Р Е Ш Е Н И Е
№ 917/10.12.2021г.
гр. Пазарджик, 10.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1415 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т.4 от Закона за здравето и е
образувано по жалба на Е.В.Г. *** против Решение № 2811 от 193/15.10.2020 г. на
НЕЛК, издадено по повод решение №
2775/03.07.2020 г. на ТЕЛК Пазарджик.
В жалбата се сочи, че решението на НЕЛК е незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на здравословното състояние на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Излагат се доводи, включително и в писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - София, в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебното заседание не се явява представител на ответника.
Заинтересованите страни – Първи състав на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към „МБАЛ гр. Пазарджик“ АД, Агенцията за хората с увреждания, ТП на НОИ Пазарджик и Дирекция „Социално подпомагане“ Пещера, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
Административен съд Пазарджик, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
С Експертно Решение № 2775/03.07.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ - Пазарджик на жалбоподателя е определена 40 % трайно намалена работоспособност. На базата на представените в делото документи и медицинска документация е видно, че жалбоподателят Е.Г. през м.11.2006 г. преживял миокарден инфаркт. В последствие инвазивно е доказана двуклонова коронарна болест, но с успешно извършена реваскуларизация поетапно. Лекуван е амбулаторно и стационарно в няколко лечебни заведения за болнична помощ. Е.Г. е освидетелстван през 2018 г., като му е определен 50 % трайно намалена работоспособност. Преосвидетелстван през 2020 г. от ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик АД, като му е определен процент 40 % трайно намалена работоспособност. Е.Г. е обжалвал решението на ТЕЛК пред НЕЛК по повод намаления процент. С експертно решение НЕЛК е потвърдил изцяло решението на ТЕЛК, което е довело до подаването на настоящата жалба.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице жалбоподателят страда от Хронична исхемична болест на сърцето. Към датата на преосвидетелстване 03.07.2020 г, на база на представените медицински документи издадени през последните 12 месеца, процента на трайно намалена работоспособност според вещото лице е както следва:
За заболяванията на сърдечно-съдовата система, предвид функционалният клас на сърдечната недостатъчност (II ФК); появата на умора, задух и стенокардия при обичайни физически усилия; данни за диастолна дисфункция от актуална ехокардиография и позитивен велоергометричен тест (патологична работна проба) - стенокардна симптоматика при 60 W/3 мин. съгласно текстовете от действащата Наредба - Приложение 1, част IV, Раздел I, Точка 2-2.1 – 40 %
За заболяването на бъбреците, при компенсирана бъбречна функция, интермитираща протеинурия и сигнификантна бактериурия съгласно текстовете от действащата Наредба - Приложение 1, част IX; раздел XIX; точка 3.1 - 10%
Според ВЛ налице са две увреждания, които представляват заболявания от общ характер, за всяко от които в отправните точни за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент. И двата определени процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане не са 50 или над 50 на сто.
Общата оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане - в случая за заболяването на сърдечно-съдовата система. Процента за съпътстващото увреждане на бъбреците не се взема предвид при оценката съгласно Приложение 2 към чл.63, ал.3, т. III от Наредбата за медицинска експертиза. Така според вещото лице крайната обща оценка на трайно намалена работоспособност на жалбоподателя е 40 %.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че основаната причина за намаляване на процента трайно намалена работоспособност от 50 % през 2018 г. на 40 % през 2020 г., е промяната в нормативната уредба и по-специално в Наредбата за медицинската експертиза, която през 2020 г. вече по-детайлно визира отделните сърдечни заболявания и по тази причина към 2020 г. за това заболяване вече са определени максимално 40 %, докато през 2018 г. са били в интервал от 30-50 %. На следващо място жалбоподателят имал извършени изследвания в последните 12 месеца преди преосвидетелстването - правен е велоергометричен тест през юни 2020 г., в който са отразени съответните параметри на сърдечното заболяване и на тази база, съобразявайки се с новата Наредбата, ТЕЛК определя 40 %. Когато се извършвало преосвидетелстването, се включвало вече и второто заболяване, бъбречното заболяване, но тъй като и двете заболявания сами по себе си са под 50 %, затова процентът на ТНР оставал окончателно с 40 %.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Оспореното експертно решение е постановено от компетентен орган - специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия - София, , в състав - председател и двама членове, след анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Същото е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви. Видно от същите, след анализ на представената медицинска документация, вкл. и Медицинското експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице, НЕЛК е определила краен % - 40 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза Хронична исхемична болест на сърцето. Установено е и друго заболяване – Хроничен тубулоинтерстициален нефрит на десен бъбрек и пелвикална киста без документирани чести сигнификантни бактириурии при компенсирана бъбречна функция.
Правният спор се концентрира около намаляването на процента трайно намалена работоспособност от 50 % през 2018 г. на 40 % през 2020 г. В тази насока съдът споделя напълно изводите на вещото лице. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата за медицинска експертиза (Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., изм., бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм. и доп., бр. 64 от 3.08.2018 г., в сила от 3.08.2018 г., бр. 46 от 11.06.2019 г., в сила от 11.06.2019 г., бр. 84 от 25.10.2019 г., в сила от 1.01.2020 г.; изм. с Решение № 1632 от 31.01.2020 г. на ВАС на РБ - бр. 63 от 17.07.2020 г., в сила от 17.07.2020 г.; доп., бр. 79 от 8.09.2020 г., в сила от 8.09.2020 г., изм. и доп., бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на степента на трайно намалената работоспособност в проценти спряно здравия човек; потребността от чужда помощ и срока; срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност; началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране); причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност; причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност; противопоказаните условия на труд; трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване и характера на заболяването - професионален или общ.
Съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 (Изм. -ДВ, бр. 64 ат 2018 г., в сила от 3.08.2018 г., изм. И доп., бр. 46 от 2019г., в сила от 11.06.2019 г.; изм. с Решение № 1632 на ВАС на РВ - бр. 63 от 2020 г, в сила от 17.07.2020 г.; доп., бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайна намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти:
При ползването на отправните точки трябва да се има предвид следното:
I. Водеща при определяне степента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването.
II. Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1.
III. (Отн. с Решение № 1632 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020 г.; нова, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точни за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точна на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в нотната част на експертното решение.
IV. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2019 г., в сила от 11.06.2019 г.) Когато са налице две или повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 50 или над 50 на сто, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
V. Процентът на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане не може да бъде по-висок от 100.
VI. Оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя поотделно за всеки осигурителен риск.
VII. Когато лицето има увреждания, получени при трудова злополука и при професионална болест, оценката се определя по принципа, посочен в т. III, тъй като трудовата злополука и професионалната болест са един и същ осигурителен риск.
VIII. (Нова – ДВ, бр. 46 от 2019 г., в сила от 11.06.2019 г.) В експертното решение се вписва определеният по реда на т. III и IV процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и съответният МКБ код на заболяването, а в мотивите на експертното решение се посочват всички съпътстващи увреждания със съответния МКБ код на заболяването и процент по съответната отправна точка съгласно приложение № 1.
Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 е изменено - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г., т.е. налице е промяна в отправните точни за оценка на ТНР и на вида и степента на увреждане в проценти след произнасянето на ТЕЛК с ЕР № 2597/12.07.2018 г. През 2018 год. според Наредба за медицинската експертиза - Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1, част IV за заболявания на сърдечно-съдовата система процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от:
а) степента на функционалния дефицит (функционален клас (ФК) на сърдечната недостатъчност (СН);
б) вида на заболяването - етиология, хол протичане, стадий, еволюция, прогноза и т.н.
Посочено е в Раздел I - Органични сърдечни увреди, Точка 2: „При прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА - лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин: 30 - 50 %“
През 2020 г. според актуалната редакция на Наредба за медицинската експертиза - Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 в сила от 8.09.2020 г. отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти в по отношение на същото заболяване на жалбоподателя са както следва: Част IV - Заболявания на сърдечно-съдовата система. Процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от:
а) степента на функционалния дефицит (функционален клас (ФК) на сърдечната недостатъчност (СН);
б) вида на заболяването - етиология, ход протичане, стадий, еволюция, прогноза и т.н.
Раздел I - Органични сърдечни увреди
Точка 2. При прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА - лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин:
с диастолна дисфункция - 40 %;
със систолна и диастолна дисфункция - 50 %.
Видно от медицинската документация и заключението на ВЛ, че за жалбоподателя има данни само за диастолна дисфункция от актуална ехокардиография и позитивен велоергометричен тест (патологична работна проба), но не и за систолна дисфункция, поради което именно следва да му бъде определен 40 % ТНР.
В същото време по отношение на другото заболяване, съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, Част IX - Вътрешни Болести, Раздел XIX - Болести на бъбреците и пикочните пътища, Точка 3. Хронични бъбречни инфекции при компенсирана бъбречна функция: 3.1. лека степен (интермитираща протеинурия и сигнификантна бактериурия) в зависимост от честотата на възпалителните тласъци под три пъти годишно - 10 % ТНР.
Съгласно т. IV от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайна намалената работоспособност при ползването на отправните точки трябва да се има предвид, че когато са налице две или повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 50 или над 50 на сто, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. В случая обаче е налице хипотезата на т. III, а именно са налице две заболявания, но те не са 50 или над 50 %, поради което се взема най-високият процент по съответната отправна точна на най-тежкото увреждане. В случая той е 40 % ТНР.
Ето защо съдът счита, че оспореното решение на НЕЛК е материално законосъобразно.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ освидетелстваното лице разполага с правна възможност при влошено здравословно състояние или по повод социални придобивки да поиска предсрочно преосвидетелстване.
Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното експертно решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
При този изход на делото, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. От страна на ответника и заинтересованите страни липсва искане за присъждане на разноски, липсват и доказателства за сторените такива. В същото време с протоколно определение от 26.11.2021 г. съдът е указал на процесуалния представител на жалбоподателя в 7-дневен срок да внесе сумата от 190 (сто и деветдесет) лева по сметка на Административен съд Пазарджик за изплащане на останалата част от възнаграждението на вещото лице, което е в общ размер на 390 лв., като са внесени 200 лв. депозит. Към датата на изготвяне на настоящото решение този срок е изтекъл, като сумата не е внесена, поради което ще следва да се осъди жалбоподателя да я плати по сметка на Административен съд Пазарджик.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Е.В.Г. *** против Решение № 2811 от 193/15.10.2020 г. на НЕЛК, издадено по повод решение № 2775/03.07.2020 г. на ТЕЛК Пазарджик.
ОСЪЖДА Е.В.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Административен съд Пазарджик сторените по делото разноски за медицинска експертиза в размер на 190 (сто и деветдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)