№ 2374
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100111343 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Л. В. Г. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД за признаване за установено, че не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 29.10.2014 г. по ч.гр.д. № 57906/2014 г. по описа на СРС,
38 състав – 10 765.74 евро главница, ведно със законната лихва от 24.10.2014 г.
до окончателното изплащане, 1 495.18 евро лихва за периода 09.01.2014 г. –
23.10.2014 г., държавна такса в размер на 479.61 лева и 1 067.64 лева
адвокатско възнаграждение.
Твърди в исковата си молба, че въз основа на изпълнителен лист от
29.10.2014 г. по ч.гр.д. № 57906/2014 г. по описа на СРС, 38 състав, издаден в
полза на „УниКредит Булбанк“ АД било образувано изп.д. № 20148440404191
по описа на ЧСИ, рег. № 844 на Камарата на ЧСИ. Последното поискано
изпълнително действие на взискателя-цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД
спрямо длъжника Г. датирало от 01.09.2016 г.
Вземането било погасено по давност, поради което ищцата моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на
ответника сумите по изпълнителния лист от 29.10.2014 г., издаден по ч.гр.д. №
57906/2014 г. по описа на СРС, 38 състав.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в едномесечния
срок от получаването на преписа е подал писмен отговор, в който сочи, че
вземането му не е погасено по давност, като излага подробни съображения
1
срещу основателността на предявения от Л. Г. иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Л. В. Г. не дължи
сумата по изпълнителен лист от 29.10.2014 г., издаден въз основа на влязла в
сила на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 29.10.2014 г. по
ч.гр.д. № 57906/2014 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.
В настоящото производство длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Интересът на длъжника
произтича от обстоятелството, че от тези факти той черпи права, изключващи
изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
В случая ищцата се позовава на изтекла давност.
Не е спорно между страните, че въз основа на изпълнителен лист от
29.10.2014 г. при ЧСИ, рег. № 844 на Камарата на ЧСИ „УниКредит Булбанк“
АД е образувала изпълнително дело № 20148440404191 срещу Л. В. Г. за
събиране на сумата от 10 765.74 евро главница, ведно със законната лихва от
24.10.2014 г. до окончателното изплащане, лихва в размер на 1 495.18 евро за
периода 09.01.2014 г. – 23.10.2014 г. и 1 547.25 лева разноски по делото.
С подадената от взискателя молба са посочени изрично справките, които
частния съдебен изпълнител да извърши, както и изпълнителните действия по
опис и оценка на движими вещи, запор на трудово възнаграждение и върху
вземания по банкови сметки на Л. Г., както и насочване на изпълнението
върху всяко принадлежащо на длъжника имущество.
На 05.01.2015 г. частен съдебен изпълнител рег. № 844 на Камарата на
ЧСИ е изпратил на длъжника Л. Г. покана за доброволно изпълнение и
едновременно с това е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Г.
по трудов договор с „Н. 28“ ЕООД и върху вземания на длъжника по банкови
сметки.
С писмо от 16.01.2015 г. управителят на „Н. 28“ ЕООД е уведомил
частния съдебен изпълнител, че няма претенции на други лица върху същото
вземане и че няма наложен запор по други изпълнителни листове върху
2
вземането на Л. Г..
Признато е вземането, върху което е наложен запор по сметка на
длъжника и в банка „УниКредит Булбанк“ АД.
От 13.02.2015 г. работодателят на Л. Г. е превеждал по сметка на частния
съдебен изпълнител суми въз основа на наложения запор върху трудовото
възнаграждение до декември 2015 г.
На 29.12.2015 г. от пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подадена
молба по изп.д. № 20148440404191, че вземането на „УниКредит Булбанк“ АД
срещу Л. Г., за събиране на което е образувано изпълнителното дело, му е
прехвърлено и е поискал конституиране като взискател, връчване на
уведомление за цесията до длъжника и извършване на всички необходими
изпълнителни действия за удовлетворяването си.
На 18.02.2016 г. до Л. Г. е изпратено съобщение за конституиране на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото. На 07.03.2016 г. то е
получено от нейната майка.
Постъпилите плащания от „Н. 28“ ЕООД са превеждани от ЧСИ на
новоконституирания взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД до август 2016 г.
На 13.02.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ рег. № 844 да насрочи
дата за опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на Л. В. Г..
През 2020 г. частният съдебен изпълнител е направил справка за
актуални трудови договори на длъжника и на 05.08.2020 г. е изпратил ново
запорно съобщение до „Н. 28“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Л. Г..
Работодателят на длъжника е уведомил съдебния изпълнител, че
нетното възнаграждение на Г. за юли 2020 г. и август 2020 г. е в размер на 0
лева, тъй като работникът ползва отпуск за бременност и раждане на дете до 2
години.
Следващата молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е от 10.10.2024
г. и с нея е поискано прекратяване на изпълнителното производство и връщане
на оригинала на изпълнителния лист.
С постановление от 16.10.2024 г. частният съдебен изпълнител е
прекратил производството по изп.д. № 20148440404191 и е върнал оригинала
на изпълнителния лист на взискателя.
3
Изпълнителният титул, въз основа на който е образувано изп.д. №
20148440404191 е издаден по заповед за незабавно изпълнение. Липсата на
възражение срещу нея и влизането й в сила приравнява този съдебен акт на
решение, установяващо съществуването на вземането на кредитора. От този
момент започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна (чл.
117, ал. 2 от ЗЗД).
На първо място, съдът съобразява дадените с решение по чл. 290 от ГПК
- № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. разяснения. До
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
прилага ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителна давност не тече
при висящност на изпълнителния процес. Следователно, от 22.12.2014 г. до
26.06.2015 г. (от който момент се прилага т. 10 на ТР № 2/2015 г.) давност не е
текла. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С оглед на това при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително
действие във връзка със съответния способ. За да се поддържа висящността на
изпълнителния процес, взискателят следва да предприема и поддържа
изпълнителни действия.
Относно погасителната давност е прието задължително за съдилищата
ТР № 28.04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 3 от това
тълкувателно решение се съдържат указания относно прекъсване на
погасителната давност. След като е предприето изпълнителното действие, с
което разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД свързва последици за давността, е
осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната
и започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от
настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били
осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на
делото. В тълкувателното решение е направено разграничение между
последиците от перемпцията и тези на погасителната давност. Давността е
санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите права, а
перемпцията е санкция, засягаща конкретното процесуално правоотношение,
но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
4
изпълнение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, а дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността
се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да
приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства и активността му е
достатъчна за прекъсване на давността.
В случая се установи, че давността е била прекъсната с наложения запор
върху трудовите възнаграждения на длъжника Л. Г. на 05.01.2015 г., с молбата
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 29.12.2015 г. за извършване на всички
необходими изпълнителни действия, с нова молба от 13.02.2017 г. за
извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, с изпращане на
ново запорно съобщение до „Н. 28“ ЕООД през 2020 г. (в изпълнение на
възложени от взискателя действия по чл. 18 от ЗЧСИ с молбата от 29.12.2015
г.)
Исковата молба е подадена на 22.07.2024 г. и по нея е образувано гр.д. №
43520/2024 г. по описа на СРС, прекратено и изпратено по подсъдност на СГС,
където е продължило под № 11343/2024 г. и от последното изпълнително
действие през август 2020 г. до юли 2024 г. не е изтекъл петгодишният срок, с
който се свързват последиците на погасителната давност.
Не се установиха обстоятелства, които да водят до основателност на
предявения от Л. Г. иск, поради погасяване по давност на вземането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД по изпълнителния лист от 29.10.2014 г.
По така изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на ищцовата страна разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Г., ЕГН ********** срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от
10 765.74 евро главница, ведно със законната лихва от 24.10.2014 г. до
окончателното изплащане, 1 495.18 евро лихва за периода 09.01.2014 г. –
5
23.10.2014 г. и 1 547.25 лева разноски, съгласно изпълнителен лист от
29.10.2014 г. по ч.гр.д. № 57906/2014 г. по описа на СРС, 38 състав.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6