Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 30.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севделина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 803 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Магистрали“ АД против
заповед № РД-01-121 от 19.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която е прекратена категорията на
автогара Баня, находяща се в град Баня, ул. „Карловска“ № 1, поради
неизпълнение на изискванията за трета категория.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се
отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения са изложени в депозираната на 29.07.2020 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 22.06.2020 г. Моли жалбата
да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 АПК и от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, която е
неблагоприятна за оспорващото лице предвид прекратяването на категорията на
автогарата, където дружеството осъществява търговска дейност. Жалбата е срещу
заповед по чл.60б, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, която заповед съгласно
чл.60б, ал.2 от същата наредба подлежи на оспорване по реда на АПК. Т.е.,
жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че „Магистрали“ АД е собственик на автогара Баня в град Баня,
община Карлово, за която автогара е издадена заповед № РД-01-663 от 07.08.2017
г. на изпълнителния директор на ИААА за определяне на трета категория. Във връзка
с подаден сигнал от „Хеброс бус“ АД е извършена проверка на автогара Баня,
съставени са констативен протокол от 29.10.2019 г. (л.19-24) и доклад от
30.10.2019 г., според които автогарата не отговаря на изискванията за
определената категория, описани в приложение № 8а към чл.59, ал.2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. Несъответствията според проверяващите са: 1) автогарата има
един сектор за заминаващи и преминаващи автобуси при необходими минимум два
сектора; съществуващият сектор не е оборудван с навес и на него няма табели с
номера, съдържащи имената на крайните пунктове на линиите от съответното
направление; 2) автогарата има твърда настилка от асфалт, но няма нанесена
маркировка; 3) автогарата притежава подемна платформа за придвижване на
инвалидна количка, която не отговаря на изискванията на чл.16 и чл.17 от
наредба № 4 от 2009 г., няма изградена рампа; 4) в района на автогарата няма
изградени маршрути от улицата до автогарата и до автобуса за придвижване на
лица с намалена подвижност; 5) в
автогарата няма осигурена актуална информация на разписанията с часовете на
тръгване от автогарата и пристигане в автогарата на преминаващите автобуси; 6)
в автогарата няма осигурена звукова информация за заминаващи и пристигащи
автобуси; 7) автогарата няма интернет страница; 8) обявеното работно време не
отговаря на изискванията на чл.53а, ал.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. С
констативния протокол на управителя на автогарата са дадени предписания и е определен
срок за изпълнение до 29.11.2019 г.
Със заповед № РД-01-1069 от 19.12.2019 г. изпълнителният
директор на ИААА е назначил нова комисия за извършване на проверка за
съответствие с изискванията на Наредба № 33 на автогара Баня в град Баня, ул. „Карловска“
№ 1. За проверката са съставени протокол № 002 от 20.12.2019 г. и доклад от
02.01.2020 г. Комисията е установила, че автогарата не отговаря на изискванията
за определената категория, описани в приложение № 8а към чл.59, ал.2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г., защото: 1) необходимите за трета категория два сектора
за заминаващи и преминаващи автобуси не са оборудвани с навеси; 2) необходимият
за трета категория сектор за пристигащи автобуси не е оборудван с навес; 3)
автогарата разполага с едно гише, на което едновременно се извършва предварителна
и текуща продажба на билети и се използва за обслужване на водачите; 4) в автогарата
няма осигурена звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси; 5) на
територията на автогарата не е осигурен безжичен интернет достъп. Констатирано
е също, че управителят на автогарата не е спазил дадените на 29.10.2019 г.
предписания и не е отстранил несъответствията в определения срок до 29.11.2019
г. Крайният извод на комисията е, че автогара Баня не отговаря на изискванията
за трета категория, поради което следва да се предприемат действия за отнемане
на категорията.
Въз основа на констатациите от проверките, че автогара
Баня не отговаря на изискванията на Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
определената й трета категория, тъй като не са спазени условията по т.1, 8.2,
9, 13 и 14 от приложение № 8в към чл.60, ал.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
и са допуснати нарушения на чл.54, ал.2, т.1, 2, 6 и 7, чл.55, ал.2 и т.9 от
приложение № 8в към чл.60, ал.7, е издадена оспорената заповед № РД-01-121 от
19.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА – предмет на настоящото съдебно
производство.
Представените в първото заседание от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател писмени документи са неотносими към
предмета на спора. Тези документи (фактури и протоколи за извършена работа) са
издадени след датата на издаване на оспорената заповед и установяват
извършването на определени строително-монтажни работи – изработване и монтиране
на навес от поликарбон. Дори да доказват изпълнение на някои от предписанията
на контролната комисия, изграждането на навеси е станало след изтичане на
определения за отстраняване на несъответствията срок, от една страна, а от
друга страна, липсата на навеси е само едно от няколкото констатирани при
проверката нарушения.
Във връзка с откритото производство по оспорване
истинността на констативен протокол № 002 от 20.12.2019 г. е разпитан свидетеля
В. Т., чиито показания съдът не кредитира, защото намира същите за общи,
неконкретни, опосредствани (от разказа на друга служителка на дружеството), необективни
и пристрастни предвид обстоятелството, че свидетелят е работник в
дружеството-жалбоподател и се намира в служебна зависимост от управителя на
дружеството. От друга страна, свидетелят говори, че са били спазени
изискванията за категорията през 2017 г., които изисквания преди 2017 г. са
били съвсем различни, и през 2019 г. всичко си е работило, както трябва и както
са били изискванията. Т.е., свидетелят говори прекалено общо и безадресно и
оставя впечатлението, че самият той не е наясно какви са конкретните изисквания
към автогарите трета категория, доколкото само общо повтаряше: „всичко си
работеше, всичко беше според изискванията“.
С оглед тези общи, неконкретни и пристрастни показания
съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха категорични и
еднозначни доказателства, които да оборват констатациите на контролната комисия
относно недооборудването и непредлагането на задължителни услуги на автогарата,
поради което съдът приема за недоказано оспорването на истинността на
констативен протокол № 002 от 20.12.2019 г., т.е., не е оборена неговата
материална доказателствена сила.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Чл.54, чл.55, чл.55а и чл.55б от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. определят задължителните изисквания към автогарите, изпълнението на
които е основание за
определяне на категория на автогарата, която категорията се определя на базата
на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване,
предлагани услуги (чл.59б, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.). Изрично в
чл.59б, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. е казано, че съответствието или
надвишаването на определените минимални задължителни изисквания към съответната
категория в дадена автогара не може да компенсира несъответствието с други
задължителни изисквания.
Съгласно чл.59а, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
автогарите се категоризират в три категории: "първа",
"втора" и "трета" съгласно приложение № 8а. В приложението
в таблица са изброени всички 23 изисквания към всички автогари или само към
някоя от трите категории.
С оглед недоказаното оспорване на истинността на констативен
протокол № 002 от 20.12.2019 г. следва да се приеме, че по безспорен и
категоричен начин е доказано неспазването на условията по т.1, 8.2, 9, 13 и 14
от приложение № 8в към чл.60, ал.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. – липсата
на обособени две отделни гишета за продажба на билети и за обслужване на водачите
и информация на пътниците, което представлява нарушение на чл.54, ал.2, т.1 и 2
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.; липсата на осигурена звукова информация за
заминаващи и пристигащи автобуси, което представлява нарушение чл.55, ал.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г.; липсата на безжичен интернет достъп, което
представлява нарушение по т.20 от приложение № 8а към чл.59а, ал.2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г.; липсата на навеси над секторите за заминаващи и
преминаващи автобуси и за пристигащи автобуси, което представлява нарушение по
чл.54, ал.2, т.6 и 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
Неоснователно и недоказано е твърдението на
жалбоподателя за наличие на две гишета. В тази насока според показанията на
разпитания свидетел на автогарата има две гишета, които са ситуирани едно до
друго, с две работни места на едно голямо бюро. Т.е., не може да се направи
категоричен извод за наличие на самостоятелни и обособени поне две гишета,
всяко от които да изпълнява само една от дейностите по чл.54, ал.2, т.1 и 2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. Наличието на едно бюро предполага едно работно място и
осъществяването на двете дейности от един служител.
Относно звуковата информация свидетелят посочва, че
има такава и тя била поставена през 2017 г., но неговите показания не бяха
подкрепени от никакви писмени доказателства от страна на
дружеството-жалбоподател, като например документи за покупка на съответната
техника, чрез която се осъществява звуковата информация, документи за нейната
експлоатация и поддръжка или други такива. От друга страна, липсата на осигурена
звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси е установена и от двете
проверки през 2019 г., отразена е в констативните протоколи от 29.10.2019 г. и
от 29.12.2019 г., които протоколи като официални писмени документи се ползват с
материална доказателствена сила.
По отношение на безжичния интернет достъп свидетелят
не каза нищо при разпита. Т.е., в тази насока дори нямаше опит за оборване на
истинността на констативен протокол № 002 от 20.12.2019 г.
Както се каза по-горе, навесите са изпълнени през март
2020 г., за което процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
представи писмени документи в първото заседание, т.е., към датата на издаване
на оспорената заповед (19.02.2020 г.) категорично е установена липсата на
навеси над секторите за заминаващи и преминаващи автобуси и за пристигащи
автобуси. Административният орган при издаване на административния акт не може
да преценява бъдещи несигурни събития.
Неизпълнението на изискванията по чл.54, ал.2, т.1, 2,
6 и 7, чл.55, ал.2 по т.20 от приложение № 8а към чл.59а, ал.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г., които са минималните и задължителни изисквания за автогари
трета категория според приложение № 8а към чл.59а, ал.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г., налага извод, че не са налице елементите от хипотезата на
чл.60б, ал.1, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за прекратяване на
категорията на автогара Баня. Съгласно чл.60б, ал.1, т.6 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" прекратява със заповед категорията на
автогарите при неизпълнение на изискванията за
трета категория. Нормата е императивна, административният орган действа в
условията на обвързана администрация и няма право на преценка за дължимото
действие. При наличие на хипотезата на чл.60б, ал.1, т.6 е длъжен да издаде
заповед за прекратяване на категорията на автогарата.
С оглед всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде
осъдено дружеството да заплати на ИААА 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Магистрали“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Ген. Заимов“
№ 28, представлявано от изпълнителния директор В.Ж., против заповед № РД-01-121
от 19.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която е прекратена категорията на автогара Баня, находяща се
в град Баня, ул. „Карловска“ № 1, поради неизпълнение на изискванията за трета
категория.
ОСЪЖДА „Магистрали“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Ген. Заимов“ № 28,
представлявано от изпълнителния директор В.Ж., да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: