Р Е Ш Е Н И Е
№ 1073
Гр. Перник, 28.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04137/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – Перник“ АД срещу
А.Н. М.кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 011,05 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 156,88 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 30.01.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 01041/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, IX-ти състав е
издадена Заповед № 814 от 14.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че
между него и ответницата А. М., в качеството
ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната стрА.без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период
е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума
за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и
сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя стрА.купувачът
не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1 011,05 лв. и
на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито
към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 156,88 лв. за периода от 09.07.2014 г. до
30.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата А. М.оспорва размера на правото на собственост и
ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е
изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца
облигационно правоотношение и същата няма качеството потребител на топлинна
енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е
открита на нейно име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за
топлинна енергия се носи от предишния собственик. Намира процесните вземания за
недължими и като погасени по давност. Твърди, че не е изпаднала в забава,
доколкото не е била уведомена от ищцовото дружество за размера на задълженията
си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран
и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово
разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните
абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна стрА.следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 01041/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено
в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че поначало за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Същевременно
съдът констатира, че с молба с рег. № 17298/12.06.2019 г., депозирА.по делото
след обявяване на устните състезания за приключени, но преди постановяване на
крайния съдебен акт, ответницата А.Н. М.е заявила, че оттегля депозираното от
нея възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в частта, в която е оспорила ½ част
от процесните вземания, а именно
вземането в размер от 505,53 лв. – главница за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. и вземането в размер на сумата от 78,44 лв. – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г., отправяйки
искане за тези суми делото да бъде прекратено и да продължи за разглеждане по
същество на останабата част от оспорените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК една от
хипотезите, при които заповедта за изпълнение на парично задължение влиза в
сила, е при оттегляне на възражението от стрА.на длъжника. В този случай същата
става годно изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1 ГПК и въз основа на
нея съдът издава изпълнителен лист за удостоверените в същата вземания.
Оттеглянето на възражението по чл. 414 ГПК представлява форма на неоспорване на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
именно липсата на правен спор между кредитор и длъжник води до отпадане на
правния интерес на заявителя от предявяване на установителни искове за тези
вземания, съответно до последваща недопустимост на производството, образувано
въз основа на тях в хипотеза на по-късно оттегляне на възражението. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите на т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при предявен установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на
съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.
Предвид изложеното, при
съобразяване с обстоятелството, че за
допустимостта на производството по делото съдът следи служебно във всеки един
момент от развитието му – по арг. и от т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и с константната практика
на Окръжен съд – гр. П.относно допустимостта веднъж подаденото възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК да бъде оттеглено, в т.ч. и след приключване на
първоинстанционното исково производство, то съдът счита, че оттеглянето на
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК за съответната част от процесните вземания
прави предявените
установителни искови претенции в тази част процесуално недопустими – поради
липсата на правен спор между страните по делото, а с това и на правен интерес
на ищеца от търсената защита като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск.
Недопустимостта на исковете обуславя и прекратяването на производството по
делото в тази част и продължаването му по отношение на останалата част от
притезанията, а именно за вземането в размер на сумата от 505,52 лв. – главница
и за вземането в размер на сумата от 78,44 лв. – лихва за забава /останалата
½ част от притезанията за процесните периоди/, с произнасяне по същество.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от стрА.на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от стрА.на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирА.в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става стрА.по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП.– бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата оспорва предявените
искове по основание с твърдението, че не е изключителен собственик или
ползвател на процесния имот, поради което не следва да отговаря за цялото
задължение. Това оспорване обуславя проверката на съда относно наличието на
първата и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните
вземания – наличието на облигационно правоотношение между страните и обема на
отговорността на ответната страна.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че по силата на покупко-продажба, обективирА.в договор от
08.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти председателят на
ИК на Общински народен съвет – гр. П.е прехвърлил на ответницата А.Н. М./тогава
С./, в качеството ѝ на купувач, собствеността върху недвижим имот – ***,
находящ се в гр. ***. Изяснява се, че с декларация от 14.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответницата А.Н. М./тогава С./***
правото на собственост върху процесния недвижим имот – ***, находящ се в гр. ***с
вписано придобивно основание – „покупка“ по договор от 29.08.1990 г. В
декларацията е отбелязано, че имотът е съсобствен между декларатора и лицето И.А.С..
Събраните
по делото писмени доказателства сочат, че ответницата и това лице са сключили
граждански брак на 07.08.1977 г. в гр. Перник, както и, че същият е бил
прекратен с развод поради наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната им връзка с влязло в сила съдебно решение № 507 от 14.05.1997 г.,
постановено по гр. дело № 4173/1996 г. по описа на Районен съд – Перник. С
решението на основание чл. 99, ал. 3 СК (отм.) е утвърдена постигната между
съпрузите спогодба от 07.05.1997 г., по силата на която след развода
имуществените отношения между тях по повод семейното им жилище, находящо се в гр. ***и придобито
по време на брака им, ще бъдат уредени при равни идеални части.
При
така установените факти, съдът приема, че през процесния период от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г. ответницата А. М.е била носител на ½ идеална част от
собствеността върху процесния имот, поради което и на основание клаузата на чл.
3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите в гр. П.отговорността
ѝ за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия следва да бъде
ограничена именно до ½ част от общо дължимата сума. Събраните по делото
доказателства безспорно сочат, че ***, находящ се в гр. ***е бил придобит на
възмездно правно основание – покупка от 08.10.1990 г. купувач ответницата в процеса. През този
период между А. М.и третото за процеса лице И.С.е съществувало брачно
правоотношение. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл. 19 СК (обн., ДВ,
бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г.,
в сила от 01.10.2009 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност,
характеризираща се със своя бездялов характер. Последната е била прекратена с
развода, постановен със съдебното решение по гр. дело № 4173/1996 г. по описа
на Районен съд – Перник, влязло в законна сила през 1997 г. С този факт и на
основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК (отм. от 01.10.2009 г.) дяловете на
съпрузите от съсобствения имот, като част от съпружеската им имуществена
общност, се считат за равни, в който смисъл е и
постигната между съпрузите и утвърдената с решението спогодба по чл. 99, ал. 3 СК (отм. 01.10.2009 г.). Ето защо, след прекратяване на брака им, ответницата А.
М.е станала собственик на ½ идеална част от имота, като по делото не се
твърди и не се установява нейното последващо отчуждаване и носи отговорност за
заплащане на ½ част от цената на доставената до имот топлинна енергия.
Доколкото
за тази част възражението на ответницата по чл. 414, ал. 1 ГПК е оттеглено,
заповедта за изпълнение е влязла в сила, а настоящото производство прекратено, то
за разликата до пълния размер или за сумите, предмет на разглеждане по
същество, представляващи останалата ½ част от задълженията за процесните
периоди, исковите претенции се явяват допустими, но неоснователни, с оглед
липсата на права на А. М.върху целия процесен имот.
Изложеното
обуславя извода, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет останалата ½ част от
задълженията за процесния период, се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни – ищцовото дружество според прекратената част, а ответницата според
отхвърлената част от исковите претенции, както за разноските, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 01041/2018
г. по описа на Районен съд – П.– арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. По отношение на
разноските, следващи се на ищеца, съдът съобрази, че основанието за
постановеното частично прекратяване е оттеглянето на възражението от ответницата, с което последниата е
дала повод за завеждане на исковото дело, като продължение на
заповедното. Същевременно оттеглянето на възражението има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение – арг. чл. 416 ГПК, което е действие, сходно по характера си с уважаването на иска. Ето защо и по
арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца се следват разноски според прекратената част. Същите възлизат
на сумата от 37,50 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство и на сумата от 97,50 лв. – платени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на
ответницата следва да бъде присъдена сумата от 150 лв. – адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Реалното заплащане на последните съдът приема за
доказано с оглед отразеното плащане на сумите в брой в представените и
приложени договори за правна защита и съдействие от 30.04.2018 г. /л. 17 от ч.
гр. дело № 01041/2018 г./ и от 27.02.2019 г. / л. 44 от настоящото дело/, в
която част договорите имат характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг.
т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********
срещу А.Н. М., с ЕГН: ********** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в ЧАСТТА,
в която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 505,53 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. ***, законната лихва за забава върху тази главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 78,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 30.01.2018 г., които суми представляват ½ част от
задълженията за процесните периоди и за които суми по ч. гр. дело № 01041/2018
г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IX-ти
състав е издадена Заповед № 814 от 14.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – поради оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК в тази
част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж. к. Мошино срещу А.Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че А.Н. М.дължи на Топлофикация – Перник“ АД сумата
от 505,52 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***,
законната лихва за забава върху тази главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 78,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 30.01.2018 г., които суми представляват ½ част от
задълженията за процесните периоди и за които суми по ч. гр. дело № 01041/2018
г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед № 814
от 14.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 37,50 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч.
гр. дело № 01041/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IX-ти състав и
сумата от 97,50 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на А.Н. М., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ***сумата от 150 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 01041/2018 г. по описа на Районен съд
– Перник, ГО, IX-ти състав и сумата от 200
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, освен в прекратителната му част, в която част има
характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен
съд – Перник, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 01041/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: