Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.03.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12376
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12376/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Е.М.“
ЕООД *** срещу решение №121653 от 22.05.2019 г постановено
по гр.д.№65228/16 г на СРС , 71 състав , с
което са отхвърлени
исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.99 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е.Ж.С. ЕГН ********** *** му
дължи сумата от 1618,52 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № FL 610884/19.10.2011г., сключен между „Ю.Б.“ АД и Е.Ж.С. , ведно със
законна лихва за периода от 26.6.2015 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 229,23 лв. за периода от 19.11.2011 г. до 19.10.2014
г., мораторна лихва в размер на 311,21 лв. за периода от 19.11.2012 г.
до 19.10.2014 г., такса в размер на 65 лв. за периода от 19.11.2012г. до
19.10.2014г., които суми са прехвърлени на въззивника с договор за цесия от
18.01.2016 г и за които е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2015 г по чл.
417 от ГПК по гр.д. № 36608/2015 година на СРС, 71 състав. Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като не са дадени указания , че не се сочат доказателства за относими факти .
Към исковата молба е представено приложение към договора за цесия , в което е
посочено , че се прехвърлят и процесните вземания . Цесията е надлежно съобщена
, включително и с връчване на приложения към исковата молба .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Правилно СРС е приел , че не е
доказано прехвърляне на процесните вземания . Освен това няма и уведомяване на
ответника за цесията .
Третото лице помагач на ищеца „Ю.Б.“
АД *** не взема становище по жалбата .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.05.2019 г и е обжалвано в срок на 12.06.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
исковете СРС е приел , че основателността
на исковете по чл.422 ал.1 ГПК се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валиден възникнал договор за кредит при общите условия на ищеца
; получаване от ответника на сумата, за която е сключен договора; договор за
цесия от 18.01.2016г., с който „Ю.Б.“ АД, в предмета на който е включено и
процесното вземане; съобщаване на договора за цесия по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между ответника
и „Ю.Б.“ АД е сключен договор за потребителски кредит от 19.10.2011 г. като
банката е предоставила сумата от 2310 лева с краен срок за погасяване на всички
дължими суми – 19.10.2014г. Ответникът е заплатил 12 броя погасителни вноски по
договора за потребителски кредит и е просрочила 24 броя погасителни вноски. С
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, като за
валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното
прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е достигнало
волеизявлението на досегашния кредитор – цедент. В случая ищецът се легитимира
като кредитор въз основа на приложения по делото договор за цесия от
18.01.2016г.
Според СРС по делото не е доказано , че с договора за цесия за
прехвърлени процесните вземания . Те не са описани в самия договор за цесия и
не е представено Приложение 4 към него – портфейл, включващ прехвърлените
договори за заем. Не е представено и Приложение 1 към договора за потвърждение
за извършена цесия. Не може да се приеме за такова представения на л. 32 по
делото документ. Същият не е представен
в цялост, не е видно от кого изхожда, не носи подписи и дата, за да може
при изрично направено оспорване от ответника в този смисъл да се приеме по
несъмнен начин, че представлява именно Приложение 4 към процесния договор за
цесия или пък Приложение 1 към потвърждение за извършена цесия . Според
разрешението, дадено с Решение № 32 от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.№438/2009г.,
II т.о., ТК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, и според
разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съставлява
задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание,
което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на
прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет - чл.26, ал.2 от ЗЗД. Дори да не се сподели извода, че
процесния договор за цесия е недействителен, то липсата на индивидуализация на конкретното вземане от ответника,
препятства възможността да се провери дали ищцовата страна е носител на правото
да го реализира. Ищецът не е доказал материално-правната си легитимация и
претенциите му са неоснователни .
Решението на СРС правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . С
определение от 29.01.2019 г СРС изрично е указал на ищеца , че е в
негова доказателствена тежест да докаже , че процесните вземания са му
прехвърлени с договор за цесия . Ищецът е представил неподписан от страните
документ , който е оспорен от ответника и от който не може да се заключи , че
представлява приложение към договора за цесия .
СРС няма
задължения да дава указания на ищеца , че представените от него доказателства
за недостатъчни или без доказателствена стойност , защото така би се
нарушило състезателното начало и безпристрастността на съда . Отделно , дори да
имаше процесуални нарушения на първоинстанционният съд , то във въззивната
жалба нови липсват доказателствени искания и все така не е доказано прехвърляне
на процесните вземания в полза на ищеца . Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №121653 от 22.05.2019 г постановено
по гр.д.№65228/16 г на СРС , 71 състав .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Решението е
постановено при участието на „Ю.Б.“ АД *** като трето лице помагач на ищеца .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.