Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Постъпила е жалба от И. И. А. с [ЕГН] от с.Бъзовец, общ.Две могили, обл. Русе, чрез адв. Д. П. от АК Русе, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 22-4569-000036 от 20.06.2022г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР-Русе–РУ Две могили -Временно отнемане на СУМПС до решаване отговорността, но не повече от 18месеца. Жалбата е разгледана по адм.дело № 285 по описа за 2022г. на АС Русе, приключило с Решение № 42 от 05.12.2022г. С Решение № 1234 от 05.02.2024г. по адм.д.№ 5145 по описа за 2023г. на ВАС в производство по реда на чл.237 и сл. от АПК влязлото в сила решение на АС Русе е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Русе. Влязлото в сила решение е отменено поради открити нови доказателства по см. на чл.239, т.1 от АПК, сочещи нови обстоятелства, относими към разрешения със сила на присъдено нещо правен спор.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че не са налице фактическите предпоставки за издаване на оспорения акт, както и че не е доказано обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, предвид изготвеното заключение по назначена токсикохимична експертиза, съгласно което в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от И. И. А., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя допълнителни писмени доказателства. Иска да и бъдат присъдени направените съдебни разноски пред всички инстанции.

Административният орган, редовно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от гл. юрисконсулт, който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващата, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ № 22-4569-000036/20.06.2022г., спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че същата е наложена, тъй като на 18.06.2022 г. около 20,50ч., И. А. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF 0038, който отчел положителен резултат-наличие на амфетамин. Издаден е и връчен талон за изследване № 115778, след което А. е придружена до УМБАЛ „Канев“ за даване на кръвна проба; към датата на последното съдебно заседание по адм. д. № 285 по описа за 2022г. на АС Русе резултатите от кръвната проба не са били изготвени. В заповедта е направено позоваване на АУАН №[рег. номер]/18.06.2022г. от 11.05.2020 г., съставен срещу А., за управление на лек автомобил на 18.06.2022 г. в гр.Две могили, обл.Русе след употреба на наркотици.

С подадената жалба се оспорват фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ № 22-4569-000037/20.06.2022г.. Твърди се, че жалбопо дателката не е употребявала наркотици.

При разглеждане на настоящото производство по делото е приобщено представеното по адм.д.№ 5145 по описа за 2023г. на ВАС постановление № 3453 от 01.02.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура - Русе, Териториално отделение - Бяла, за прекратяване на наказателно производство, водено срещу И. А. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В него се посочва, че е налице изготвено заключение по назначена токсикохимична експертиза. Съгласно това заключение, в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от И. А., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.171 ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки.

Процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП от закона. Цитираната норма разписва временно отнемате на СУ МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В тази връзка е представена Заповед № 3170 от 31.12.2021 г./л.25/ на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на районни управления към Областната дирекция, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторно известен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на РУ - Две могили при ОД на МВР – Русе.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000036 от 20.06.2022 г. на Началник на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/.

В случая, като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000036 от 20.06.2022 г. на Началник на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която норма се отнема СУ МПС на водач, , който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Приложената на И. А. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2022 г., около 20:50 часа, И. И. А. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF 0038, който отчел положителен резултат - наличие на амфетамин. Издаден е и връчен Талон за изследване № 115778, след което А. е придружена до УМБАЛ „Канев“ за даване на кръвна проба, където Асенова е дала биологични проби кръв и урина за медицинско изследване.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на А. ПАМ, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от И. А. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в ЗДвП и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата сочат, че И. А. е дала кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, като е назначена и токсикохимична експертиза. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ и по чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е фактически и доказателствено необосновано.

В хода на съдебното производство, видно от постановление № 3453 от 01.02.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура - Русе, Териториално отделение - Бяла, за прекратяване на наказателно производство, водено срещу И. А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е установено, че е налице изготвено заключение по назначена токсикохимична експертиза. Съгласно това заключение, в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от И. А., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП/.

Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които са от значение за делото. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori.

За това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба и проба урина, взети на 18.06.2022 г., в УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, от И. И. А., че не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП, следва да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК.

Оспорената ЗППАМ № 22-4569-000036 от 20.06.2022 г. на Началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с която на И. А. е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Русе бъде осъдена да заплати на И. А. сума в размер общо на 200лв, от които 10 лева – държавна такса по адм. дело № 285/2022 г. по описа на АдмС – Русе, половината от сумата 300 лева - сума, представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по адм. дело № 286/2022 г. по описа на АдмС – Русе, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 014373 от 10.08.2022 г., предметът на същия е изготвяне на жалба и процесуално представителство при АдмС – Русе при оспорване на процесната заповед и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000037 от 20.06.2022 г. на Началник РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, по повод оспорването на последната е било образувано адм. дело № 305/2022 г. по описа на съда, като за оспорването общо на двете заповеди е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 45, гръб от адм. дело № 285/2022 г. по описа на АдмС – Русе), както и 30 лева – държавна такса за образуване на адм. дело № 5145 по описа за 2023г. Искането за присъждане на 10лв банкова такса е неоснователно и не следва да бъде уважено.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000036 от 20.06.2022 г. на Началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с която на И. И. А., [ЕГН], с постоянен адрес: с.Бъзовец, общ.Две могили, обл.Русе, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността но не помвече от 18месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да заплати на И. И. А., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Бъзовец, общ. Две могили, обл. Русе, [улица]сумата от 200 лева, представляваща направени разноски по адм. дело № 285/2022 г. по описа на АдмС – Русе и по адм. дело № 5145/2023 г. по описа на ВАС.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

 

СЪДИЯ: