№ 5210
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110158055 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „********“ ЕООД срещу „С. Е.
И.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.02.2024 г. между ответника, в качеството на главен
изпълнител, и ищеца, в качеството на подизпълнител, бил сключен договор за
подизпълнение, по силата на който ответникът възложил на ищеца да извърши на свой
риск строително-монтажни работи на обекти – фотоволтаична електроцентрала с
номинална генераторна мощност 174 kW и захранваща кабелна линия 0,4 kV. Сочи,
че работата била изпълнена и приета съобразно договореното. Твърди, че
договореното възнаграждение било в размер на 30 779,52 лв. с ДДС, като до момента
останала единствено незаплатена сума по окончателно плащане в размер на 3 077,95
лв. с ДДС. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 3 077,95 лв. с ДДС, представляваща окончателно плащане по договорно
възнаграждение по договор за подизпълнение, сключен на 12.02.2024 г., ведно със
законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за подизпълнение от 12.02.2024 г., с който „С. Е.
И.“ ООД, в качеството си на главен изпълнител, възлага, а „********“ ЕООД, в
качеството си на подизпълнител, приема да извърши на свой риск СМР на обекти
обекти – фотоволтаична електроцентрала с номинална генераторна мощност 174 kW и
захранваща кабелна линия 0,4 Kv срещу възнаграждение от 30, 779, 52 лв. с ДДС,
1
видно от офертата, приложена като приложение към договора.
В чл. 9 от договора е уговорен начин на плащане на 3 етапа: авансово плащане в
размер на 30 %, междинно плащане в размер на 60 % след подписване на Акт образец
№ 19 и окончателно плащане в размер на 10 % след подписване на приемо-
предавателен протокол с възложителя.
По делото са приложени фактура № ********** от 15.02.2024 г. на стойност
9233, 86 лв. с ДДС и фактура № ********** от 15.03.2024 г. на стойност 18 554, 11 лв.
с ДДС, и двете с доставчик „********“ ЕООД и получател „С. Е. И.“ ООД. Като
основание по първата е посочено „авансово плащане 30 %“, а по втората „60 % по
договор за извършено СМР“.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че и двете
фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Същите са
включени в Дневника за продажби по ДДС за месеците февруари и март 2024 г. и по
тях е ползван данъчен кредит. Няма данни друга фактура на стойност 3 077, 95 лв. да е
осчетоводена в счетоводството на ответника, а и такава не е издадена от ищеца
съгласно заключението на вещото лице. Въз основа на проверяваните документи в
счетоводството на ответника вещото лице е дало заключение, че последното е редовно
водено. Съдът кредитира изцяло заключението по изслушаната счетоводна експертиза
като обективно и отговарящо в пълнота на формулираните задачи, поради което го
поставя в основата на своите фактически изводи.
Приложен е и протокол № 1 (или образец № 19) от 12.03.2024 г. за извършен
монтаж на 4 вида инсталации. Същият не е подписан от изпълнител и възложител нито
саморъчно, нито чрез електронен подпис. Видно от имейл кореспонденцията между
страните същият е изпратен до ответника на 13.03.2024 г. заедно с проформа фактура
за втория транш от 60 %, за която сума се установи, че е платена на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по
силата на сключен с него договор за изработка, по който ищецът е престирал
надлежно, както и че изработеното е било прието от възложителя без възражения. В
тежест на ответника, при установяване на горните предпоставки, е да докаже плащане
на задълженията.
Несъмнено по делото е установено наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните по силата на договор за изработка от 12.02.2024 г.,
въз основа на който ищецът е следвало срещу възнаграждение да извърши на свой
риск строително-монтажни работи на обекти – фотоволтаична електроцентрала с
номинална генераторна мощност 174 kW и захранваща кабелна линия 0,4 kV. Същото
се установява както от представения подписан от представителите на двете страни
договор от 12.02.2024 г., така и от изпълнението от страна на ответника на 90% от
цената по договора, видно от заключението на вещото лице.
Иска за присъждане на вземане, представляващо последният дължим остатък от
договореното възнаграждение съгласно разсроченото на 3 етапа по силата на договора
плащане, съдът намира за неоснователен. Процесният договор представлява
разновидност на договора за изработка /чл. 258 и сл. ЗЗД/. Съгласно разпоредбите на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.
2
Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице, както
когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за
съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни
действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с подписването на
издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й, включването й в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит.
По делото не се установява изпълнение на условието за заплащане на
последните 10 % от договореното възнаграждение, представляващи окончателно
плащане по договора по силата на чл. 9, ал. 1, т. 1.3 от същия, а именно подписване на
приемо-предавателен протокол с възложителя. Приложеният по делото протокол № 1
(или образец № 19) за монтаж на 4 вида инсталации, не само не е подписан, но и е
изпратен до ответника на 13.03.2024 г. заедно с проформа фактура за втория транш от
60 %, при това същият не обективира последните два етапа от работата, договорени
съгласно офертата - монтаж на скада, и допълнителни работи - направа на
фундаментален стълб и на ограда с портали. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът приема, че приложеният по делото протокол обективира
изработените СМР за втория транш.
Освен че не се установява по делото да е подписан приемо-предавателен
протокол с възложителя, предвиден като условие за заплащане на последните 10 % от
договорената цена, не се установява и по друг начин работата да е окончателно приета
от главния изпълнител, респективно и от възложителя. При това ищецът не твърди
ответникът да не е оказал необходимото съдействие за подписване на изискуемия
приемо-предавателен протокол с възложителя, включително не се установява ищецът
да е изпратил до ответника по предвидения в договора ред (по куриер, с нотариална
покана или с писмо с обратна разписка) с покана протоколът да бъде подписан.
Въз основа на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен
поради неизискуемост на вземането. Нов иск за същото вземане би бил допустим при
навеждане на нови факти, осъществени след приключване на съдебното дирене,
доколкото същите не биха били преклудирани и обхванати от силата на присъдено
нещо на настоящото решение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски не се дължат
на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „С. Е.
И.“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 077, 95 лв. с ДДС, претендирана като неизплатена част
от възнаграждение по договор за подизпълнение от 12.02.2024 г., поради
неизискуемост на вземането.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4