Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 341
гр. ВРАЦА,12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в
публичното заседание на 27.09.2019г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова,
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 455 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 11.06.2019г.,подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София,чрез
процесуален представител адв.А.К. ***,срещу решение на РС гр.Враца от
21.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 5350/2018г,с което е отхвърлен предявения от
въззивника установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
за установяване по отношение на страните,че въззиваемата дължи на въззивника
цедирано вземане по договори за потребителски кредити от 16.08.2010г. и 30.05.2012г.,за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4690/2018г.по описа на
РС Враца. Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и
неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск.
Противната страна
не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Пред първоинстанционния съд въззивникът е предявило при условията на обективно
съединяване искове против А.Х.М. ***, с които се иска да се признае за
установено,че ответницата дължи на ищеца следните суми:1080,44 лв.- главница,
дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.05.2012 г.; 614,09
лв. - договорна лихва от 25.11.2015 г.
до 31.01.2018 г.; 107,37 лв. - мораторна лихва от 25.05.2017 г. до 31.10.2018
г.; 81,23 лв. – главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 16.08.2010 г., и двата сключени с „ОББ” АД гр.София, вземанията по които
са прехвърлени на въззивника с договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ на 31.01.2018г.Претендира се и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2018 г. до
изплащането на главницата, разноските по заповедното производство-37,67 лв.
държавна такса и разноските по исковото производство.При условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск за сумата от 81,23 –главница дължима по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.08.2010 г.Предявените искове
са с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК и са процесуално
допустими.Предявени са в срока по чл. 415 ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответницата не е
депозирал писмен отговор и не е ангажирала становище по исковите претенции.
- 2 -
Поддържа се
в исковата молба,че на 30.05.2012г. и 16.08.2010г.между ответницата и „ОББ” АД
гр.София са сключени два договора за предоставяне на потребителски кредити,по
силата на които въззивникът предоставил на въззиваемата потребителски кредити в
посочени в договорите размери,като
кредитополучателят – настоящата въззиваема поела задължение да върне кредите
при условията и в сроковете,уговорени в договорите.Сумите,предмет на договорите
според изложеното в исковата молба били предоставени на ответницата чрез
преводи по посочени от нея сметки.Въззиваемата погасявала част от вноските по
двата договора,но останала неиздължена с исковите суми,предмет на настоящето
производство.На 31.01.2018г.между „ОББ” АД гр.София и въззивника бил сключен
договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/,по силата на който първия
прехвърлил на втория вземанията си спрямо въззиваемата-ответница по двата
договора за предоставяне на потребителски кредити от 30.05.2012г. и
16.08.2010г.,за което същата била надлежно уведомена.Тъй като въззиваемата не
погасявала задълженията си и след прехвърляне на вземанията,настоящият
въззивник подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
неиздължените суми.Било образувано ч.гр.д.№ 4690/2018г. по описа на РС Враца,по
което била издадена заповед за изпълнение против длъжницата за процесните суми
плюс дължите разноски в заповеднто производство.При връчване на заповедта за
изпълнение,длъжницата възразила,поради което до въззивника било изпратено
съобщение,че може да предяви иск за установяване на вземанията си,което
въззивникът сторил,предявявайки настоящия иск.
В
исковата молба е отразено,че като доказателство се представя договор от
30.05.2012г.Такъв е представен,но липсва първата му страница.Върху всяка
следваща страница е посочена датата на сключване на договора – 30.05.2012г.,а
на последната като кредитополучател е посочено името на въззиваемата и е
положен неин подпис.Представен е препис и от договора от 16.08.2010г.И в двата
договора подробно са посочени условията и параметрите на отпуснатите кредити.Представен
е и договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г.,по силата на
който „ОББ” АД гр.София прехвърля на въззивника свои вземания към длъжници.На
стр.55 и 56 са приложени две страници от Приложение № 1 към договора с имена на
длъжниците по прехвърлените вземания,за които във въззивната жалба се
поддържа,че са първа и последна страница от списъка с имената на длъжниците с
прехвърлени вземания.Същото е уточнено и в писменото становище на въззивника от
25.04.2019г./стр.80/,с което е представена и страницата от Приложение № 1 към
договора за цесия с имената на въззиваемата /стр.87 и 88/,срещу които са
посочени ЕГН на длъжницата,датите на сключване на двата договора,датата на
предсрочната изискуемост на кредитите,неиздължени главница,лихви,такси и общ
размер на дълга,който съвпада с претендираните в настоящето производство суми.Със
същото становище е представено и писмо-уведомление,изходящо от въззивника,с
което уведомява въззиваемата за извършената цесия на вземането по договора от
30.05.2012г.,което уведомление е получено лично от въззиваемата,видно от
представената обратна разписка на стр.85 от делото.Представени са доказателства
и относно обявяване предсрочната изискуемост на неиздължените суми по договора
от 2010г. и свеждане до знание на въззиваемата предсрочната изискуемост на
кредита,както и за уведомяването и за прехвърляне на вземането по този договор
на въззивника.
При така
изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционият съд
приел предявените искове за неоснователни и недоказани и ги отхвърлил.Изложил
е,на първо място,че въззивникът не е доказал исковете си,тъй като не е представил
договора от 30.05.2012г.На представения такъв по делото липсвала първата
страница,и не можело да се направи извод дали следващите страници касаят именно
договор между „ОББ” АД и въззиваемата,и на следващо място – че липсвали
доказателства,че „ОББ” АД е прехвърлила на въззивника вземанията си спрямо
въззиваемата.
Въззивната
инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения.Ако е
констатирал,че писменото доказателство,на което липсва първа страница е било
непълно,то съдът е бил задължен да укаже на въззивника,че същото е непълно и
липсват страници,и да му даде възможност да го попълни.След като е приел
исковата молба,в която е отразено,че като приложение към нея фигурира договор
от 2012г.,предполага се,че това писмено доказателство/договор/ е прието от съда
в пълен обем.В актовете си в хода на делото – разпореждане от 03.01.2019г. и
определение от 21.03.2019г.първоинстанционният съд се позовава на договор от
30.05.2012г.,което също предполага,че такъв е бил наличен по делото в пълен
обем.От представения пред въззивната инстанция договор от 30.05.2012г.при условията на чл.266 ал.3 ГПК
…………,е видно,че същият се припокрива по съдържание с представения такъв пред
първата инстанция.
При така изяснената фактическа
обстановка,настоящата инстанция намира предявените искове,касаещи вземания до
договора за потребителски кредит от 30.05.2012г.за основателен и
доказан.Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между
въззиваемата и „ОББ” АД гр.София са възникнали валидни облигационни
правоотношения по силата на сключения договор,по силата на който ОББ е
отпуснала потребителски кредит на въззиваемата,а последната се е задължила да
го върне при уговорените в договора условия и срокове.Получаването на сумата по
договора за кредит от страна на въззиваемата е отразено в самия договор –
чл.1.1.Сумите са преведени по посочена от въззиваемата сметка.Представените от
въззивника писмени доказателства и изложените факти и обстоятелства не са
оспорени от въззиваемата.Същата даже не е ангажирала становище по иска. При извършената служебна
проверка, настоящият състав
намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до
неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на разпоредби
на ЗПК,касаещи неравноправни клаузи. Спазена е
писмената форма съгласно изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, както и
останалите изисквания относно формата по чл.10 ал.1 ЗПК. Договорът е в
съответствие с чл. 11 ал. 1, т. 1-12, разяснено е наличието на право на отказ
от договора. При тези съображения и като взема предвид доказателствата за
усвояване на сумата по кредита, настоящият съдебен състав намира, че
ответницата дължи изплащане на непогасената част от главницата, както и
договорената лихва за периода на действие на договора. От приложените писмени
доказателства, които не са оспорени от ответницата, се установява, че същата не е погасила задълженията си по договора в
претендирания размер, като към датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е настъпил крайния срок на договора. Върху
главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.Съобразно
уговорките, съдържащи се в договора, ответницата дължи и заплащане на
обезщетение за забава, изчислено като законна лихва върху всяка просрочена
погасителна вноска, в общ размер от 107,37 лева, който не е оспорен от
ответницата.
Вземанията на „ОББ” АД по договора
за кредит от 30.05.2012 година валидно са прехвърлени на въззивника,за което
въззиваемата е уведомена по надлежния ред
Като е достигнал до крайни изводи за
неоснователност на предявените искове и е отхвърлил същите, районният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и да
бъде постановено решение, с което исковете се уважават.
Претенцията по договора от
16.08.2010г.,настоящият състав намира също за основателна.Налице е валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения договор за потребителски
кредит,сумата е получена от въззиваемата,предсрочната изискуемст на вземанията
по договора е сведена до знание на въззиваемата / стр.10 и 8 от делото/,вземането е валидно
прехвърлено,като уведомлението за прехвърляне вземането по този договор е
извършено с цитираното по горе уведомление,с което е доведена до знание на
въззиваемата предсрочната изискуемост на кредита.Писмените
доказателства,касаещи вземането по този договор също не се оспорват от
въззиваемата,поради което съдът приема и тази претенция за основателна и
доказана.
Отразеното в подаденто възражение по
чл…..ГПК настоящият състав намира за недоказано,и направено единствено с цел
процесуална защита.Първоинстанционният съд в определението си по чл.140 ГПК
правилно е разпределил доказателствената тежест,като е вменил на въззиваемата
тежестта да установи правоизключващите си възражения,които навежда с
възражението,но доказателства в тази насока не са сочени.
При така изяснената фактическа
обстановка въззивната жалба се явява основателна.Като такава следва да се уважи
като първоинстанционното решение се отмени и вместо него се постанови друго,с
което предявените искове се уважат.
При
този изход на делото въззиваемата следва да заплати на въззивника сторените от
него разноски в заповедното и исково производства.
Пред
въззивната инстанция въззиваемата следва да заплати разноски на въззивника в
размер на 100 лв.-държавна такса.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от
21.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 5350/2018г.и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на страните,че А.Х.М. ***,ЕГН-**********
дължи на „ ЕОС МАТРИКС” ЕООД,ЕИК
***,с адрес гр.София, район ***, ул.***следните суми:1080,44 лв.- главница, дължима по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 30.05.2012 г.; 614,09
лв. договорна лихва от 25.11.2015 г. до
31.01.2018 г.; 107,37 лв. мораторна
лихва от 25.05.2017 г. до 31.10.2018 г.; 81,23
лв. – главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит от
16.08.2010 г., и двата договори сключени с „ОББ” АД гр.София, вземанията по които
са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София с договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ на 31.01.2018г.; законната лихва върху главниците,
считано от 31.10.2018 г. до изплащането на главницата,за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 4690/2018г.по описа на
РС Враца.
ОСЪЖДА А.Х.М. *** да заплати на „ЕОС
Матрикс” ЕООД гр.София разноски в заповедното производство в размер на 37,67
лв.-д.такса,разноски в исковото производство пред първа инстанция в размер на
162,33 лв.,представляващи д.такса и сумата 100 лв.,представляваща разноски пред
въззивна инстанция – платена д.такса за въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........