№ 59
гр. С., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Иван Калчев Иванов (РП-С.)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600338 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. СТ. Г. СТ. и подс. Г. СТ. ИВ.,
чрез защитника им адв. Н.К. – АК С. срещу Присъда № ********/22.06.2021
г., постановена по НОХД № 521/2020 г. по описа на РС – С.. С атакувания
съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимите СТ. Г. СТ. и Г.
СТ. ИВ. за ВИНОВНИ в това, че на 11.09.2019 г. в с. Желю войвода, Община
С., в съучастие по между си като съизвършители, причинили две средни
телесни повреди на Н. В. ХР. от същото село, изразяващи се в счупване на
тялото на лакътната кост на лявата ръка, което е довело до „трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник“ и случване тялото на
малкия пищял на левия крак, което е довело до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник“, поради което и на основание чл.129,
ал.2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с чл 54 от НК им е наложил наказание за
всеки един по ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изтърпяването на което
е ОТЛОЖЕНО на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства като е разпоредил
1
отбелязаните като обект № 1 – метална пръчка с ръжда по нея и части –
остатъци от синя боя, дървена пръчка счупена на две части с кора по нея /на
места/, част от дървен сап, лопата със счупен сап, поставени в полиетиленов
чувал и запечатани с лепенка № В6362 на ОД на МВР – С. и отбелязаните
като обект № 2 – част от дървен сап /за лопата/ счупен от единия си край,
поставен в хартиен плик и запечатан с лепенка № В6363 на ОД на МВР – С.,
да се отнемат в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да се
унищожат като вещи без стойност.
Съдът се е произнесъл веществените доказателства, които са приложени в
папките на делото, а именно 2 бр. дискове, находящи се на л. 63 том 1 от ДП
и на л. 56 том 2 от ДП и 1 брой натривка, запечатана с лепенка № В6342 ,
находяща се на л. 69 том 2 да се съхраняват по делото до изтичане сроковете
за съхранение на самото дело.
Съдът е осъдил всеки от двамата подсъдими да заплати на Н. В. ХР. по
250,35лева представляваща направените по делото разноски
Съдът е осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от двамата
подсъдими да заплати направените на досъдебното производство разноски в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – С. по 160.43 лв. и в
полза на ОД на МВР – Бургас по 181.56 лв.
Съдът е осъдил всеки от двамата подсъдими да заплати направените по
делото разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – С. по 43.85 лв.
Постановената присъда е обжалвана с въззивната жалба на подсъдимите
СТ. Г. СТ. и Г. СТ. ИВ., чрез защитника си адв. К. ,като неправилна,
необоснована, постановена в противоречие на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяната на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани
изцяло. С допълнение към въззивната жалба се оспорва приетата за
установена от първостепенния съд фактическа обстановка като несъответна
на събраните доказателства. Не се споделя подходът на съда към
кредитираната част от доказателствената съвкупност. Претендира се за
допуснато процесуално нарушение при кредитирането на
съдебнотехническата експертиза, с която направените с личния телефон на
2
полицейския служител снимки са приобщени към доказателствения материал.
Настоява се за недоказаност по безспорен и категоричен начин на вината на
подсъдимите С. и И..
От настоящата инстанция се иска да бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдаване по
повдигнатото обвинение а в случай, че присъдата в нейната осъдителна част
бъде потвърдена, да бъдат определени наказания при изключителен превес на
смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на Окръжна прокуратура-С. предлага на съда да
потвърди първоинстанционната присъда. Заявява , че постановената присъда
се основава на задълбочен доказателствен анализ, като в мотивите са
изложени, както съображения за кредитираните писмени и гласни
доказателства и основанията за това, така и доводи с които е обоснованата
неоснователност на направените от страна на защитата на подсъдимите
възражения , касаещи авторството на деянието.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към изложеното от
представителя на Окръжна прокуратура и заявява, че намира въззивната
жалба за неоснователна. Иска от съда да се произнесе като приеме, че
присъдата на първостепенната инстанция е законосъобразна.
Частния обвинител се присъединява към изложеното от неговия
повереник.
Пред настоящата инстанция въззивната жалба и допълнението към нея се
поддържат от защитника на двамата подсъдими и лично от тях.
Допълнително защитникът заявява, че оспорва обосноваността на
направените изводи от първоинстанционния съд, като поддържа
съображенията които е изложил във въззивната си жалба и допълнението към
нея, желае да бъде отменена първоинстанционната присъда и бъде
постановена нова с която да бъдат оправдани подсъдимите.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по дело и при цялостна проверка на обжалваната присъда , на
основание чл.313 ал.1 от НПК намира за установено следното:
Присъдата на Районния съд е постановена при пълното, всестранно и
точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната
3
инстанция няма основания да променя или изменя същата.Направен е
задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства въз
основа на което правилно е прието следното:
Подсъдимият СТ. Г. СТ. е със средно образование, неженен, земеделски
производител, не е осъждан.
Подс.Г.С. Й. е със средно образование,вдовец ,пенсионер.
Постр.Н. В. ХР. е със основно образование,женен, работи като охранител
в „Устрем95-Атанас Манов“.
Подсъдимите и пострадалия живеели в с.Ж.В. общ.С..Постр.Н.Х. е бил
във влошени отношения с подсъдимите Г.И. и С.С.. Причина за тези
отношения е било обстоятелството, че подсъдимите пасели овцете си близо
до дома му на общинско място, на част от което е имало земеделска техника,
пазена от постр. Х., както и че шума от хлопките им му пречели на съня.
На 11.09.2019 г. около 21.00 ч., постр. Х. е бил в дома си, когато чул
хлопките на овцете на подс. Г.И.. Направил му забележка да не ги пасе пред
неговия дом, за да не се чува шума и да не му пречат на съня. Въпреки тази
забележка подс. Г.И. продължил да пасе овцете си там, което накарало в 21.23
ч. постр. Х. да позвъни на тел.112 и подаде оплакване. Пострадалият бил
посъветван от оператора на тел.112 да се обърне към кмета на селото или
пред районния инспектор. По-късно постр. Н.Х. дочул лай на кучета. В 21.55
ч. той отново набрал тел.112, но не провел разговор. Излязъл навън, за да
види каква е причината за лая на кучетата, когато видял подс. С.С. да
паркира автомобила си в близост до машините, които както беше посочено
по-горе били паркирани пред дома му. След като паркирал автомобила си и
слязъл от него подс. С.С. се обърнал към подс. Г.И. с думите: „Къде е той,
този път ще го накарам да се прибере в къщи“. Подс. Г.И. видял постр. Н.Х.
и го посочил на сина си – подс. С.С., който тръгнал към пострадалия влачейки
по земята дървен прът. Стигайки до Х. подс. С.С. започнал да го удря с пръта
по главата, в резултат пръта се счупил на две части. Подс. С.С. извикал на
баща си – подс. Г.И., и го подканил да не гледа, а също да удря постр.Х..
Подс. Г.И. имал в себе си дървен сап, с него ударил постр. Х., който паднал
по очи. След падането си той усетил два удара в мускулите на краката, от
което изпитал остра болка. Постр. Х. успял да стане, но в този момент подс.
С.С. с железен прът започнал да го удря по раменете.
4
След като нанесли побоя на постр. Х. двамата подсъдими се отдалечили от
мястото. Постр. Х. се изправил, но почувствал силни болки в крака си и едва
успял да се прибере в дома си. Телефонът му останал счупен на
местопроизшествието, поради което не е могъл да позвъни на познати за
помощ. В близост до жилището постр. Х. нямал съседи към които да се
обърне за помощ.
На следващия ден – 12.09.2019 г., свид. A.А., който бил работодател на
постр. Н.Х. го потърсил по телефона за да уговорят задачите за деня, но
телефонът му бил изключен.Това било нехарактерно и св.А. решил да отиде
до дома на Х., за да установи каква е причината. Докато пътувал към с. Ж.В.,
постр. Х. намерил навън мобилния си телефон, който бил счупен, извадил от
него СИМ-картата си, поставил я на друг апарат и му позвънил. Пострадалият
Х. съобщил на свид. А., че вечерта му бил нанесен побой, че има нужда от
медицинска помощ и го помолил да дойде, да го вземе и да го заведе до
болницата. Когато свид.А. дошъл до дома на постр. Х. го заварил той с мъка
да слиза по стълбите, видими са били по него нараняванията от нанесения му
побой, бил е почти обездвижен, имало удари навсякъде по тялото му. Постр.
Х. съобщил на свид. А., че съседите му - подс. С.С. и подс. Г.И., известни в с.
Ж.В. с прозвището „Зелетата“, вечерта на 11.09.2019 г. са му нанесли побой,
като показал на свид. А. синия метален прът, дървения сап и счупено подобие
на овчарски прът, с които са го били двамата подсъдими. Свид.А. завел постр.
Х. в ЦСМП – С., от където той е бил настанен в Ортопедично отделение на
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – С.. Докато бил в болницата
постр. Х. се е срещнал със свид. Генов, който бил по друг повод в болницата
и на него също е съобщил, че е бил бит от подс. С.С. и подс.Г.И..
При извършения оглед на местопроизшествие на 18.09.2019 г. пред дома
на постр. Х. в с. Ж.В., ул.“Т.“ № 29 са били намерени и иззети дървена пръчка
счупена на две части, част от дървен сап, лопата със сап счупен на две части,
като в горната част на сапа е имало кафеникаво петно.
На 18.10.2019 г. с протокол за доброволно предаване постр. Х. предал 1
бр. метална пръчка с ръжда по нея и части от синя боя, за която е посочил, че
с тази пръчка са му били нанесени удари.
5
На 18.10.2019 г. е бил иззет за сравнително изследване биологичен
материал от постр. Х. с цел да се определи ДНК-профил.
Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза постр. Х. е получил множество телесни увреждания по цялото
тяло, подробно описани на л.2-9, том II от досъдебното производство. Вещото
лице е отразило, че съдейки по локализацията и характеристиките на
уврежданията може да се направи заключение, че на пострадалия са били
нанесени не по-малко от 8-10 удара. Според заключението установените
телесни увреждания на постр. Н.Х. – двете разкъсноконтузни рани на главата,
множество масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с
изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани, довели до затрудняване
движението на снагата и масивният ретроперитонален хематом, проявен
клинично с картината на анемичен синдром, са довели до „временно
разстройство на здравето неопасно за живота“, тоест „разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Счупването на тялото на
лакътната кост на лявата ръка на постр.Х. е осъществило смисъла на
медикобиологичния признак „трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник“ и счупването на тялото на малкия пищял на левия край на
постр.Х. е осъществило смисъла на медикобиологичния признак “трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник“.
Според заключението на назначената по делото съдебно биологична
експертиза ДНК-профилът, определен при изследването на дървения сап е
кръв, която напълно съвпада с ДНК-профила на постр. Н.Х.. Изготвена е
фоноскопна експертиза, при която са били свалени на хартиен носител аудио
записите предоставени от районен център 112 – Бургас, от която е видно, че
предоставеният компакт диск съдържа 1 бр. аудио запис от № **********,
проведен на 11.09.2019 г. в 21.23 ч., с обща продължителност 3 мин. 17 сек.
От приложената по делото справка от „Теленор България“ АД се установява,
че мобилният № ********** е собственост на постр. Н. В. ХР. и от същия на
11.09.2019 г. има 2 бр. обаждания до тел. 112 в 21.23 ч. с времетраене 196
сек. И 21.55 ч. с времетраене 3 сек.
Фактическата обстановка по делото районният съд е установил по
безспорен начин след внимателен анализ на всички събрани и проверени по
надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените
6
към делото по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при
спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им.
Тъй като част от възраженията във въззивната жалба и допълнението към
нея касаят съдържанието на мотивите на обжалваната присъда, в частност
анализа на доказателствата, респективно приетите за установени от
кредитираните доказателствени материали факти и направените въз основа на
това правни изводи, въззивния съд следва да посочи,че мотивите към
проверяваната присъда не страдат от пороците твърдени в жалбата.Мотивите
имат изискуемото от чл.305 ал.3 от НПК съдържание-ясна фактическа
обстановка,изчерпателен анализ на доказателствения материал,
безпротиворечиви правни изводи.Районния съд не може да бъде упрекнат за
подробното изложение на установените фактически положения.Съдът е
длъжен да посочи какви са констатациите по фактите, което задължение в
случая е прецизно изпълнено.Неоснователни са и доводите на защитата за
тенденционен разбор на доказателствените материали.Задълбочено и
обективно решаващия състав е подходил към многобройните доказателства,
преценявайки тяхната относимост и значение към обстоятелствата, включени
в предмета на доказване.
Първоинстанционния съд е отделил внимание на събраните лично и
непосредствено от съдебния състав доказателствени източници, както и на
тези приобщени чрез прочитането им по съотвтния процесуален
ред.Коментирал е същите и ги е съотнесъл помежду им, в резултат на което е
дал вяра на едни, а е изключил други, като е посочил аргументи за
това.Мотивите на първата съдебна инстанция в обсъжданата част обхващат
всички събрани по делото доказателства, убедителни са и изцяло подчинени
на правилата на формалната логика.Не се констатират нарушения при
обсъждането на събраните доказателства.
Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на
доказателствения материал установи че, че събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в
своята съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата,
наведени от прокурора в обвинителния акт, определящ рамките на
обвинението.
Въззивния съд, както и Районния съд намира, че показанията на свид. A.А.
7
и свид. С.Г.-кмет на с .Ж.В. са обективни, непротиворечащи. Показанията на
тези свидетели се явяват косвено доказателство относно това,че подсъдимите
са нанесли побой на пострадалия Х. в резултат на който той е получил
описаните в експертизата две средни телесни повреди. Тези две косвени
доказателства, се допълват с показанията на постр.Х., които съдът кредитира
изцяло и същите кореспондират с приобщените веществени доказателства и
заключенията на съдебно медицинската експертиза, съдебно биологичната
експертиза и фоноскопската експертиза. Ето защо правилно съдът е изградил
фактическата си обстановка върху тях. Тези доказателства обосновават по
несъмнен начин единствено възможния извод, че подсъдимите са лицата
които на 11.09.2019г. са нанесли побой на постр.Х. в резултат на който същия
е получил две средни телесни повреди.
Правилно съдът се е доверил на показанията на свидетелите Андонов и
Василев относно часовете когато двамата свидетели са дошли в дома на подс.
С. и съответно са си тръгнали от там, които се подкрепят от показанията на
свидетелката Татяна Георгиева.
Настоящата инстанция възприема изцяло становището на
първоинстанционния съд, че следва да не даде вяра на показанията на
свид.Татяна Георгиева в частта в която твърди че разговаряла по телефона с
подс.С.С. до 22:00-22:20 часа тъй като в тази част те противоречат на
приложената справка от мобилния оператор доказваща че разговорът е бил в
21:25 часа и е продължил 174 секунди.
Детайлен е разборът на показанията на всички останали разпитани по
делото свидетели и фактите който се установяват чрез тях.
Детайлен е разборът и на обясненията на подсъдимия Г.И. като правилно
първоинстанционния съд не е дал вяра на обясненията му ,че постр.Х. е бил с
нож и когато е побягнал е падал и вероятно се е самонаранил,тъй като
противоречат както на установеното в съд.медицинската експертиза, така и на
останалия доказателствен материал.Въззивния съд споделя и анализа който
СлРС е направил на обясненията на подс.С.С..
Настоящия състав се солидализира с изводите на СлРС и относно
назначените по делото съдебно медицинска експертиза, съдебно биологична
експертиза, фоноскопска експертиза.Същите не са оспорени от страните а
съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастноста
8
на вещите лица.
Въз основа на заключението на вещото лице, касаещо уврежданията на
пострадалото лице и проведения му разпит в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, следва да се приеме за установено по
несъмнен начин, че съдейки по локализацията и характеристиките на
уврежданията може да се направи заключение, че на пострадалия са били
нанесени не по-малко от 8-10 удара, че установените телесни увреждания на
постр. Н.Х. – двете разкъсноконтузни рани на главата, множество масивни
кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен
травматичен оток на меките тъкани, довели до затрудняване движението на
снагата и масивният ретроперитонален хематом, проявен клинично с
картината на анемичен синдром, са довели до „временно разстройство на
здравето неопасно за живота“, тоест „разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК. Счупването на тялото на лакътната кост на
лявата ръка на постр.Х. е осъществило смисъла на медикобиологичния
признак „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ и
счупването на тялото на малкия пищял на левия край на постр.Х. е
осъществило смисъла на медикобиологичния признак “трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник“.
Въз основа на заключението на съдебно биологичната експертиза се
установява категорично едно от оръдията с което са били нанасяни удари на
постр.Х.,като по този начин се потвърждава верността на неговите показания.
Заключението на фоноскопската експертиза също потвърждава верността
на показанията на постр.Х., дава информация за времето на възникналия
инцидент и имащите отношения към него подсъдими.
Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционния съд за
приемане и кредитиране заключението на назначената съдебно техническа
експертиза.Тази експертиза е назначена на предоставения личен мобилен
телефон на Велина Петкова полицай в РУ на МВР- С., с който същата е
направила снимки на нараняванията на постр.Х. при проведения от нея
разпит в качеството му на свидетел на 12.09.2021г. Настоящия състав счита,че
полицейския служител Петкова е била ангажирана с разследването доколкото
е провела разпит на постр.Х. и направените от нея снимки на личния и
телефон не биха могли да бъдат източник на годни доказателства.
9
Въззивният съд,както и първоинстанционния съд,съобрази и всички
писмени доказателства,приобщени по делото и имащи значение за разкриване
на обективната истина.
Анализът на доказателственната съвкупност, извършен от настоящия
състав мотивират извод, че делото е било попълнено с необходимите и
относими доказателствени материали, като въз основа на същите СлРС е
изградил фактическа обстановка и правни изводи, съответни на разпоредбите
на процесуалния закон и подчинени на правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената съвкупност фактическа
обстановка, правилни са и изводите на първата инстанция, че подсъдимите Г.
СТ. ИВ. и СТ. Г. СТ. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал1 вр.чл.20 ал.2 от НК тъй като
на 11.09.2019 г. в с. Желю войвода, Община С., в съучастие по между си като
съизвършители, причинили две средни телесни повреди на Н. В. ХР. от
същото село, изразяващи се в счупване на тялото на лакътната кост на лявата
ръка, което е довело до „трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник“ и случване тялото на малкия пищял на левия крак, което е довело до
трайно затрудняване движението на левия долен крайник“.Извън съмнение
подсъдимите са се намирали на инкриминираната дата на описаното в
обвинителния акт място и са причинили две средни повреди на постр.Н.Х., за
които е предявеното обвинение.Категоричен е изводът, както че деянието на
подсъдимите е обективно съставомерно, така също ,че е извършено от тях
умишлено. Не може да се сподели доводът на защитата за недоказаност на
обвинението.Кредитираната част от гласните доказателства пряко или
косвено установяват, че именно подсъдимите са извършители на
престъплението.
Правилен е изводът на първата съдебна инстанция,че деянието на
подсъдимите е извършено с пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено
опасния му характер, предвиждали и са искали настъпването на обществено
опасните последици.Подсъдимите са действали с умисъл за причиняване на
сериозно телесно увреждане на пострадалия.В случая са нанесени множество
удари с дървен прът, сап , метален прът от две лица съзнаващи численото и
физическото си превъзходство над пострадалия.Очевидно е ,че подсъдимите
са съзнавали и целели да увредят пострадалия.
10
При наличие на всички изискуеми от закона елементи от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, правилно
и законосъобразно районния съд е признал подсъдимите за виновни по така
предявеното им обвинение.
Първоинстанционния съдебен акт е оспорен от защитата и в частта
относно наложеното на подсъдимите наказание.Въззивната инстанция не
констатира неправилност на присъдата в частта относно наложеното на
подсъдимите наказание.При законодателно установените граници на
престъплението по чл.129 ал.1 от НК до шест години „лишаване от свобода“
първоинстанционния съд е индивидуализирал наказанието на всеки един от
подсъдимите под средния размер-една година „лишаване от свобода“ като е
отложил изпитателния срок за изтърпяването му в най ниския възможен срок
–три години изпитателен срок. В полза на подсъдимите правилно са отчетени
чистото им съдебно минало и добрите им характеристични данни. Съдът не е
констатирал отегчаващи отговорността обстоятелства.В конкретния случай,
при наличието само на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, наложеното на подсъдимите наказание се явява правилно
определено при условията на чл.54 от НК, съобразено е с обществената
опасност на деянието и извършителите му и удовлетворява критерия за
справедливост.Въззивния съд споделя доводите на СлРС за приложение на
чл.66 от НК и присъдата е законосъобразна и в тази част.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимите обстоятелства ,които биха могли да обосноват евентуален извод
за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК с
първоинстанционната присъда е решен и въпроса за отговорността на
подсъдимите за разноските,като правилно подсъдимите са осъдени да
заплатят определените им суми.
Предвид изложеното въззивният съд намира,че първоинстанционната
присъда е правилна,обоснована и материално и процесуално
законосъобразна,а въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба-
неоснователни.Наведените оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания съдебен акт от страна на защитата на
подсъдимите са неоснователни.Наложеното наказание е съответно на
11
обществената опасност на деянието и дееца, като липсват условията на чл.55
от НК за замяна с „пробация“. Присъдата е законосъобразна и в частта за
разноските..Не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от
НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ********/22.06.2021 г., постановена по
НОХД № 521/2020 г. по описа на РС – С. като ПРАВИЛНА И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12