РЕШЕНИЕ
Номер 20031.08.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 25.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Секретар:ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно гражданско дело №
20201700500376 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от П.
Г. М. и К. Й. М. чрез адвокат Б. В. срещу Решение № 24 от 27.01.2020г., постановено
по гр. д. № 3663/2019г. по описа на Пернишки районен съд, с което са уважени
предявените от „Топлофикация Перник“АД установителни искове по чл. 415 от ГПК с
предмет цена на ползвана но незаплатена топлинна енергия и лихва за забава като са
осъдени за заплащане на деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата молят решението да бъде обезсилено като недопустимо поради
направено след постановяването му оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК,
водещо до недопустимост на предявените искове. В съдебно заседание прави
възражение за недопустимост на решението поради недопустимост на исковата молба
която била просрочена-не бил спазен срока по чл. 415 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за
заповедното дело и първата инстанция и се иска неговото намаляване.
Няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението.
ПОС след преценка на валидността и допустимостта на решението намира
същото за недопустимо.
На първо място следва да се отбележи, че довода на жалбоподателя за
1
недопустимост на исковата молба поради просрочване е неоснователен. Съобщението
за подаденото възражение с указания да се предяви иска по чл. 415 ГПК е връчено на
заявителя на 09.05.2019г. Срокът по чл. 415 ГПК изтича на 09.06.2019г. Исковата
молба е от 07.06.2019г., и следователно е депозирана в срок.
Независимо от това обаче решението е недопустимо.
Видно от материалите по делото с молба вх. N. 4999/17.02.2020г., депозирана
пред ПРС по гр.д. № 3663/2019г. П. Г. М. и К. Й. М. са оттеглили подадените
възражения по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Доколкото в ГПК не се съдържа срок до който може да стане оттеглянето на
подадено срещу заповед за изпълнение възражение, то следва че това може да се
направи във всяко положение на делото до влизане на решението по иска по чл. 415 в
сила.
В конкретния случай макар да е направено след постановяване на обжалваното
решение оттеглянето е валидно и води до влизане в сила на заповедта за изпълнение и
отпадане на правния интерес от предявените искове, който пък е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на
делото.
С оглед влизането в сила на заповедта за изпълнение и отпадналия правен
интерес от исковете, то те се явяват недопустими, поради което и постановеното
решение също е обективно недопустимо и ще следва да се обезсили по главния
предмет на делото и производството по исковете да се прекрати, а заповед за
изпълнение N. ***г. издадена по ч.гр.д. 8379/2018г. на ПРС да се обяви за влязла в
сила.
Относно разноските за заповедното и първоинстанционното исково
производство ПОС намира следното:
И в двете производства има валидно заявени възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК.
ПРС е посочил, че за юрисконсултско възнаграждение присъжда общо 200,00 лева за
заповедното дело и за първата инстанция. Общ диспозитив по разноските в случая е
неправилно да се постановява, защото съгласно ТР4/2013г. за заповедното дело е
необходим отделен диспозитив. Доколкото за заповедното дело са поискани от ищеца
50,00 лева за юрисконсулт, то следва да се приеме, че ПРС е присъдил 150,00 лева за
юрисконсулт за първата инстанция, което според ПОС е неправилно. Делото няма
никаква правна и/или фактическа сложност. В него са третирани обичайните въпроси
по дела за заплащане на ТЕ. Има трайно установена съдебна практика по тях. Това, че е
било отлагано за снабдяване с документи от общинските органи не води до фактическа
2
или правна сложност. С оглед на това дължимото за първата инстанция
юрисконсултско възнаграждение е 100,00 лева. За заповедното дело искания размер от
50,00 лева в възможния минимум, който може да се присъди по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. със закона за правната помощ.
Относно другите видове разноски за исковия процес и в двете инстанции ПОС
намира, че възражението за недължимост изобщо на разноски е несъстоятелно.
Независимо, че производството по исковете ще се прекрати ПОС намира, че
разноските са в тежест на ответниците, защото са дали повод за завеждане на делото с
подаване на възражение и последващото му оттегляне е ирелевантно за отговорността
им за разноски щом като заповедта за изпълнение влиза в сила. Това е така тъй като
общият принцип установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – разноски се присъждат
съобразно крайния изход на материално-правния спор - се прилага и когато се касае за
иск по чл. 415, производството по който е било прекратено поради оттегляне на
възражението по чл. 414 ГПК след предявяване на иска. Исковото производство по чл.
415 ГПК е продължение на заповедното и при разпределяне на отговорността за
разноски следва да се има предвид не само изхода на исковия процес, но изхода на
материално-правния спор за съществуването на вземането и щом като крайния
резултат – влизане в сила на заповедта е негативен за него (вземането съществува), то и
длъжника по заповедта дължи и разноските за исковия процес, който е предизвикал с
подаване на възражение срещу заповедта.
Необходимостта от отделен диспозитив по разноските в заповедното
производство и различното становище на ПОС относно дължимото юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция налагат отмяна на решението в частта му
разноските и произнасяне на ПОС по този въпрос. Предвид разделното ангажиране на
отговорността на длъжниците всеки от тях дължи половината от общо сторените от
заявителя разноски за заповедното дело, които са 87,14 (50,00 лева за юк. и 18,57 за
д.т.) лева или всеки от ответниците дължи по 43.57 лева
За първата инстанция с оглед изложеното по-горе относно размера на
юрисконсултското възнаграждение общата сума на разноските на ищеца е 155,00 лева,
като сумата е определена с оглед на поискания със списъка по чл. 80 размер на
държавна такса от 25,00 лев (при заплатена 37,14) предвид диспозитивното начало в
процеса. Всеки от жалбоподателите ответници по иска дължи 77,50 лева.
За въззивното дело жалбоподателите дължат на въззиваемия ищец разноски в
размер на по 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение като ПОС намира за
основателно възражението на пълномощника им за прекомерност на поисканото
възнаграждение за юрисконсулт от 200,00 лева поради липсата на каквато и да било
3
правна и фактическа сложност.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед за изпълнение на парично
задължение с N. ***г. издадена по ч.гр.д. 8379/2018г. по описа на Пернишки районен
съд.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 24 от 27.01.2020г., постановено по гр. д. №
3663/2019г. по описа на Пернишки районен съд, с което са уважени предявени от
„Топлофикация Перник“АД искове по чл. 415 от ГПК, като е признато за установено,
че П. Г. М. и К. Й. М. дължат на дружеството всеки по 820,70 лева, представляващата
цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016г. до
30.04.2018г., както и всеки по 107,86 лева – лихва за забава за периода 08.01.2017г.-
14.11.2018г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение N. ***г., КАТО ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените искове.
ОТМЕНЯ решението в частта му по разноските КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОСЪЖДА П. Г. М. с ЕГН **********и К. Й. М. с ЕГН ********** и двамата с
адрес в *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление: *** всеки по 43,57 лева разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. 8379/2018г. по описа на ПРС, както и
всеки по 77,50 лева – разноски за държавна такса, съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА П. Г. М. с ЕГН ********** и К. Й. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* ВСЕКИ ПО 50,00 лева
– възнаграждение за защита от юрисконсулт пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4