, подадена от А. К. И., [ЕГН], срещу Разпореждане с изх. номер [рег. номер]-137-0003341 от 12.04.2023г., издадено от Н. В. – главен публичен изпълнител в ТД НАП Пловдив.

 

ОСЪЖДА К. А. О., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], ***, като наследник на А. К. И., [ЕГН], да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 268 ДОПК.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.