Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 10.12.2019 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1392 по описа на СГС за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно
решение от
01.11.2018 г., постановено по гр.д №87874/2017 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено по предявените
от Я.А.Б., ЕГН **********, със съд. адрес *** Стамболийски № 55, партер, офис №
4, чрез адв. Д., срещу „У.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „******отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 605 ТЗ, че Я.А.Б. не дължи на „У.Б.”
АД сумата от 3250 лв. представляваща
главница за начислявани годишни такси за ползване на банков сейф № 234 в Бизнес
център „София - Батенберг“ на „У.Б.“ АД за периода от 25.10.2009 година до 25.10.2017
година, както и сумата от 9700,91 лева,
представляваща начислени лихви, такси и неустойки върху главницата
от 3250 лева.Осъдил е У.Б.” АД, ЕИК ****** да заплати на Я.А.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1436,55 лв. разноски
пред СРС.
Недоволен от постановеното съдебно решение е останал
ответникът „У.Б.” АД, ЕИК ******, който в срок е подал въззивна жалба с доводи
за неправилност на същото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от въззиваемата страна(ищец) - Я.А.Б., ЕГН **********, с който
се обоснова становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение,
съответно за неоснователност на възраженията на въззивника.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
неговата правилност съдът намира следното:
Страните не
спорят за това, че между тях е сключен договор за наем на сейф № 234/25.10.2008
г., съобразно който банката отдала под наем на Я.Б. сейф № 234 сейф за срок от 12 месеца, срещу което последният
се задължил да заплати наемна цена в общ размер на 180 лева. Няма спор и че цената за тези 12 месеца е била заплатена.
Между страните не е налице спор и за това, че още през 2002 г. ищецът е получил
ключ от процесния сейф, въз основа на друго наемно отношение досежно същият
сейф и този ключ не е бил върнат на банката до настоящия момент.
Спорен е
въпросът дали след изтичането на посочения срок на договора, същият е бил
автоматично подновен на договорно основание и съответно дължи ли въззиваемият
възнаграждение по договора за периода след първите 12 месеца, за които
първоначално е бил сключен договорът.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция
намира за правилни изводите на първоинстанционния съд във връзка с посочения
горе спорен въпрос, съответно приема за правилно и постановеното съдебно
решение като се солидаризира с подробните мотиви, изложени в последното.
Съображенията за това са следните:
Съобразно договора
за наем на сейф, същият се сключва за срок от 12 месеца, считано от 25.10.2008
г. до 25.10.2009 г., като може да бъде продължаван неограничен брой пъти за
същия срок при условията на банката за наемане на сейфове. Съгласно чл. 17 от приложимите Общи условия
договорите за наем на сейф по правило са срочни договори и се сключват за срок
от една година ( чл. 15). Те се прекратяват автоматично с изтичането на
предвидения в тях срок, без да е необходимо нито една от страните да предприема
каквито и да било правни действия или постъпки. До изтичането на срока на
договора, наемателят е длъжен да освободи наетия от него сейф и да върне на
банката предоставения му ключ за достъп. Във връзка с това общо правило, в
индивидуалния договор, страните са посочили, че договорът се прекратява с
изтичането на предвидения в него срок и връщането на ключа за сейфа.
От
посоченото е видно, че изводите на първоинстанционния съд за срочния характер
на сключения договор са правилни и обосновани. Същото важи и за изводите му, че
прекратяването на тези срочни договори по принцип е предвидено да става
автоматично с изтичането на предвидения в тях срок, освен ако са налице
условията на чл. 21 и чл.22 от Общите условия към договора.
Съобразно
чл. 21 и чл. 22 от Общите условия при
непротивопоставяне на банката срокът на действие на договора се счита автоматично подновен, ако до датата
на изтичането на договора наемателят е заплатил дължимия наем за новия срок или
ако след изтичането на срока на договора наемателят е заплатил законовата лихва
за срока на забава и пълния размер на наемната цена за новия срок, както и ако
по разплащателната сметка на наемателя банката събере посочения в уведомлението
наем в деня на изтичане на договора.
От събраните
в хода на делото доказателства е видно, че не са били налице предпоставките за
автоматично продължаване на срока на договора, предвидени в чл. 21 и чл. 22 от
Общите условия. По делото няма нито твърдения, нито доказателства въззиваемият
да е заплатил наем за период, следващ датата на изтичане на срока по
първоначално сключения договор, а именно това е предпоставката, за да се счете,
че договорът автоматично е продължен. Суми за наемна цена не са били събирани и
директно от сметката му, тъй като той не е държал наличност по сметките си в
банката, за да може да се реализира хипотезата на чл. 22, изречение последно от
Общите условия към договора.
С оглед
горното не е налице предпоставката, предвидена в договора ( общите условия), за
автоматично продължаване на срока на договора.
Действително
по делото няма твърдения на ищеца, както и не са представени доказателства за
връщането на ключа от сейфа, така както е предвидено в индивидуалния договор и
в чл. 17 от Общите условия. Невръщането на ключа, съответно неопразването на
сейфа обаче никъде не е предвидено като
условие за автоматично подновяване на договора. Такова е възможно единствено
при заплащане на наемната цена за следващия период от страна на наемателя(изрично
или чрез усвояване на средствата директно от банковата сметка на наемателя). Ако
наемателят не върне ключа/не опразни сейфа единственото договорно предвидено
последствие е възможността банката да се възползва от правилото на чл. 25 от Общите
условия, съобразно което ако в продължение на три месеца след изтичането на
срока на договора, наемателят не е освободил наетия от него сейф и не е
заплатил цената по договора съобразно чл. 21 и чл. 22 от Общите условия,
банката има правото да отвори чрез разбиване сейфа, като разходите за това,
както и за съхранението на съдържанието на сейфа в общия трезор се покриват от
наемателя.
С оглед
изложеното въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на
направените от него разноски в доказан размер от 1500 лв. адвокатско
възнаграждение. Въззивникът обаче е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът следва да разгледа. С
оглед материалният интерес и извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на въззивника, съдът намира, че договореното
адвокатско възнаграждение действително се явява прекомерно и същото следва да
бъде намалено до размера от 1000 лв.(при минимален размер от 919 лв. съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 01.11.2018 г., постановено по гр.д
№87874/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК ****** да заплати на Я.А.Б., ЕГН ********** сумата от 1000
лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.