Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
02.10. 2020г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,втори състав,
в закрито съдебно заседание на 02.10.2020
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЛЧАНОВА
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Кр.Тагарева
Гражданско дело №494 по описа за 2020г.
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е
по реда на чл.463, ал.1, вр. с чл.278 ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника по изпълнението С.М.Б. ***, подадено от пълномощника му адв.Т.Т.
от АК - Плевен, срещу разпределение на суми, изготвено на 14.02.2020г. и
предявено на 26.02.2020г. по изп.д. № 20198780400329 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №** в КЧСИ и район на
действие съдебния район на ЯОС.
Жалбоподателят
счита разпределението за незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД и на ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в полза
на взискателя "Уникредит Булбанк"АД са признати разноски в размер на
387.40 лева, за които твърди, че са заплатени на ЧСИ с район на действие ОС-Стара
Загора и не са по проведения изпълнителен способ, като и за останалите разноски
жалбоподателят сочи, че не е ясно дали са дължими единствено по изпълнителния
способ, довел до събиране на сумите, за които е извършено разпределението. На
следващо място сочи, че ЧСИ неправилно е определил вземанията на хирографарните
кредитори, като е взел предвид задълженията по трите изпълнителни дела, събрал
ги е и ги определил пропорционално, вместо да определи целия дълг по делото, след
което да определи размера на погашението. Относно сумата в размер на 2 283.07
лева, определена за погасяване вземането на НАП жалбоподателя сочи, че от
разпределението не става ясно дали това е целия размер на вземането на НАП и
как е изчислена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 230.96 лева. По тези
съображения жалбоподателя моли за отмяна на разпределението и връщане на делото
на ЧСИ за извършване на ново разпределение, с присъждане на разноски за адвокат
Т. при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
Становище е постъпило при условията на чл.457,
ал.3 ГПК от взискателя "АПС Бета България"ООД гр.София, конституиран
на мястото на взискателя "Уникредит Булбанк"АД, с което жалбата е
оспорена като неоснователна.
В изложените
мотиви ЧСИ е посочил, че разноските в разпределението са в кръга на
изпълнителния способ; че вземанията на кредиторите са правилно определени, а
общото задължение на длъжника С.Б. към НАП е в размер на 4 645.72 лева, което е
погасено частично, като за пълното му погасяване дължимата пропорционална такса
е 469.98 лева, а за конкретното погашение е определена такса в размер на 230.96
лева.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.462, ал.2 и чл.463 ГПК и от лице, което има право и интерес
от обжалването, какъвто е жалбоподателят в качеството на длъжник по
изпълнението. Поради това жалбата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
ЯОС, след като
извърши преценка на доказателствата по делото и обсъди доводите на жалбоподателя,
намира следното:
ЧСИ Г.И., с рег. №*** в КЧСИ и район на
действие съдебния район на Окръжен съд гр.С. З., е образувал изп.д. №20187650402840 (изп.д.
№2840/2018г.) по молба на взискателя "Уникредит Булбанк"АД и
представен от него изпълнителен лист срещу длъжниците "Дел Есте"ЕООД,
М. Д. Б. и С.М.Б.,***, които са
осъдени да заплатят солидарно на банката - взискател сумата общо 21 560.22 евро
- главница, договорна лихва и лихва върху просрочена главница, законната лихва
върху главницата от 12.07.2018 г., д.т. в размер на 843.36 лева и 1395.02лева -
адв. възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
"Уникредит Булбанк"АД е посочил няколко способи за изпълнение - върху
движими вещи /МПС/ на длъжниците; върху вземанията на длъжниците - физически
лица от трудови възнаграждения и по банкови сметки; изпълнение върху
дружествените дялове на длъжника М. Б. в дружеството "Дел Есте"ЕООД, както и
изпълнение върху недвижими вещи - три поземлени имота на длъжниците М.Баева и Сл.Б.,
находящи се в с.У.,О бщина Т.. ЧСИ Г.И. с рег. №** е предприел действия по всички посочени от взискателя способи, за което
първоначално е определил авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 351 лева, като
общо заплатените по делото от взискателя такси са в размер на 387.60 лева.
С разпореждане от
26.03.2019г., на основание подадена от взискателя молба от 21.03.2019г. по
чл.427, ал.2, изр.2 ГПК, ЧСИ с рег. № *** е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ И. Х. с рег. №*** в КЧСИ и район на
действие съдебния район на ЯОС, за извършване на принудителното изпълнение
върху собствените на длъжниците М. Б. и С. Б. три недвижими имота в с.У., Община Т.
ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ е образувал изп.д. №20198780400329 (изп. д.
№ 329/2019г.), по което е извършил действия за установяване собствеността върху
трите имота, вкл. наложени възбрани, опис, оценка и публична продан на същите,
за които действия взискателят "Уникредит Булбанк"АД е внесъл такси в
размер на сумата общо 529.34 лева (51.90 лева по фактура от 11.04.2019г. за
образуване на изпълнително дело, призовки, уведомления и пощенски разходи; 60
лева по фактура от 22.04.2019г. за извършване опис и 417.44лева по фактура от
04.06.2019г. за извършени справки за длъжника, изпращане призовки по пощата, пропорционална
такса за опис и допълнителни разноски). Банката - взискател е внесла и 150 лева
разноски, съставляващи възнаграждение за вещото лице, извършило оценката на
имотите.
При условията на
чл.456, ал.2, вр. с ал.1 ГПК като присъединени взискатели по изп.д. №
329/2019г. на ЧСИ с рег.№***, са конституирани И. М.Б. от гр. В., с вземане по изпълнително дело №1610/2019г. на ЧСИ №** срещу тримата длъжници,
в размер на общо 10 581.58 лева и "ОТП Факторинг България" ЕАД - взискател
по изп. дело № 464/2018г. на ЧСИ с рег. № ***, с вземане срещу длъжника С.Б. в размер на сумата
общо 24198.37лева, без начислената законна лихва. На основание чл.458 ГПК
държавата е присъединена като взискател по право за публичните й вземания в общ
размер от 4645.72лева срещу длъжника С.Б., за които вземания НАП е представила
удостоверение от 24.01.2020г. на л. 228 - 234 от изпълнителното дело.
При втората
публична продан на собствените на длъжниците М. и С. Б. недвижими имоти в с.У., Община Т. (ПИ с идентификатор 75192.160.27, ПИ с
идентификатор 75191.300.33 и ПИ с идентификатор 75191.197.8 по КК на с.У.) за купувач на трите имота на основание чл.492,
ал.1 ГПК е обявен взискателят И. М.Б., предложил най-високата цена за всеки от трите имота - съответно
1379.99 лева, 919.99лева и 5115.78 лева, или общо сумата 7415.76 лева за трите
имота.
За разпределение
на тази сума в размер на 7415.76 лева ЧСИ е изготвил на 14.02.2020г.
обжалваното разпределение, с което е постановил разпределението да се извърши
между всички взискатели - "Уникредит Булбанк"АД - взискател по изп.д.№
329/2019г. и по изпълнително дело №2382/2018г., И. М.Б., "ОТП Факторинг България"ЕАД и НАП. Сумата от 7415.76 лева е
разпределена по следния начин: вземания за такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер
на 387.66 лева - незаплатени такси по изп.д. №329/2019г., 387.60 лева -
заплатени такси от взискателя "Уникредит Булбанк"АД по изп.д.№2840/2018г.
на ЧСИ с рег. №***, 529.34 лева - заплатени такси от "Уникредит Булбанк" по изп.д.
№329/2019г., 150 лева - заплатени от "Уникредит Булбанк"АД разноски
за вещо лице по изп.д. №329/2019г. и сумата 1 395.02 лева - заплатен адвокатски
хонорар по изп.д. №329/2019 г. от взискателя "Уникредит Булбанк"АД.
Остатъкът за разпределение в размер на 4566.14 лева ЧСИ е приел да се
разпредели по 1/2 за дълга на длъжниците М. Б. и С.Б., като делът на М.Б. се разпредели по съразмерност между
взискателя "Уникредит
Булбанк"АД за погасяване на вземането му по изпълнително дело №329/2019г.
, както и за погасяване на вземането на същия взискател по изп.д. №2382/2018г.,
със съответното приспадане на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и между
взискателя И. М.Б. с вземането му по
изпълнително дело № 1610/2019г., с приспадане на пропорционалната такса по т.26
от ТТРЗЧСИ. С дела на длъжника С.Б. - сумата 2283.07лева ЧСИ е постановил да се
погасят частично публичните му задължения - в размер на 2052.14 лева в полза на
НАП, при приспадане на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
230.96 лева. С оглед на това ЧСИ е дал двуседмичен срок на взискателя И. Б., обявен за купувач, за внасяне на сумата общо 7 141.98 лева, с която
да се заплатят неплатените такси и разноски по делото в размер на 387.66 лева ,
платените от взискателя "Уникредит Булбанк"АД такси и разноски в
размер общо на 2461.96 лева, в полза на взискателя "Уникредит
Булбанк"АД по изп.д. № 329/2019г. да се заплати сумата 1488.55лева, в
полза на същия взискател по изп.д. №2328/2018г. да се заплати сумата 491.38лева,
да се намали вземането на взискателя И.Б. по изп. д. №1610/2019г. със сумата
273.78 лева и се заплати пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
29.36лева и в полза на НАП се заплати сумата общо 2 283.07 лева, от която -
вземане на НАП от 2052.11лева и такса по
т.26 върху сумата - 230.96 лева.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна, като съображенията
за този извод за следните:
Съгласно чл.463, ал.1 ГПК окръжният съд разглежда жалбата срещу разпределението по реда на чл.278 ГПК
и действа като инстанция по същество, при условията на пълен въззив, без да е
ограничен от оплакванията в жалбата, като служебно проверява
законносъобраазността на разпределението, тъй като установените в чл.136 ЗЗД
правила за привилегиите са императивни. Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК,
ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. В разпределението следва да бъдат включени само вземанията,
които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател,
на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които разноски
съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника, на основание
чл.79, ал.2 ГПК. Удовлетворяването на вземанията се определя при съобразяване с
установения в чл.136, ал.1 ЗЗД ред на привилегиите, а степента на удовлетворяването
им - при спазване на правилото по чл.136, ал.3 ЗЗД за съразмерност. В случаите,
при които взискател е обявен за купувач
на имота, който се продава на публична продан, редът по който се извършва разпределение на сумите от проведения
изпълнителен способ, е уреден в чл.495 ГПК и той е различен от реда, по който
се процедира, когато за купувач на имота е определено трето за изпълнителното
производство лице. Съгласно чл.495 ГПК в тази хипотеза съдебният изпълнител
първо изготвя разпределение на подлежащата на събиране сума, с което определя
реда за погасяване на вземанията на отделните взискатели и изчислява сумата,
която взискателят, обявен за купувач, следва да заплати за погасяване на
вземанията на другите взискатели, ползващи се с привилегии преди неговите или
такива, удовлетворяващи се съразмерно с неговите, която сума този взискател е
длъжен да внесе след влизане в сила на разпределението, в определения в закона
срок.
В случая е
установено, че в изпълнение на задълженията му по чл.495 ГПК, след приключване
на втората продан на трите имота в с.У., ЧСИ е изготвил разпределението на сумата общо
7415.76 лева, която представлява цената, на която е извършена проданта. В разпределението ЧСИ правилно е определил
реда за погасяване на вземанията на отделните взискатели, но неправилно - в
нарушение на материалния и процесуалния закон, е определил размера на
вземанията на взискателите и дължимата сума от взискателя И. Б., обявен за купувач.
На първо място,
неправилно са определени вземанията за разноски, ползващи се с привилегията на
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и подлежащи на удовлетворяване от първи ред със сумата от
публичната продан. ЧСИ е допуснал нарушение на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и не е
съобразил задължителните указания, дадени с т.6 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.136 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечението и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД - от стойността
на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски. С посоченото тълкувателно решение са дадени задължителни указания за
това, какви точно вземания за разноски се ползват с тази специална привилегия,
като е прието, че в първи ред на специалните привилегии по чл.136 ЗЗД влизат
изцяло необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на съответния изпълнителен способ,
постъпленията от който се разпределят, в които разноски са таксите за
налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана върху недвижим
имот, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за
възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или пред дома на
длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и други. В тълкувателното
решение е прието още, че ако по изпълнителното дело не е поискано извършването
на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най -
скъпата вещ или най - голямото вземане на длъжника, в реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се включват и разноските по образуване на изпълнителното дело, както и
разноските за един адвокат. Ако е поискано извършването и на други изпълнителни
способи за изпълнение и на други имущества на значителна стойност, в този ред
се включва и съответната част от таксите по образуване на изпълнителното дело и
разноските за един адвокат. В този ред не се включват разноските за други
изпълнителни способи, реализирани по искане на взискателя - тези разноски се
включват в разпределението от постъпленията от тях, а длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени.
С оглед тези разяснения,
правилно в обжалваното разпределение са включени разноските по изп.д. №329/2019г.
от общо 387.76 лева, които не са внесени от взискателя, но на основание чл.79,
ал.2 ГПК са дължими от длъжника. Правилно са включени и разноските, направени
от взискателя "Уникредит Булбанк"АД по изп.д. №329/2019г. в размер на
529.34 лева, включително заплатения от този взискател хонорар за вещо лице в
размер на 150 лева, тъй като това са разноските на първоначалния взискател
именно за изпълнителния способ - проданта на трите недвижими имота, от който е
реализирана подлежащата на разпределение сума. Неправилно в сумите за разноски
е включена сумата от 387.60 лева - разноските, платени от взискателя
"Уникредит Булбанк"АД по изп.д. №2840/2018г. на ЧСИ №765, тъй като
това са разноските за другите посочени от този взискател способи и подлежат на
заплащане от постъпленията от тези способи. Неправилно в сумата за разноски е
включена и сумата от 1 395.02 лева - адвокатско възнаграждение, прието от ЧСИ и
посочено от него като заплатено от взискателя "Уникредит Булбанк"АД,
тъй като по изп.д. №329/2019г. по описа на ЧСИ № *** липсват доказателства за заплащане на такива
разноски, като същите разноски не са заплатени и по изп.д. №2840/2018г. по
описа на ЧСИ №***. По посоченото изп.д. №2840/2018г. е представен само рамков договор от
17.11.2014г., сключен между адв.Я. Д. - К. и "Уникредит
Булбанк"АД, по който договор
липсват доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение.
На следващо
място, правилно ЧСИ е приел, че след заплащане на разноските, остатъкът от
сумата за разпределение следва да се разпредели по равно - по 1/2 част за
удовлетворяване на вземанията на взискателите на всеки от двамата длъжници -
физически лица М.Б. и С.Б.. Неправилно обаче ЧСИ е приел, че "Уникредит Булбанк"АД е
присъединен взискател и с вземане по изп. д. № 2382/2018г. срещу длъжника М.Б.. В материалите по изп. д. №2840/2018г. на ЧСИ №**, на л.160 от това дело,
е налице издадено удостоверение по чл.456 ГПК за образувано друго изпълнително
дело - изп.д. №3076/2018г. на ЧСИ №765 с взискател "Уникредит
Булбанк"АД и длъжници "ДЕЛ ЕСТЕ"ЕООД, М.Б. и С. Б., но липсва молба
по чл.456, ал.2 ГПК за присъединяване на взискателя по това изп. д. №3076/2018г.
към изп.д. № 2840/2018г., липсва и акт на ЧСИ за присъединяване. Относно
вземане на взискателя "Уникредит Булбанк"АД по посоченото в разпределението
изп.д. №2382/2018г. липсват каквито и да е данни за присъединяване при спазване
на реда по чл.456, ал.2 ГПК, както по изп.д. № 2840/2018г. на ЧСИ №**, така и по изп.д.
№329/2019г. на ЧСИ №***, при което изводът е, че липсват други вземания на взискателя
"Уникредит Булбанк"АД, подлежащи на удовлетворяване с процесното
разпределение и неправилно сума в размер на 451.38 лева е определена за
заплащане в полза на "Уникредит Булбанк"АД за вземане по изп. д. №
2382/2018 г.
Относно сумата 2 283.07
лева, разпределена в дела на длъжника С.Б., правилно ЧСИ е постановил с нея да
се погаси вземането на НАП за публичните задължения на този длъжник, тъй като
вземането на държавата е в реда по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Съдът намира, че
пропорционалната такса върху разпределената сума от 2 283.07 лева по т.26 от
ТТРЗЧСИ, която не се внася от взискателя, а се събира направо от длъжника, е
също дължима, като също се ползва с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. В случая ЧСИ правилно е определил и размера
на таксата. Общото вземане на НАП срещу длъжника Сл.Б. към датата на
разпределението е в размер на 4 645.72 лева и според указаното в Забележки - т.1
по т.26 от ТТРЗЧСИ - при парично вземане таксата се определя за целия дълг, но
не събира част, съответстваща на събрана сума. Или дължимата за общия дълг от
4645.72 лева такса по т.26, б.в от ТТРЗЧСИ е в размер на 469.98 лева, а за
разпределената сума от 2283.07 лева, съответстващата такса е в размер на 230.96
лева, изчислена по простото тройно правило. Именно този размер на таксата е
определил и ЧСИ, но в нарушение на Забележки - т.1 на т.26 от ТТРЧСИ не е
посочил целия дълг към НАП и дължимата за него такса, при което неясно е
останало, че изчислена таксата от 230.96 лева е съответстваща на разпределената
сума.
С оглед горното,
в обобщение съдът приема, че след като в обжалваното разпределение ЧСИ
неправилно в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е включил разноски в размер на
387.60 лева, направени от взискателя "Уникредит Булбанк"АД по изп. д.
№ 2840/2018г. на ЧСИ №** и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 395.02 лева, които
не са платени от същия взискател, а в дела на длъжника М. Б. е включил вземане на
взискателя "Уникредит Булбанк"АД по изп.д. №2382/2018г., за което
вземане не е налице присъединяване на този взискател, е изготвил
разпределението в нарушение на закона, поради което същото следва изцяло да се
отмени. ЧСИ следва да пристъпи към изпълнение на задължението си по чл.495 ГПК
и чл.460 ГПК и да изготви ново разпределение,
при което в изпълнение на материалния и процесуалния закон и дадените
указания с настоящото решение, от сумата за разпределение в размер на 7415.76
лева, да определи в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД разноските, в които не се
включва сумата от 387.60 лева - разноски, внесени от "Уникредит
Булбанк"АД по изп.д. №2840/2018г. на ЧСИ № 765, като не се включва и сумата за разноски от 1 395.02 лева -
адвокатско възнаграждение на "Уникредит Булрбанк"АД. Остатъкът за
разпределение като сума, след приспадане на разноските, ЧСИ следва да раздели
по равно за дълговете на длъжниците М. Б. и С. Б.. Задължението на М. Б. следва да се разпредели
по съразмерност между взискателя "Уникредит Булбанк"АД само за
вземането на този взискател по изп. д. №2840/2018г. на ЧСИ № ***, за събирането на което
е образувано изп.д. №329/2019г. на ЧСИ №878 и между присъединения взискател И. М.Б.. В дела на длъжника С.Б. сумата следва да се
разпредели за погасяване на публичните задължения на този длъжник, като при
определяне размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се посочи общия
размер на публичните задължения и таксата за него, и размера на таксата, съответстваща
на разпределената сума. Съобразно намаленото вземане на взискателя Иван Б., ЧСИ
следва да определи размера на сумата, която този взискател като купувач на
публичната продан е длъжен да внесе при условията на чл.495 ГПК.
С оглед изхода по
жалбата, съдът постави на разглеждане искането за присъждане на разноски на
адв.Т., като намери същото за неоснователно. За процесуалното представителство по
делото на длъжника С.Б., адв. Т. се е легитимирал с писмено пълномощно по изп.
дело №2840/2018г. на ЧСИ №***, както и с пълномощно по настоящото дело, но
липсват доказателства както по изпълнителното дело, така и по настоящото дело
адв.Т. да оказва безплатна правна помощ на длъжника Б. като материално
затруднено лице или като негов роднина - хипотези на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от
ЗА. След като не са налице посочените законови условия, адвокатът няма право на
разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА и такива не му се присъждат. Не се присъждат
и други разноски в полза на жалбоподателя С.Б., тъй като същият не е направил
искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Водим от
изложеното, ЯОС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изготвеното на 14.02.2020г. и предявено на 26.02.2020г. разпределение на
суми по изпълнително дело №20198780400329 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. №*** в КЧСИ и район на действие
съдебния район на ЯОС.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег. №** в КЧСИ за извършване на ново разпределение,
съобразно дадените указания с настоящото решение.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Т.Т. за присъждане на разноски при условията
на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.