РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. Кюстендил, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100338 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, чрез процесуалния си
представител Ивайло Генов - юрисконсулт, е предявило против С. К. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. ******************** иск да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество 1/4 от 5365,41 лв., от която: 4483,65 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; 846,77 лв. законна лихва за забава за
периода 15.09.2018г. до 01.09.2021г., 29,19 лв. – сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2018г. – м.04.2020г. и
5,80 лева законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018г. – 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда - 14.09.2021г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендира се и присъждане на разноски в исковото производство.
Ответникът, с отговора на исковата молба оспорва исковите претенции
на ищеца. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като не е
налице облигационна връзка между него и ищецът. Прави възражение за
погасителна давност, като не спори, че не е платил сумите.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД не
взима становище по иска и обстоятелствата, на които се основава.
1
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество чрез предварително депозирана молба. Ответникът не се явява, не
се и представлява.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес в гр. *********, е
топлоснабден. Установява се от събраните по делото доказателства /в т.ч. и
договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.04.1983г./, че същият
е станал собственост на К. Г. В. и Х. И. В., родители на Е. Х. В.. След смъртта
на Е. В., за която е издаден акт за смърт № 0179 от 26.03.2013г. в гр. София,
той не е оставил низходящи или възходящи наследници, т.е. няма наследници
от първи и втори ред. Кръга от наследници е установим на базата на
представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№3012 от
03.06.2015г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“. Е. Х. В.,
след смъртта си е наследен от своите първи братовчеди С. Н. В., ЕГН
********** /син на Н. И. В., последният чичо на Е. В./, И. Д. И., ЕГН
********** /син на Ф. Г. И., последната вуйна на Е. В./ и настоящият
ответник С. К. В., ЕГН ********** /син на К.В., последният вуйчо на Е. В./.
Изброените наследници на Е.Х.В. са от четвърти ред, в който са роднините по
съребрена линия до шеста степен. Разбира се, не всички наследници от този
наследствен кръг наследяват едновременно, като по-близките по степен
роднини изключват по-далечните. Именно поради тази причина С. Н. В., И. Д.
И. и С. К. В., в качеството им на първи братовчеди на Е. В. и роднини от
четвърта съребрена линия, като най-близки по степен роднини, изключват
останалите от пета и шеста съребрена линия /синове и дъщери на първите
братовчеди/. Поради липса на възражение от ответника, че е направил отказ
от наследство, съдът приема, че наследството на Е. Х. В. е преминало в
патримониума на тримата наследници по равни части, или в размер на 1/3
идеална част за всеки от тях. Тъй като претенцията за установяване
дължимостта на потребена топлинна енергия спрямо ответника е за 1/4 от
общия размер на претендираната сума, а той е притежавал 1/3 от
наследствения имот към момента на исковия период, то съдът следва да се
произнесе по дължимостта на 1/4 от нея.
Не се спори, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект. Не се спори и по това, а същото се установява и от представените
по делото писмени доказателства /Договор № Д-0-74 от 09.06.2020г./, че
ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „МХ Елвеко“
ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
За извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
изготвяне на обща и индивидуални сметки е сключен договор между
Председателя на етажната собственост, намираща се в гр. София, район
„Красна поляна“, ж.к. „Красна поляна“, бл.30, вх.А, Б и В и ЕТ „Аква
2
Билдинг“. За вземането на решение за сключването на договора е свикано ОС
на етажните собственици, видно от представен по делото Протокол за
провеждането му от 05.09.2002г. Видно от представен договор от
14.03.2005г., сключен между „МХ Елвеко“ ООД и „Аква билдинг сървиз“
ЕООД, поради сливане на дейността, клиентите на последното дружество за
дялово разпределение на топлинна енергия преминават за обслужване към
консорциум „Сименс и Елвеко – България“ с герент „МХ Елвеко“ ООД. По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение от Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Топлофикация
София“ ЕАД, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на
основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.
Приобщени са към делото и копия от счетоводни документи -
съобщения към фактури за процесния период. Представените от третото лице
помагач писмени доказателства, и по-конкретно индивидуални справки за
отопление и топла вода, установяват като клиент на предоставяните услуги
абонатен номер 251455 за отчетните периоди 01.05.2017г. – 30.04.2018г.;
01.05.2018г. – 30.04.2019г. и 01.05.2019г. – 30.04.2020г.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил
претендираните суми, като същият не е представил по делото никакви
доказателства за извършени плащания.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че
„Топлофикация София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение /„МХ Елвеко“ ООД/ нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни
периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от
06.04.2002 г. и правилата към тях, както и дяловото разпределение,
извършено от третото лице-помагач. Експертът установява още, че общо за
процесния период начислената като задължение сума към 30.04.2020г.
възлизала на 4482,31 лв., в т.ч. суми за отопление, за БГВ и вноски за дялово
разпределение, като задължението на ответника било в размер на 1128,21
лева. Общите топломери са освидетелствани по съответния ред регулярно
през 2018г. и 2021г. В периода 01.05.2017г.-30.04.2020г. „МХ Елвеко“ ООД е
разпределяла на абоната по партида по време на отчетните периоди прогнозна
топлоенергия за отопление и за БГВ, без да е извършван реален отчет на
водомера за топла вода и съответно не е разпределена топлоенергия по отчет
и не е начислена съответстваща сума. Стойностите са отразени в Таблица №1,
неразделна част от заключението. След отчетните периоди разпределяната на
абоната по партида прогнозна топлоенергия и начислени суми са изравнени с
разпределяната му топлоенергия, отдадена от сградната инсталация по
изчислителен път, топлоенергия, отдадена от три броя отоплителни тела в
3
жилищните помещения на процесния имот, разпределена чрез екстраполация
по максимален специфичен разход и топлоенергия за БГВ по норматив на
брой ползватели.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Р. Й.. Експертът установява, че на 21.02.2022г. е
направено плащане на стойност от 1160,24 лева, което погасява част от
дължимата главница в размер на 861,19 лева и лихва в размер на 213,14 лева.
Според вещото лице, дължимата главница за доставка на ТЕ за периода от
м.5.2017г. до м.4.2020г. е в размер на 1120,91 лева, дължима от ответника.
Главницата за топлинно разпределение за периода м.8.2018г. до м.4.2020г. е в
размер на 7,30 лева, т.е. общата дължима главница от страна на ответника
била в размер на 1341,35 лева. Размерът на законната лихва, начислена върху
главницата, била в размер на 211,69 лева за периода от 15.09.2018г. до
01.09.2021г., като за същия период начислената лихва върху сумата за дялово
разпределение била в размер на 1,45 лева. Общата дължима от ответника сума
била в размер на 1341,35 лева, която предвид направеното погасяване на част
от задължението на 21.02.2022г., 1/4 от дължимата сума се равнявала на
912,91 лева главница и 159,86 лева лихва.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2331/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, ищецът „Топлофикация София“ EАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Д. И., С. Н. В.
и С. В. за сумата от 4483,65 лева – главница; 846,77 лева - обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/14.09.2021 г./ до изплащане на вземането. За тези суми е била издадена
заповед № 686/18.11.2021 г., която е влязла в сила спрямо длъжниците И. Д.
И. и С. Н. В., но С. В. е възразил, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК
ищецът е предявил против ответника настоящите искове за установяване на
вземанията си, предмет на заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено дължимостта на главница и законна лихва върху
главницата, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у
ищеца от предявяването им - запазване действието на издадената заповед за
изпълнение. Доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо
длъжниците И. И. и С. В., съдът дължи произнасяне по основателността на
исковете, насочени спрямо третия длъжник по заповедта и настоящ ответник
С. В..
По основателността на претенцията, съдът намира следното:
При релевираните в исковата молба твърдения, възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материалноправни предпоставки – от една страна наличието на действително
4
облигационно правоотношение по договор за продажба /доставка/ на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и от друга страна -
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
По делото не се спори, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноски за дялово
разпределение в имот, находящ се в гр. София, район ****************
Относно възражението на ответника, че не притежава качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия, съдът намира следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки - процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота и
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия, се придобива по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона, се смята клиент на топлинна енергия
/Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о.,
Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о.,
Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о.,
Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и др./, без
да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
Така, в конкретния случай съдът намира, че ответникът, бидейки
титуляр на 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния имот,
считано от момента на настъпилото правоприемство на наследството,
оставено от предишният собственик на имота – Е. Х. В., то същият като
потребител на топлинна енергия е задължен за процесения период, релевиран
в исковата молба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
5
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите /ал. 2/. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По
делото няма данни за отправяно предложение от ответника спрямо ищеца за
сключване на допълнително споразумение относно предоставянето на
топлинната енергия, поради което съдът счита,че ответникът се е съгласил с
Общите условия на другата страна.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът по делото, в
качеството му на потребител на топлинна енергия като съсобственик на
топлоснабдения имот, е задължен да заплаща дължимата сума за топлинна
енергия и дялово разпределение за целия процесен период. Досежно размера
на задължението, съдът ще даде вяра на заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице Й. сочи
задължение в размер на 1341,35 лв., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г. В
заключение дължимата сума за главница за процесния период възлиза на
912,91 лева главница и 159,68 лв. лихва, след като се вземе предвид
направеното плащане на стойност 1160,24 лева от 21.02.2022г., т.е. след
момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
За допустима съдът възприема и ацесорната на главния иск претенция
за лихва за посочения период, а и законна такава, считано от депозиране на
заявлението в съда (14.09.2021 г.), като законна последица от уважаване на
установителния иск за главница.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни
вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б."в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време /един месец/ еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок /в този
6
смисъл Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по
описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. №
180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др./.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б "в" от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД се погасяват, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал.1
от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в чл.33, ал.1 от Общите условия е
предвидено, че плащането на месечните дължими суми за топлинна енергия
се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за потребената енергия за текущия
месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ
отчетния.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
14.09.2021г. пред Софийски районен съд, откъдето по-късно е препратено по
компетентност на Районен съд - Кюстендил. Съдът отчита и факта, че бе
приет и Закон за мерките и действията по време на извънредно положение
/ЗМДВИП/, с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 1 от който и § 13 от ЗИД на
Закона за здравето, погасителната давност не е текла за периода от 13.03.2020
г. до 21.05.2020 г. включително, т.е за 69 дни. При това положение, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила три години и 69 дни преди
депозирането на заявлението /14.09.2021 г./ са недължими като погасени по
давност. В случая процесният период е от 01.05.2017г. до 08.07.2018г., но
предвид обстоятелството, че задължението за всеки месец става изискуемо 45
дни след изтичане на месеца, за който се дължи и че давността е спряла да
тече за период от 69 дни, то съдът намира, че са налице елементите от
правопогасяващия фактически състав на погасителната давност за месечните
вноски, чийто падеж е настъпил до 23.08.2018г., като възражението относно
тях се явява основателно, а след този период – неоснователно. С оглед на
това, вземането за месечни вноски за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017г. до 30.06.2018г. /с падеж на дължимата сума за м. 06.2018г. –
15.08.2018г./ е погасено по давност. Поради погасяването на главното
задължение за този период се погасява и акцесорното такова по чл.86 от ЗЗД.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, задължението за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. е в общ
размер за целия имот - 1257,18 лева. За периода м.5.2018г. до м.6.2018г.
употребената топлинна енергия е в размер на 67,28 лева. Тези задължения са
погасени по давност. Тъй като претенцията на ищеца е за 1/4 от
задължението, а след направеното плащане от 21.02.2022г. същата е в общ
размер на 3651,65 лева /главница/, същата следва да бъде намалена с
погасеното по давност вземане в общ размер на 1324,46 лева, поради което
общата дължима главница е в размер на 2327,19 лева, или 581,80 лева при 1/4
за ответника по делото.
Претендирана е с исковата молба и сума в размер на 7,30 лева,
7
представляваща вноска за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г. За същата съдът счита, че не е погасена по давност, тъй като е
начислена и е станала изискуема преди изтичането на погасителната давност,
поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати в пълен размер,
ведно със законна лихва за забава върху нея в размер на 1,45 лева.
Тъй като не е заплатил главницата след настъпилия падеж, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законна лихва за забава върху дължимата
от него главница. Съдът служебно констатира, че за периода, за който се иска
присъждане на лихва за забава от 15.09.2018г. до 01.09.2021г. за непогасените
по давност задължения е в размер на 175,02 лева, представляваща 1/4 от
задължението за мораторна лихва за отчетния период.
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат и на двете страни по делото, предвид уважената и отхвърлената част
от исковете. Представени са доказателства за сторени такива от ищеца в
размер на 173,17 лв. държавна такса, 300,00 лева за съдебно-счетоводна
експертиза и 340,00 лева за съдебно-техническа експертиза, към които съдът
определя и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв., поради
което общият размер на разноските в исковото производство от страна на
ищцовото дружество възлиза на 913,17 лв. Разноски, направени от заявителя в
заповедното производство не се претендират, поради което съдът не следва да
се произнася по тяхната дължимост.
По делото не се установяват сторени от ответника разноски.
С оглед изхода на делото и уважената част от исковете, съдът следва да
осъди ответника С. К. В., ЕГН ********** да заплати на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 521,19 лева
за съдебни разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. ************* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 765,57 лв. /седемстотин шестдесет и
пет лева и петдесет и седем стотинки/, от която: 581,80 лв. /петстотин
осемдесет и един лева и осемдесет стотинки/ – 1/4 част от главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020г.; 175,02 лв. /сто седемдесет и пет лева и две
стотинки/ законна лихва за забава върху 1/4 от главницата за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2021г.; 7,30 лв. /седем лева и тридесет стотинки/,
представляваща ¼ от вноска за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020г. и 1,45 лв. /един лева и четиридесет и пет
стотинки/ законна лихва за забава върху 1/4 от главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считана от
8
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.09.2021г. до
окончателното изплащане на дължимото, като за разликата до пълния размер
на исковата претенция от 1341,35 лв. /хиляда триста четиридесет и един лева
и тридесет и пет стотинки/, съдът ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ************** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 521,19 лв. /петстотин двадесет и един лева
и деветнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в исковото
производство от страна на ищеца, с оглед уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД, писано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Красна
поляна“, ул. „Булина ливада“ № 2, представлявано от инж. Огнян Димитров -
управител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9