Решение по дело №2099/2023 на Софийски районен съд
| Номер на акта: | 3298 |
| Дата: | 10 юли 2023 г. |
| Съдия: | Маргарита Димитрова Димитрова |
| Дело: | 20231110202099 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 13 февруари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Образувано е по подадена жалба от „КАЛЕКАН 6777“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Момчилград, ул.“Хаджи
Димитър“ №46, представлявано от управителя Стефан К.ов Георгиев, чрез
адв.К. Б. от АК-Кърджали, против наказателно постановление №43-
0000857/15.11.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“-Стара Загора, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.7, ал.1, т.2 от ЗАП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон,
поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 08.09.2022 г., а нарушението и
нарушителя са установени на 24.05.2022 г. , както и че като юридическо лице
не може да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност
за нарушение, извършено на територията на друга държава, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.4 от ЗАНН, която не може да се тълкува
разширително и да обуслови отговорност и на юридическите лица.
Навежда доводи, че приложената санкционна разпоредба на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАП предвижда глоба, а не имуществена санкция, т.е. предвидено е
наказание само за физически лица /водач/, но законодателят не е възприел
възможност за налагане и на имуществена санкция.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.К. Б. от АК-Кърджали, моли съда да отмени процесното
НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, като излага основания,
аналогични на тези в жалбата. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, за които ангажира писмени доказателства.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на РД „АА“-
Стара Загора, не се представлява в съдебно заседание. В придружаващото
преписката писмо изразява становище за законосъобразност на процесното
НП, поради което моли съда да го потвърди, или да го измени, ако намери
законово основание за това. Прави изрично възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя в случай, че същият
надвишава минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
1
НП е връчено на жалбоподателя на 13.01.2023 г., съгласно известие за
доставяне, а жалбата е подадена чрез АНО на 24.01.2023 г., съгласно
отразената дата на поставения входящ номер върху същата, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбата е подадена пред РС-Стара Загора, въз основа на която е
образувано АНД №334/2023 г. по описа на РС-Стара Загора. С определение от
03.02.2023 г., производството е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
При извършена на 08.09.2022 г. тематична проверка на „Калекан 6777“
ЕООД, в качеството на превозвач, притежаващ лиценз на Общността №23805,
валиден до 29.09.2031 г., за международен автомобилен превоз на товари, във
връзка с извършено нарушение на територията на Кралство Норвегия,
длъжностните лица при РД „АА“-Стара Загора – старши инспектор С. И. И. и
Милен Петков Милушев, констатирали от СМR от 24.05.2022 г., че
дружеството-превозвач е извършило на същата тази дата с МПС - влекач
„Волво ФХ“, с рег.№СВ 0301 КВ, международен превоз на товари /phyto
sweet/ по маршрут от Република Германия до Кралство Норвегия, за който
влекачът няма издадено заверено копие на лиценз на Общността от
министъра на транспорта и съобщенията или оправомощено от него
длъжностно лице.
Въз основа на така направената констатация в хода на извършената
тематична проверка, старши инспектор при РД „АА“-Стара Загора: С. И. И., в
присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението
и съставяне на акта: Милен Петков Милушев /също длъжностно лице при РД
„АА“-Стара Загора/, съставил на 08.09.2022 г. АУАН с бл.№319157, против
дружеството-жалбоподател затова, че на 24.05.2022 г., в гр.Момчилград,
землище Момчилград, лицензираният превозвач „Калекан 6777“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността №23805, валиден до 29.09.2031 г., за
международен автомобилен превоз на товари, е допуснал извършването на
международен превоз на товари /phyto sweet/ по маршрут от Република
Германия до Кралство Норвегия, видно от СМR от 24.05.2022 г., с влекач
„Волво ФХ“, с рег.№СВ 0301 КВ, за който влекачът няма издадено заверено
копие на лиценз на Общността от министъра на транспорта и съобщенията
или оправомощени от него длъжностни лица, с което е нарушил разпоредбата
на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
дружеството-жалбоподател на датата на неговото съставяне – 08.09.2022 г., с
2
направени писмени обяснения по направените в него констатации, че МПС-то
ще бъде включено в лиценза. Жалбоподателят не се възползвал от правата си
по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред АНО в
законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Директор на РД
„АА“-Стара Загора, издал процесното НП, с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАП наложил на дружеството-жалбоподател, имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И.,
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице,
възпроизвеждащо личните си впечатления, във връзка с извършената
проверка на жалбоподателя, при изпълнение на служебните си задължения,
като няма данни за негова пряка или косвена заинтересованост от изхода на
делото; от събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и
НП; известие за доставяне; заверено копие от СМR; Заповед №268/21.07.2021
г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, Заповед №РД-08-
30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетенти
органи, като компетентността на актосъставителя произтича директно от
ЗАП, съобразно заеманата длъжност – старши инспектор в РД „АА“.
Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган, тъй като със своя
Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП и чл.189, ал.12 от ЗДвП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директорите на РД „АА“, който отдел е част от структурата
на ИА „АА“, а към датата на издаване на НП – 15.11.2022 г., АНО е заемал
посочената длъжност, считано от 04.08.2021 г., съгласно представената
Заповед №268/21.07.2021 г. за неговото преназначаване на тази длъжност.
Спазен е и давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на
АУАН. От показанията на свидетеля И. безспорно се установява, че
нарушението и извършителя са устаноновени в хода на извършена тематична
проверка на дружеството-превозвач на 08.09.2022 г. Това обстоятелство е
видно и от АУАН и НП. АУАН е съставен на същата дата – 08.09.2022 г., т.е.
в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и в
едногодишния срок от установяване на нарушението.
Съдът не споделя релевираните възражения в жалбата за допуснато
процесуално нарушение на разпоредбата на чл.4 от ЗАНН. В АУАН и НП
3
изрично е посочено, че се вменява нарушение на дружество-превозвач за
допуснато нарушение на територията на Кралство Норвегия, а това
обстоятелство е предопределило и изпращане на делото по подсъдност, тъй
като на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, компетентният съд да разгледа делото
за нарушения, извършени в чужбина, е именно СРС. Съгласно разпоредбата
на чл.83 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически
лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, а санкцията се налага по реда на този
закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред.
Санкционираният превозвач е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, поради което не остава извън
териториалния обхват на българския закон за нарушение, извършено в
чужбина, при осъществяване на търговската си дейност, свързана с
осъществяване на международен автомобилен превоз на товари, за която има
има издаден лиценз на Общността.
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при образуване на административнонаказателното производство,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН в АУАН трябва да се съдържа
описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било
извършено. В съставения против жалбоподателя акт липсват тези
задължителни реквизити. Този пропуск е пренесен и в обжалваното НП, с
което е допуснато и съществен по тежест нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е квалифицирано като такова
по чл.7, ал.1, изр.2 от ЗАП. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по
предложение на ИА "АА". За всяко МПС, с което превозвачът извършва
дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно
заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен
превоз на МПС. Завереното копие и удостоверението се издават, ако МПС-то
е с българска регистрация, за което има документ за извършена проверка на
техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на
валидност не е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова стабилност за
него по реда, определен с наредбата по ал.3.
Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е
описано от фактическа страна по следния начин: „превозвачът е допуснал на
24.05.2022 г. извършване на международен превоз на товари /phyto sweet/ по
4
маршрут от Република Германия до Кралство Норвегия, видно от СМR от
24.05.2022 г., с влекач „Волво ФХ“, с рег.№СВ 0301 КВ, за който влекачът
няма издадено заверено копие на лиценз на Общността от министъра на
транспорта и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица“.
Съдът намира, че така направеното описание е неясно, доколкото от него не
може да се направи недвусмислен и еднозначен извод в извършването на
какво административно нарушение е обвинено дружеството-жалбоподател.
Твърди се на първо място, че превозвачът е допуснал извършване на
международен превоз с МПС – влекач марка „Волво ФХ“ от категория N3, с
рег.№СВ 0301 КВ, за което няма издадено заверено копие на лиценз на
Общността, но липсва каквато и да е конкретика дали това МПС е
собственост на превозвача, кой водач го е управлявал, къде и при какви е
обстоятелства е констатирано, че за същото няма издадено заверено копие на
лиценз на Общността. Приложената от АНО санкционна разпоредба не внася
нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието между фактическо и
правно обвинение е отстранено. Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП предвижда
на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 2000 лева – при първо нарушение. От друга страна,
разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАП предвижда да се наказва с глоба или с
имуществена санкция 3000 лева, който допусне или разпореди извършването
на превоз с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с МПС, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността. Както в АУАН, така и в процесното НП
липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение от
превозвача, което е довело и до неправилно приложение на материалния
закон. Предвид горното, съдът намира, че възможността на жалбоподателя да
разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и правото му на защита са били нарушени, което от своя страна
има за последица отмяна на санкционния акт, без да е необходимо съдът да се
произнася по съществото на спора. Липсата на описание на конкретни факти
относно вмененото нарушение, води до невъзможност и за съда да установи
какво точно нарушение е извършил жалбоподателя и при какви
обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за
нарушена правна норма, и едва след това да извърши преценка за относимата
санкционната разпоредба. Това е така, защото липсата на посочени в НП
конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на административното
нарушение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
което е основание за отмяна на издаденото НП.
5
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че процесното НП
следва да бъде отменено на посочените основания, като незаконосъобразно
издадено.
По разноските: С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на
направените разноски. Такива се претендират от правоимащата страна и са
ангажирани доказателства за направени такива в общ размер на 800 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство от един адвокат, съгласно
договор за за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл.80 от
ГПК. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер в чл.36 от ЗА.
В случая е направено възражение за прекомерност и доколкото неговия
размер превишава минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че същото следва да бъде намалено от 800
лева на 440 лева, в какъвто размер следва да бъде присъдено за заплащане от
ИА „АА“, част от която структура е РД „АА“-Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът
6