Решение по дело №1995/2016 на Окръжен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№               /             2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав  в публично заседание   на  14.11.2016г. в състав 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :       КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                           АНДОН ВЪЛКОВ -мл.с.

 

 

секретар : Г.С.

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. д. № 1995 по описа за  2016г.

 

Производството е  образувано по въззивна жалба на „Бяла мениджмънт“ ЕООД, представлявано от М.Р.Н., чрез адвокат М. Б., срещу решение № 3213 / 12.08.2016г. постановено по  гр.д.№ 12491/ 2015г.  от Варненски районен съд-  ХVІс. , с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д.В.К., извършено със заповед № 6/ 13.08.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ,   същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- домакин сграда, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ , и в негова полза е присъдено обезщетение в размер на 5246.07лв., за периода на оставането му без работа , считано от датата на уволнението за период от шест месеца, на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, и обезщетение в размер на 603.52лв., за неизползван  отпуск / 16 дни / към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 224, ал.1 ГПК,  съдебно-деловодни разноски.

С жалбата се излагат  възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановяването му  при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и доводите на страните , с оглед правилата на  формалната и правната логика.      

Твърди, че заповедта е издадена съобразно изискванията на чл.193 , ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ след като са приети и съобразени писмените обяснения на служителя, и посочва конкретно основанията за налагане на дисциплинарното наказание-  допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. В процеса е установил отсъствието на ищеца в два последователни дни, както и други нарушения, извършени от него, и тези обстоятелства не са оспорени чрез насрещни доказателства. Счита, че   наказанието е наложено по критериите на чл.189, ал.1 от КТ  съобразно конкретните обстоятелства.

По същество поддържа искане за отмЯ. на решението  и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- Д.В.К., чрез адвокат Н.Д., представя писмено становище в срока по чл. 263 ГПК. Оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят разноските , направени за настоящото производство.

Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценявани по реда на чл. 269 ГПК и чл.235,ал.2 от ГПК, констатира:

Спорът е трудов, породен от прекратяване на възникнало трудово правоотношение между ищеца Д.В.К. и ответното дружество със заповед № 6 от 13.08.2015г., на основание чл. 190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ, във вр. чл. 187, т.1, т.3 и т.10  във вр. чл.188, т.3 от КТ. Заповедта е връчена срещу подпис на 13.08.2015г.

При прекратяване на ТПО  Д.К. е заемал длъжността „домакин,сграда“, код по НКПД 51530001,  по сключен трудов договор № 001/ 22.10.2013г. за неопределен срок. Договорът определя основно трудово възнаграждение и  редовно работно време- 40 часа седмично, при необходимост и по съгласие на работника извънреден труд в допустимите от закона граници, клаузи за ползван отпуск , изменение, допълнение и прекратяване на трудовото правоотношение. Представена е длъжностна характеристика, определяща задълженията и отговорностите му като домакин.

Ищецът  оспорва заповедта като незаконосъобразна на посочените основания за прекратяване на трудовия договор.  Твърди, че не е отсъствал от работното място на 23.06./ 24.06. 2016г., никога не е имал фиксирано работно време , но поради ограничен персонал е извършвал и други дейности, различни от включените в длъжностна характеристика. По отношение на останалите твърдени нарушения на трудовата дисциплина, не оспорва, че е отсъствал за дезинфекция на хотел „ Жасмин“, но това е станало след работния ден. Няма задължение да упражнява контрол за спазване на работното време от други служители, конкретно за И. Т.-камериерка, и не носи отговорност за неизпълнение. В допълнение посочва, че дори да са допуснати нарушения, те са извършени „невиновно“   при  дадени обстоятелства,  и не отговарят на тежестта на наложеното наказание.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва всички възражения срещу заповедта. Твърди, че ищецът не се явил на работа през посочените  работни дни, не е информирал работодателя за своето отсъствие и не е дал обяснение за причините. Установени са и други случаи на неявяване на работа- на 01.06.2015г. К. е извършвал дезинфекция в хотел „ Жасмин“ съгласно сключен договор между „ ПМП Брад“ ЕООД и ЕТ „ Звъника- Георги Стоянов“ ,  участвал е в обработката на други хотели през работно време. Оспорва ищецът да е извършвал дейности, различни от посочените по длъжност. Допълнително и срещу отделно заплащане е провеждал организирано посрещане на собствениците и гостите, зазимяване на обекти, но след предварителна уговорка със съответните лица.

 

 

По спорните факти и обстоятелства :

Заповедта отговаря на формалните и съдържателни изисквания на чл.335, ал.1 КТ и чл. 195 ,ал.1 КТ.

Преди налагане на наказанието „ уволнение“ работодателят е изискал обяснения от ищеца с две покани, връчени  съответно на  28.07.2015г. относно  отсъствията на К. от работа на 23.06.2015г. и на 24.06.2015г., и  на 10.08.2015г. във връзка със задължението му да упражнява контрол върху служителите в комплекса. За неизпълнението на това задължение се е позовал на констатирано нарушение  през м.юни 2015г. когато И. Т. / камериерка/ е извършвала  почистване на друг обект между 13.00ч. и 15.00ч.

В депозираните писмени обяснения ищецът е посочил, че на 23.06.2015г. в 19.00ч. е получил обаждане от съседи, че  баща му  е зле и се наложило да бъде отказан до спешения център, където е приет за лечение, останал в болницата до сутринта. На 24.06.2015г. се прибрал в комплекса между 10-11часа. Не е информирал за отсъствието си през нощта, защото преценил, че това няма да попречи на работния процес.

С представените обяснения на 11.08.2015г. е посочил, че извън работно  време извършва дейност като услуга, без сключен договор. Дезинфекцията на хотел „Жасмин“ е проведена след 21.00ч., когато в хотела има охрана.  Няма допуснати нарушения от И.Т. / камериерка/ в периода от 22-26.юни 2015г., тъй като  работното й време е съобразено с работа на открито през по-хладните часове на деня, и с право на почивката  от 13.00ч. до 15.00ч. / 7.30-13.00, 15.00-17.30/. Представил е и обясненията Т. изпълняваща длъжността„камериерка“в комплекса.

 

Предмет на установяване в настоящото производство са фактическите основания на уволнението- изброените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, които са мотивирали  работодателя да издаде заповед по чл.192,ал.1  във връзка с  чл.188, т. 3 от КТ.  В образуваният спор по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ  ответникът носи доказателствена тежест да проведе пълно и главно доказване, че обстоятелствата посочени в заповедта действително са настъпили, представляват дисциплинарни нарушения, при които издадената заповед се явява законосъобразна и мотивирана. 

За установяване на спорни обстоятелства са допуснати по двама свидетели на страните, приети са представените писмени доказателства. Заключението на допуснатата ССЕ определя обезщетенията по размер, съобразно данните за получавано месечно трудово възнаграждение и  неползван  годишен отпуск  към датата на прекратяване на ТПО/.

Относно допуснатото нарушение на чл. 190, ал.1, т.2 от КТ- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, съответно 23.06.2015г. и 24.06.2015г., не са представени убедителни доказателства.

Разпитани са  свидетелите Й. Ф. и Б. Е., които за посочения период се намират в комплекса, познават Д.К. като „ иконом на сградата“. Свидетелят Ф. пристигнал на 22.06. / 2015г./ и като член на УС  поискал да се информира за служителите и тяхната дейност. Попитал Я. / св. Я. А./ къде е управителят на сградата и разбрал, че е във Варна и ще  дойде на следващия ден.на 24-ти се появил между 16-17.00ч., като пояснява, че видял колата му от неговото жилище, но не е осъществил среща / кореспонденция/ с ищеца.  Свидетелят прави заключение, че К. не бил на работа „почти два дни“, и обобщение “ той по принцип идва за много кратко и си тръгва веднага“. Твърди също, че виждал ищеца на друга работа през миналата седмица / с.з. на 113.07.2016г./ , когато се разхождал със семейството си. Неговите показания не са убедителни за фактите, които обсъжда , доколкото не става ясно дали се базират на личните му впечатления или са повлияни от други лица.

Вторият свидетел Б. Е.  твърди, че всяко лято пребивава в комплекса, случвало се по няколко пъти да търси М. / К./ и да него открива. Показанията му са общи, не съдържат информация за релевантни факти.

Свидетелите на ищеца- Я. А. и И. Т.,  бивши служители в дружеството, имат преки впечатления от дейността в комплекса. Свидетелката А. е работила до август 2015г. като технически сътрудник, от 09.00ч до 17.00ч , осигурявала е комуникация между гостите и  К.. Твърди, че М. нощувал в комплекса , имал обособен офис, и отговарял фактически за всичко. През миналото лято- юни,  се наложило да отсъства един ден до обяд , защото имал проблем с баща си. Бил потърсен от г-н Ф. , който дошъл на бара и попитал къде е М., а свидетелката му обяснила. Ищецът се върнал около 13.00ч., но не било подходящо време да се срещат, а после г-н Ф. не изразил желание да се свърже с него.

Свидетелката И. Т. е работила като камериерка в комплекса от април до септември, а през последната година / 2015г./ замествала Я. всяка неделя. Сутринта К. разпределял задачите, когато имало нещо спешно трябвало да се свърши. Имал работно място, но  бил постоянно ангажиран- наблюдавал градината, басейн, когато собствениците искали нещо трябвало да се отзове, ако има пропуски- да се отстранят. Знае, че   К. бил вдигнат през нощта защото имал проблем с баща си, и на другия ден се прибрал по обяд.

Изложеното от фактическа страна не обосновава категоричен и непротиворечив извод, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в отсъствието му от работа два последователни дни.   Обстоятелството, че не е бил в комплекса, когато е бил потърсен не се оспорва, както и конкретната причина. Тези обстоятелства обаче не покриват фактическия състав на нарушението по чл. 190, ал.1 т.2 от КТ, тъй като неявяването на работа не е установено в два последователни дни и  в рамките на пълното работно време. Нещо повече, съгласно трудовия договор работното време е редовно 40  часа седмично,  с възможност да бъде полаган извънреден труд, т.е. в неуточнени часови граници, което е изисквало от ищеца да бъде на разположение на гостите, когато това е необходимо.

Напълно недоказани са останалите посочени в заповедта нарушения. Не е установено отсъствие на ищеца на 01.06.2015г. по повод дезинфекция на друг обект в работно време, както и неупражнен контрол върху служител на дружеството , който е извършвал дейност на друго място между 13.00ч. и 15.00ч.

Няма данни за прояви на неуважение към  управителя- д-р Н., и разпространяване на твърдения, които не отговарят на истината. Доколкото липсват твърдения за конкретни прояви на ищеца и не са дадени писмени обяснения от негова страна, тези обстоятелства са извън предмета на доказване. Заповедта съдържа субективна оценка за действия, които не са обосновани със заповедта или в друг документи, предхождащ нейното издаване.

Съдът преценява обжалваната заповед като незаконосъобразна поради необоснованост на фактически основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Съобразно този извод предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 КТ са доказани по основание и следва да бъдат уважени.

По отношение на уважените искови претенции, с основанието по  чл. 344, ал.1, т.3 във  връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, и чл. 224, ал.1  от КТ, не са изложени възражения. Исковите претенции са доказани по основание и в размерите, определени от заключението на ССЕ.

Съобразно изложеното, решението с идентични правни изводи, следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано.

На основание чл.78, ал. 3 ГПК разноски не се присъждат, предвид становището на въззиваемата страна, че не ги претендира за настоящото производство .

Съдът, на  основание чл. 271 ГПК

 

 

                                   Р      Е      Ш       И  :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА  решение 3213 / 12.08.2016г. постановено по  гр.д.№ 12491/ 2015г.  от Варненски районен съд-  ХVІс. ,  .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

        2.