Решение по дело №5893/2015 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………

 

   гр.Плевен, 27,01,2016 г.

КОДЕКС на труда

Чл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Срочен трудов договор се сключва:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)  за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)  до завършване на определена работа;

3. за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

4. (отм., предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)  за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;

5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 48 от 2006 г.) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 3, бр. 48 от 2006 г.) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 4, изм., бр. 48 от 2006 г.)  Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.

(6) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Срочен трудов договор за срока на дългосрочната командировка може да се сключва за работа на длъжност, определена за дългосрочно командироване в задгранично представителство на Република България в чужбина по Закона за дипломатическата служба.

(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., предишна ал. 6, бр. 7 от 2012 г.) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(8) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., предишна ал. 7, бр. 7 от 2012 г.) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Плевенският районен съд, Девети граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №5893 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.И.Ц., ЕГН **********,***, в която се твърди, че ищцата е работила при ответника по силата на ТД от 30,12,2014 г. с посочено правно основание чл.70, ал.1, т.1 от КТ на длъжността „чистач“. Сочи се, че на 30,06,2015 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ - с изтичане на уговорения срок. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото  правоотношение е незаконосъобразна. Сочи се, че трудовият договор със срок на изпитване не е срочен трудов договор, а е самостоятелен вид договор, наличието на клауза за изпитване не прави договорът срочен, поради което не е налице  посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.325, ал.1, т.3 от КТ, на което основание се прекратяват само срочни трудови договори. Сочи се, че ако се приеме, че ТД е сключен за определено време – до 30,06,2015 г., както е посочено словесно в него, то работата, за която е сключен, няма временен, сезонен или краткотраен характер. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода 30,06,2015 г. – 30,12,2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С оглед указанията на съда, с допълнителна молба от 19,01,2016 г. ищцата е уточнила размера на претендираното обезщетение и в съдебно заседание е изменен изготвения доклад по делото, като е прието, че искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 533,00 лева месечно за периода 01,07,2015 г. – 30,10,2015 г., а за периода 30,10,2015 г. – 31,12,2015 г. искът е с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.2 от КТ и цена на иска 143,00 лева месечно. В с.з. ищцата се представлява от адв.З. ***, която сочи, че ако договорът е сключен на основание чл.70, ал.1, т.1 от КТ, то незаконосъобразно е прекратен на основание чл.325, т.3 от КТ. Сочи се, че ако се приеме, че договорът е  сключен за определено време – по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, то не е налице временен или сезонен характер на длъжността, поради което същият се явява безсрочен и отново не е следвало да се прекратява на основание чл.325, т.3 от КТ. Изрично не се претендират разноски.  

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи се, че при противоречие между цифрово и словесно изразяване приоритет има словесното, поради което следва да се приеме, че ТД е сключен за определено време и правилно е прекратен като такъв.  Твърди се, че  заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и мотивирана. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.М.К. от ПАК, която сочи, че дори да се приеме тезата на ищцата, че ТД е със срок на изпитване, работодателят има право преди изтичане на този срок да го прекрати във всеки един момент. Твърди се, че в ТД е посочен определен срок, като това е отразено и в уведомлението към НАП. Сочи се, че доколкото е изтекъл срокът на договора, правилно работодателят е прекратил ТПО.

  Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, прие за установено следното:

  Видно от представеното копие от ТД №288 от 30,12,2014 г., същият е сключен между страните на основание чл.70, ал.1, т.1 от КТ, като ищцата е приела да изпълнява длъжността „чистач“ в РС ***. В т.7 от ТД е посочено, че същият се сключва за определено време – 6 месеца, до 30,06,2015 г. В ТД е отразено, че на 30,12,2014 г. на работника срещу подпис са връчени екземпляр от ТД, заверено уведомление от ТП на НОИ-Плевен и длъжностна характеристика. В ТД е посочено, че основното месечно ТВ е в размер на 385,00 лева, възнаграждение за ранг – 25,00 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 123,00 лева.

Видно от представеното уведомление по чл.62, ал.4 от КТ /приложение №1/, намиращо се в ЛТД на ищцата, приложено към делото в заверено копие, регистрирано в ТП на НОИ с вх.№ от 06,01,2015 г., като основание на договора в клетка 8 е посочено – 02 /срочен ТД по чл.68, ал.41, т.1 от КТ/ и срок на договора в клетка 12 – 30,06,2015 г.

Видно от представеното копие от заповед №129/30,06,2015 г. на Административния ръководител на РС ***, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е прекратено ТПО с ищцата поради изтичане срока на договора. 

От представената в оригинал за констатация в с.з. трудова книжка на ищцата, с бл.№604953, е констатирано, че след прекратяване на ТПО с ответника, считано от 02,11,2015 г. има отразен сключен ТД с Кооперация „***“-с.***, при уговорено ТВ в размер на 390,00 лева.   

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ

Съдът счита, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл.358, ал.1, т.2 от КТ /ИМ е депозирана първоначално в РС *** на 26,08,2015 г./, а заедно с това за ищцата е налице правен интерес от предявяването му. Съдът приема, че между страните по делото е възникнал трудов спор по повод прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, по смисъла на чл.357, ал.1 от КТ, като ищецът оспорва наличието на основанието, визирано в заповедта за прекратяване по - чл.325, ал.1, т.3 от КТ към момента на постановяване на обжалваната заповед, за прекратяване на трудовия й договор с ответника, поради трансформиране на същия от срочен в безсрочен трудов договор. Специфичното основание за прекратяване на срочния трудов договор, сключен при условието на чл.68, ал.1, т.1 от КТ, по реда на чл.325, ал.1, т.3 от КТ изразява договорната същност на трудовия договор, възникнал по обща воля на страните. Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Основният въпрос, който трябва да се изясни, е дали трудовият договор между страните в процесния случай е срочен и дали е сключен за определен срок от време, с изтичането на който трудовият договор се прекратява. Това изисква още при сключването на трудовия договор волята на страните, че трудовият договор се сключва за определен срок, да бъде достатъчно точно и ясно изразена и съгласувана помежду им, както и същата да съответства на изискванията, установени в чл.68, ал.1, т.1, ал.3 и ал.4 от КТ. Основанието за прекратяване на договора в този случай е изтичане на определения между страните срок, като това основание е заложено в трудовия договор по взаимната воля на страните. Те го знаят още при сключването на трудовия договор и затова не си дължат предизвестие, нито обезщетение, като всяка от страните може да се позове на това основание за прекратяване на трудовия договор.

Съгласно изискванията на чл.62, ал.1 от КТ, за съществуването на трудово правоотношение е необходимо да е сключен трудов договор в писмена форма, която е форма за действителност. В приложения по делото трудов договор №288/30,12,2014 г. се съдържат съществените елементи, изискуеми за съдържанието на трудовия договор, съобразно чл.66, ал.1 от КТ, следователно трудовия договор е издаден в предвидената от закона форма. Представеният по делото трудов договор №288/30,12,2014 г. е подписан от посочените в него лица – от ищцата като работник и от Административния ръководител на РС *** като работодател. Двете страни са постигнали съгласие относно условията, визирани в трудовия договор, подписали са същия и са получили по един екземпляр от него. Съдът счита, че посочването на правното основание за сключване на трудовия договор е част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор, като то може да бъде отразено както цифрово, така и словесно. В процесния ТД има разминаване между цифровото и словесното изписване на основанието за сключване на ТД, но съдебната практика е последователна в разбирането, че при противоречие между цифровото и словесното изразяване, приоритет има словесното /така например Решение №746/20,01,2011 г. по гр.д.№119/2010 г. на ВКС, 3 г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Ето защо, при тълкуване волята на страните при сключване на ТД №288/30,12,2014 г., съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че страните са искали да обвържат индивидуалното трудово правоотношение с краен срок, който е точно фиксиран – 30,06,2015 г., и какъвто задължително трябва да бъде срока на договорите по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Ето защо съдът приема, че между страните е бил налице сключен договор за определен срок – по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, със срок от шест месеца, до 30,06,2015 г. Само за пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на ищцата, че не е знаела какъв трудов договор е сключила, доколкото и в обсъденото по-горе уведомление по чл.62, ал.4 от КТ е посочено, че договорът е със срок до 30,06,2015 г., а копие от уведомлението е връчено на ищцата срещу подпис.  

При преценка обаче на събраните по делото доказателства, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищцовата страна за незаконност на уволнението. Съдът счита, че в процесния случай сключеният между страните по делото трудов договор не е срочен трудов договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от КТ, а същият е безсрочен трудов договор. Съгласно изискванията на чл.68, ал.1, т.1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС не е предвидено друго. Разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ обаче, визира правилото, че срочен трудов договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпили работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. По изключение разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ допуска да се сключват срочни трудови договори за срок най-малко една година за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни, като такъв договор може да се сключи и за по-кратък срок, но само по писмено искане на работника или служителя. С оглед съдържанието на процесния трудов договор се налага извода, че същият е сключен за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Настоящата съдебна инстанция счита обаче, че така сключеният между страните трудов договор е сключен в нарушение на изискванията на чл.68, ал.3 от КТ. От събраните по делото писмени доказателства не се установява, а и ответникът не излага доводи в тази насока, че е налице хипотезата на чл.68, ал.3 от КТ, а именно - трудовият договор с ищцата да е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности. Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Съдът намира, че в процесния случай по делото не се установява длъжността „чистач“ при РС *** да отговаря на тези характеристики. При тези факти, съдът приема, че както характерът на професията, така и характеристиките на работодателя и работника в процесния случай изключват възможността да се сключва изобщо срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ за длъжността, заета и изпълнявана от ищцата – „чистач“, при ответника. В тази връзка, данните по делото сочат също, че ответникът - работодател, няма как да бъде и не е обявен в несъстоятелност или в ликвидация, по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ, като такива доводи не се и излагат от ответната страна. На следващо място съдът счита, че не са налице и обстоятелства, които да сочат на „изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ, по изключение срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ - за срок най-малко една година, може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер; такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя; в тези случаи срочният трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. От събраните по делото писмени доказателства, обаче, не се установява към момента на сключването на трудов договор №288/30,12,2014 г. да са били налице предпоставките на §1, т.8 от ДР на КТ /конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му/, обуславящи сключване на срочен трудов договор по чл.68, ал.4 вр.ал.1, т.1 от КТ. В тази връзка, съдът взе предвид, че дори и такива да са съществували, без писмено искане от страна на работника /каквото в случая не е налице/, такъв трудов договор би могъл да се сключи за срок най-малко една година, а наред с това, в същия следва да бъдат изрично посочени конкретните икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор и обуславящи срочността му, съгласно §1, т.8 от ДР на КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ, се смята сключен за неопределено време. Предвид изложеното по-горе и по силата на чл.68, ал.5 от КТ, трудовият договор №288/30,12,2014 г., сключен между страните, следва са се счита за безсрочен. Поради това, съдът приема за основателни и доказани в настоящото производство доводите на ищцовата страна, че прекратяването на този трудов договор на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е незаконно, тъй като към датата на издаването на Заповед №129/30,06,2015 г. страните са се намирали в трудовоправна връзка без срок, а посоченото в тази заповед основание е специфично основание за прекратяване само на срочни трудови договори. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в Решение №359/06,04,2009 г. на ВКС по гр.д. №2012/2005 г., IV г.о., Решение №360/08,10,2012 г. на ВКС по гр.д. №1491/2011 г., IV г.о., и др.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че в случая срочният трудов договор се е превърнал в такъв за неопределено време при условията на чл.68, ал.5 от КТ и прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е незаконно, тъй като това е специфично основание за прекратяване само на срочни трудови договори. Поради това съдът приема, че към момента на извършване на уволнението не са били налице предпоставките, визирани в чл.325, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните по делото, при което работодателят незаконосъобразно, макар и в предвидената от закона форма, е прекратил трудовото правоотношение с ищцата работник „поради изтичане на срока на договора“. По тези съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като заповед №129/30,06,2015 г. на Административния ръководител на РС *** бъде отменена като незаконосъобразна.

По иска с правно основание чл.344, а л.1, т.2 от КТ

Предвид акцесорния характер на този иск и изхода по главния иск за признаване незаконност на уволнението, се налага изводът, че в настоящия случай ищцата следва да се ползва от субективното преобразуващо право за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Ето защо съдът приема, че и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на заеманата до уволнението й длъжност – „чистач“ при РС ***.

          По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ

  Основателността на този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповед №129/30,06,2015 г. на административния ръководител на РС *** е незаконосъобразна. Установява се от извършената констатация в трудовата книжка на ищцата, че след уволението ищцата не е работила по трудово правоотношение до 02,11,2015 г., през който период не е получавала доходи от трудова дейност. С оглед на това, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в следствие на незаконното  уволнение е основателен, като съдът, на основание чл.162 от КТ и съобразявайки БТВ на ищцата по посоченото в ТД, изчисли размерът на дължимото обезщетение на 2132,00 лева. Съгласно чл.225, ал.2 от КТ, когато в шестмесечния срок след оставане без работа поради незаконно уволнение служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Установява се от извършената констатация в трудовата книжка на ищцата, че считано от 02,11,2015 г. /в шестмесечния срок от уволнението/ ищцата е започнала работа по трудово правоотношение с уговорено основно месечно ТВ в размер на 390,00 лева, което е по-малко от получаваното от ищцата ТВ с 143,00 лева. Ето защо работодателят дължи на ищцата и обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.2 от КТ за периода 02,11,2015 г. – 30,12,2015 г. в размер на 286,00 лева, изчислен от съда по реда на чл.162 от ГПК.

Ищцата има право деловодни разноски, но доколкото такива изрично не са претендирани, съдът не дължи произнасяне.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 196,72 лева /по 50,00 лева за първите два иска и 96,72 лева за третия иск/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като незаконосъобразна Заповед №129/30,06,2015 г. на Административния ръководител на РС ***, с която на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.И.Ц., ЕГН **********,***.

 ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г.И.Ц., ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност “чистач” в РС ***.

          ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ РС *** да заплати на Г.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 2132,00 лева, представляваща обезщетение за оставането й  без работа за периода от 01,07,2015 г. – 30,10,2015 г., както и сумата от 286,00 лева, представляваща обезщетение за разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала от ответника, ако не беше уволнена, и получаваното брутно трудово възнаграждение от друг работодател през периода 01,11,2015 г. – 30,12,52015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на ИМ – 26,08,2015 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК РАЙОНЕН СЪД *** да заплати по сметка на ПлРС държавна такса за разглеждане на исковете в общ размер на 196,72 лева. 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 03,02,2016 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: