Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2945 по описа на ДРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод искова молба на С.К.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв. В.К.
– ДАК /надлежно упълномощен/, с която против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с
ЕИК ******, град В., е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата от 7195,05 лева, представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от ****г. до ******г.
по фактура №*********/*****г. за обект, находящ се на адрес гр. Д. –клиентски №
******** и абонатен № ***********.
Претендират се сторените
по делото разноски
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права: ищецът
е клиент на ответното дружество за обект, находящ се на адрес гр. Д. –клиентски
№ ****** и абонатен № ******.
Ищецът бил уведомен, че
следва да заплати на ответното дружество сумата от 7195,05 лева, представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от *******г.
до ********г. по фактура №*****/*******г. Сумата е начислена служебно поради
неточно измерване на СТИ.
Ищецът оспорва
дължимостта на сумата по следните съображения: оспорва служебно начисленото
количество ел. енергия да е доставено, респ. да е потребено от него; ищецът
няма достъп до процесното СТИ; ищецът не е присъствал на демонтажа на
електромера; предпретата от ответното дружество корекционна процедура е
направомерна; в тежест на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е да поддържа в
изправност СТИ и да извършва периодични проверки; липсва яснота относно
приложената от ответното дружество методика при извършване на корекцията.
Ответникът оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че ищецът дължи заплащане на сумата в размер на
7195,05 лева, представляваща начислена
сума по корекционна процедура за периода
от ******г. до *****г. по фактура №*******/****г. за обект, находящ се на адрес
гр. Д.–клиентски № ****** и абонатен № ***** на основание чл. 55 от ПИКЕЕ
/обн., ДВ бр. 35 от 30.04.2019г/. вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД
Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и наличието
на договор между страните за продажба на електроенергия и извършената проверка
на средството за измерване на обекта на ищеца. При проверката е констатирана
неизправност на СТИ. За проверката е съставен констативен протокол, в който е
отразена подмяна на електромера. Съгласно извършената от БИМ експертиза: "
При софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 – 040480,064 kWh,
която не е визуализирана на дисплея”. Така част от потребената електроенергия
се е натрупвала в регистър, който не е съответствал на избраните от клиента
тарифни зони, не се е визуализирал, отчитал и остойностявал, всичко това като
следствие на нерегламентирана софтуерна намеса в паметта на електромера, водеща
до промяна на тарифната таблица на същия и метрологичните му характеристики.
Издадена е фактура №******/*****г. за обект, находящ се на адрес гр. Д.–клиентски
№ **** и абонатен № ******на стойност 7195,05
лева, Отношенията между страните във връзка с извършената корекция се
уреждат от ПИКЕЕ /обн., ДВ бр. 35 от 30.04.2019г/ и общото гражданско
законодателство. Корекционната процедура е предвидена в новите ПИКЕЕ в
съответствие със законовото изискване. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание,
ищецът чрез процесуален представител – адв. Хр. Христов - ДАК,
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Допълнително оспорва
констатациите в експертизата от БИМ, тъй като БИМ не притежава лицензиран
софтуер за извършване на измерване на паметта на СТИ, а освен това експертизата
не е извършена по утвърдената методика за проверка на електромери № МП-29/2013.
Наред с това пояснява, че ищецът е подписал протокола, но не е присъствал на
проверката на СТИ, поради което оспорва и КП от 06.06.2019г. По изложените
съображения настоява за уважаване на така предявения иск, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В заседание ответното
дружество чрез упълномощения адвокат М.К. – ДАК поддържа депозирания отговор.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е отрицателен
установителен с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, с който ищецът
твърди, че не съществува претендирано от ответника право на парично вземане и
при който иск тежестта за установяване съществуването на оспореното право се
носи от ответника. Претендираното вземане е обосновано с твърдения за
осъществяване на фактическия състав по чл. 55 от ПИКЕЕ /обн., ДВ бр. 35 от
30.04.2019г/. вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Безспорно е между
страните, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от
ЗЕ, на адрес гр. Д.–клиентски № **** и абонатен № ***.
Ответникът носи изцяло
тежестта да установи фактите, с които обосновава своето право на вземане, а
именно: съществуване на договорно отношение между страните за доставка на
ел.енергия (не се спори); надлежно извършена проверка на изправността на СТИ –
в това число извършване на проверка и съставяне на констативен протокол **** от
***г., количеството реално доставена ел.енергия в процесния период, определено
по приложимата корекционна процедура; спазването на приложимата процедура за
определяне размера на корекцията
Няма
спор, че на *** г. от служители на „Електроразпределение север” АД е извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - електромер с фабричен №****,
с който се измерва доставената в имота на ищеца
на адрес гр. Д.–клиентски № *****
и абонатен № *****, ел. енергия. Електромерът е заменен с нов. Съставен е
констативен протокол №******/***г., подписан от ищеца С.К.Ц. лично. В първото
по делото съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат признава, че е
подписал КП, но оспорва проверката да е извършена в негово присъствие. В
подкрепа на твърденията си, че проверката не е извършена в негово присъствие,
ищецът не е ангажирал каквито и да е било доказателства.
От
извършена метрологична експертиза на средство за измерване, документирана в
констативен протокол № ***/*** г. на БИМ ГД „МИУ“ РО Р. се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. При
софтуерното четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. –
040480,064 кWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Изготвено
е становище от ***г., в което изрично е посочено, че се извършва изчисление на
количеството ел.енергия на осн. чл. 55 от ПИККЕ, за периода ******г. - ****г. за общо количество ел. енергия в
размер на 40480 кWh. Издадена е фактура №*** от ***г. на стойност 7195,04 лв.
Не
е спорно, че за периода на корекцията спорещите страни са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник се е задължило да доставя, а ищецът
като абонат да заплаща доставената за процесния имот електроенергия, отчитането
на която се извършва с електомер, при проверка на който се наличие на преминала
енергия, която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно
заключението на вещото лице по делото, неоспорено от страните и което се
кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, в процесния случай, СТИ
е произведено през 2016 г. и е с оценено съответствие „CE M15 1304” по MID. Електромерът е бил монтиран на **г. Съставен
е Констативен протокол № ***. В протокола са записани нулеви начални показания
по два от тарифните регистри на електромера - 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2
(дневна тарифа). Няма записани показания за регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. От
нулевите показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 вещото лице извежда извод, че
монтираният електромер е нов. Според записите в т.5 от КП на БИМ количествата
енергия, записано в регистър 1.8.3. е преминало през електромера. В процесния
случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и
измерва с грешка до
+2%
преминалата електроенергия. Няма данни за повреда
или за неправилно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Извършена е промяна на настройките на тарифните
регистри – активиран е регистър 1.8.3, като е забранена визуализацията му на
дисплея. Невизуализирането на измерената енергия е софтуерно реализирано –
извършена е промяна на параметризацията, а не се дължи на физическа повреда на
измервателния уред. Математичските изчисления по извършената корекционна
процедура са аритметично точни. Във
фактура № ******/****** г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови
услуги за клиент на краен снабдител, съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ/2019 г. За
всеки подпериод, приложените цени съответстват на одобрените от КЕВР
За установяване на
релевантни към спора факти в съдебно заседание е разпитан като свидетел Н.Т.Н.,
служител на „Електроразпределение Север“
АД. Същият потвърждава, че той е съставил протокола за извършена
проверка от ***г. Процесното СТИ е било включено в списък на електромери, които
следва да бъдат проверени.
В случая, било
установено, че в 3-ти регистър има невизуализирани киловати. Абонатът бил
открит, били му показани показанията, разчетени с лаптоп който има софтуерна
програма, с която служителите на „Електроразпределение Север“ АД могат само да четат електромерите.
Абонатът доброволно подписал контативния абонат. Същият бил уведомен, че СТИ ще
бъде изпратено наБ проверка. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.,
намирайки ги за логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Спорното правоотношение се
е развило при положение, в което с решение на КЕВР от 24.4.2019 г. са приети
нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.4.2019 г.), според чл. 49, ал. 1 от които
съставеният при проверката протокол трябва да е подписан от представител на
оператора и от ползвателя или от негов представител, а ако ползвателят не
присъства или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва
от един свидетел, който не е служител на оператора. В случая протоколът е
подписан от двама служители на ответното дружество и от самия абонат, респ.
същият е изготвен при спазване изискванията на 49 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от
30.4.2019 г.).
Според чл. 55 от
действащите ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в
тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. В случая самото
право на ответника да начисли измереното в невизуализирания регистър на СТИ
количество ел. енергия е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които му посочват и
реда, по който това му право може да бъде осъществено. Имайки предвид, че в
тази си част Правилата имат процесуален характер, с влизането си в сила същите
преуреждат по нов начин дори породените преди влизането им в сила юридически
факти и правоотношения, като ги изменят за в бъдеще, в случай че в техните
преходни или заключителни разпоредби не е предвидено, че висящите
правоотношения ще се регулират до приключването им от старите правила. Такова
предвиждане е налице в § 2 от действащите ПИКЕЕ, според който процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и
уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол.
Доколкото в процесния случай обаче всички етапи от сложния фактически състав на
корекционната процедура са се осъществили при действието на действащите ПИКЕЕ,
включително съставянето на констативния протокол, поставящ началото на
процедурата, то обстоятелството, че времевият обхват на корекцията включва и
период преди приемането на ПИКЕЕ е ирелевантно и по никакъв начин не опорочава
корекцията.
По делото са налице
данни, че установените при метрологичната проверка количества ел. енергия в
невизуализирания регистър на електромера са измерени от СТИ след неговия монтаж
на обекта на ищцата. По делото, от заключението на вещото лице, се установява,
че електомерът, произведен 2016г., е монтиран нов на ***г. В протокола са
записани нулеви начални показания по два от тарифните регистри на електромера -
1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа), като няма записани показания за
регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
Ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на абоната /следва
от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат със софтуера
за програмиране/. След като ответникът, електроразпределителното дружество и
БИМ не разполагат с версия на софтуер, позволяваща въвеждане на нови данни в
паметта на електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер
позволява единствено четене на данните в паметта на електромера, следва , че
горните правни субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“
данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества
ел.енергия по тарифа 1.8.4 в паметта на уреда. Правото на доставчика да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, обаче не е обусловено от доказване на виновно поведение
на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл
решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., на ІІ г.о. на ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело
№404/ 2017г. на ДОС/.
По
изложените по-горе съображения е ирелевантно дали е налице противоправно
виновно поведение на абоната, т.е. дали е налице човешка намеса в паметта на
електромера. Стойността на доставеното и потребено количество електрическа
енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на
електроенергия в обема, установен от ответното търговско дружество в регистър
1.8.3. на СТИ. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в
скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид че е
остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от
цените за дневна и нощна тарифа. По отношение продължителността на софтуерното
въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент следва да
се посочи, че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в
процесния обект, което в случая е осъществено на ***г. Така процесният период от
***г. до ***г., за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия, е
след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
Експертите, изготвили
метрологичната експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата,
безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия. Приетото от експертите опровергава възражението за липса на
доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия на
абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в невизуализирания регистър
количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в регистър 1.8.3 са грешни и не отразяват действително
доставена енергия. На тази основа следва да се приеме, че разпределилата се
върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 40480 кWh е реално доставена
на ищеца. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че отразеното количество
електроенергия в сумарния регистър е равно на сбора от отразените в останалите
три.
При това положение, след
като се установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя и
въпросът за реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на С.Ц..
Такъв ред за преизчисляване се съдържа в ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г.). Същите са издадени въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за
енергетиката, с която норма законодателят е делегирал на КЕВР приемането на
"правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни". В настоящия случай констативен
протокол № ***** е изготвен на *** г., след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г.), които и до настоящия момент не са отменяни.
Следователно, тези правила са приложими за конкретния случай, а възраженията на
ищеца за липса на правно основание и ред за корекция на сметката му, са
неоснователни.
По
изложените съображения, предявеният иск подлежи на отхвърляне в цялост.
С оглед изхода по спора
на ответното търговско дружество се следват сторените съдебно-деловодни
разноски.Такива се претендират в размерите, както следва: 200 лв. възнаграждение на вещо лице; адвокатско
възнаграждение в размер на 1664 лв. /1230 лв. + 274 лв. ДДС/. Разноските за
вещо лице безусловно се дължат в размерите, в които са направени. Ищцовата страна е заявила
искане по чл.78, ал.5 от ГПК, което е основателно.
Към настоящия момент с
оглед решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№ 14384/2019
год.,5-членен състав,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020 год. и
съобразно цената на предявения иск, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г.,
възлиза на 537,80 лв. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1644 лв.
надхвърля минималния размер и не е
съответно на фактическата и правна сложност на делото и на обема на
осъществената от пълномощника на страната защита. В този смисъл съдът намира,
че уговореното и платено възнаграждение от 1644 лв. е прекомерно и същото
следва да бъде редуцирано до размер от 537,80 лв.
В така определения размер на адвокатското
възнаграждение следва да се включи ДДС.
Съгласно §2а /ДВ. бр.43 от 2010 г., изм.бр.28 от 2014 г./ за нерегистрираните
по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в
тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. Когато се касае за възнаграждение на адвокат,
регистриран по ЗДДС, върху възнаграждението по Наредба №1/2004 г. се начислява
ДДС, което се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Ако
е установено по делото, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е
направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и
сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото
адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на разноски
по делото. Приложената от ответника данъчна фактура /л. 84 от делото / е
достатъчно доказателство за надлежна регистрация по ЗДДС / в този смисъл Определение № 782 от
12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
търг. отделение/. Реалното заплащане на адвокатското възнаграждение също е установено
чрез платежно нареждане – л. 85 от делото.
Поради това, в полза на
ответника допълнително следва да се присъди и сумата от 107,56 лв.,
представляваща ДДС върху адвокатското възнаграждение от 537,80 лв.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.Ц. с ЕГН ********** *** против
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с
ЕИК ****, град В., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата от 7 195,05 лева, представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от *******г.
до *****г. по фактура №******/******г. за обект, находящ се на адрес гр. Д. – клиентски
№ ******* и абонатен № *****
ОСЪЖДА С.К.Ц. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с ЕИК *****, град В., съдебно деловодни разноски, както
следва: 645,36 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: