Р Е Ш Е Н И Е
№ 2131/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 2275 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП срещу
решение № 2141 от 17.11.2022 г., постановено по АНД № 5646 по описа на Районен
съд Пловдив за 2022 година, с което е отменено наказателно постановление № 646307-F655782 от 07.07.2022
г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Съби
и Ина 78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград,
ж.к. „Баделема“ бл.14, вх.А, ет.3, ап.6, представлявано от управителя И.И.Х., е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5,
вр. ал.1 ЗДДС.
Според касатора
решението е неправилно поради противоречие със закона. Иска се отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът счита
касационната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение, както и
да му се присъдят разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба, да се потвърди решението на районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният съд след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно
установено от фактическа страна, че нарушителят не е подал справка-декларация за
данъчен период м.02.2022 г. до 14.03.2022 г. включително, както и до датата на
съставяне на АУАН, но счита, че при санкциониране на дееца за извършеното
нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон. Въз
основа на анализ на относимите правни норми от ЗДДС и ЗАНН и по аргумент от
мотивите на тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълкувателно дело №
1/2021 г. на ВАС, тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълкувателно дело
№ 6/2016 г. на ВАС, тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълкувателно
дело № 3/2021 г. на ВАС, районният съд е направил извод, че задълженията за
подаване на справка-декларация и отчетни регистри за един и същ данъчен период
нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално
предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред
приходната администрация на данните, относими към законосъобразното формиране
на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период. Съответно
задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно
закона се изпълняват заедно и едновременно, по един и същ начин – по електронен
път, при условията и по реда на ДОПК, т.е., законодателят по императивен път е
установил формата на деклариране и способът за това и това задължение не търпи
частично изпълнение, което е технически невъзможно, доколкото е ноторно
известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява
задължението по чл.125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на
справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без
справка-декларация. Съответно районният съд приема, че подаването на отчетни
регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри
в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие в
нарушение на една материалноправна норма – чл.125, ал.1 ЗДДС – и води до един и
същ противоправен резултат – недеклариране на ДДС по реда и в срока, установен
от закона. В този смисъл районният съд приема, че нарушението по чл.125 ЗДДС
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние, но при всички
случаи се извършва едно единно нарушение, за което следва на основание чл.18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на един наказателния процес, а
ако деецът е осъществил повече от една от алтернативните форми на изпълнително
деяние за един и същ данъчен период, на основание чл.179, ал.1 ЗДДС това
обстоятелство следва да се отчете при индивидуализация на наказанието, но не е
основание за налагане на различни санкции за едно и също нарушение в различни
производства. Районният съд е констатирал, че по АНД № 5649/2022 г. по описа на
РС Пловдив същият субект е наказан за неподаване на отчетните регистри за същия
данъчен период, поради което е направил извод за незаконосъобразно
мултиплициране на административнонаказателната отговорност и нарушение на
императивната норма на чл.18 ЗАНН.
Решението е правилно
като краен резултат.
Не се споделя извода
на районния съд за нарушение на чл.18 ЗАНН, което, обаче, не влияе върху
крайния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Още
повече, че е налице влязло в сила съдебно решение по цитираното АНД № 5649/2022
г. по описа на РС Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 646309-F655803
от 07.07.2022 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на
чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС – неподаване на отчетни регистри за същия данъчен
период м.02.2022 г. Друго наказание за
същия данъчен период се явява непропорционално с оглед преследваната цел – да
се дисциплинира задълженото лице към спазване на установения ред за
своевременно отчитане на облагаемите по ЗДДС доставки. В този смисъл
неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния
закон от страна на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице
касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо,
обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото
на ответника по касацията се дължат разноски, но тези разноски не са доказани
по размер, поради което искането следва да бъде отхвърлено като недоказано. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2141
от 17.11.2022 г., постановено по АНД № 5646 по описа на Районен съд Пловдив за
2022 година.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Съби и Ина 78“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ж.к.
„Баделема“ бл.14, вх.А, ет.3, ап.6, представлявано от управителя И.И.Х., за
присъждане на разноски за настоящото съдебно производство.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.