Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5376/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от С.М.Х., Г.С.Х.
и М.С.Ц. срещу „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД искова молба за заплащане на обезщетения в
размер на по 200 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 22.03.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 22.03.2017 г. като водач на л.а.
„Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********К.Ц.И. нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Н.Х..
Ищците преживявали изключително тежко смъртта на Н..
Постоянно плачели, затворили се в себе си и се изолирали околните. Преживявали
стрес, безпокойство и усещали безсилие от липсата на упора.
За управлявания от К.И. лек автомобил имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Предявили извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетения, но
ответното дружество не определило обезщетения.
Молят съдът да осъди ответника да им заплати по
200 000 лева обезщетения, ведно със законните лихви от 22.03.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва, че вина
за настъпване на произшествието имал водачът К.И.. Счита претендираните
обезщетения за прекомерни и навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Н.Х., която пресичала в нарушение на нормите на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява от депозирана при „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД молба вх. № 687/28.04.2017
г., че ищците са предявили претенции през застрахователното дружество за
определяне и изплащане на застрахователни обезщетения за вреди от ПТП на 22.03.2017
г., към която са били приложени констативен протокол за ПТП, препис извлечение
от акт за смърт, удостоверения за наследници и за номера за банкови сметки.
С писмо от
12.05.2017 г. ответникът е поискал представяне на всички документи, с които
молителите разполагат или биха могли да се снабдят от ДП № 69/2017 г. на РУ –
гр. Троян.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********и „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД –
обстоятелство, отделено като безспорно между страните с определение от 25.01.2018
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в сила на 27.03.2018 г. присъда №
5/09.03.2018 г. по НОХД № 76/2018 г. по описа на ОС – гр. Ловеч К.Ц.И. е
признат за виновен в това, че на 22.03.2017 г. около 08.20 ч. в гр. Троян, по
ул. „Радецки“ при кръстовището с ул. „Незабравка“ с посока на движение изток
към ул. „Хр. Ботев“ при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК
№ ********, негова собственост нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП - не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял,
когато е възникнала опасност за движението-приближаването към и преминаването в
неговата пътна лента за движение на пешеходката Н. Г. Х.и по непредпазливост
причинил смъртта на Н. Г. Х.от гр. Троян – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС от страна на К.Ц.И. в нарушение
на действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността
на дееца са установени с влязлата в сила присъда, която е задължителна за
граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца (чл. 300 от ГПК).
Поради това за решаващия съдебен състав е задължително
приемането за установено на обстоятелството, че К.Ц.И. е реализирал виновно
противоправно поведение, в причинна връзка с което са настъпилите вреди –
смъртта на Н. Г. Х..
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С протоколно определение от 04.05.2018 г. между
страните в производството е отделено като безспорно обстоятелството, че
вследствие ПТП на 22.03.2017 г. е настъпила смъртта на Н. Г. Х..
Ищецът С.М.Х. е съпруг на Н.Х., а М.С.Ц. и Г.С.Х. са
съответно дъщеря и син на починалата при ПТП на 22.03.2017 г. Н. Г. Х., съгласно
удостоверение за наследници изх. № 02-04-0362/27.03.2017 г. на Община Троян.
В това си качество най-близките родственици
на Н. Г. Х.имат право на обезщетения за претърпените неимуществени вреди,
съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Л.и Ф.Ф.се
установи, че ищците С.Х. и Г.Х. са живели в едно домакинство с Н.Х.. Макар и на
пределна възраст, тя се грижила за домакинството, пазарувала и нямала
здравословни проблеми, за разлика от съпруга си. След смъртта й С. се променил
и физически, и психически. Постоянно говорел за покойната си съпруга и не можел
да превъзмогне загубата й. Г. също трудно понасял мисълта, че майка му не е
сред живите. Психическият дискомфорт пречел на работата му. Налагало се да се
грижи за болния си баща и за дома, в който живеели.
Макар и М. Х.да не живеела с тях, тя
активно се включвала в оказване на помощ на баща си и брат си. Приживе
отношенията на Н. с всеки от членовете на семейството били основани на взаимно
уважение, обич и разбирателство. Със смъртта на Н. изчезнала радостта и
празниците от дома на Х.. Всеки от ищците преживявал тежко внезапната загуба на
близкия им родственик и чувствал липсата на опора от любимата съпруга и майка.
Предвид събраните по делото доказателства, съгласно
чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетения в размер на по 120 000 лева.
В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен
обем претърпените и продължаващи страдания на ищците. Размерите на
обезщетенията съдът определи и при съобразяване на конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент – 22.03.2017 г., възрастта
на пострадалата (80 г.), ролята й в живота на ищците и тежките последици за
качеството на Ж.на увредените.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалата.
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
Н.Х. е допринесла за вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила
настъпването на вредите. Приносът трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без него не би се стигнало до уврежданията.
В случая
възражението се изразява в пресичане на необозначено за целта място и внезапно
навлизане на пътното платно Ответникът - застраховател е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
пресичала на необозначено за целта място и не съобразила поведението си с
останалите участници в движението.
По делото
е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза, която е дала
заключение за механизма на произшествието и вероятната траектория на движение
на пешеходеца Н.Х.. Пострадалата е предприела пресичане от десния тротоар на
ул. „Незабравка“ в гр. Троян, която улица образува кръстовище с ул. „Радецки“.
Посоката й на движение е отдясно наляво спрямо посоката на движение на л.а.
„Фолксваген“, управляван от К.И.. Мястото на пресичане не е било обозначено с
пешеходна пътека, а траекторията на движение е непозволена от закона. Видно от
фиг. 2 на стр. 6 от авто-техническата експертиза, вдясно от пешеходеца е имало
пешеходна пътека, която Х.е била длъжна да използва. Нарушението на
задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП обосновава извод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Н.Х., поради което следва да се отчете 1/3 съпричиняване
на вредоносния резултат. Дължимите на ищците обезщетения са в размер на по 80 000
лева и до този размер исковете следва да бъдат уважени. За горницата до
200 000 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че в молба от 28.04.2017 г. ищците са приложили констативен протокол за ПТП
и са посочили банкови сметки, по които да им бъде заплатено обезщетението. С
други писмени доказателства от значение за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение ищците не са разполагали и следователно
застрахователят е дължал произнасяне. След като са били представени всички
доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 28.04.2017 г., на 22.05.2017 е
изтекъл 15-дневният срок за произнасяне. Не се установи ответникът да е
изпълнил изцяло или частично задължението си да заплати на наследниците на Н.Х.
обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, поради
което върху главниците от 80 000 лева следва да се начисли лихва от 23.05.2017
г.
Тъй като
ищците са освободени от държавна такса и разноски, ответникът дължи, съразмерно
на уважената част от исковете да заплати по сметка на СГС сумата от 9 600 лева
държавна такса и 100 лева депозит за експертиза по делото.
На ищците
е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокатско дружество „Ч., П.
и И.“ се дължат адвокатски възнаграждения. Ответникът е възразил за
прекомерност на възнагражденията по представения и приет списък по чл. 80 от ГПК. Сумата от 6 636 лева е минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 и §
2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., поради което сочената прекомерност не е
налице. Съразмерно на уважената част от исковете, на адвокатското дружество се
дължи 7 963.20 лева.
Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт, поради което му се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Предвид характера на претенциите и
извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищците дължат да заплатят на ответника сумата от
450 лева разноски за производството, от общия размер от 750 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Н. Г. Х.при ПТП на
22.03.2017 г., ведно със законната лихва от 23.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лева и за мораторна лихва от 22.03.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му Н. Г. Х.при ПТП на 22.03.2017
г., ведно със законната лихва от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за
мораторна лихва от 22.03.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. Г. Х.при ПТП на 22.03.2017
г., ведно със законната лихва от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за
мораторна лихва от 22.03.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 9 600 лева държавна такса и 100 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК *******,
с адрес гр. София, ул. „******* адвокатско възнаграждение в размер на 7 963.20
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.М.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** и М.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** по 150 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: