Р Е
Ш Е Н
И Е № 79
гр.Пловдив, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХIІ-ти състав в закрито заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 105 по описа за 2020 година на ПОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
ГПК.
„Джи Ти Инвест“ ООД, ЕИК *********,
съдебен адрес: град ****, обжалва отказ на длъжностно лице по регистрацията при
АВ – ТР № 20200128102719/29.01.2020 г., постановен по заявление вх. №
20200128102719/28.01.2020 г. Твърди, че същият е незаконосъобразен. Претендира
да се отмени като се укаже на длъжностното лице по регистрацията да впише заявените
обстоятелства.
Пловдивския окръжен съд, като взе
предвид изложените в жалбата доводи, както и доказателствата, събрани по
делото, намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в
законоустановения 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР. Изхожда от надлежна
страна с право на жалба и правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания. Внесена е дължимата за
производството държавна такса.
По същество:
С посоченото заявление е поискано вписване
на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството – вписване заличаване
на съдружника Г.Ж.Ж.ЕГН **********, като **в „Джи Ти инвест“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 125, ал.2 от ТЗ. Заявлението е било придружено с
необходимите документи.
Представени са писмени доказателства
– отправено тримесечно предизвестие до общото събрание на дружеството за
напускане на посочения съдружник.
Длъжностното лице е
постановило обжалвания отказ с мотив, че към момента на подаване на
заявлението, върху дружествените дялове, на напускащия **е вписан залог в полза
на „Юробанк И Еф Джи България“ ЕАД, който залог, според длъжностното лице, е
пречка да се извършва разпореждане с дяловете, независимо от начина, по който
се прави, тъй като не е налице съгласие на заложния кредитор. Изложен е и
аргумент, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 625/14.11.2019
г. по т.д. № 431/2019 г. на ПОС.
Жалбоподателят е изложил
доводи, че за да бъде прекратено членственото правоотношение на съдружника в
дружеството, е напълно достатъчно отправеното до него изявление по чл. 125,
ал.2, а последиците от него са имуществени и не са предмет на преценка в това
производство. Не е предмет на преценка и волята на съдружника.
Съдът
намира следното:
Правният въпрос е законосъобразно ли
е напускане на **по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ, върху дружествените дялове на
когото е вписан залог или е наложен запор от кредитор. В тази насока е налице
утвърдена съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия състав.
/напр. решение, постановено по т.д. № 174/2017 г., потвърдено с решение на Апелативен съд Пловдив, постановено по
т.в.д. № 244/2017 г./
Съдът
напълно споделя всички изложени от жалбоподателя доводи относно разграничението
на имуществените от членствените права на всеки съдружник, както и правото му
да напусне дружеството по своя инициатива, по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ. Няма
никакъв спор и че относно това упражнено от него право дружеството няма право
на преценка.
Въпросът е не е ли налице
друго лице за защита на чийто права законът следи.
Спецификата
на случая е свързана с правата на трето лице – Кредитор /в случая „Юробанк И Еф
Джи България“ ЕАД/, за чието вземане е вписан залог върху дяловете на същия
съдружник. Законът от една страна гарантира членствените права на съдружника,
но от друга страна, с не по-малък интензитет гарантира правата на коректно
трето лице Кредитор в отношенията с този **и между тези две норми няма никакво
противоречие.
И
така, законът е предоставил на добросъвестния Кредитор правото да запорира/в
негова полза да се впише залог върху дяловете на съдружника, за което
Дружеството се уведомява от АВ-ТР. Посоченото поражда правото на Кредитора да
поиска прекратяване участието на длъжника в дружеството, а три месеца след
това, при липса на плащане, на основание овластяване от съдия-изпълнител,
Кредиторът разполага с право на иск за това прекратяване.
Същността
на поставения правен въпрос е в последиците от упражняване правото на иск на
Кредитора. Разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК е категорична – съдът отхвърля
така предявен иск, ако установи, че дружеството е изплатило задължението на
съдружника-длъжник и прекратява самото дружество, ако установи, че такова
плащане /изпълнение на чужд дълг/ не е направено.
Казано по друг начин,
законът е обвързал съдбата на дружеството, с това дали то ще изплати дълга на
неговия съдружник. Затова, с разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК, законът е
обвързал директно със съществуващия дълг на съдружника и наложения запор/залог
върху неговите дялове един друг правен субект, а именно дружеството. То вече е
заинтересовано, ако желае да съществува и развива своята дейност, да погаси
дълга.
Така, интересът на
Кредиторът е гарантиран освен с вписания залог върху дялове, но и със съдбата
на дружеството, която зависи от изпълнението на този дълг. Т.е. кредиторът се
гарантира с още един длъжник.
Вписването
на поисканата от жалбоподателя промяна по партидата на дружеството би накърнило
безвъзвратно този интерес. Длъжникът вече не би бил съдружник, следователно
Кредиторът не би имал право на иск с правно основание чл. 517, ал.3 от ТЗ. Няма
как съдбата на дружеството да зависи от дълг на длъжник, който не е негов
съдружник. Затова и законосъобразно като краен резултат, длъжностното лице е
преценило, че ако впише исканата промяна, интересът на кредитора ще бъде
безвъзвратно накърнен, тъй като той ще загуби една реална възможност за плащане
на дълга от Дружеството.
Съдът
намира за неоснователен довода, че Кредиторът има право да се удовлетвори
евентуално от ликвидационен дял на напусналия съдружник. Тези две правни
възможности не бива да бъдат противопоставяни и не се изключват. Същността на
разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК е именно в заинтересоваността на
Дружеството да изпълни /да плати/ дълга на съдружника. Тази заинтересованост е
в пряк интерес на Кредитора, който освен самия длъжник има и друго лице
/Дружеството/, което е заинтересовано да плати. Именно за този интерес законът
е създал гаранция.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл. 125, ал.2 от ТЗ не е в колизия с тази на чл.
517, ал.3 от ГПК, а се касае до специална разпоредба, изрично предвидена в
закона с цел гарантиране правата на добросъвестния кредитор.
Ето
защо, постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата – неоснователна.
Предвид
изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ – ТР №
20200128102719/29.01.2020 г., постановен по заявление вх. №
20200128102719/28.01.2020 г., за вписване промени по партидата на „Джи Ти
Инвест“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес: град **** – адв. А.Й., а именно –
заличаване на Г.Ж.Ж.ЕГН **********, като **в „Джи Ти инвест“ ООД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Апелативен
съд - Пловдив.
Съдия: