Решение по адм. дело №430/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. В. О., [ЕГН], от гр.Попово, [жк], ..... чрез адв. З.Б., срещу Решение № 1040-25-116 от 08.08.2025 г. издадено от Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-564-7/25.06.2025 г. на ръководителя, на осигуряването за безработица, постановено на осн. чл.54ж, ал.1 и чл.54а, ал.1 във вр. с. чл.54б, ал.3 КСО, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален размер от 18,00 лв. дневно за срок от 4 месеца, за периода 03.11.2023 г. – 02.03.2024 година. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.

Твърди се, че посоченото от австрийската институция „einvemehmliche Auflosung (прекратяване по взаимно съгласие)“ следва да означава действително взаимно съгласие - т.е. съвпадащи насрещни волеизявления на двете страни, а не едностранна инициатива, на която работникът формално се е съгласил, за неизяснето приема, че няма доказателства чия е инициативата за прекратяване и не са изискани първичните австрийски документи (Aufhebungsvertrag (споразумение за прекратяване)/предложение за него; евентуална Arbeitgeberkundigung (уволнение от работодателя)/Entlassungsschreiben; Arbeitsbescheinigung (удостоверение за заетост) - Grund der Beendigung (основание за прекратяване); Abmeldung SV (дерегистрация от социалното осигуряване)). „Взаимно съгласие“ (по българското право - чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; по австрийското - einvemehmliche Auflosung (прекратяване по взаимно съгласие)) предполага двустранни насрещни волеизявления. Ако инициатор е единствено работодателят, а работникът се е съгласил формално, за да избегне работодателска Kiindigung (прекратяване с предизвестие), то за целите на чл. 54б, ал. 3 КСО не е налице прекратяване „по желание/съгласие на лицето“ и санкцията е неприложима. Чл. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда приравняване на факти, настъпили в друга държава членка, „така сякаш са настъпили“ в компетентната държава. За целите на координацията следва да се отчетат действителните правни последици на einvemehmliche Auflosung (прекратяване по взаимно съгласие) по австрийското право - а именно, че няма намаляване на размера на обезщетението, нито „санкционен“ минимален размер; евентуална последица е единствено кратко отлагане на началото (Sperre (временно спиране на изплащането)), доколкото е приложимо, като според официалната информация на австрийската администрация дори не се налага 4-седмична Sperrfrist (срок на спиране) при einvemehmliche Auflosung (прекратяване по взаимно съгласие). Следователно механичното прилагане на чл. 54б, ал. 3 КСО в трансгранична хипотеза обезсмисля координационните правила и нарушава принципа на равно третиране.

Формулиран към съда, е следния петитум: „..1. Да ОТМЕНИ Решение № 1040-25-116/08.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ -Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-564-7/25.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а, ал. 1, във връзка е чл. 54б, ал. 3 от КСО. Да ВЪРНЕ преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО за ново произнасяне, с задължителни указания: да изиска по EESSI първичните австрийски документи (посочени по-горе) и изрично разяснение относно инициативата за прекратяване (чл. 5, § 2-4 Регл. 987/2009; при нужда - ескалация по § 4); при „работодателско“ прекратяване да определи ПОБ по общия ред (без чл. 54б, ал. 3 КСО); дори при einvernehmliche Auflosung (прекратяване по взаимно съгласие) - да съобрази действителните правни последици по австрийското право и принципа на приравняване на факти по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, без санкционното ограничаване до минимален размер/4 месеца.

2. Алтернативно: ако съдът приеме, че спорът може да се изясни в настоящото производство, да задължи ТП на НОИ - Търговище да изиска и представи първичните австрийски документи по реда на чл. 5, § 2-4 Регл. 987/2009, както е конкретизирано в раздел „ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ.“.

В условията на евентуалност, ако съдът не върне преписката е формулирано следното:

„…С оглед обективната невъзможност жалбоподателят лично да се снабди с първичните австрийски документи, … съдът да възложи на ответния орган тяхното изискване по реда на чл. 5, § 2-4 Регл. 987/2009 и чл. 144 АПК вр. чл. 190-193 ГПК.

1. Да се изискат по реда на чл. 192 ГПК вр. чл. 144 АПК от ТП на НОИ - Търговище цялата административна преписка по заявлението, включително всички входящи и изходящи СЕД (U001, U002, U003, U004, U017, Н001 и др.) и преводите им.

2. Да се задължи ТП на НОИ - Търговище да отправи по EESSI Н001 искания до австрийската компетентна институция за представяне на: - Aufhebungsvertrag (споразумение за прекратяване) (ако е наличен) и/или писменото предложение за сключването му, с отбелязване коя страна го е иницирала и кога; - Arbeitsbescheinigung (удостоверение за заетост) (Grund der Beendigung (основание за прекратяване)); - Abmeldung zur Sozialversicherung (дерегистрация от социалното осигуряване) с код причина за прекратяване; - евентуална работодателска Bestatigung (писмено потвърждение), че инициативата е била на работодателя.

3. При неполучаване на отговор - да се укаже на НОИ да сезира Административната комисия по чл. 5, § 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

4. При необходимост - съдебно-преводаческа експертиза за превод/тълкуване на австрийските документи.“.

В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител поддържа жалбата. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и се моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна, съдът приема следното:

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на ПОБ № 707-965/06.11.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 253-00-564/06.11.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Австрия от 01.03.2022 г. до 02.11.2023 г.

Заявлението е прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-564-1/07.11.2023 г. Със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-564-2/30.11.2023 г. са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Австрия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, 5 бр. документи от ДЧ на ЕС - Австрия.

След преглед на попълнените от М. В. О. данни в заявленията и на представените от него документи чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Австрия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3043967). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Австрия.

По случай 3043967 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Австрия за времето от 28.02.2022 г. до 28.02.2022 г. е посочен като заетост, която не представлява осигурителен период. В получения СЕД U017 са потвърдени и периоди на обезщетения за безработица от 16.07.2014 г. до 14.09.2014 г. и от 29.10.2014 г. до 15.01.2015 г. По същия случай е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 01.11.2021 г. до 13.01.2022 г. в размер на 804,07 евро/месечно и през периода от 01.03.2022 г. до 02.11.2023 г. в размер на 3169,58 евро/месечно.

Със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-564-5/03.09.2024 г. е прието Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС/ЕИП или Швейцария - Австрия и приложени към него документи. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001 и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия (случай 3102403).

По случай 3102403 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U002 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Австрия за времето от 15.06.2024 г. до 14.08.2024 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. Получен е и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 15.06.2024 г. до 14.08.2024 г. в размер на 3576,90 евро.

С оглед на получените документи е издадено Разпореждане № 253-00-564-5/19.02.2025 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Търговище. От директора на ТП на НОИ - Търговище е издадено Решение № 1040-25-31 от 02.04.2025 г.

Решението е обжалвано по реда на чл. 118 от КСО пред Административен съд - Търговище. Образувано е административно дело № 226/2025 г. С Решение № 1063/18.06.2025 г. VII състав на АС - Търговище е отменено Решение № 1040-25-31/02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище и преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне. В изпълнение на съдебно решение № 1063/18.06.2025 г. на АС - Търговище е издадено Разпореждане № 253-00-564-6/20.06.2025 г., с което се отменя Разпореждане № 253-00-564-5/19.02.2025 г.

От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на получените документи и на данните съдържащи се за М. В. О. в информационния масив на НОИ. Установено е, че в получените структурирани електронни документи СЕД U017 и СЕД U002, издадени от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия, като причина за прекратяване на последната заетост е посочено „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. .

С оглед на изложеното е издадено Разпореждане № 253-00-564-7/25.06.2025 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО, считано от 03.11.2023 г. до 02.03.2024 г. в размер на 18,00 лв. (9,20 евро) дневно.

Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е решение на Директора на ТП на НОИ - Търговище, което представлява акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът на ТП на НОИ-Търговище. По делото са налице доказателства и относно компетентността на лицето издало оспореното пред ответника разпореждане. Решението на директора на ТП на НОИ – Търговище е постановено в писмена форма. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното му.

При постановяване на оспореното решение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Основният спорен по делото въпрос е относно приложението на чл. 54б, ал. 3 от КСО, въз основа на която разпоредба на жалбоподателя е отпуснато паричното обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок.

По делото не се спори, че лицето отговаря на изискванията по чл. 54а от КСО за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица, преценени към момента на прекратяване на заетостта. Не е спорно също така, че с оглед тази му заетост в държава членка на ЕС и българското му гражданство, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004) и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 987/2009).

По образувано административно дело № 226/2025 г. е постановено Решение № 1063/18.06.2025 г. VII състав на АС – Търговище, с което е отменено Решение № 1040-25-31/02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище и преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне. Със силата на пресъдено нещо между страните е решен правния спор, а именно, че Р.България е КИ и претендираното ПОБ следва да се отпусне от съответната ТП на НОИ.

В случая, доколкото паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя е отпуснато по реда на българското законодателство, то за определяне на неговия размер и продължителност на изплащане са приложими правилата на КСО, съдържащи се в чл. 54б и чл. 54в, озаглавени съответно „Размер на паричното обезщетение за безработица“ и „Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица“.

Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. В чл. 54в, ал. 1 от КСО от своя страна са дефинирани сроковете, за които се изплаща парично обезщетение за безработица, като тези срокове са в зависимост от осигурителния стаж, който съответното лице притежава към момента на възникване на правото му на обезщетение за безработица. Цитираните разпоредби уреждат основното правило относно размера и срока на изплащане на парично обезщетение за безработица. От това правило е налице изключение, регламентирано с разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, според която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. От съдържанието на нормата е видно, че определянето на минимален размер на обезщетението за безработица за минимален срок е обусловено от основанието, на което е извършено прекратяването на осигуряването на лицето, претендиращо правото. В разпоредбата са изброени конкретни основания в зависимост от вида на правоотношението, въз основа, на което е полаган труда. Това изброяване обаче не е изчерпателно, тъй като законодателят преди да посочи конкретните основания е използвал израза „чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение“. По този начин нормата обхваща всички основания, дори и неизброени изрично, при които прекратяването на правоотношение, по което заявителят е полагал труд, е свързано с негово съгласие, негова инициатива или негово виновно поведение, т.е. безработното лице е „допринесло“ по някакъв начин за получаване на статута на безработно лице. Именно с оглед приложението на разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 и ал. 3 от КСО, от съществено значение за административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица е установяването на основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето. Без безспорното установяване на този правнорелевантен факт преписката по заявлението се явява неизяснена от фактическа страна и това препятства възможността за преценка коя от двете разпоредби – на чл. 54б, ал. 1 или на чл. 54б, ал. 3 от КСО следва да бъде приложена при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица. Това е и спорният въпрос в настоящото съдебно производство.

Съдът намира извода на осигурителната администрация за правилен.

На първо място както вече се посочи, разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, приложена от ответника, представлява изключение от общото правило на чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Изключението е приложимо при наличието на предвидените в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предпоставки, а именно правоотношението на безработното лице да е прекратено на някое от изброените в нормата основания ли на такова основание (извън изброените), което е по инициатива на лицето, с негово съгласие или във връзка с негово виновно поведение.

Редът и правилата за сътрудничество и обмен на данни между компетентните институции на държавите членки по повод установяване правата на гражданите на ЕС по Регламент № 883/2004 са уредени в Глава ІІ от Регламент № 987/2009. Съгласно чл. 5 от Регламент № 987/2009 регламентира правната стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава-членка, като в §1 се посочва, че документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

В настоящия случай не е налице съмнение относно първоначално предоставената информация за причината, по която е прекратена заетостта.

В условията на главно и пълно доказване жалбоподателят не сочи доказателства, които да обосноват друг извод. Същият сам е попълнил и Заявление, в което е декларирал причината за прекратяване на трудовото правоотношение „по взаимно съгласие“. Напълно неотносими са доводите по отношение тълкуването на австрийското право. Неотносима е чия е инициативата на работодателя или на работника, както и изследването на обстоятелството, дали последният формално се е съгласил. Приложимо се явява българското право. Изиксаната информация в цитирания СЕД е ясно посочена.

Събраните доказателства са безпротиворечиви и основанието попада в хипотезите по чл. 54б, ал. 3 от КСО. Отпускането на парично обезщетение за безработица на основание последната разпоредба (в минимален размер и за минимален срок) се явява законосъобразно.

При този изход на спора на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв. – на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Настоящото решение не подлежи на обжалване – арг. от чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. О., [ЕГН], от гр.Попово, [жк], ..... чрез адв. З.Б., срещу Решение № 1040-25-116 от 08.08.2025 г. издедено от Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-564-7/25.06.2025 г. на ръководителя, на осигуряването за безработица, постановено на осн. чл.54ж, ал.1 и чл.54а, ал.1 във вр. с. чл.54б, ал.3 КСО, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален размер от 18,00 лв. дневно за срок от 4 месеца, за периода 03.11.2023 г. – 02.03.2024 година.

ОСЪЖДА М. В. О., [ЕГН], от гр.Попово, [жк], вх.Б, ет.1, ап.1 , да заплати на ТП на НОИ – Търговище, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.