Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8170 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е молба от С.Е.К. с правно основание чл. 19,
ал.1 от ЗГР с искане за промяна на фамилното му от „К.” на „Т.” .
Твърди се наличие на важни причини, а именно:
молителят е отгледан от майка си и втория си баща – А.Г.Т., чието име желае да
носи, тъй като е изградена сила емоционална връзка между двамата. Твърди, че с
фамилия Т. го знаят близки и приятели, с нея се представя в обществото и в
интернет.
В съдебно заседание, молителят поддържа молбата и моли
за уважаване на същата.
Заинтересованата страна Община Варна, редовно призована
за съдебно заседание, не се представлява.
Районна прокуратура - гр. Варна, не се представлява, представила
е писмено становище, според което във ВРП няма заведени преписки на името на
лицето, поради което прокуратурата няма да участва в производството.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане,
молителя е записан с имена С.Е.К. ЕГН **********,
като е роден от майка Г.Т.М.и баща Е.В.К..
От показанията на разпитания по делото
свидетел С.А.Т., без дела и родство /доведен брат на молителя/, се установява,
че са израснали заедно, като бащата на свидетеля е втори баща на молителя. С. е
бил на 3 години, когато са се били събрали с майка му. Отношенията между
свидетеля и молителя са братски, а
молителят се обръща към баща му с „татко”.
Молителят се приема като „Т.”. В социалните мрежи навсякъде е с фамилия Т. и
така го знаят повечето му приятели.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Основателността
на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата
промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на
поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или
важни обстоятелства да налагат това.
От друга
страна, следва да се съобрази и функцията на имената на лицата, дадена от
закона, съгласно приложимите разпоредби на чл. 12-14 от ЗГР, а именно да идентифицира и удостоверява
произхода на лицето.
Съгласно
чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на
бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗГР, фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов
или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго.
От
разпоредбите на закона е видно, че при
известен баща, бащиното и фамилното име на детето може да бъде образувано само и единствено от имената на бащата,
като единственото отклонение се допуска за поставянето на наставките –ов и –ев, като за тях е допуснато
изключение от правилата ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго, т.е. бащиното и фамилното име могат да бъдат
образувани без наставка –ов и –ев.
Останалите
хипотези на закона третират случаите, при които бащата е неизвестен, когато
детето/лицето е допустимо да вземе бащиното и фамилното име от имената на своя
дядо, както се иска в случая, доколкото молителят желае да приеме бащиното и
фамилното име на майка си – чл. 15 от ЗГР, както и случаите на неизвестни
родители, припознаване и осиновяване – чл. 16-18 от ЗГР.
Разпоредбата
на чл. 15 от ЗГР е приложима само
когато бащата на детето/лицето е
неизвестен. В случая обаче няма искането за промяна по този ред.
В
конкретния случай молителят желае да придобие фамилията на втория си
небиологичен баща, което е допустимо по реда на настоящия закон САМО по чл. 18 от ЗГР, а именно при
наличие на пълно осиновяване /тогава имената на детето се променят съгласно
имената на осиновителя/ или при непълно осиновяване /тогава имената на могат да
бъдат променени от съда при желание на осиновителите/. Няма предвидена хипотеза в закона, съгласно която да се придобие
името на втория баща без наличие на
осиновяване.
Отделно
от това имената на бащата /Емил К./ не са осмиващи, опозоряващи или обществено
неудобни.
Съгласно РЕШЕНИЕ № 680/11.01.2011г., по гр.д. №
1164/2009 на ВКС, IV ГО, “е налице практика на Върховния касационен съд по
чл.290 ГПК. На поставения въпрос е отговорено в решение №200/14.4.2010 г. по гр.д.№25/2009
г. на ВКС, ІV г.о., и в решение №434/24.6.2010 г. по гр.д.№712/2009 г. на ВКС,
ІV г.о.
И в двете
решения е прието, че законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства
се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името.
И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в
контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското
право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива
лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде
обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 ЗГР (и посочените в тях
възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име
на физическото лице.
Субективното желание на ответника по исковата молба да носи като фамилното име името на дядо
си А., поради това, че последният се е
грижел за него, както и поради обстоятелството, че носи неговото име не представляват важни обстоятелства по
смисъла на визираната правна норма. Колкото и хуманни да са тези
съображения и същите да се основават на морална преценка на ответника по
исковата молба, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от
субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.”
Промяната
на името на лицето по реда на чл. 19 от ЗГР поради важни обстоятелства, не може
да заобиколи императивния режим на образуване на
имената на българските граждани.
Съгласно Р Е Ш Е Н И Е №
200/14.04.2010г., по гр.д. № 25/2009 на
ВКС, IV ГО, „Наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се
обсъжда само и единствено, ако става въпрос за
промяна на име по смисъла
на посочената правна норма. … Република България е светска и правова държава. Тя се управлява
според Конституцията и законите на страната,
и всички граждани са равни пред
закона.“
Поради
това съдът намира, че исканата промяна на имената в случая е недопустима, доколкото
името на молителя е образувано съгласно чл. 13 от ЗГР и не са налице предпоставките на чл. 18 от ЗГР. От
събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца, но
същите не са достатъчни, за да обосноват основателността на предявената молба.
Поради това същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Е.К.
с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР с искане за промяна на фамилното му от „К.”
на „Т.”, на основание чл. 19, ал. 1 от
ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: