№ 3918
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100507115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № ********* от 09.03.2021 г. по гр. дело № 57654/2019 г.
на Софийски районен съд, ГО, 178 състав, съдът е осъдил на основание чл.
411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. *******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със съдебен адрес; гр. София, бул. „*******, на основание чл. 411
КЗ, сумата от 491,82 лв. - главница, представляваща незаплатен остатък по
регресна претенция след заплащането от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение по преписка за щета № *********/07.08.2017 г., във връзка с
настъпило на 04.08.2017 г. ПТП между товарен автомобил „Нисан Навара“
peг. № ******* ВВ и лек автомобил „Мицубиши Колт“ с peг. № ******* по
вина на водача на л.а. „Мицубиши Колт“, отговорността на който е
застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ведно
със законната лихва от 09.10.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/
до окончателното изплащане на главницата/, както и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 97,41 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.10.2017 г. до
08.10.2019 г /до датата на подаване на исковата молба/, като е отхвърлил
иска за главница за сумата над 491,82 лв. до пълния претендиран размер от
549,10 лв. и иска за лихва за забава за сумата над 97,41 лв. до пълния
1
претендиран размер от 109,07 лв.
Със същото решение ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на
„Д.З.“ АД сумата от 492,32 лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, а „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД сумата от
15,71 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение в УВАЖИТЕЛНАТА МУ
ЧАСТ е останал ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, който, чрез процесуалния
си представител юрк. Т. Т., го обжалва с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. По-конкретно поддържа, че механизма на ПТП не е
установен по категоричен начин. Заявява, че свидетелските показания били
разнопосочни, двустранния констативен протокол не бил попълнен коректно,
поради което счита, че е налице поне съпричиняване на настъпилото ПТП.
Жалбата съдържа доказателствено искане, съдът служебно да изиска
информация от Столична община за пътната маркировка в района, където е
настъпило ПТП, което е оставено без уважение от настоящият съдебен състав,
като преклудирано. Искането към въззивната инстанция е да отмени
решението изцяло, евентуално да се намали присъденото обезщетение.
Претендира разноски и адв.хонорар.
Въззиваемата страна – „Д.З.“ АД, оспорва въззивната жалба в писмен
отговор от 31.05.2021 г. По-конкретно поддържа, че процесното ПТП е
настъпило по вина на застрахования при ответника водач М.К., което е
установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Искането към въззивната инстанция е решението да се потвърди. Претендира
разноски и юрк.възнаграждение.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца, е
влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен, при
правна квалификация чл. 411 от КЗ за дължимост на сумата от 549,10 лв. -
2
главница, представляваща незаплатен остатък по регресна претенция след
заплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение по преписка
за щета *********/07.08.2017 г., във връзка с настъпило на 04.08.2017 г. ПТП
между товарен автомобил „Нисан Навара“ peг. № ******* ВВ и лек
автомобил „Мицубиши Колт“ с peг. № ******* по вина на водача на л.а.
„Мицубиши Колт“, отговорността на който е застрахована със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ведно със законната лихва от
09.10.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане на главницата./ и сумата от 109,07 лв. - обезщетение за забава за
периода от 26.10.2017 г. до 08.10.2019 г.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, а именно: представения по делото двустранен констативен
протокол за ПТП № 59479 от 04.08.2017 г., опис-заключение за вреди на
МПС, както и неоспореното от страните заключение на САТЕ, се установява,
че на 04.08.2017 г. в гр. София, на бул. „Обелско шосе“ е настъпило пътно-
транспортно произшествие между товарен автомобил „Нисан Навара“ peг. №
******* ВВ и лек автомобил „Мицубиши Колт“ с peг. № ******* по вина на
водача на л.а. „Мицубиши Колт“, който не осигурил предимство на движещия
се от дясно т.а. „Нисан Навара“. Вследствие на инцидента автомобил „Нисан
Навара“ бил повреден.
За настъпилото ПТП е съставен и подписан двустранен констативен
протокол за ПТП № 59479 от 04.08.2017 г., в който са описани
обстоятелствата по настъпването му. Съгласно протокола виновен за ПТП е
водачът на лек автомобил „Мицубиши Колт“ с peг. № ******* – М.К..
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло
с останалите писмени доказателства, събрани по делото, както и от
заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ, която установява,
че вредите, обезщетени от ищеца са идентични и се намират в причинна
връзка с ПТП. Вещото лице заключава, че с оглед описаното в протокола за
ПТП, /който се ползва с материална доказателствена сила/ произшествието
е настъпило при следния механизъм – на 04.08.2017 г. в 14:50 гр.София, лек
автомобил Мицубиши Колт с рег.№ *******, управляван от М.К. , се движи
по бул.Обелско шосе и в района на Метростанция Обеля отнема
предимство на дясностоящия и движещ се в същата посока товарен
автомобил Нисан Навара с рег.№ ******* ВВ, вследствие на което настъпва
ПТП с материални щети. Според експерта към датата на ПТП действителната
3
стойност на щетите по автомобила възлиза на 1040,92 лв. с ДДС.
Механизма на ПТП е установен и от показанията на разпитания пред
СРС свидетел Симеонов, които съдът кредитира като обективни. Същият
свидетелства, че водачът на застрахования при ответника автомобил
извършил маневра завой на ляво, подминал другия автомобил отдясно,
спазвайки границите на лентата си, но другият водач извършил маневра за
връщане в дясната лента, където настъпил и сблъсъка.
По делото не се спори, а от представената фактура № 24274 от
24.08.2017 г. се установява, че ищецът „Д.З.“ АД е заплатило сумата от
1 098,20 за щети по лек автомобил Нисан Навара на „М.“ ЕООД, къде е
отремонтиран увредения автомобил. Със заплащането на сумата от 1 098,20
лева, застрахователят „Д.З.“ АД е изпълнило задължението си по договора за
имуществена застраховка „Каско“ за изплащане на обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ангажирането на отговорността по чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния казус са доказани
предпоставките за основателност на иска по чл. 411 от КЗ , а именно:
наличието на валидно имуществено застраховотелно правоотношение между
застрахователя-ищец и увредения по застраховка "Каско на МПС"; наличие
на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на виновния
водач, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и
претърпените от застрахования вреди (настъпването на застрахователното
събитие – увреждане на осигуреното имущество); възстановяване на вредите
от застрахователя.
Спорния въпрос по делото е за механизма на ПТП и размера на
дължимото на ищеца регресно обезщетение, претендирано въз основа на
настъпила суброгация по чл. 411 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. Реално претърпените вреди се съизмеряват с действителната
стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към
4
момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид (при
тотална щета), респективно средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда, като не следва да се приспадат суми за
овехтяване.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил "Нисан Навара" с рег. №
******* ВВ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1
040,92 лв с ДДС. Изчислената именно по този начин стойност съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната
марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя
е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд.
Доколкото е било налице направено частично плащане по регресната
претенция от страна на ответника за сума в размер на 564,10 лв., то правилно
първостепенния съд е уважил иска за сумата от 491,82 лв.
И пред настоящата съдебна инстанция останаха недоказани
възраженията на въззивника ответник за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, доколкото не се
ангажират доказателства същия да е нарушил правилата на ЗДвП или с
поведението се да е допринесъл за реализиране на ПТП.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Гореописаното задължение на ответното дружество няма определен
падеж за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга страна чл.
412, ал. 3, т. 1 КЗ предвижда, че застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" следва да изпълни задължението си по
предявената претенция в тридесетдневен срок от представяне от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на всички относими към
конкретния случай доказателства. Следователно изпълнението от страна на
ищеца на задължението му по чл. 412, ал. 1 КЗ има характер на покана за
плащане, като застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
изпада в забава след изтичане на тридесет дни, считано от получаване на
поканата. От представената покана, съдържаща входящ номер на ответника се
установява, че същата е отправена и получена от ответника на 25.09.2017 г.,
т.е. считано от 26.10.2017 г. ответното дружество е изпаднало в забава.
Поради изложеното настоящият състав намира, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата от 97,41 лв., представляваща обезщетение за забава за
5
периода от 26.10.2017 г. до 08.10.2019 г. върху сумата от 491,82 лв.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100
лв., представляващи юрк. възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ********* от 09.03.2021 г. по гр. дело №
57645/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 178 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. *******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
сумата от 100 лв. – юрк.възнаграждение.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца, е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6