О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2563
град Пловдив, 20 декември 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV
състав, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 3729 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. чл. 60,
ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.6 от
Закона за закрила на детето (ЗЗД).
Образувано е по жалба на С.И.С., ЕГН **********,
В.М.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, както и на З.М.К., ЕГН
**********,***, в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на чл.15,
ал.1 АПК, против предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-РВ-А-018 от 15.11.2019
г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград, за временно
настаняване по спешност на детето А.З.К. в
професионално семейство приемно семейство: М.Ф., с адрес: гр. Първомай,
утвърдена със заповед № 16-РДСП-003 от 24.10.2019 г. на ид директор РДСП –
Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на
детето.
С жалбата се иска на основание чл.60,
ал.4 от АПК да се спре изпълнението на оспорваната заповед и да се прекрати
временното настаняване на детето А.З.К. в професионално приемно семейство: М.Ф.,
с адрес: гр. Първомай, утвърдена със заповед № 16-РДСП-003 от 24.10.2019 г. на
ид директор РДСП – Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона
за закрила на детето. Посочват, че както те като лица, които фактически се
грижат за детето, така и биологичните родители на детето не са запознати със
заповедта. Твърди, че не са налице основания за издаването на заповедта, както
и че не са спазени изискванията на чл.26, ал.1, изр. второ на ЗЗДет. за
издаването й. Според жалбоподателите не са налице сочените обстятелства в акта
и твърденията, че детето е в риск са бланкетни, тъй като няма данни за домашно
насилие, викане и данни за подавани сигнали.
С разпореждане на съда е изпратена преписката
от административния орган.
Съдът като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок – няма данни същата да е
връчвана на заинтересованите лица, поради което се явява подадена в срока по
чл.60, ал.5 АПК. Попадена е при наличието на правен интерес – няма спор, а и от
доказателствата по делото се установява, че единият жалбоподател е бащата на
детето, а останалите двама са роднини, при които детето е оставено за
отглеждане и са се грижили за него до момента на извеждането му от дома,
съгласно § 1, т.3 от ДР на ЗЗДет. За последното спор по делото не съществува,
тъй като двамата жалбоподатели са посочени и в самия административен акт като
лицата, полагащи грижи за детето .
Разгледано по същество искането се
явява НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посочената заповед е наредено
временно настаняване по спешност на детето А.З.К., ЕГН **********,
с родители: майка М.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и баща З.М.К., ЕГН **********,***, в
професионално приемно семейство: М.Ф., с адрес: гр. Първомай, утвърдена със
заповед № 16-РДСП-003 от 24.10.2019 г. на ид директор РДСП – Пловдив до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Законодателят в нормата на чл.60 АПК
предвижда възможност за спиране на изпълнението в случай, че адресатът на
заповедта ангажира достатъчно доказателства за наличие на друг, противопоставим
по интензитет интерес на презумирания обществения интерес според критериите на
чл.60 АПК.
С оглед характера на това процесуално
действие на съда следва да се приеме, че то обезпечава жалбата срещу
административния акт и се допуска, когато обезпеченият интерес е по-голям по
значимост от предполагаемия интерес на закона за допускане на предварителното
изпълнение. В този случай законът презумира наличието на предпоставки за
предварително изпълнение от категорията на тези по чл.60, ал.1 АПК, поради
което в тежест на жалбоподателката е да установи липсата на такива предпоставки
или възможността от изпълнението да настъпи значителна или трудно поправима
вреда (по арг. от чл.166, ал.2 АПК).
В конкретния случай това не е сторено
от страна на жалбоподателите. Не се посочват никакви съображения в тази насока.
Прави се бланкетно искане за спиране, като се изтъкват съображения в жалбата по
същество на заповедта.
Дори и да е така, повече от очевидно
е, че в случая се касае за защитим интерес на детето като част от особено
важния обществения интерес по закрила на
подрастващите, който от една страна се претендира от жалбоподателите –
бащата и роднини, които са се грижили до този момент за дедето, а в другия се
търси от органа, допуснал предварителното изпълнение на заповедта.
По делото с административната преписка
са представени доказателства, в които се съдържат данни за съмнение зе
осъществен физически тормоз спрямо детето А.З.К., ЕГН ********** - данни за
сигнали и социален доклад.
При това положение съдът намира, че е
налице защитим обществен интерес за защита живота и здравето на детето А.З.К.,
ЕГН **********, както и необходимост от
спешно осигуряване на неговото физическо здраве и психическо спокойствие, още
повече предвид неговата крехка възраст, което от своя страна обосновава
наложената мярка по чл.60 от АПК. От жалбоподателите не се представят
доказателства за това същите да търпят по-големи вреди от изтъкнатите, поради
което искането на този етап следва да се остави без уважение.
Извеждането на детето от семейната
среда или средата, където живее не трябва да е самоцелно, то има смисъл и
следва да бъде осъществено, при това, както е в случая - незабавно, т.е преди
административният акт да е влязъл в сила, само, ако по този начин ще бъде
защитен интереса на детето. В случая процесното разпореждане е издадено с цел
превенция на живота и здравето на непълнолетното дете, чиято майка на този етап
не може да бъде открита, за бащата няма данни за адрес, а детето се отглежда от
роднини. Административният орган е мотивирал налагането на това предварително
изпълнение с аргументи, обосноваващи заплахата за живота, здравето и
психическото състояние на непълнолетното дете, поради което с оглед
установеното в хода на административното производство е необходимо
предварителното изпълнение на заповедта за настаняване на малолетното дете до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Предвид
изложеното оспореното разпореждане е законосъобразно, поради което жалбата
срещу разпореждането следва да бъда отхвърлена.
Мотивиран от горното, Адинистративен
съд – Пловдив, I отделение, ХIV
състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на С.И.С., ЕГН **********,
В.М.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, както и на З.М.К., ЕГН
**********,***, в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на чл.15,
ал.1 АПК, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед №
ЗД/Д-РВ-А-018 от 15.11.2019 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Асеновград, за временно настаняване по спешност на детето А.З.К. в
професионално семейство: М.Ф., с адрес: гр. Първомай, утвърдена със заповед №
16-РДСП-003 от 24.10.2019 г. на ид директор РДСП – Пловдив до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от получаване на съобщeнието с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: